сряда, 30 декември 2009 г.

Щуровини :: Универсален човек









Да ви кажа, много съм добре!

С тоя напредък на технологиите в наши дни, как да не е добре човек ви питам!
Ей на, вчера влязоха в употреба биометричните чипове, а днес всеки един от нас си ги носи и им се радва, нали?
Кой като баркод на челото (ако си пада по татуировките), кой на китката, а някои ексхибиционистично настроени натури вече си носят чипчето с личните данни маскирано като пиърсинг.
Е, някои прекаляват наистина, защото съгласете се с мен, крайно нелюбезно е, когато полицай ти поиска документите за проверка да му се изплезиш насреща, за да ти ги прочете с четеца от езика. Това даже нищо не е, някои се изхитриха в знак на протест да ги слагат на такива места по себе си, че младите полицайки със сигурност се изчервават, когато обекта на проверка започне да се разкопчава.
То и те не закъсняха с ответната си реакция, монтирайки тестерите за алкохол на техни си скрити места. Превантивно, така се оправдаха. И има ефект да ви кажа, защото, когато те спрат и кажат 'Духай за проверка', малцина вече ще се решат да пият каквото и да е преди да шофират.
Ама много съм добре бе, ей колко съм добре!
Няма факс, няма телефони и компютри няма даже - всичко си ни е по нас, откак тръгна програмата 'Чипове за вграждане'.
Забравих какво е дистанционно, какво е клавиатура, какво е кабел - всичко ми е уайрлес в главата. Едно подкожно чипче на тила и вече с мисъл управлявам техниката в къщи.
Намигна на пералнята и ей ти на, пране без центрофугиране!
Кимна към микровълновата и обяда е вече готов, кухненският робот ми го носи учтиво на масата, пожелавайки ми на китайски приятен обяд.
Махна ли с ръка към банкомата и в същият миг точната сума се изсипва в ръката ми, под формата на разплащателни импулси. Чудо ей!
Щеше ми се и жените така да се задействат с поглед, ама за момента било невъзможно - честотният им обхват бил друг, та се налагало допълнителни доработки по софтуера, за да се внедри подобно дистанционно управление и при тях. Много бъгове давала системата, докато разчете правилно мозъчните им вълни, с това се оправдават от гилдията на Универсофт, ама не им вярвам много ще знаете!
Е, има си малки дребни неудобства кога човек е настинал и се разкиха, тогава техниката около него направо пощурява. Да не говорим какво става, ако по рождение си с някакви вредни тикове вродени, то и за това на подобни хора засега им отказват подобренията, та си карат временно по старому, докато ги отстранят.
Не проблемите, а хората създаващи проблеми.
Защото, единствено ние Здравите сме идеалното общество!
Подредено, дисциплинирано и дистанционно управляемо.

вторник, 22 декември 2009 г.

Коледа иде, бре хора!

-Ехе-е, Коледа иде! Коледа иде бре хора, Коледа! - тихичко си говореше на ум Спиридон, а му се искаше да го изкрещи, такава радост го бе обзела.
-Че това, хора... че това, това е най-големият празник в годината бре хора! - продължаваше да си мълви радостно Спиридон, а погледът му обхождаше омърлушените изкривени борчета, гротескно полегнали на едната си страна, набучени насила в кръстатите си стойки насред градинката пред хипермаркета.
От пресечените им стебла още се стичаше смола, като кръв из рана, а из въздухът се носеше опияняващият им боров аромат, примесен с бензиновите изпарения на тръгващите си коли.
- Коледа, Коледа иде и елха си трябва да се сложи в ъгъла на стаята, ама то... това елхи ли са бре джанъм, та това са недорасляци някакви борови !- гледаше със съжаление Спиридон изпонадяланите борчета, нахвърляни едно през друго.
Погледа ги, поцъка с език в яда си на тоз де ги бе сякъл за лудо, махна му една с ръка и тръгна да се прибира у дома си.
Без коледна елха.
А без коледна елха, коледата Коледа ли е?
Да, пак щяха да се сберат всички у дома край масата, но все някой щеше да подхвърли поглед към празното й място и после щеше да се подсмихне тъничко. Със съжаление към домакина, който се бе явно изцънцарил и не бе отделил за нея и лев от скромният си бюджет.
А на Коледа и най-големият сиромах охлабваше малко колана, все от тук - от там ще се завърти, ще донесе туй, ще измоли за онуй , от приятел пари на заем даже ще вземе, но къщата ще е пълна, че бива ли на празна къща Коледата да се посреща?
Не е на добро това, не е!
Една след друга картините се редяха в ума му и с всяка следваща лицето на Спиридон помръкваше все повече и повече.
- Ама една да е, една да е, ама да е Елхица - Царица! - зарече се Спиридон и как бе поел за дома, така и на първото кръстовище направи обратен завой и пое към Балкана.


А той, Балканът не бе много далеч.
Всяка сутрин и вечер го зърваше за малко в процепа, оставен му между скупчените блокове.
Величествен и недостижим.
А уж, ей го на - на една ръка разстояние, но колчем се заречеше да иде до него все нещо по-важно се случваше и само сетне, с болка и малка нотка на разкаяние в душата го гледаше от далеч през балкона.


Е, тази вечер щеше да иде при него. По тъмно, като крадец, но.. - Коледа е бре хора, а кой ти посреща Коледа без Елхица - Царица до него?


Не кара много дълго, за няма и час, час и нещо се изниза от града, остави първо шума, сетне дима, а накрая и светлините му зад себе си. Нейде долу в ниското, като разбунен кошер да се вълнува, кога пчелар го опуши, за да бръкне дълбоко в него.


Нямаше вече накъде по-нагоре. Дори и черният път се бе уплашил да влезе толкоз навътре в лоното му нощно, та само една крива пътека бягаше под нозете му към върха.


Върхът, който само той бе запазил част от гората окичвала нявга Балканът от единият до другият му край. Опитваха се шипковите храсти да го закачат за ръкава сякаш казващи - Спри човече градско, тук не е място за тебе! - но уплашени от огънят трескав в очите му, го пускаха и тихо се отдръпваха от него. Самата гора път неволно му правеше, стъписана от устремът и пламът, с който Спиридон бе навлязъл в нея.


А там, точно в центърът на самотна малка поляна бе... тя.
Царица-Елхица.
Извисила стройна снага към Луната, разперила клони над Земята, аха да я прегърне и тихо люлееща снага, хвърляща нежни сенки по нападалият сняг.
- Красавица - успя само да изхрипти той и усети как сърцето му спира. За кратък миг, миг в който да съхрани хармонията неземна стелеща се около него, без да я нарушава с ударите си.
Сенки разлюлени от зимният вятър. Лунна светлина огряла в магия клоните сипещи като из дланите си сняг.
Снегът проскърца под него и го извади внезапно от унесът му.
Присегна се да извади топорчето, което бе приготвил за да отсече елхата, но... усети как му се присвива в болка сърцето.
Неговото сърце, забравеното, което сякаш в този кратък миг се бе събудило отново за живот, разчупило оковите, в които го е стягал задушаващо Градът, плачещо за това, което той се канеше да свърши.


Погледна ръката си с недоумение, а пръстите му сякаш сами се разтвориха изгубили силата си. Брадвичката падна с глух звук на земята и се изгуби в наветият сняг.
А пред него, пред него Елхатата сякаш в този миг се събуди за живот и посегна с клоните си да го прегърне.
-Бодеш ми - закачливо й рече той и се пресети, как така му говореха смеейки се децата, когато ги прегръщаше в скута си и отъркваше наболата си брада неволно в тях.
-Бодеш ми, но нека! - рече той и нежно на свой ред я прегърна.
Стояха така, прегърнати двама. Мълчейки, дишащи заедно. Той с ударите на сърцето си, а тя с повеите на вятъра.
Час, два или нощ - никой не разбра.


На раздяла я погали нежно с длан по стъблото, прокара пръсти през игличките на клоните и, даже и я разроши закачливо.
-Е, аз да тръгвам мила моя Царице-Елхице! - прошепна и той, пое дълбоко дъх, помилва я за последно и пое надолу.
Обратно към града. Към светлините, дима и шума стелещи се в ниското.


С блеснали от лунната светлина очи и една странна усмивка на уста, която караше хората около него да се обръщат и да си казват - Коледа, Коледа иде!


Коледа иде, бре хора!

неделя, 6 декември 2009 г.

Правото да четеш

от Ричард Столман

Тази статия се публикува за първи път във февруарския брой от 1997 г. на списанието Communications of the ACM (том 40, брой 2).

От Пътят към Тихо1 — сборник статии за причините за Лунарната революция, публикуван в град Луна през 2096 г.

За Дан Халбърт пътят към Тихо започна в университета, когато Лиса Ленц го помоли да ѝ услужи с компютъра си. Нейният се бе счупил и ако не заемеше друг, щеше да се провали с проекта си за семестъра. Нямаше никой друг освен Дан, който тя да се осмели да помоли за това.

Това постави Дан пред голяма дилема. Той трябваше да ѝ помогне, но ако ѝ дадеше компютъра, тя можеше да прочете книгите му. Да оставим настрана факта, че да оставиш някой да ти чете книгите значеше, че можеха да те вкарат в затвора за дълги години — самата идея да ѝ услужи отначало го шокира. Както на всички други и на него му бяха повтаряли още от началното училище, че да споделяш книги е нещо отвратително и лошо — нещо, което само пиратите правят.

Нямаше и голям шанс да не бъде хванат от АПС — Агенцията за протекции на софтуера. В лекциите по програмиране Дан научи, че всяка книга има датчик, който докладва на Учреждението за централно лицензиране от кого, кога и къде е била четена. (От Учреждението използваха тази информация, за да хващат пиратите, които четат, но и също така извличаха данни за личните интереси на хората и ги продаваха на търговците). Следващия път като влезеше в мрежата, Централното лицензиране щеше да разбере, а той — като собственик на компютъра, щеше да получи най-тежкото наказание, че не е направил всичко по силите си да предотврати престъплението.

Естествено, не беше сигурно, че Лиса щеше да чете от книгите му. Тя можеше просто да иска компютъра, за да си напише проекта. Дан обаче знаеше, че тя идваше от семейство от средната класа и едва съумяваше да си плати училищните такси, да не говорим за вноските за четене. Да чете от неговите книги може би беше единствения начин да завърши. Той много добре разбираше положението ѝ — на него му се бе наложило да вземе кредит, за да може да плати за всички научни статии, които четеше. (Десет процента от таксите за тях отиваха за изследователите, които пишеха статиите. Понеже Дан също се стремеше към академична кариера, той се надяваше неговите собствени изследвания да бъдат често цитирани и така евентуално да съумее да изплати заема си.)

По-късно Дан щеше да научи, че е имало време, когато всеки е можел да отиде в библиотека и да чете статии от научни журнали и даже книги, без да му се налага да плаща. Имало е независими учени, които са чели хиляди страници, без да им се е налагало да имат държавни субсидии. Но през 90-те години на 20 век както търговските, така и нестопанските издатели на журнали започнаха да изискват такси за достъп до изданията. През 2047 г. библиотеките, които предоставят свободен, публичен достъп до научната литература се бяха превърнали в далечен спомен.

Естествено имаше начини да заобиколиш АПС и Централното лицензиране, но те бяха незаконни. Дан имаше състудент в лекциите по програмиране — Франк Мартучи, който се бе сдобил с незаконен инструмент за изчистване на грешки — дебъгер и го използваше да изключва кода за следене на авторските права, когато четеше. Той беше казал на прекалено много приятели за това и един от тях го предаде на АПС за награда (студентите, които са затънали в дългове, лесно се изкушават да станат предатели). През 2047 г. Франк бе в затвора не заради пиратско четене, а заради притежанието на дебъгер.

По-късно Дан щеше да научи, че е имало време, когато всеки е можел да притежава инструменти за изчистване на грешки. Дори е имало такива свободни инструменти, които са били достъпни на CD или за изтегляне по мрежата. Някои от обикновените потребители били започнали да ги използват, за да деактивират кода за наблюдение на авторски права и най-накрая един съдия решил, че това на практика била основната им употреба. Това означавало, че дебъгерите били незаконни, а разработчиците им били пратени в затвора.

Програмистите продължавали да се нуждаят от инструменти за изчистване на грешки, което било в реда на нещата, но производителите на дебъгери през 2047 г. разпространявали ограничен брой копия, всяко с идентификационен номер и то само на официално лицензираните и официално заклети програмисти. Дебъгерът, който използваха в часовете на Дан, бе поставен зад специална защитна стена, за да бъде използван единствено и само за упражненията в университета.

Човек можеше да заобиколи датчиците за авторски права като инсталира модифицирано ядро на операционната си система. Един ден Дан щеше да узнае за съществуването на свободни ядра, дори цели операционни системи, които са съществували в началото на века. Но те не само бяха незаконни — както дебъгерите, но и беше напълно невъзможно да инсталираш такава операционна система на компютъра си, ако не знаеш неговата най-важна парола. А нито ФБР, нито „Майкрософт“ щяха да ти я дадат.

Дан реши, че не може просто да даде компютъра си на Лиса, но той не можеше и да ѝ откаже, защото я обичаше. Всяка възможност да говори с нея го изпълваше с наслада. А това, че тя се реши да го помоли за помощ — това значеше, че и тя го обича.

Дан реши проблема като направи нещо още по-немислимо — той ѝ даде компютъра си и ѝ каза своята парола. По този начин, дори Лиса да му четеше от книгите, Централното лицензиране щеше да си мисли, че всъщност ги чете той. Пак си беше престъпление, но АПС нямаше да научи автоматично за това. Единственият начин да узнаят беше, ако Лиса докладва за него.

Естествено, ако университетът някога разбереше, че е дал на Лиса паролата си, това щеше да е краят и за двамата като студенти — независимо за какво тя използваше паролата му. Училищната политика беше, че всяко пречене на средствата за наблюдение на студентите бе основание за дисциплинарни мерки. Нямаше значение дали си направил нещо лошо — нарушението всъщност беше, че затрудняваш администраторите да те наблюдават. Те просто приемаха, че в такъв случай човек се занимава с нещо забранено и нямаше нужда да разбират какво точно е.

Обикновено студентите не бяха изключвани за това, поне не директно. Вместо това им отказваха достъп до училищните компютърни системи, а тогава учащите неизменно се проваляха по всички предмети.

По-късно Дан щеше да научи, че тази политика в университетите се е появила чак през 80-те години на 20 век, когато студентите са ползвали много често компютрите. Преди това университетите са се отнасяли различно към дисциплината на учащите и са наказвали само действията, които са били вредни, а не просто тези, които предизвикват съмнение.

Лиса не докладва Дан на АПС. Неговото решение да ѝ помогне доведе до брака им. То ги накара да преосмислят и да се усъмнят в това, което бяха ги учили за пиратството като деца. Двамата започнаха да четат за историята на авторските права, за Съветския съюз и ограниченията върху копирането2 и дори първоначалната Конституция на САЩ3. Те се преместиха на Луна, където откриха и други хора, които се мъчеха да се отскубнат от дългата ръка на АПС. Когато през 2062 г. се вдигна бунта на Тихо, всеобщото право да четеш скоро се превърна в една от основните му цели.

Бележка на автора

Тази бележка бе обновена през 2007 г.

Правото да четеш е битка, която се води днес4. Въпреки, че може да отнеме 50 години, за да потъне днешният начин на живот в забвение, повечето от описаните по-горе действия и закони вече са предложени. Много от тях вече са приети и реално действат в САЩ и други страни. През 1998 г. Законът за авторските права в цифровото хилядолетие (Digital Millenium Copyright Act — DMCA) установи законовата рамка в САЩ за ограничаването на четенето и даването назаем на книгите в електронен вид (както и на други данни). Европейският съюз въведе подобни ограничения с директива през 2001 г. Във Франция, по силата на закона „DADVSI“, приет през 2006 г., самото притежание на копие на DeCSS (свободната програма за дешифриране на видео на DVD), е престъпление.

През 2001 г. сенатор Холингс, който е спонсориран от компанията „Дисни“, предложи закон, наречен SSSCA, който изисква всеки нов компютър да е снабден с инфраструктура, която да предотвратява копирането и която да не може да бъде заобиколена от потребителите. Това показва една дълготрайна тенденция — започвайки още с чипа Clipper5 и други подобни предложения за предоставяне на ключовете на американското правителство: компютърните системи биват създавани по начин, който дава възможност на трети лица неприсъствено да контролират хората, които всъщност използват компютърните системи. Законът SSSCA е преименуван на CBDTPA (можете да мислите за него като закона „Consume But Don't Try Programming Act“ — Законът „Консумирай, но не се пробвай да програмираш“).

Скоро след това републиканците поеха контрола над Сената в САЩ. Те са по-малко обвързани с Холивуд в сравнение с демократите, така че не наложиха прокарването на тези предложения. Сега, след като демократите се върнаха на власт, опасността отново е висока.

През 2001 г. САЩ започнаха да използват Американската зона за свободна търговия (Free Trade Area of the Americas — FTAA), за да налагат същите правила във всички държави от западното полукълбо. FTAA е едно от т. нар. споразумения за „свободна търговия“, което всъщност е създадено, за да даде на бизнеса по-голям контрол над демократичните правителства. Налагането на закони като DMCA (ЗАПЦХ) е типично в този дух. FTAA бе ефективно отблъсната от Лула, президентът на Бразилия, който отхвърли изискването за ЗАПЦХ и други.

Оттогава, САЩ са наложили подобни изисквания на страни като Австралия и Мексико чрез двустранни споразумения за „свободна търговия“, и на страни като Коста Рика чрез друг договор — CAFTA. Президентът на Еквадор Кореа отказа да подпише споразумение за „свободна търговия“ със САЩ, но чух, че Еквадор е приел нещо като ЗАПЦХ през 2003 г.

Идеята, че ФБР и „Майкрософт“ ще държат най-важните пароли на персоналните компютри и няма да ви ги дават, не бе предложена до 2002 г.

Защитниците на тази схема са ѝ дали имена като „доверено ползване на компютри“6 (trusted computing) и „Palladium“. Ние я наричаме „предателско ползване на компютри“, защото същината е да се накара компютъра ви да се подчинява на компании вместо на вас. Това бе реализирано през 2007 г. като част от Уиндоус Виста — очакваме и „Епъл“ да направят нещо подобно. В тази схема, производителят пази тайния код, но ФБР не биха имали проблем да се доберат до него.

Това, което „Майкрософт“ пазят, не е точно парола в традиционния смисъл на думата — нито един потребител не я пише директно в терминал. По-скоро това е подпис и ключ за шифриране, който съответства на втори ключ, съхраняван във вашия компютър. Това предоставя на „Майкрософт“, и възможно всички уеб сайтове, които си кооперират с тях, неограничен контрол върху това какво потребителя може да прави със собствения си компютър.

„Виста“ предоставя на „Майкрософт“ и допълнителна власт. Например, „Майкрософт“ насилствено може да инсталират актуализации на системата, и могат да наредят на всички машини с инсталирана „Виста“ да откажат да заредят определен драйвер за някакво устройство. Основната цел на множеството ограничения на „Виста“ е да наложи DRM („Цифрово управление на ограниченията“), което потребителите да не могат да избегнат. Заплахата от DRM е причината, поради която започнахме кампанията DefectiveByDesign.org.

Когато тази история беше написана, АПС заплашваше малките доставчици на Интернет, че те трябва да предоставят възможност на АПС да наблюдава всички потребители. Повечето доставчици се предават, когато бъдат заплашени, защото не могат да си позволят да се защитават в съда. Един доставчик — Community ConneXion в Оуклънд, Калифорния отказа да се поддаде на исканията и е бил съден. По-късно АПС преустанови делото, но получи закона DMCA, който им даваше властта, която искаха.

АПС всъщност е Асоциация на публикуващите софтуер. Тя е изместена в полицейската си роля от Съюза на издателите на бизнес софтуер (Business Software Alliance — BSA). Днес BSA не са официално полицейско подразделение, но неофициално действат като такова. Като използват методи, които напомнят за някогашния Съветски съюз, те насърчават хората да предават колегите и приятелите си. Кампания на BSA, целяща да всее страх и проведена в Аржентина през 2001 г., отправяше завоалирни заплахи, че хората, които споделят софтуер, ще бъдат изнасилвани в затворите7.

Описаната по-горе политика за сигурност на университета не е измислена. Например, компютър в един от университетите в района край Чикаго показва следното съобщение при свързване:

„Тази система трябва да се използва само от упълномощени потребители. Действията на хора, които използват този компютър без необходимото упълномощаване или с надвишаване на упълномощаването си, ще бъдат наблюдавани и записвани от персонала на системата. В течение на наблюдението на потребители, които използват системата неправилно, или по време на поддръжка на системата действията и на упълномощените потребители могат да бъдат наблюдавани. Всеки, който използва системата, изрично се съгласява с такова наблюдение и е информиран, че ако това наблюдение открие улики за възможна незаконна дейност или нарушаване на правилата на Университета, персоналът, обслужващ системата, може да предостави данните от наблюденията на администрацията на Университета и/или правоприлагащите органи.“

Това е интересен подход към Четвъртата поправка на Конституцията на САЩ8: притискай повечето хора предварително да се откажат от правата си по нея.

Препратки

  • Бялата книга на администрацията: Екип за информационната инфраструктура, интелектуалната собственост и националната информационна инфраструктура: Доклад на работната група за правата на интелектуална собственост (1995).
  • Обяснение на бялата книга: разграбването на авторските права, Памела Самуелсън, сп. Wired, януари 1996 г.
  • Продадено, Джеймс Бойл, в. „Ню Йорк Таймс“, 31 март 1996 г.
  • Обществени данни или частни данни, в. „Вашингтон пост“, 4 ноември 1996 г. След като от вестника решиха да таксуват потребителите, които искат да четат статии по Интернет, махнахме хипервръзката към този източник.
  • Обединение за обществено достояние9 — организация, която се противопоставя и се опитва да намали прекомерното увеличаване на властта на авторското право и патентите.

Това есе е публикувано в книгата Свободен софтуер, свободно общество: избрани есета от Ричард М. Столман.

Други текстове за четене

В авторовата бележка се разказва за борбата за правото да четеш, както и електронното наблюдение. Борбата започва сега, а ето и връзки към две статии, за технологии, които се разработват в момента, за да ви отнемат правото да четете.

  • Електронното публикуване: Статия за разпространението на книгите в електронен формат и проблемите с авторските права, които засягат правото да се чете копие.
  • Книги в компютрите: Софтуер за контрола кой може да чете книги и документи на един персонален компютър.
Бележки на преводача:
  1. Тихо: голям кратер на Луната.
  2. Такива ограничения имаше и в България преди 1989 г. — достъпът до копирните машини се контролираше.
  3. В Конституцията на САЩ се казва, че за да насърчи развитието на науката и полезните изкуства, Конгресът на САЩ може да въвежда за ограничено време изключителни права върху произведения и открития (раздел 8). Идеята на Столман е, че конституцията на САЩ по това време вече е изцяло променена.
  4. Тази битка се води и в България. През 2006 г. КК „Труд“ атакува българските Интернет библиотеки, които съдържат произведения на български класици като Елин Пелин. Една от първите библиотеки, които пострадват е тази на слепите потребители: bezmonitor.com. Библиотекарят е бил повикан в НСБОП за предупреждаване.
  5. Clipper: чип, който трябваше да се използва в устройствата за шифроване на глас. Част от дизайна му е предаването на ключа за шифроване на държавни агенции в САЩ, за да могат да подслушват разговорите.
  6. В днешно време авторът на есето, Ричард Столман, използва термина „предателско ползване на компютри“ (treacherous computing). Причината за това е, че между притежателя/ползващия компютъра и самата машина няма доверие. Компютърът не се доверява на собственика си и не изпълнява команда зададена от него -— например „Копирай този файл“, а ползващият машината няма начин да се довери на системата, че тя ще изпълни неговата команда -— всъщност тя го предава.
  7. В България една от кампаниите на BSA бе придружена с реклами: „Използването на нелицензиран софтуер върви в комплект с този хардуер“. Хардуерът представляваше комплект белезници.
  8. Четвъртата поправка на конституцията на САЩ защитава срещу претърсвания, арести и задържане на имущество без изрично съдебно разпореждане или основателна причина да се предполага извършването на престъпление.
  9. Обществено достояние (public domain) са творбите, чийто срок на покритие от авторски права е изтекъл. Такива са и творбите, чиито автори изрично са се отказали от авторските си права.