Влизаме във времето на информационното разделение между хората, което ще гарантира класовото статукво

 Една от черните ми прогнози за развитието на Света, започна да се сбъдва тези дни.

 С подписването на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането - Anti-Counterfeiting Trade Agreement (ACTA), дефакто се установи една ясно определена граница между тези които ще имат достъп до ресурсите на Интернет и тези, които ще нямат.

 Вървим към епохата на идиокрацията, в която една много малка част от хората ще има статут на богове, а по-голямата част от човечеството на роби. При това роби, които ще са напълно доволни от робският си живот, защото няма да знаят какво са изгубили, докато предците им са си чешели езиците пред монитора, безпристрастно наблюдавали, как ги лишават и от последните им права.

 Защото постави ли се ценностна ни система в услуга на корпоративните печалби наместо в полза на световният обмен на знания и идеи, то ни чака да изживеем отново тъмната епоха на войнстващото невежество, упадък в културата, войни и пълна социална деградация. 

 Деградация, позволяваща да се гледа на едно убийство далеч по-благосклонно отколкото на споделяне на книга с приятел, на песен станала ни любима или на филм, променил живота ни с посланието носещ в себе си.

 Времето пред нас изтича.

Новата евробанкнота ще изглежда ето така

Интериорни мъки и попадения :)

  Не съм и предполагал, че сред многобройните знания, които ще ми се налага да усвоявам е това и на интериорният дизайн, но... изправен пред переспективата да наемам скъпоструващ дизайнер и това, аз донякъде да се превърна в такъв, везните натежаха в полза на второто.
 Реално погледнато съществуват немалко безплатни програми за интериорен дизайн, които може да са в полза на всеки един като мен, изправен пред подобна дилема, търсейки начин да направи от жилището си една приятна среда за обитание, която да нарече свой дом и с желание да се завръща в него.
 В скоби - може би тук оказва

 известно влияние и асцендента ми, който е под зодията на Рак, демек човек домошар, обичащ домашният уют, прагматичността на Дева, която се стреми да оптимизира всичко и да получи максимума на практична цена или артистичността на Везни, която търси ония малък ненатрапващ се на очи елемент, който ще внесе една лека цветна нотка, която да гали окото.

 Каквато и да е причината, за това мое увлечение, все пак това се оказа задача далеч не толкова лесна, колкото я мислех в началото й.Най-трудното е човек да започне отнякъде с нещо конкретно, съобразено с неговите нужди и предпочитания. В момента Интернет предлага такова изобилие от цветове и интериорни идеи, че направо започваш да се усещаш как напълно блокираш от към собствени.
 Може би и затова е удачно да се почне с нещо просто, да речем с разчертаването на проект на жилището, който една програмка за триизмерно моделиране от рода на простичката "Sweet Home 3D", може да свърши добре. Едва след това, може да отпаднат някои налудничави идеи от това да се вземат мебели, които няма да се вместят добре в наличното пространство и постоянно ще водят битка между тях и обитателите му, на кой да му е по-добре в него. Така и аз самият в един момент се отказах от идеята за кухненски остров, който щеше да стои като Титаник насред хола, както и от идеята да го затапвам с тежка мебел.
 Едно е да си чертаеш на лист хартия и да си викаш на ум "Я, то и това ще го събера!", друго си е да го наложиш в един 3D проект и да се разходиш сред "гениалните" си прозрения. Моментално отпадат поне 2/3 от първоначално осенилите те идеи. Единственият проблем на горната програмка е в недотам доброто й качество на визуализация като графика и още по-оскъдната библиотека с модули на мебели и обзавеждане. Което от своя страна кара човек да търси други, по-добри програми и да навлиза все повече в идейният си свят, без да си дава сметка в един момент, че е застрашен да живее изцяло виртуално, лутайки се между всевъзможните идеи и решения.

Зебрано Сахара, Венге, Стъкломозайка и Морска Трева

 И точно за това, в един момент, трябва да се тръгне от един основен цвят, от една основна шарка. Дали ще се върви от копчето към балтона или обратно, в случая е напълно без значение, стига да се тръгне от някъде. А аз успях да отлепя, едва след като си избрах ламината за пода с шарка "Seegras" (Морска трева), която се оказа достатъчно семпла, за да задоволи претенциите ми и също така в сбор от тоналности позволяващи съчетаването и в широки цветови гами.
 Както се казва - Копчето е избрано, а сега да ушием балтона! Фактът, че Готвачът в къщата съм аз, значително облекчи задачата ми в проектирането на кухненският модул. Просто си проиграх като посока и последователност целият процес, така че мебелировката да следва процесът на готвене, а не готвачът да се лута из мебелировката като муха без глава.
 С две думи, процесът на обмисляне отне много повече време от предвиденото, но все пак, като си даде сметка човек, че това което ще направи ще е за негова полза не с дни, седмици или с месеци, а с години – то вече има наистина ползва от това да се обмислят нещата и в най-дребни детайли.
 Както и да е, нещата започнаха да си идват вече на мястото и в близките месеци минавам от сферата на идеите в полето на изпълнението им.
 А пък кой знае, може би добрите ми попадения ще ги изброя като съвети към начинаещите като мен, а лошите под сборник „Не правете като мен!” ?

Ще има ли атентат на Хизбула в София?

 Съзнавам, че е непрепоръчително да се пише на подобна тема, във връзка с паниката, която може да възникне по този въпрос, но една интересна новина за пореден път ме накара да се замисля над мерките за сигурност, които би следвало да гарантират сигурноста ни.

 Преди няколко години, десетина може би, един пиян руснак бе решил да догони излитащият си самолет с личната си кола и се оказа, че няма какво да го спре да го направи. Отзова се човека чак на пистата с колата си и едва след този инцидент сложиха пропусквателни бариери и започнаха да изискват пропуски на влизащи в карго-зоната на летище София. А до този момент, тя си бе просто един напълно разграден двор, в който всяко едно външно лице можеше да си влезе и с малко повечко находчивост от негова страна да свърши недотам добри неща.

 Ако се опитам да разсъждавам като терорист, бих открил немалко пропуски в системата за сигурност, от които да се възползвам.

 Неохраняван паркинг лишен от системи за видео-наблюдение, безконтролен достъп до зоните за пътници, липса на скенери ( а когато ги има - тоталното им заобикаляне ) за оръжие и взривни вещества - направо да се чуди човек,- Какво ли ни е опазило досега, та не са ни гръмнали летището по подобие на Московското?

 Някой ще рече, че не сме примамлива цел за терористите, поради отколешната ни братска любов към арабският свят, но аз бих се запитал - А защо му е на един терорист да атакува силно охраняеми обекти, когато би постигнал целта си на по-лесни за достъп места? В крайна сметка, ако целта наистина е да се убият пристигащи и заминаващи граждани на Израел, какво по-лесно от това то да се направи у нас, където мерките за сигурност са много по-ниски и далеч по-лесно преодолими, отколкото тези в Тел Авив да речем?

 Да, някой ще каже - Ама те терористите се знаят, има им физиономиите и паспорният контрол ще ги спре!

 Едва ли, при положение, че за граждани на ЕС тази бариера я няма, а терористи имаше сред гражданите на Великобритания и други членки на ЕС. Какво пречи на един симпатизант гражданин на подобна държава да дойде безпроблемно у нас?

 Друг ще каже, че има сериозен контрол по границите ни над влизащите товари, ангажимент, който съвестно изпълняваме за членството си в Шенген.

 Аз бих запитал - На колко от външните ни митници, има монтирани детектори за взривни вещества и какво пречи на този, който подкупва митничаря да му вкара един-два или десет камиона без контрол, да вкара в тях и нужните му материали?

 Подкупността е всенародно известна ( не говоря за тези митничари на вътрешните ни митници, а за граничните, където има най-добри условия за това).

 Ето че и човекът, ето че и нужните му за целта средства са вече у нас.

 Какво ще ги спре?

 Молитвите и упованието ни във "факта", че Бог е българин и бди над нас ли?

 А е казано - Помогни си, за да мога и аз да ти помогна!

 Дали трябва да дочакаме момента на една голяма трагедия или ще можем да реагираме преди нея?

 Времето единствено ще отговори на този въпрос, защото аз поне за себе си отговор на въпроса - Защитени ли са от терористичен акт пасажерите на Летище София? - не намерих.

За Овчите глави в сайта на blog.bg , а и не само там.

 За да се коментира един силен блогър от рода на Любомир Чолаков, на първо място човек трябва да може да чете, на второ да разсъждава въз основа на натрупаните си знания и опит, и не на последно място да има желание да усвоява нови знания, дори и те да влизат в конфликт със считаните за верни от него.

 Нито едно от трите качества не е присъщо на писалите с цел да го осмеят и да принизят написаното от него до нивото на всеобщата ментална недостатъчност и посредственост на сайта.

  Какво се случва в действителност?

 Наместо да опонират, чрез някаква реална антитеза основаваща се на логически умозаключения, овчите глави слънчасали извадиха на показ своите предрасъдъци, мисловни клишета здраво набити от старата комунистическа и новата "демократическа" пропаганда. Изреваха вкупом, че написаното е твърде дълго и обременително за закърнелите им мозъчета, като наместо да го прочетат и да се замислят над прочетеното, предпочетоха по един махленско-кръчмарски почин да се изплюят над него с репликата "А бе, точно Тоя ли ще ми дава акъл на мене?"
 И то го направиха все хора, които до момента нямат нито един стойностен постинг в блога си, нито един опит за размишление, а основно паразитиращи като блогъри.
 Паразитиращи в смисъл на това, че аз разбирам "Блогър" в посока на човек, който е способен на самостоятелна мисъл и разсъждение, а не човек, основно занимаващ се с това да следва новините, да дебне като лешояд за поредната лоша новина, чрез която да изрази "будната" си гражданска позиция в социалните мрежи.
 Истинският блогър не следва новините - той ги твори!
 А такива у нас се броят наистина на пръсти в цялата ни държава.
 Защото, малцина наистина са разбрали, че Интернет е не само сила, с чийто помощ можеш да разпространиш идеите си и да намериш съмишленици за тях, но и капан за много нови идеи, останали в сферата на безцелното дървено философстване над тях и безполезната "социална" ангажираност изразяваща се  чрез символичната виртуална подкрепа от рода на едно палче "Харесва ми" в страниците на Фейсбук или друга социална мрежа.

 За да можем да променим условията в които живеем, ние първо трябва да разберем причините поради които те са точно такива.
Да открием мотивите, на тези които се стремят да ги поддържат такива и съответно да намерим адекватен начин за противодействие.
 А това няма как да се случи, ако не сме способни да възприемаме чуждите идеи, да изслушваме събеседника си насреща, без да бързаме да го отричаме, в желанието си да се себеизтъкнем чрез "умните" си коментари.

 За да има човек правото на бъдеще, той трябва да го заслужи с готовността си да се променя, съгласно новоусвоените за него знания.
 За да усвоява нови знания, човек не трябва да приема нищо за безспорна истина, да не изпада в плен на догмите, пропагандата и клишетата, а да търси своят път към отговорите на въпроси, които го вълнуват.
 Да може да ревизира досегашните си схващания, да упорства в търсенето на нови знания, до немалко от които може да стигне и с помощта на Интернет.

 Да знаеш какво ти предстои, в това всъщност е силата да го променяш. И то да го промениш, чрез знанието си за него - да се адаптираш към промените, още преди те да са настъпили, да си готов да използваш всичко от тях, което може да ти помогне да продължиш в желаната от теб посока.

 Заравяйки главата си в подвижните пясъци на безхаберието, ние сами се отричаме от малкото лична свобода, с която разполагаме.
 От възможността ние самите да сме източника на промяната.
 А това не е малко според мен и е реално достижимо.
 Та дори и чрез подобни методи на общуване, които все пак дават известна възможност за достигане на една аудитория, немислима по мащаб преди епохата на Интернет.