Приказка за Ламята

 Ламята живееше охолно в покрайнините на селото, в една закътана долчинка, дошла преди много, много време, надживяла няколко поколения и привикнала ги към присъствието си. Тя не бе никак проста, бе си ламя от сой и потекло, та като такава тя добре съзнаваше, че дори и да ги е страх селяните от нея, то ако започне да иска прекалено много от тях те ще се вдигнат вкупом срещу й, а тогава дори и на нея няма да й стигнат силите за да ги пребори.
 Докато бе наивна и млада правеше грешката да изяжда селските юнаци пратени срещу нея. С течение на времето тя постепенно помъдря и разбра, че е по-добре да направиш противниците си съюзници, отколкото да множиш броят им по пътя на откритото си им противопоставяне.

- На това село не са му нужни мъченици и герои, които то да следва - осъзна ламята и спря да прави герои от юнаците, та от приказка на приказка, с думи сладки и обещания за имане и облаги тя успя да привлече почти всички от дошлите срещу нея в охраната си. Двама-трима от по-несговорните се наложи да изяде, но с отвращение и в името на каузата, както каза на останалите сбрали се около нея. Да, наложи се и да раздели с тях част от това, което събираше от селяните като "Данък спокойствие" , но това бяха жалки трохи от всичко, което вече бе сбрала и скътала в пещерата си с времето.

  В един момент до селото долетя мълвата, че други села вече са прогонили ламите си, че живеят сговорно и свободно, без да се страхуват, без да робуват и са вече господари на труда и живота си. Сбраха се и седнаха да решат какво да правят - да гонят ли със сила ламята или... просто кротко да я помолят да ги напусне. Седнаха около една по-широчка маса в механата и започнаха да мъдруват. На масата седнаха и пазвантите на ламята, като хора, които я познават отблизо, хора вещи относно нея, с идеи как да я кандърдисат со кротце и со благо да си иде, защото никой от това село не искаше вече зорлем да става герой, а и да гинат в люта битка с нея докато останалите да си гледат рахатлъка просто не си струваше вече. Поспориха, помъдруваха и накрая решиха да отидат при ламята и да й кажат да си ходи, да я помолят... пък тя дано и да ги чуе. Че вече другите лами са си тръгнали вече, да иде и да ги последва, не върви сега това село ламя още да си чува.Времето е вече друго, така да се каже.
 Отидоха, но ламята вече я нямаше. Наместо нея от три места от земята се бяха показали три различни глави и всяка говореше против другите две:

- Оная там червената, тя ви ограби, тя ви взе всичко, накажете нея! - съскаше главата в синьо.

- Не слушайте синята, ще загубите всичко хубаво, което сте направили до момента! - изръмжа червената.
- Време е за нови права и свободи - прошепна третата - елате при мен и аз ще ви ги дам.
 Селяните започнаха да се чудят и да се маят, ха сега де, коя от тях по-напред да послушат, коя им казва истината за другите. Лека-полека селото първо се раздели в мненията си наполовина, после още веднъж и още веднъж, а от земята никнеха все нови и нови глави, които все повече ги объркваха с думите си. Но това не бе цялата беда. Наместо битка срещу ламята, селяните подеха битки помежду си. Битки политически и битки идейни. В името на Червената, Синята, Кафявата или Пембяната кауза, според това в чия глава първо тя бе родена. И за разлика от другите села, в които ламите бяха отдавна прогонени, в това село те се бият и до днес.
 А селото им от година на година ставаше все по-бедно и запустяло, с тръни и бурени на мястото на китните градини и овошки. Такова, каквото е и до днес, за разлика от Ламята, която още си е там, но просто достатъчно захитряла за да не се показва цялата, а само тази част от себе си, която селяните искат да видят и чуят.

Справедливост

Фейсбук е една добра платформа за дискусии, място в което може да споделиш идеи и съответно да провериш тяхната приложимост. Напоследък, покрай гюрултията на протестите основната дискусия там се води около това, каква трябва да бъде държавата ни, кой е националният ни идеал и може ли изобщо да се формулира такъв, както и от кое най-много се нуждаем като нация, за да осъществим Промяната, от която така силно се нуждаем.
Мисля си, че най-много всички ние се нуждаем от справедливост, защото именно това загубихме като усещане за годините на "Прехода".
А справедливостта има много измерения във всяка една сфера на живота ни.
В политиката, от гледна точка на очаквано, обещано и реализирано.
В правосъдието, като съотношение между престъпление и наказание.
В обществото ни, като оценка на първоначалното натрупване на капитала.
В образованието, като съотношение на възможности спрямо диплома.
В здравеопазването, като отношение дадено - получено.
В социалната сфера, като поети обществени ангажименти срещу предоставена държавна помощ.
В пенсионната ни система, като пряка зависимост от положения труд и съответстващите му достойни старини.

И къде ли още не!

Защото няма ли я Справедливостта в отношенията помежду ни, в отношенията общество-държава, къде тогава ще са и останалите неща, които искаме да постигнем.
Къде ще е доверието помежду ни, доверието ни към държавата, към политици и управляващи? Къде ще сме самите ние, ако не я приемем за основна своя добродетел, от която да се водим в живота си? Защото справедливоста изисква не само да искаш от своята държава, но и да допринасяш за нея. С труда си, с честността си, с отношението си към случващото се, та дори и с личната ти непримиримост към всичко несправедливо, с което се сблъскваш в ежедневието си.
Именно това изгубихме и именно това на първо време трябва да си върнем.
Защото без Справедливост няма път напред.

Новите кооперативи

 Поредна година земеделските производители протестират срещу ниските изкупни цени.
Поредна година се убеждавам, че в тая държава няма мислещи и разумни хора!
Ако такива имаше в редиците на Производителите, те просто си биха задали въпроса - Как моята продукция може да стигне до крайният си клиент на възможно най-добра за мен цена? - наместо да правят безсмислени протести и да викат Неволята в лицето на държавата.
 Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се - банална до болка истина, която трябва да се осъзнае от всички призоваващи Държавата да мисли и действа наместо тях!
 И наместо всяка една година една и съща до болка позната история да се повтаря не е ли вече време земеделците да се замислят за връщането на кооперативите?
 В онзи им вид познат от преди 9-ти Септември, когато именно благодарение на кооперативните магазини стоката от селата е била директно продавана в градовете? На цена справедлива и за производители, и за купувачи.
 Без от нея да се облагодетелстват редиците от прекупвачи, които не създават никакъв полезен продукт от себе си, а единствено вредят и на двете страни - на тези, които искат качествени български плодове и зеленчуци на трапезата си, и на тези, които могат да ги произведат.
 Какво пречи това да се постигне освен прословутата българска умствена ленност изразяваща се в това, да търсим държавата там, където сами може да се справим по-добре?

 Така че, време е да се помисли в посока на възраждане на кооперативите в селското ни стопанство, като единствено възможен за момента инструмент то да се възроди и да излезе от пепелищата на "Демокрацията"!