tag:blogger.com,1999:blog-8640160182003235310.post2079937504223163451..comments2023-09-11T12:43:46.376+03:00Comments on Щуровини: Орисияvalsodarhttp://www.blogger.com/profile/07147188149274005998noreply@blogger.comBlogger3125tag:blogger.com,1999:blog-8640160182003235310.post-64297919314682501772012-03-16T14:19:03.596+02:002012-03-16T14:19:03.596+02:00И аз мисля така. Всичко по пътя е нужно. И наистин...И аз мисля така. Всичко по пътя е нужно. И наистина по-късно разбираме защо.<br />И ако можем да станем отново деца с цялото осъзнаване, което имаме, да не изгубим способността си да гледаме с детско удивление света, въпреки че знаем какво представлява, това е много хубаво. Нека си го пожелаем! :)Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8640160182003235310.post-11979042075839349552012-03-16T11:29:31.150+02:002012-03-16T11:29:31.150+02:00Странно нещо е животът и не спира да ме удивлява с...Странно нещо е животът и не спира да ме удивлява с това, как винаги ни дава точно това, от което в действителност се нуждаем.<br /> Повечето пъти, когато се случи някакъв неочакван обрат за нас, ние не съзнаваме защо е настъпил, нужно е да го видим след време през призмата на натрупаният опит и знания, които той ни е донесъл за да го оценим и да усетим, че вървим по предначертаният си път.<br /> Човек цял живот се учи и умира едва тогава, когато се умори от промените и изпитанията, които живота му поднася.<br /> Докато го има този вътрешен глад за нови знания, умения и преживявания, ние винаги ще бъдем деца, с жадни за живота около тях очи.<br /> Изгубим ли го, губим себе си.valsodarhttps://www.blogger.com/profile/07147188149274005998noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8640160182003235310.post-54803043335742856722012-03-16T10:23:19.268+02:002012-03-16T10:23:19.268+02:00Много ми харесва как разсъждавате. Не само по тази...Много ми харесва как разсъждавате. Не само по тази тема - и в предишните постове. Но тук - тази тема ми е близка, затова се обаждам. Беше хубаво да прочета поста.Anonymousnoreply@blogger.com