Залез над Дунав

 

Че така

От няколко дена насам, все нещо ми мерджелее пред очите.
Преумора от взирането в монитора ! - реших си аз, и започнах да пренебрегвам образът, който ми се натрапваше все по-силно от ден на ден.
Едно бежаво парцалче таковата, плат промазан от типа на тия дето шият шлиферите от тях.
С финна изработка, качествено... ама все ми е пред очите.
Ден, два, три.. накрая вече ми писна и взех че го дръпнаха с ръка , да не ми пречи на хоризонта .
- Кой ме дърпа за шлифера ? - чу се глас изотгоре.
Един такъв басов, тътнеш, с привкус на величие и ... огромна самота.
- Шлифер ли ? Какъв ти шлифер бре ? Аз тук, само парцал някакъв дръпнах, да ми се избистри малко картината пред очите... Ти кой си, дето хем ми говориш, ама и хем те не виждам ?
И гласът ти един такъв странен, сякаш долита отвътре в главата ми... ? - подкарах въпрос след въпрос, в надеждата си отговор да не чуя, защото инак страшно ! Психолози, кушетки, психиатри и едни такива шарени хапченца от които накрая вече не знаеш кой - кой е ? Ти си Наполеон или Наполеон се прави на тебе ??!

- Е как , кой съм бре ?! Аз съм Бог твой Единствен. Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството... - затътна гласът му ...
- Е, сега вече стана страшно ! - то си е казано от умните хора, когато човек говори на Бога му се казва молитва, ама кога и той почне да си му отговаря, това си е чиста проба шизофрения батка.
А така-а-а-а, вапцахме я с това ми ти развинтено авторско въображение !
Като ми казваха на времето, че имам болезнено развита фантазия, аз наместо да хвана я мотика, я лопата, че да я закопая с пот и труд в полето на физическият свят, за какво ли си я оставих да ме пита сега човек ?!
Ама, на - то се е видяло, че полудявам, ама дай поне да я разнищим тая работа с парцала, за алиби пред докторите един вид.

- И за какво си го провесил тоя шлифер пред очите ми ?

- Е как за какво, да ме хванеш за него естествено ! То, днес всеки иска да хване бог за шлифера и аз какво да правя - купих си шлифер ! Какво инак да им подам да ми хванат ? Нелюбезно е някак си, а то така - шлифер ! Имаш ли шлифер има и за какво да те хванат. Официално.
Ти сега стига си ми задавал тъпи въпроси, ами кажи какво искаш ! Всеки драпа да ме хване за шлифера, всеки мрънкоти и хленчи за нещо си, айде измрънквяй си желанието, че има и други на опашката ! - отсече той , с нотка на нетърпение и лек укор към неверието ми.

- Че какво да искам ?
Аз , така като гледам... май всичко си имам ?

- Не е възможно ! Ти ще си Първият ! Не е възможно ! - започна от радост да подскача Богът над мене, а под палавите му дюстабанлийски краченца се чуваха тътнежи, като от облаци дъждовни.

- И защо да е невъзможно ? Та, нали си ме направил по свой образ и подобие ?
Демек, каквото имаш ти, имам го и аз ?!! Тогава, за какво ми е изобщо да те гоня и да те ловя за шлифера, щом не можеш да ми дадеш нищо повече от това което имам ?!

Тук Бог се умълча, въздъхна тежко и издърпа разочаровано пеша на шлифера си, висящ пред лицето ми.
Настана неловко мълчание и само от време на време се отронваше по една тежка въздишка от негова страна.

- Да взема да ти подаря един шлифер като моя ли ? - запита ме с плаха надежда той.
Да има, аз поне за какво да се хвана, кога ми стане тъжно на душата ?
Да те подръпна леко за пеша, ти да се поспреш за малко и просто ей така да си поговорим ?
За малко, за раздумка и разтуха.
Става ли ?
Какво ще кажеш - съгласен ?!


Сега и двамата сме с шлифери.

Досущ като детективи от черно-бял филм.
Седим един до друг, подръпваме се лекичко за пешовете и се подхилкваме през рамо.
И се чува единствено звънът на хaлбите с бира, чрез които се докосваме.
За мое и за негово здраве.

И за недежда на тия, що цял живот се стремят да хванат бога за шлифера.
Пък, кой знае - може и да го хванат някога.
Я неговият - я моят.

Знае ли някой ?!