четвъртък, 31 март 2011 г.

Страх лозе пази!




  Предстои, най-сетне страната ни да приеме закон за фалит на физическите лица, нещо което трябваше да се направи поне преди десет години, в тон с европейското законодателство, защото единствено в България и Румъния, няма закон който да защитава гражданите в случай на несъстоятелност.

 Какво се случва сега?
Масово хората зомбирани по времето на имотният и кредитен бум теглеха непосилни за възможностите им заеми срещу ипотека на жилището си, водени от мотиви от сорта на - Веднъж се живее! , Да оставим нещо на децата! - и куп други наглед къде благородни, къде безумни подбуди, без да си дават реалната сметка дали ще могат да си обслужват кредитите ако им се влоши състоянието и какво ще им се случи след това.
 
 В момента сме свидетели на все повече и повече трагедии, случващи се в резултат на ниската или по-скоро напълно липсваща финансова култура и най-вече на липсващ закон, който да защитава хората в случай на фалит.

 Какво реално ще рече това?
Ако вие сте теглили кредит срещу ипотека за 100'000 евро ( толкова струваха масово апартаментите между 60 и 80 квадрата в София по времето на бума 2007-2008-ма година ) за 20-30 годишен срок на погасяване, в крайна сметка с лихвите и главниците това което общо връщате на банката отива на почти тройно по-висока сума и квадратният метър излиза не златен, ами направо платинен с крайна цена гонеща 6000-7000 лв на метър!


 В един момент оставате без работа, някой се разболее, излязат непредвидени харчове или какво ли още не и вноската по кредита няма с какво да се плати. Една пропусната вноска, две - три и .. след шестата кредита ви се води вече необслужваем и банката има право да ви продаде апартамента на търг през частен съдия изпълнител съгласно ГПК.

 Междувременно, докато тече продажбата вие сте си в жилището таейки надеждата, че ще ви се размине, че няма да ви го вземат.
 През това време имота минава на първи, на втори, на енти търг, докато цената на която той се предлага ( всеки следващ търг я занижава с 20%) привлече купувач, който да го купи.
 В един светъл слънчев ден, на вратата ви се появява съдия изпълнителя редом с полицай и новият собственик на жилището ви ( купил го от банката, която е реалният му собственик междувременно) и най-любезно ви моли да го освободите.
 Няма на къде да ходите, защото от този момент нататъка вашето поведение е чисто самоуправство в чужда собственост - имотът за който сте платили с остатъка от живота си вече не е ваш!
 Разликата между изплатеното към банката чрез продажбата му и внасяните суми от вас преди това по кредита, плюс наказателните лихви ( убийствено високи) и разходите за делото и таксите към съдия изпълнителя, остават да ви висят като воденичен камък на врата до живот или до оня превратен чудодеен момент, в който спечелите от тото или наследство и се разплатите окончателно, с любезната банка, която така лесно ви  е дала кредита.
 Буквално и преносно от момента, в който сте влезли в банката за кредит, от точно този момент вие сте се подписали, че и ставате доживотен роб, обричайки на глад и немотия не само вас, но и хората около вас.
 Защото не си мислете, че банката като ви вземе ипотекираното жилище и го продаде на някой друг за вас всичко е свършило - не, то тепърва започва.
 Няма да видите и лев, над минималната заплата, независимо за колко ще се договорите с работодателят ви - всичко отгоре се взима от банката със запор на заплатата.
 Няма да видите нищо ново на ваше име - кола, телевизор, хладилник, защото в момента в който решите да го купите с необявени доходи ще ви вземат и него.
 Да обяснявам ли още, какво е сторило банковото ни лоби в парламента, за да го няма за последните десет години закона за личният фалит?
 Преди кредитната им експанзия и масовото заробване на населението.
 Схванахте, нали?

Сега, буквално както в поговорката "След дъжд качулка" той ще бъде приет. Ще бъде, не защото ГЕРБ, СДС или БСП мислят за нас, а защото страната ни подлежи на санкции от страна на ЕС ако не го приеме!

 Разликата с досегашното положение ще е в това, че ако фалирате, няма доживот да ви стрижат от страна на кредиторите ви, вас и вашите наследници, а ще плащате 5-6-8 години най-много това което не сте успяли да издължите и след това може да започнете начисто живота си.
 Имайки вече обица на ухото, за това че привидно благородните намерения почти винаги водят в Ада и най-вече за това, че това от което печели банката е пагубно за вас.

 Мога да пиша още много по темата, но смятам че основното, което исках да кажа вече е казано.



 Мислете, мислете бре хора - тез глави не са направени само да си поставяте шапките на тях!

понеделник, 21 март 2011 г.

Иди ми - дойди ми!

Каква е приликата между Кадафи и Бойко Борисов ?
Отговорът е очеваден и на двамата не може да им се вярва, и двамата са абсолютни фурнаджийски лопати преследващи користно единствено собственият си интерес.
Приликите не вършват единствено до тук.
И за двамата собственият им народ е просто един негоден материял, който освен да бъде мачкан не става за нищо друго.
И двамата по своему са прави, поради липсваща съпротива срещу тях.
До тук с приликите.
И макар, че за Кадафи може да се говори още много, мен лично ме учудва късопаметноста на сънародниците ни изпаднали в недоумение, как така изведнъж лично министър председателята ни, започна да защитава открито един отявлен монополист - Лукойл!
Кога забравиха тези хора, че той бе издигнат на власт именно с парите и с подкрепата на Лукойл, чийто интереси така открито защитава сега, когато ясно бе изразено масовото обществено недоволство срещу спекулативното покачване на цените на горивата.
Ами, нека си спомним тогава чия  ръка целуна първо Бойко след като спечели изборите и къде протегна морна снага на плажа. В чия база? В тази на министерският съвет или на Лукойл?
 Ей, много е къса паметта на българина - много.
 Не иска да си спомня и това е.