Животът през очите на един котарак
събота, 9 януари 2010 г.
сряда, 6 януари 2010 г.
Доброто Ченге, лошото Ченге
От изборите насам , една и съща пиеска се разиграва в медиите от "новото" ни правителство - тази за доброто и за лошото ченге.
В ролята на лошите ченгета са министрите, които все пари не дават или ги дават със закъснение, вдигат или не вдигат акциза, говорят едни неща, а после се отмятат от думите си, а в ролята на доброто ченге е ченгето на народа - Бат Бойко Спасителя.
С осанка на Супермен, тропващ винаги навреме с юмрук по масата и отсичайки по соломоновски в полза роду.
Кой точно е родът му, така и още не се разбра, но взирайки се в обслужените корпоративни интереси, не е трудно да прозре човек, че не народът с гласа си, а нещо друго от света на сенките го е докарало на власт.
Но трябва ли да ни учудва този свят от сенчести фигури зад власта, след като повече от 20 години нацията ни оскотява в зоната на здрача?
Приела ненормалното за естествено и нечовешкото за логично?
Интереса клати феса - поговорка от отомански времена, преповтаряща истинноста си и в наши дни.
И именно в противопоставянето на обществените интереси, в настройването на едни прислойки от обществото срещу други е силата на настоящите ни управници.
Прозрели за ползата от римската максима "Разделяй и владей" от ден на ден те ни разделят все по-успешно, за да няма кой да им се противопостави.
Колко шумни скандала избухнаха до момента?
Колко пищни зрелища бяха дадени на народа?
А да има едно едничко дело приключено?
Един престъпник в затвора?
Гарван, гарвану око не вади и мафията достигнала до върховете на държавата ни, го доказва всекидневно. Дърпаща конците на марионетките си, конци видни за целият цивилизован свят, но не и за народът разединен помежду си в жаждата си за зрелища.
О свещенна простота, твои са земите български!
В ролята на лошите ченгета са министрите, които все пари не дават или ги дават със закъснение, вдигат или не вдигат акциза, говорят едни неща, а после се отмятат от думите си, а в ролята на доброто ченге е ченгето на народа - Бат Бойко Спасителя.
С осанка на Супермен, тропващ винаги навреме с юмрук по масата и отсичайки по соломоновски в полза роду.
Кой точно е родът му, така и още не се разбра, но взирайки се в обслужените корпоративни интереси, не е трудно да прозре човек, че не народът с гласа си, а нещо друго от света на сенките го е докарало на власт.
Но трябва ли да ни учудва този свят от сенчести фигури зад власта, след като повече от 20 години нацията ни оскотява в зоната на здрача?
Приела ненормалното за естествено и нечовешкото за логично?
Интереса клати феса - поговорка от отомански времена, преповтаряща истинноста си и в наши дни.
И именно в противопоставянето на обществените интереси, в настройването на едни прислойки от обществото срещу други е силата на настоящите ни управници.
Прозрели за ползата от римската максима "Разделяй и владей" от ден на ден те ни разделят все по-успешно, за да няма кой да им се противопостави.
Колко шумни скандала избухнаха до момента?
Колко пищни зрелища бяха дадени на народа?
А да има едно едничко дело приключено?
Един престъпник в затвора?
Гарван, гарвану око не вади и мафията достигнала до върховете на държавата ни, го доказва всекидневно. Дърпаща конците на марионетките си, конци видни за целият цивилизован свят, но не и за народът разединен помежду си в жаждата си за зрелища.
О свещенна простота, твои са земите български!
понеделник, 4 януари 2010 г.
Как да се защитим от следенето на трафични данни - Dnevnik.bg
Как да се защитим от следенето на трафични данни
От Атанас Чобанов, www.atanas.fr
Последна промяна в 13:35 на 04 яну 2010, 356 прочитания, 7 коментара
Associated Press
Новите разпоредби в Закона за електронните съобщения (ЗЕС) за следене и задържане на трафичните днни бяха приети от ГЕРБ и 'Атака' на първо четене. В хода на обсъжданията противниците на законопроекта наблегнаха на нарушаването на гражданските права. Друг аспект на ЗЕС, който не беше толкова активно обсъждан е, че той води до безмислено харчене на пари на данъкоплатците, тъй като предвидените технически мерки за проследяване на трафичните данни лесно и напълно легално могат да бъдат заобиколени от всеки средно грамотен гражданин.
Неотдавнашните гръмки акции на МВР със залавянето на групата за отвличания 'Наглите' доказаха, че проблемът на службите не е в 'отрязаните ръце', както картинно се изрази министър Миков при отхвърлянето на предишната версия на ЗЕС от миналия парламент. Основният проблем е течът на информация и това бе признато лично от премиера Борисов, който обясни на пресата, че е събирал разследващите в дома си в Банкя, за да не научат 'наглите' какво им се готви. И то какви разследващи: вътрешен министър, главен секретар на МВР и главен прокурор.
Разбрахме, че главните глави на хтоническо държавно чудовище* могат да са достатъчно ефективни без да имат гарантиран със закон неограничен достъп до личното пространство на всички. Какъв е тогава смисълът да се дава право на стотиците други глави да пъхат обрасналите си с мафиотски полипи носове в личното пространство на хората и да следят с кого си чатят, кому пращат мейл, какви сайтове посещават и какви коментари оставят по форумите?
Отговорът на МВР е, че целта е да се профилактират престъпниците, но гражданите с право подозират, че целта е да се профилират най-активните българи в Мрежата. Това са хората, умеещи да боравят с информация, а най-интересни за службите са тези от тях, които проявяват гражданска позиция и се включват в различни инициативи. Наистина силите на МВР не стигат за профилиране на всички потребители на интернет в страната, но за 'сивото вещество на нацията', което се състои от 10-20000 души могат и да стигнат.
100% анонимност в интернет няма. Но ако сте журналист, политически или граждански активист, честен бизнесмен или просто почтен гражданин, който не иска да го подслушват, съществуват прости и безплатни прийоми, за да се предпазите до голяма степен от следене на трафика и съответното профилиране. Използването на VPN, и евентуално TOR Ви дава достатъчно ниво на анонимност. Забележете, че ако имате престъпни намерения нямате никаква гаранция, че ще останете скрит ако използвате тези методи. Ако съществуват подозрения, че готвите сериозно престъпление, което се квалифицира като такова и по критериите за европейска заповед за арест, службите могат да приложат много по-сериозни СРС отколкото да анализират Вашия интернет трафик.
Образно казано, техниките за избягване на проследяване в Мрежата са същите като тези за избягване от 'опашка' или 'външно проследяване' на жаргона на службите в реалния живот. Трябва да изберете сложен и заплетен маршрут и да заличавате следите си.
Например, тръгвате от София за Варна с колата си регистрирана на Ваше име. На изхода на София ви записва камера и на входа на Варна също. Това е класическо проследяване на трафик ако не сте взели предпазни мерки. Същото се случва ако посетите някой сайт от домашния си компютър през директната връзка на Вашия интернет доставчик.
За да скриете следите си от камерите можете да спрете някъде по пътя, където няма камери, да се прехвърлите в кола на Ваш познат, която не е на Ваше име. След това влизате във Варна от север или от юг, а не откъм магистралата за София. По подобен начин работи заличаването на следите в интернет, но трябва задължително в един момент да излезете извън страната и да направите подмяната там. Това е така, защото за разлика от пътната мрежа, в интернет целият трафик в България може да се следи.
Използвайте VPN
VPN означава Частна Виртуална Мрежа (Virtual Private Networк). Това е малък стандартен софтуер, който е вграден в операционната ви система. Той Ви позволява да се свържете по криптиран канал със сървър извън България и да насочите целия си интернет трафик в този криптиран канал.
Представете си, че си седите удобно у дома и от личната си интернет връзка напопържате министъра на вътрешните работи в коментарите към злободневна статия. По Наказателния кодекс (чл. 148) попържнята ви се квалифицира като престъпление от частен характер 'обида и клевета' на длъжностно лице и рискувате до 10000 лева глоба и обществено порицание. Малко след вас министърът прочита какво сте написали и никак, ама никак не му харесва. Той се врътва на стола, влиза в интерфейса към провайдърите, предвиден от новия ЗЕС и за секунди намира кои IP адреси са пращали данни към сървъра със статията. А от IP адрес до реален адрес пътят е кратък...
А сега си представете, че си седите удобно у дома, но личната ви интернет връзка минава през тръба, за която бронебойни патрони няма открити, няма открити. Шпионските програми на МВР могат само да опипат тръбата, тоест, да констатират, че съществува тръба, че е ваша и че в нея нещо има. Какво има там и каква е крайната му дестинация остава загадка за службите.
Така вашата солена попържня ще мине по тръбата от България към някоя страна където тайната на кореспонденцията е свещена и законът я защитава. Например Швеция. В Швеция данните ви излизат от тръбата и отиват до българския сайт, където ще попържате министъра. Сайтът регистрира, че го е посетил шведски IP адрес. Съответно това ще види и любопитният министър.
Теоретично може да се анализира целият изходящ трафик от България, за да се засече кой се е свързвал с този шведски VPN и да се направи корелация с входящия от него трафик към даден сайт. Но това е трудоемко и не доказва нищо. Данни годни за доказателство може да има само ако от шведския сървър бъдат дадени такива на МВР. А това е възможно само ако се пусне международна съдебна поръчка, ако съответните власти я уважат и ако има механизъм да принудят обственика на сървъра да предостави данните за вас. Има и друга подробност: в много страни законът не задължава доставчиците на VPN услуги да пазят трафични данни на клиентите си и те с удоволствие не го правят.
Още по-ефикасно се защитава от подслушване трафикът към сайтове ако освен VPN използвате и уеб прокси, което е на друг сървър извън страната, но не на същия сървър като VPN. Тогава анализаторите на трафик не могат да направят корелацията по време и обем на изходящите и входящите данни към една точка и следите се губят окончателно.
Докато сте включен във VPN през криптираната тръба минава целия ви трафик: уеб, мейл и различни видове чатове и разговори по Skype или друга програма. Ако двама души ползват VPN, за да общуват в реално време по Skype, то шансът за българските подслушвачи да научат за това клони към нула.
Така, с VPN технологията се елиминира както достъпа до данните ви през интерфейс, така и възможността да се иска достъп до трафични данни за дребни прегрешения. Не се е родил шведски съдия, който би разрешил да се бърка по сървърите на частна компания за попържня към министър на малка балканска държава. А при избор на подходящ доставчик, който не пази данни за клиентите си възможността за проследяване с доказателствен ефект отпада напълно.
Какво е нужно за VPN?
Трябва да се регистрирате на някой от сървърите извън България, които предлагат безплатна или платена VPN връзка. Такива има в много страни. Преценете сами в коя страна данните ви ще бъдат добре защитени от попълзновения. Даденият пример е за Швеция, но и в САЩ не е зле откъм защита на личните данни, особено когато съдебните поръчки идват от страна, чиито най-богати бизнесмени (Божков и Ковачки) са персона нон грата и им отказват визи.
При регистрацията в сайта въведете достатъчно сложна парола, това е елементарна мярка за сигурност. Запишете потребителското име и паролата.
Безплатните връзки имат някакви ограничения по време, обем на трафика или бързина, но са напълно достатъчни за временно използване на повечето рутинни операции в нета (сайтове, коментари, мейл и чат по скайп). Ако искате перманентна, бърза и безлимитна VPN връзка трябва да платите, но цената в повечето случаи е скромна: 6 - 15 лв на месец за безлимитен трафик.
Друго предимство на VPN е, че можете да го използвате навсякъде където има интернет връзка по кабел или по WiFi. Особено когато се връзвате по свободен WiFi е важно да внимавате със защитата на данните си, които летят във въздуха без никакво криптиране. Ако администраторът на сайта Опасните новини беше използвал такъв VPN, ДАНС щеше да го спипа на куково лято на безплатния WiFi в Mall of Sofia, но това е друга тема.
Безплатни сървъри:
http://itshidden.com (има и платена оферта за 12.99$/месец)
http://www.cyberghostvpn.com (безплатно 10 гига на месец, максимум 6 часа на едно включване)
http://s6n.org/arethusa/fr.html
http://www.peer2me.com
http://www.hotspotshield.com (добавя реклами на уеб страниците)
Google ще ви даде още много адреси ако търсите с ключови думи VPN free
Платени сървъри:
http://ConnexionVPN.com (5€/месец)
http://www.yourprivatevpn.com (6€/месец сървъри в Холандия и САЩ)
http://unblockvpn.com (5$/месец, но само 2GB/ден гарантирани)
http://www.vpnboy.com (5$/mois)
http://www.torrentfreedom.com (17 $/месец, но специално конфигуриран за торент)
Google ще ви даде още много адреси ако търсите с ключови думи VPN cheap
Как да конфигурираме компютъра:
За да установите VPN връзка ви трябват три параметъра: адрес на сървъра, потребителско име и парола, които сте получили при регистрацията.
Пример с itshidden.com, но принципът е почти същият с другите сървъри.
Windows XP
Безплатна връзка: http://itshidden.com/Support/VPNXP.html
Платена връзка: http://itshidden.com/Support/VPNXPPAID.html
Windows Vista
Безплатна: http://itshidden.com/Support/VPNVISTA.html
Платена: http://itshidden.com/Support/VPNVISTAPAID.html
MacOSX
http://fr.wikitwist.com/configurer-itshidden-mac-os-x/
Както виждате, конфигурирането не е по-сложно отколкото не толкова отдавнашния dial up по телефона. Разликата между безплатната и платената връзка е само в адреса на сървъра.
Изполвайте Tor
Програмата Tor е доста по-сложна за инсталация и конфигуриране, но е много по-ефикасен антидот срещу проследяване на трафичните данни. Маршрутизацията в Tor е такава, че данните минават през няколко релейни точки (маршрутизатори). Всяка релейка знае само от коя точка са дошли данните и коя е следващата точка на която да ги прехвърли. При това за всяка релейна точка се прилага отделно криптиране, така че дори някой подслушвач да 'превземе' една точка той няма да може да разкрие пълния маршрут на минаващите през нея данни.
Анонимността гарантирана от тази технология е за сметка на бързината. Браузването през Tor е несравнимо по-бавно и изнервящо отколото през VPN. Все пак, ако ви е нужна наистина силна анонимност, използвайте Tor. Програмата, която се използва и от американските военни може да се намери тук:
www.torproject.org
Скоро ще бъде достъпна и документацията за Tor на български, осигурена от фейсбук групата 'Радио Горянин'.
www.facebook.com/groups/group.php?gid=232069611535
Криптирайте данните си
Използването на различни маршрути за скриване на трафичните данни не предпазва автоматично съдържанието на съобщенията, които изпращате в Мрежата. Ако искате анонимност, трябва да използвате криптиращи програми за мейла, или ако ползвате уеб базирана услуга тя да бъде извън страната (gmail, yahoo или друг) и да се включвате в нея през защитен протокол https. Въобще използвайте https навсякъде където това е възможно и задължително там, където предоставяте някакви лични и финансови данни. Криптирането на данни с български електронен подпис не върши работа по понятни причини.
Може ли да се защитим от проследяване на телефона?
Най-общо казано: не, ако ползвате гласовите или текстови услуги на българските доставчици на мобилна телефония. От друга страна можете да ползвате услугите за данни през VPN, и да провеждате разговори през VOIP програма или мобилен Skype. Почти всички модерни смартфони предлагат такава възможност през 3G връзка или през WiFi. Но конфигурацията е по-сложна и изисква отделен наръчник.
Какъв е тогава смисълът на поправките в ЗЕС?
Очевидно правителството иска да демонстрира силна ръка и безкомпромисност с престъпността, но в случая със ЗЕС това се изражда в чиста воля за полицейщина. Със сигурност ако ЗЕС стане реалност 'оперативно интересните лица' ще станат още по-внимателни. Те ще впрегнат всички технически средства, за да се предпазят от подслушването и ще успеят на 100%.
В крайна сметка оперативно интересните, но и безинтересните, които следват този наръчник ще общуват безопасно, а за българските шпиони ще остане удоволствието да слухтят за трафика в България и да пишат за щяло и нещяло международни съдебни поръчки. Удоволствие, което не е безплатно за данъкоплатеца и за интернет бизнеса в страната.
Естествено, технологията не може да замени гражданската позиция, която се проявява най-гръмогласно чрез уличен протест. Такъв е организиран на 14 януари от 11 часа пред Народното Събрание. Преди да се гласуват окончателно Закона за електронното следене най-малкото е редно да се покаже на любителите на следенето и ръкопляскащите на подслушването депутати, че в тази държава са останали хора с вкус към свободата и индивидуалните права.
* чудовище от гръцката митология със сто глави наречено Тифон – син на Гея и Тартар.
Да живее Европейският Съюз!
Едва ли някога съм предполагал, че ще завиждам на китайците?
Едва ли, но една новина за небивала наглост, ме накара да го сторя.
Осъден престъпник, който в Китай би получил максималното строго наказание, бидейки помилван под натиска на футболен клуб, днес иска официално извинение от страната ни, за извършено от него престъпление.
Не се чудете за кой иде реч - отворете новините и ще се сетите!
Това ли са ценностите на Европейският Съюз, към който с небивал възторг се присъединихме? Това ли е моралната норма, която трябва да следваме и да завещаем на поколенията след нас, се питам?
Да ти дойде чужденец в страната, да ти пребие и почти да убие човек, а наместо да получи справедлива присъда, която да излежи, наместо това, ние киртаците на Европа го предадохме на страната му, където той бе публично помилван и под натиска на останалите футболни хулигани придоби статусът на национален герой!
Е, как да не им завиждам тогава на китайците, показващи по един безапелационен начин, че законите им важат еднакво строго за всички, та дори и за граждани на ЕС, екзекутирайки трафиканти на наркотик?!
Кое е по-добре, да живееш в една 'демократична', 'европейска' страна в която законът е врата в полето или да живееш в тоталитарна страна, в която законът е над всички?
Да, няма да се учудя, ако страната ни се извини публично на един престъпник.
Няма да се учудя, ако примерът му бъде последван от десетки други, видяли че у нас никой не защитава населението от престъпленията.
А и защо ли да се чудя, когато отдавна страната ни се е превърнала в подлогата на един съюз, създаден с единствената цел да облагодетелства силните и да подстиска слабите?
Аз не вярвам в добродетелите на този съюз, защото за мен те не съществуват.
Не вярвам и в бъдещето му, защото там където правдата не тържествува, господства злото.
Зло, което тепърва мнозина от нас ще понесат на плещите си, приемайки безропотно поредната безумна резолюция, ограничаваща гражданските им права в името на полицейщината и диктата над личната свобода.
Свободата е мъртва, справедливоста е погребана - да живее Европейският Съюз!"
Едва ли, но една новина за небивала наглост, ме накара да го сторя.
Осъден престъпник, който в Китай би получил максималното строго наказание, бидейки помилван под натиска на футболен клуб, днес иска официално извинение от страната ни, за извършено от него престъпление.
Не се чудете за кой иде реч - отворете новините и ще се сетите!
Това ли са ценностите на Европейският Съюз, към който с небивал възторг се присъединихме? Това ли е моралната норма, която трябва да следваме и да завещаем на поколенията след нас, се питам?
Да ти дойде чужденец в страната, да ти пребие и почти да убие човек, а наместо да получи справедлива присъда, която да излежи, наместо това, ние киртаците на Европа го предадохме на страната му, където той бе публично помилван и под натиска на останалите футболни хулигани придоби статусът на национален герой!
Е, как да не им завиждам тогава на китайците, показващи по един безапелационен начин, че законите им важат еднакво строго за всички, та дори и за граждани на ЕС, екзекутирайки трафиканти на наркотик?!
Кое е по-добре, да живееш в една 'демократична', 'европейска' страна в която законът е врата в полето или да живееш в тоталитарна страна, в която законът е над всички?
Да, няма да се учудя, ако страната ни се извини публично на един престъпник.
Няма да се учудя, ако примерът му бъде последван от десетки други, видяли че у нас никой не защитава населението от престъпленията.
А и защо ли да се чудя, когато отдавна страната ни се е превърнала в подлогата на един съюз, създаден с единствената цел да облагодетелства силните и да подстиска слабите?
Аз не вярвам в добродетелите на този съюз, защото за мен те не съществуват.
Не вярвам и в бъдещето му, защото там където правдата не тържествува, господства злото.
Зло, което тепърва мнозина от нас ще понесат на плещите си, приемайки безропотно поредната безумна резолюция, ограничаваща гражданските им права в името на полицейщината и диктата над личната свобода.
Свободата е мъртва, справедливоста е погребана - да живее Европейският Съюз!"
сряда, 30 декември 2009 г.
Щуровини :: Универсален човек
Да ви кажа, много съм добре!
С тоя напредък на технологиите в наши дни, как да не е добре човек ви питам!
Ей на, вчера влязоха в употреба биометричните чипове, а днес всеки един от нас си ги носи и им се радва, нали?
Кой като баркод на челото (ако си пада по татуировките), кой на китката, а някои ексхибиционистично настроени натури вече си носят чипчето с личните данни маскирано като пиърсинг.
Е, някои прекаляват наистина, защото съгласете се с мен, крайно нелюбезно е, когато полицай ти поиска документите за проверка да му се изплезиш насреща, за да ти ги прочете с четеца от езика. Това даже нищо не е, някои се изхитриха в знак на протест да ги слагат на такива места по себе си, че младите полицайки със сигурност се изчервават, когато обекта на проверка започне да се разкопчава.
То и те не закъсняха с ответната си реакция, монтирайки тестерите за алкохол на техни си скрити места. Превантивно, така се оправдаха. И има ефект да ви кажа, защото, когато те спрат и кажат 'Духай за проверка', малцина вече ще се решат да пият каквото и да е преди да шофират.
Ама много съм добре бе, ей колко съм добре!
Няма факс, няма телефони и компютри няма даже - всичко си ни е по нас, откак тръгна програмата 'Чипове за вграждане'.
Забравих какво е дистанционно, какво е клавиатура, какво е кабел - всичко ми е уайрлес в главата. Едно подкожно чипче на тила и вече с мисъл управлявам техниката в къщи.
Намигна на пералнята и ей ти на, пране без центрофугиране!
Кимна към микровълновата и обяда е вече готов, кухненският робот ми го носи учтиво на масата, пожелавайки ми на китайски приятен обяд.
Махна ли с ръка към банкомата и в същият миг точната сума се изсипва в ръката ми, под формата на разплащателни импулси. Чудо ей!
Щеше ми се и жените така да се задействат с поглед, ама за момента било невъзможно - честотният им обхват бил друг, та се налагало допълнителни доработки по софтуера, за да се внедри подобно дистанционно управление и при тях. Много бъгове давала системата, докато разчете правилно мозъчните им вълни, с това се оправдават от гилдията на Универсофт, ама не им вярвам много ще знаете!
Е, има си малки дребни неудобства кога човек е настинал и се разкиха, тогава техниката около него направо пощурява. Да не говорим какво става, ако по рождение си с някакви вредни тикове вродени, то и за това на подобни хора засега им отказват подобренията, та си карат временно по старому, докато ги отстранят.
Не проблемите, а хората създаващи проблеми.
Защото, единствено ние Здравите сме идеалното общество!
Подредено, дисциплинирано и дистанционно управляемо.
събота, 26 декември 2009 г.
вторник, 22 декември 2009 г.
Коледа иде, бре хора!
-Ехе-е, Коледа иде! Коледа иде бре хора, Коледа! - тихичко си говореше на ум Спиридон, а му се искаше да го изкрещи, такава радост го бе обзела.
-Че това, хора... че това, това е най-големият празник в годината бре хора! - продължаваше да си мълви радостно Спиридон, а погледът му обхождаше омърлушените изкривени борчета, гротескно полегнали на едната си страна, набучени насила в кръстатите си стойки насред градинката пред хипермаркета.
От пресечените им стебла още се стичаше смола, като кръв из рана, а из въздухът се носеше опияняващият им боров аромат, примесен с бензиновите изпарения на тръгващите си коли.
- Коледа, Коледа иде и елха си трябва да се сложи в ъгъла на стаята, ама то... това елхи ли са бре джанъм, та това са недорасляци някакви борови !- гледаше със съжаление Спиридон изпонадяланите борчета, нахвърляни едно през друго.
Погледа ги, поцъка с език в яда си на тоз де ги бе сякъл за лудо, махна му една с ръка и тръгна да се прибира у дома си.
Без коледна елха.
А без коледна елха, коледата Коледа ли е?
Да, пак щяха да се сберат всички у дома край масата, но все някой щеше да подхвърли поглед към празното й място и после щеше да се подсмихне тъничко. Със съжаление към домакина, който се бе явно изцънцарил и не бе отделил за нея и лев от скромният си бюджет.
А на Коледа и най-големият сиромах охлабваше малко колана, все от тук - от там ще се завърти, ще донесе туй, ще измоли за онуй , от приятел пари на заем даже ще вземе, но къщата ще е пълна, че бива ли на празна къща Коледата да се посреща?
Не е на добро това, не е!
Една след друга картините се редяха в ума му и с всяка следваща лицето на Спиридон помръкваше все повече и повече.
- Ама една да е, една да е, ама да е Елхица - Царица! - зарече се Спиридон и как бе поел за дома, така и на първото кръстовище направи обратен завой и пое към Балкана.
А той, Балканът не бе много далеч.
Всяка сутрин и вечер го зърваше за малко в процепа, оставен му между скупчените блокове.
Величествен и недостижим.
А уж, ей го на - на една ръка разстояние, но колчем се заречеше да иде до него все нещо по-важно се случваше и само сетне, с болка и малка нотка на разкаяние в душата го гледаше от далеч през балкона.
Е, тази вечер щеше да иде при него. По тъмно, като крадец, но.. - Коледа е бре хора, а кой ти посреща Коледа без Елхица - Царица до него?
Не кара много дълго, за няма и час, час и нещо се изниза от града, остави първо шума, сетне дима, а накрая и светлините му зад себе си. Нейде долу в ниското, като разбунен кошер да се вълнува, кога пчелар го опуши, за да бръкне дълбоко в него.
Нямаше вече накъде по-нагоре. Дори и черният път се бе уплашил да влезе толкоз навътре в лоното му нощно, та само една крива пътека бягаше под нозете му към върха.
Върхът, който само той бе запазил част от гората окичвала нявга Балканът от единият до другият му край. Опитваха се шипковите храсти да го закачат за ръкава сякаш казващи - Спри човече градско, тук не е място за тебе! - но уплашени от огънят трескав в очите му, го пускаха и тихо се отдръпваха от него. Самата гора път неволно му правеше, стъписана от устремът и пламът, с който Спиридон бе навлязъл в нея.
А там, точно в центърът на самотна малка поляна бе... тя.
Царица-Елхица.
Извисила стройна снага към Луната, разперила клони над Земята, аха да я прегърне и тихо люлееща снага, хвърляща нежни сенки по нападалият сняг.
- Красавица - успя само да изхрипти той и усети как сърцето му спира. За кратък миг, миг в който да съхрани хармонията неземна стелеща се около него, без да я нарушава с ударите си.
Сенки разлюлени от зимният вятър. Лунна светлина огряла в магия клоните сипещи като из дланите си сняг.
Снегът проскърца под него и го извади внезапно от унесът му.
Присегна се да извади топорчето, което бе приготвил за да отсече елхата, но... усети как му се присвива в болка сърцето.
Неговото сърце, забравеното, което сякаш в този кратък миг се бе събудило отново за живот, разчупило оковите, в които го е стягал задушаващо Градът, плачещо за това, което той се канеше да свърши.
Погледна ръката си с недоумение, а пръстите му сякаш сами се разтвориха изгубили силата си. Брадвичката падна с глух звук на земята и се изгуби в наветият сняг.
А пред него, пред него Елхатата сякаш в този миг се събуди за живот и посегна с клоните си да го прегърне.
-Бодеш ми - закачливо й рече той и се пресети, как така му говореха смеейки се децата, когато ги прегръщаше в скута си и отъркваше наболата си брада неволно в тях.
-Бодеш ми, но нека! - рече той и нежно на свой ред я прегърна.
Стояха така, прегърнати двама. Мълчейки, дишащи заедно. Той с ударите на сърцето си, а тя с повеите на вятъра.
Час, два или нощ - никой не разбра.
На раздяла я погали нежно с длан по стъблото, прокара пръсти през игличките на клоните и, даже и я разроши закачливо.
-Е, аз да тръгвам мила моя Царице-Елхице! - прошепна и той, пое дълбоко дъх, помилва я за последно и пое надолу.
Обратно към града. Към светлините, дима и шума стелещи се в ниското.
С блеснали от лунната светлина очи и една странна усмивка на уста, която караше хората около него да се обръщат и да си казват - Коледа, Коледа иде!
Коледа иде, бре хора!
-Че това, хора... че това, това е най-големият празник в годината бре хора! - продължаваше да си мълви радостно Спиридон, а погледът му обхождаше омърлушените изкривени борчета, гротескно полегнали на едната си страна, набучени насила в кръстатите си стойки насред градинката пред хипермаркета.
От пресечените им стебла още се стичаше смола, като кръв из рана, а из въздухът се носеше опияняващият им боров аромат, примесен с бензиновите изпарения на тръгващите си коли.
- Коледа, Коледа иде и елха си трябва да се сложи в ъгъла на стаята, ама то... това елхи ли са бре джанъм, та това са недорасляци някакви борови !- гледаше със съжаление Спиридон изпонадяланите борчета, нахвърляни едно през друго.
Погледа ги, поцъка с език в яда си на тоз де ги бе сякъл за лудо, махна му една с ръка и тръгна да се прибира у дома си.
Без коледна елха.
А без коледна елха, коледата Коледа ли е?
Да, пак щяха да се сберат всички у дома край масата, но все някой щеше да подхвърли поглед към празното й място и после щеше да се подсмихне тъничко. Със съжаление към домакина, който се бе явно изцънцарил и не бе отделил за нея и лев от скромният си бюджет.
А на Коледа и най-големият сиромах охлабваше малко колана, все от тук - от там ще се завърти, ще донесе туй, ще измоли за онуй , от приятел пари на заем даже ще вземе, но къщата ще е пълна, че бива ли на празна къща Коледата да се посреща?
Не е на добро това, не е!
Една след друга картините се редяха в ума му и с всяка следваща лицето на Спиридон помръкваше все повече и повече.
- Ама една да е, една да е, ама да е Елхица - Царица! - зарече се Спиридон и как бе поел за дома, така и на първото кръстовище направи обратен завой и пое към Балкана.
А той, Балканът не бе много далеч.
Всяка сутрин и вечер го зърваше за малко в процепа, оставен му между скупчените блокове.
Величествен и недостижим.
А уж, ей го на - на една ръка разстояние, но колчем се заречеше да иде до него все нещо по-важно се случваше и само сетне, с болка и малка нотка на разкаяние в душата го гледаше от далеч през балкона.
Е, тази вечер щеше да иде при него. По тъмно, като крадец, но.. - Коледа е бре хора, а кой ти посреща Коледа без Елхица - Царица до него?
Не кара много дълго, за няма и час, час и нещо се изниза от града, остави първо шума, сетне дима, а накрая и светлините му зад себе си. Нейде долу в ниското, като разбунен кошер да се вълнува, кога пчелар го опуши, за да бръкне дълбоко в него.
Нямаше вече накъде по-нагоре. Дори и черният път се бе уплашил да влезе толкоз навътре в лоното му нощно, та само една крива пътека бягаше под нозете му към върха.
Върхът, който само той бе запазил част от гората окичвала нявга Балканът от единият до другият му край. Опитваха се шипковите храсти да го закачат за ръкава сякаш казващи - Спри човече градско, тук не е място за тебе! - но уплашени от огънят трескав в очите му, го пускаха и тихо се отдръпваха от него. Самата гора път неволно му правеше, стъписана от устремът и пламът, с който Спиридон бе навлязъл в нея.
А там, точно в центърът на самотна малка поляна бе... тя.
Царица-Елхица.
Извисила стройна снага към Луната, разперила клони над Земята, аха да я прегърне и тихо люлееща снага, хвърляща нежни сенки по нападалият сняг.
- Красавица - успя само да изхрипти той и усети как сърцето му спира. За кратък миг, миг в който да съхрани хармонията неземна стелеща се около него, без да я нарушава с ударите си.
Сенки разлюлени от зимният вятър. Лунна светлина огряла в магия клоните сипещи като из дланите си сняг.
Снегът проскърца под него и го извади внезапно от унесът му.
Присегна се да извади топорчето, което бе приготвил за да отсече елхата, но... усети как му се присвива в болка сърцето.
Неговото сърце, забравеното, което сякаш в този кратък миг се бе събудило отново за живот, разчупило оковите, в които го е стягал задушаващо Градът, плачещо за това, което той се канеше да свърши.
Погледна ръката си с недоумение, а пръстите му сякаш сами се разтвориха изгубили силата си. Брадвичката падна с глух звук на земята и се изгуби в наветият сняг.
А пред него, пред него Елхатата сякаш в този миг се събуди за живот и посегна с клоните си да го прегърне.
-Бодеш ми - закачливо й рече той и се пресети, как така му говореха смеейки се децата, когато ги прегръщаше в скута си и отъркваше наболата си брада неволно в тях.
-Бодеш ми, но нека! - рече той и нежно на свой ред я прегърна.
Стояха така, прегърнати двама. Мълчейки, дишащи заедно. Той с ударите на сърцето си, а тя с повеите на вятъра.
Час, два или нощ - никой не разбра.
На раздяла я погали нежно с длан по стъблото, прокара пръсти през игличките на клоните и, даже и я разроши закачливо.
-Е, аз да тръгвам мила моя Царице-Елхице! - прошепна и той, пое дълбоко дъх, помилва я за последно и пое надолу.
Обратно към града. Към светлините, дима и шума стелещи се в ниското.
С блеснали от лунната светлина очи и една странна усмивка на уста, която караше хората около него да се обръщат и да си казват - Коледа, Коледа иде!
Коледа иде, бре хора!
неделя, 6 декември 2009 г.
Правото да четеш
Тази статия се публикува за първи път във февруарския брой от 1997 г. на списанието Communications of the ACM (том 40, брой 2).
От Пътят към Тихо1 — сборник статии за причините за Лунарната революция, публикуван в град Луна през 2096 г.
За Дан Халбърт пътят към Тихо започна в университета, когато Лиса Ленц го помоли да ѝ услужи с компютъра си. Нейният се бе счупил и ако не заемеше друг, щеше да се провали с проекта си за семестъра. Нямаше никой друг освен Дан, който тя да се осмели да помоли за това.
Това постави Дан пред голяма дилема. Той трябваше да ѝ помогне, но ако ѝ дадеше компютъра, тя можеше да прочете книгите му. Да оставим настрана факта, че да оставиш някой да ти чете книгите значеше, че можеха да те вкарат в затвора за дълги години — самата идея да ѝ услужи отначало го шокира. Както на всички други и на него му бяха повтаряли още от началното училище, че да споделяш книги е нещо отвратително и лошо — нещо, което само пиратите правят.
Нямаше и голям шанс да не бъде хванат от АПС — Агенцията за протекции на софтуера. В лекциите по програмиране Дан научи, че всяка книга има датчик, който докладва на Учреждението за централно лицензиране от кого, кога и къде е била четена. (От Учреждението използваха тази информация, за да хващат пиратите, които четат, но и също така извличаха данни за личните интереси на хората и ги продаваха на търговците). Следващия път като влезеше в мрежата, Централното лицензиране щеше да разбере, а той — като собственик на компютъра, щеше да получи най-тежкото наказание, че не е направил всичко по силите си да предотврати престъплението.
Естествено, не беше сигурно, че Лиса щеше да чете от книгите му. Тя можеше просто да иска компютъра, за да си напише проекта. Дан обаче знаеше, че тя идваше от семейство от средната класа и едва съумяваше да си плати училищните такси, да не говорим за вноските за четене. Да чете от неговите книги може би беше единствения начин да завърши. Той много добре разбираше положението ѝ — на него му се бе наложило да вземе кредит, за да може да плати за всички научни статии, които четеше. (Десет процента от таксите за тях отиваха за изследователите, които пишеха статиите. Понеже Дан също се стремеше към академична кариера, той се надяваше неговите собствени изследвания да бъдат често цитирани и така евентуално да съумее да изплати заема си.)
По-късно Дан щеше да научи, че е имало време, когато всеки е можел да отиде в библиотека и да чете статии от научни журнали и даже книги, без да му се налага да плаща. Имало е независими учени, които са чели хиляди страници, без да им се е налагало да имат държавни субсидии. Но през 90-те години на 20 век както търговските, така и нестопанските издатели на журнали започнаха да изискват такси за достъп до изданията. През 2047 г. библиотеките, които предоставят свободен, публичен достъп до научната литература се бяха превърнали в далечен спомен.
Естествено имаше начини да заобиколиш АПС и Централното лицензиране, но те бяха незаконни. Дан имаше състудент в лекциите по програмиране — Франк Мартучи, който се бе сдобил с незаконен инструмент за изчистване на грешки — дебъгер и го използваше да изключва кода за следене на авторските права, когато четеше. Той беше казал на прекалено много приятели за това и един от тях го предаде на АПС за награда (студентите, които са затънали в дългове, лесно се изкушават да станат предатели). През 2047 г. Франк бе в затвора не заради пиратско четене, а заради притежанието на дебъгер.
По-късно Дан щеше да научи, че е имало време, когато всеки е можел да притежава инструменти за изчистване на грешки. Дори е имало такива свободни инструменти, които са били достъпни на CD или за изтегляне по мрежата. Някои от обикновените потребители били започнали да ги използват, за да деактивират кода за наблюдение на авторски права и най-накрая един съдия решил, че това на практика била основната им употреба. Това означавало, че дебъгерите били незаконни, а разработчиците им били пратени в затвора.
Програмистите продължавали да се нуждаят от инструменти за изчистване на грешки, което било в реда на нещата, но производителите на дебъгери през 2047 г. разпространявали ограничен брой копия, всяко с идентификационен номер и то само на официално лицензираните и официално заклети програмисти. Дебъгерът, който използваха в часовете на Дан, бе поставен зад специална защитна стена, за да бъде използван единствено и само за упражненията в университета.
Човек можеше да заобиколи датчиците за авторски права като инсталира модифицирано ядро на операционната си система. Един ден Дан щеше да узнае за съществуването на свободни ядра, дори цели операционни системи, които са съществували в началото на века. Но те не само бяха незаконни — както дебъгерите, но и беше напълно невъзможно да инсталираш такава операционна система на компютъра си, ако не знаеш неговата най-важна парола. А нито ФБР, нито „Майкрософт“ щяха да ти я дадат.
Дан реши, че не може просто да даде компютъра си на Лиса, но той не можеше и да ѝ откаже, защото я обичаше. Всяка възможност да говори с нея го изпълваше с наслада. А това, че тя се реши да го помоли за помощ — това значеше, че и тя го обича.
Дан реши проблема като направи нещо още по-немислимо — той ѝ даде компютъра си и ѝ каза своята парола. По този начин, дори Лиса да му четеше от книгите, Централното лицензиране щеше да си мисли, че всъщност ги чете той. Пак си беше престъпление, но АПС нямаше да научи автоматично за това. Единственият начин да узнаят беше, ако Лиса докладва за него.
Естествено, ако университетът някога разбереше, че е дал на Лиса паролата си, това щеше да е краят и за двамата като студенти — независимо за какво тя използваше паролата му. Училищната политика беше, че всяко пречене на средствата за наблюдение на студентите бе основание за дисциплинарни мерки. Нямаше значение дали си направил нещо лошо — нарушението всъщност беше, че затрудняваш администраторите да те наблюдават. Те просто приемаха, че в такъв случай човек се занимава с нещо забранено и нямаше нужда да разбират какво точно е.
Обикновено студентите не бяха изключвани за това, поне не директно. Вместо това им отказваха достъп до училищните компютърни системи, а тогава учащите неизменно се проваляха по всички предмети.
По-късно Дан щеше да научи, че тази политика в университетите се е появила чак през 80-те години на 20 век, когато студентите са ползвали много често компютрите. Преди това университетите са се отнасяли различно към дисциплината на учащите и са наказвали само действията, които са били вредни, а не просто тези, които предизвикват съмнение.
Лиса не докладва Дан на АПС. Неговото решение да ѝ помогне доведе до брака им. То ги накара да преосмислят и да се усъмнят в това, което бяха ги учили за пиратството като деца. Двамата започнаха да четат за историята на авторските права, за Съветския съюз и ограниченията върху копирането2 и дори първоначалната Конституция на САЩ3. Те се преместиха на Луна, където откриха и други хора, които се мъчеха да се отскубнат от дългата ръка на АПС. Когато през 2062 г. се вдигна бунта на Тихо, всеобщото право да четеш скоро се превърна в една от основните му цели.
Бележка на автора
Тази бележка бе обновена през 2007 г.
Правото да четеш е битка, която се води днес4. Въпреки, че може да отнеме 50 години, за да потъне днешният начин на живот в забвение, повечето от описаните по-горе действия и закони вече са предложени. Много от тях вече са приети и реално действат в САЩ и други страни. През 1998 г. Законът за авторските права в цифровото хилядолетие (Digital Millenium Copyright Act — DMCA) установи законовата рамка в САЩ за ограничаването на четенето и даването назаем на книгите в електронен вид (както и на други данни). Европейският съюз въведе подобни ограничения с директива през 2001 г. Във Франция, по силата на закона „DADVSI“, приет през 2006 г., самото притежание на копие на DeCSS (свободната програма за дешифриране на видео на DVD), е престъпление.
През 2001 г. сенатор Холингс, който е спонсориран от компанията „Дисни“, предложи закон, наречен SSSCA, който изисква всеки нов компютър да е снабден с инфраструктура, която да предотвратява копирането и която да не може да бъде заобиколена от потребителите. Това показва една дълготрайна тенденция — започвайки още с чипа Clipper5 и други подобни предложения за предоставяне на ключовете на американското правителство: компютърните системи биват създавани по начин, който дава възможност на трети лица неприсъствено да контролират хората, които всъщност използват компютърните системи. Законът SSSCA е преименуван на CBDTPA (можете да мислите за него като закона „Consume But Don't Try Programming Act“ — Законът „Консумирай, но не се пробвай да програмираш“).
Скоро след това републиканците поеха контрола над Сената в САЩ. Те са по-малко обвързани с Холивуд в сравнение с демократите, така че не наложиха прокарването на тези предложения. Сега, след като демократите се върнаха на власт, опасността отново е висока.
През 2001 г. САЩ започнаха да използват Американската зона за свободна търговия (Free Trade Area of the Americas — FTAA), за да налагат същите правила във всички държави от западното полукълбо. FTAA е едно от т. нар. споразумения за „свободна търговия“, което всъщност е създадено, за да даде на бизнеса по-голям контрол над демократичните правителства. Налагането на закони като DMCA (ЗАПЦХ) е типично в този дух. FTAA бе ефективно отблъсната от Лула, президентът на Бразилия, който отхвърли изискването за ЗАПЦХ и други.
Оттогава, САЩ са наложили подобни изисквания на страни като Австралия и Мексико чрез двустранни споразумения за „свободна търговия“, и на страни като Коста Рика чрез друг договор — CAFTA. Президентът на Еквадор Кореа отказа да подпише споразумение за „свободна търговия“ със САЩ, но чух, че Еквадор е приел нещо като ЗАПЦХ през 2003 г.
Идеята, че ФБР и „Майкрософт“ ще държат най-важните пароли на персоналните компютри и няма да ви ги дават, не бе предложена до 2002 г.
Защитниците на тази схема са ѝ дали имена като „доверено ползване на компютри“6 (trusted computing) и „Palladium“. Ние я наричаме „предателско ползване на компютри“, защото същината е да се накара компютъра ви да се подчинява на компании вместо на вас. Това бе реализирано през 2007 г. като част от Уиндоус Виста — очакваме и „Епъл“ да направят нещо подобно. В тази схема, производителят пази тайния код, но ФБР не биха имали проблем да се доберат до него.
Това, което „Майкрософт“ пазят, не е точно парола в традиционния смисъл на думата — нито един потребител не я пише директно в терминал. По-скоро това е подпис и ключ за шифриране, който съответства на втори ключ, съхраняван във вашия компютър. Това предоставя на „Майкрософт“, и възможно всички уеб сайтове, които си кооперират с тях, неограничен контрол върху това какво потребителя може да прави със собствения си компютър.
„Виста“ предоставя на „Майкрософт“ и допълнителна власт. Например, „Майкрософт“ насилствено може да инсталират актуализации на системата, и могат да наредят на всички машини с инсталирана „Виста“ да откажат да заредят определен драйвер за някакво устройство. Основната цел на множеството ограничения на „Виста“ е да наложи DRM („Цифрово управление на ограниченията“), което потребителите да не могат да избегнат. Заплахата от DRM е причината, поради която започнахме кампанията DefectiveByDesign.org.
Когато тази история беше написана, АПС заплашваше малките доставчици на Интернет, че те трябва да предоставят възможност на АПС да наблюдава всички потребители. Повечето доставчици се предават, когато бъдат заплашени, защото не могат да си позволят да се защитават в съда. Един доставчик — Community ConneXion в Оуклънд, Калифорния отказа да се поддаде на исканията и е бил съден. По-късно АПС преустанови делото, но получи закона DMCA, който им даваше властта, която искаха.
АПС всъщност е Асоциация на публикуващите софтуер. Тя е изместена в полицейската си роля от Съюза на издателите на бизнес софтуер (Business Software Alliance — BSA). Днес BSA не са официално полицейско подразделение, но неофициално действат като такова. Като използват методи, които напомнят за някогашния Съветски съюз, те насърчават хората да предават колегите и приятелите си. Кампания на BSA, целяща да всее страх и проведена в Аржентина през 2001 г., отправяше завоалирни заплахи, че хората, които споделят софтуер, ще бъдат изнасилвани в затворите7.
Описаната по-горе политика за сигурност на университета не е измислена. Например, компютър в един от университетите в района край Чикаго показва следното съобщение при свързване:
„Тази система трябва да се използва само от упълномощени потребители. Действията на хора, които използват този компютър без необходимото упълномощаване или с надвишаване на упълномощаването си, ще бъдат наблюдавани и записвани от персонала на системата. В течение на наблюдението на потребители, които използват системата неправилно, или по време на поддръжка на системата действията и на упълномощените потребители могат да бъдат наблюдавани. Всеки, който използва системата, изрично се съгласява с такова наблюдение и е информиран, че ако това наблюдение открие улики за възможна незаконна дейност или нарушаване на правилата на Университета, персоналът, обслужващ системата, може да предостави данните от наблюденията на администрацията на Университета и/или правоприлагащите органи.“
Това е интересен подход към Четвъртата поправка на Конституцията на САЩ8: притискай повечето хора предварително да се откажат от правата си по нея.
Препратки
- Бялата книга на администрацията: Екип за информационната инфраструктура, интелектуалната собственост и националната информационна инфраструктура: Доклад на работната група за правата на интелектуална собственост (1995).
- Обяснение на бялата книга: разграбването на авторските права, Памела Самуелсън, сп. Wired, януари 1996 г.
- Продадено, Джеймс Бойл, в. „Ню Йорк Таймс“, 31 март 1996 г.
- Обществени данни или частни данни, в. „Вашингтон пост“, 4 ноември 1996 г. След като от вестника решиха да таксуват потребителите, които искат да четат статии по Интернет, махнахме хипервръзката към този източник.
- Обединение за обществено достояние9 — организация, която се противопоставя и се опитва да намали прекомерното увеличаване на властта на авторското право и патентите.
Това есе е публикувано в книгата Свободен софтуер, свободно общество: избрани есета от Ричард М. Столман.
Други текстове за четене
- Философията на проекта GNU
- Защита срещу копиране: просто кажи „не“, публикувано в Computer World.
В авторовата бележка се разказва за борбата за правото да четеш, както и електронното наблюдение. Борбата започва сега, а ето и връзки към две статии, за технологии, които се разработват в момента, за да ви отнемат правото да четете.
- Електронното публикуване: Статия за разпространението на книгите в електронен формат и проблемите с авторските права, които засягат правото да се чете копие.
- Книги в компютрите: Софтуер за контрола кой може да чете книги и документи на един персонален компютър.
Бележки на преводача:
- Тихо: голям кратер на Луната.
- Такива ограничения имаше и в България преди 1989 г. — достъпът до копирните машини се контролираше.
- В Конституцията на САЩ се казва, че за да насърчи развитието на науката и полезните изкуства, Конгресът на САЩ може да въвежда за ограничено време изключителни права върху произведения и открития (раздел 8). Идеята на Столман е, че конституцията на САЩ по това време вече е изцяло променена.
- Тази битка се води и в България. През 2006 г. КК „Труд“ атакува българските Интернет библиотеки, които съдържат произведения на български класици като Елин Пелин. Една от първите библиотеки, които пострадват е тази на слепите потребители: bezmonitor.com. Библиотекарят е бил повикан в НСБОП за предупреждаване.
- Clipper: чип, който трябваше да се използва в устройствата за шифроване на глас. Част от дизайна му е предаването на ключа за шифроване на държавни агенции в САЩ, за да могат да подслушват разговорите.
- В днешно време авторът на есето, Ричард Столман, използва термина „предателско ползване на компютри“ (treacherous computing). Причината за това е, че между притежателя/ползващия компютъра и самата машина няма доверие. Компютърът не се доверява на собственика си и не изпълнява команда зададена от него -— например „Копирай този файл“, а ползващият машината няма начин да се довери на системата, че тя ще изпълни неговата команда -— всъщност тя го предава.
- В България една от кампаниите на BSA бе придружена с реклами: „Използването на нелицензиран софтуер върви в комплект с този хардуер“. Хардуерът представляваше комплект белезници.
- Четвъртата поправка на конституцията на САЩ защитава срещу претърсвания, арести и задържане на имущество без изрично съдебно разпореждане или основателна причина да се предполага извършването на престъпление.
- Обществено достояние (public domain) са творбите, чийто срок на покритие от авторски права е изтекъл. Такива са и творбите, чиито автори изрично са се отказали от авторските си права.
понеделник, 30 ноември 2009 г.
Оригването на овцете засилва глобалното затопляне
dnes.dir.bg - Оригването на овцете засилва глобалното затопляне
Австралийски учени ще отглеждат овце, които се оригват по-малко. Причината е, че 10% от емисиите на парникови газове в Австралия идват от метан, произведени от овце и говеда, съобщава испанският сайт minutodigital.
По този начин учените обясняват проблема с производството на CO2. По-конкретно, Би Би Си съобщи, че оригването на добитъка е "сериозен проблем" в борбата с изменението на климата, тъй като метанът, който отделят, е един от основните газове, причиняващи глобалното затопляне.
В Австралия има около 80 милиона овце и учените смятат, че намаляването на метана, който животните произвеждат като се оригват, може да окаже значително влияние върху глобалното затопляне.
Това не е първият път, когато научната общност показва стремежа си за намаляване на емисиите на метан при едрия рогат добитък. Изследователи в Канада вече са правили опити с крави.
В Австралия има около 80 милиона овце и учените смятат, че намаляването на метана, който животните произвеждат като се оригват, може да окаже значително влияние върху глобалното затопляне.
Това не е първият път, когато научната общност показва стремежа си за намаляване на емисиите на метан при едрия рогат добитък. Изследователи в Канада вече са правили опити с крави.
сряда, 25 ноември 2009 г.
Искат 10 млн.лв. от бюджета за ромски жилища : България : Общество : Novinar.net
Искат 10 млн.лв. от бюджета за ромски жилища : България : Общество : Novinar.net
10 милиона лева да бъдат отпуснати от централния бюджет за изпълнение на националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в България. Това е предложение на партия "Евророма" и е внесено в деловодството на Народното събрание от депутата от Коалиция за България Милена Христова. Предлага се парите да се изразходят за изграждане на социални жилища за нуждаещите се ромски семейства.
10 милиона лева да бъдат отпуснати от централния бюджет за изпълнение на националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в България. Това е предложение на партия "Евророма" и е внесено в деловодството на Народното събрание от депутата от Коалиция за България Милена Христова. Предлага се парите да се изразходят за изграждане на социални жилища за нуждаещите се ромски семейства.
петък, 13 ноември 2009 г.
Щуровини :: И някъде там.
Бе вярващ в нормалният смисъл на думата - вярваше точно от там, от където свършваха отговорите на науката и започваше Неизвестното.
Онова неизвестно, което за миг може да преобърне животът ти из основи и да те накара да се питаш объркано - Ама как така, точно на мен ли можа да ми се случи? И за това, чат-пат влизаше в една стара и сгушена църквичка, обикновено по тъмно, кога нямаше кой да го види и срамежливо запалваше свещ пред иконостаса.
Не правеше разлики между Тях, просто и тук бе малко като на тото, от де да знае човек на кое точно място ще му се усмихне щастието, та и за това си ги редуваше. Днес на тоя смръщен и брадат светия, утре на девата с младенеца, а понякога, кога си бе по на зор, даже палеше и по няколко свещички, за по-сигурна комбинация.
Молеше се, молеше се за много неща, но всичките му молитви започваха с думите - Моля ти се Боже, дай ми... - и следваше новото желание. Онова, за което не му стигаха нито силите, нито волята, а още по-малко въображението му как да го постигне.
А Бог мълчеше и мълчешком сбъдваше молбите долитащи до него
На излизане от църквичката, за малко да събори един старец петлеещ немощно крака пред него. Прегърбен, невзрачен, свит надве от студа под закърпеният си балтон. С неохота му направи път - Къде е тръгнал и тоя да се вре, за какво ли вече има да се моли на неговите си години?!- но една измачкана хартийка изпаднала от джоба на стареца му привлече вниманието.
Подритна я с крак, не, не бе банкнота. Но, аха и да я подмине, видя че това е сгънат фиш за лотарията. Взе го и се зачуди какво да прави с него. Да го върне на дядката? Огледа се, силуета му вече се бе стопил в зимният здрач. Повъртя я хартийката между пръстите си, изглади я с ръка, сгъна я на две и я прибра в джоба си.
И почти забрави за нея, когато по новините обявиха, че рекордният джакпот за годината вече е спечелен с един единствен фиш, само с една комбинация. Недоверчив към подобни чудеса - Хм, знаем ги ние как ги правят тези лотарии само за свои хора - той се пресети за хартийката в джоба си и я разгърна.
Те бяха там. Числата.
Започна бавно да ги сверява. Едно познато, две познати, три познати.На четвъртото започна да се успокоява, че късметът му е до тук и какво толкоз, някаква мижава сума, колкото да се почерпи, а ако има повечко късмет и някой друг с него. На петото число усети как нещо започна да го стяга под лъжичката, а на шестото дишането му стана на пресекулки. Студена пот изби по него, едно душащо го усещане за щастие бе стегнало гърдите му и мачкаше сърцето му в гръдният му кош. Бяха му нужни няколко часа, за да се освести от преживяното. Вика от щастие, плака от радост, подскочи даже и няколко пъти с викът - Да, да, да! - , но бързо се усети, че и някой друг може да го чуе. Един вече го бе чул и му бе дал това, за което се бе молил горещо.
Пари, приятели, известност.Не му трябваха други. Да искат и те от неговото. Да вземат протегнали просешки шепи от късметът му. Не, късметът му бе само негов и ничий друг.
Образът на старецът премина набърже като сянка през умът му, но той го прогони с думите - Да не си си губил късмета си дядка, явно не е бил за теб. За мен, за мен е бил!
Получи всичко.Та, нали с пари днес всичко се купува?Първи дойдоха приятелите. После жените. Гуляите, шумните купони, дори и круизът из Карибите, за който мечтаеше през скучните зимни вечери, заспивайки с любимият си брой на "Нешенъл Джиографик"
Получи всичко за което бе мечтал, всичко за което бе се молил някога.Една щедра и божествена награда за вярата му в Неизвестното. Но, нещо му липсваше, нещо.. едно такова.. неизразимо с думи. Нещо, за което той никога не бе се молил, не бе го и пожелал, но изгарящо го с всеки един ден, с все по-голяма болка от празнотата оставена от липсата му в него. Какво ли бе това, неизвестно и тайнствено нещо, след като вече имаше всичко.Всичко, което някога би могъл да пожелае?
Реши да се помоли. За последен път. Просто... нямаше и нужда да се моли някому, след като вече само нему се молеха. Разпъди охраната си с думите, че иска да е сам, намери в гардероба едни по-стари и невзрачни дрехи, ония късметлийските де ги пазеше за кадем и спомен от него ден и се запъти за последен път към малката черквица, де никой не го познаваше.
Запали последната свещ и се помоли.Помоли се с цялата болка, която бе горяла в него през годините на щастие и имане.- Господи, моля те, дай ми онова, което ми липсва, онова без което не мога, но не знам какво е!
И Бог чу молбата му. И му отговори.
На излизане от църквичката бързешком, за малко да събори един старец петлеещ немощно крака пред него. Прегърбен, невзрачен, свит надве от студа под закърпеният си балтон. С неохота му направи път - Къде е тръгнал и тоя да се вре, още ли е жив на тия си години?! И точно да се блъсне в него, дядото се обърна и го погледна усмихнат в очите. А от тях звънтеше тишина. Оная тишина, която цял живот бе търсил и никога не бе откривал изричайки думите с дай. Светът бе застинал около него, цялата вселена бе спряла за миг, затаила дъх пред едно ново рождение. Неговото.
И някъде там, нейде в неизвестното, Бог с тои и се усмихва.
Заслушан в молбите ви.
Онова неизвестно, което за миг може да преобърне животът ти из основи и да те накара да се питаш объркано - Ама как така, точно на мен ли можа да ми се случи? И за това, чат-пат влизаше в една стара и сгушена църквичка, обикновено по тъмно, кога нямаше кой да го види и срамежливо запалваше свещ пред иконостаса.
Не правеше разлики между Тях, просто и тук бе малко като на тото, от де да знае човек на кое точно място ще му се усмихне щастието, та и за това си ги редуваше. Днес на тоя смръщен и брадат светия, утре на девата с младенеца, а понякога, кога си бе по на зор, даже палеше и по няколко свещички, за по-сигурна комбинация.
Молеше се, молеше се за много неща, но всичките му молитви започваха с думите - Моля ти се Боже, дай ми... - и следваше новото желание. Онова, за което не му стигаха нито силите, нито волята, а още по-малко въображението му как да го постигне.
А Бог мълчеше и мълчешком сбъдваше молбите долитащи до него
На излизане от църквичката, за малко да събори един старец петлеещ немощно крака пред него. Прегърбен, невзрачен, свит надве от студа под закърпеният си балтон. С неохота му направи път - Къде е тръгнал и тоя да се вре, за какво ли вече има да се моли на неговите си години?!- но една измачкана хартийка изпаднала от джоба на стареца му привлече вниманието.
Подритна я с крак, не, не бе банкнота. Но, аха и да я подмине, видя че това е сгънат фиш за лотарията. Взе го и се зачуди какво да прави с него. Да го върне на дядката? Огледа се, силуета му вече се бе стопил в зимният здрач. Повъртя я хартийката между пръстите си, изглади я с ръка, сгъна я на две и я прибра в джоба си.
И почти забрави за нея, когато по новините обявиха, че рекордният джакпот за годината вече е спечелен с един единствен фиш, само с една комбинация. Недоверчив към подобни чудеса - Хм, знаем ги ние как ги правят тези лотарии само за свои хора - той се пресети за хартийката в джоба си и я разгърна.
Те бяха там. Числата.
Започна бавно да ги сверява. Едно познато, две познати, три познати.На четвъртото започна да се успокоява, че късметът му е до тук и какво толкоз, някаква мижава сума, колкото да се почерпи, а ако има повечко късмет и някой друг с него. На петото число усети как нещо започна да го стяга под лъжичката, а на шестото дишането му стана на пресекулки. Студена пот изби по него, едно душащо го усещане за щастие бе стегнало гърдите му и мачкаше сърцето му в гръдният му кош. Бяха му нужни няколко часа, за да се освести от преживяното. Вика от щастие, плака от радост, подскочи даже и няколко пъти с викът - Да, да, да! - , но бързо се усети, че и някой друг може да го чуе. Един вече го бе чул и му бе дал това, за което се бе молил горещо.
Пари, приятели, известност.Не му трябваха други. Да искат и те от неговото. Да вземат протегнали просешки шепи от късметът му. Не, късметът му бе само негов и ничий друг.
Образът на старецът премина набърже като сянка през умът му, но той го прогони с думите - Да не си си губил късмета си дядка, явно не е бил за теб. За мен, за мен е бил!
Получи всичко.Та, нали с пари днес всичко се купува?Първи дойдоха приятелите. После жените. Гуляите, шумните купони, дори и круизът из Карибите, за който мечтаеше през скучните зимни вечери, заспивайки с любимият си брой на "Нешенъл Джиографик"
Получи всичко за което бе мечтал, всичко за което бе се молил някога.Една щедра и божествена награда за вярата му в Неизвестното. Но, нещо му липсваше, нещо.. едно такова.. неизразимо с думи. Нещо, за което той никога не бе се молил, не бе го и пожелал, но изгарящо го с всеки един ден, с все по-голяма болка от празнотата оставена от липсата му в него. Какво ли бе това, неизвестно и тайнствено нещо, след като вече имаше всичко.Всичко, което някога би могъл да пожелае?
Реши да се помоли. За последен път. Просто... нямаше и нужда да се моли някому, след като вече само нему се молеха. Разпъди охраната си с думите, че иска да е сам, намери в гардероба едни по-стари и невзрачни дрехи, ония късметлийските де ги пазеше за кадем и спомен от него ден и се запъти за последен път към малката черквица, де никой не го познаваше.
Запали последната свещ и се помоли.Помоли се с цялата болка, която бе горяла в него през годините на щастие и имане.- Господи, моля те, дай ми онова, което ми липсва, онова без което не мога, но не знам какво е!
И Бог чу молбата му. И му отговори.
На излизане от църквичката бързешком, за малко да събори един старец петлеещ немощно крака пред него. Прегърбен, невзрачен, свит надве от студа под закърпеният си балтон. С неохота му направи път - Къде е тръгнал и тоя да се вре, още ли е жив на тия си години?! И точно да се блъсне в него, дядото се обърна и го погледна усмихнат в очите. А от тях звънтеше тишина. Оная тишина, която цял живот бе търсил и никога не бе откривал изричайки думите с дай. Светът бе застинал около него, цялата вселена бе спряла за миг, затаила дъх пред едно ново рождение. Неговото.
И някъде там, нейде в неизвестното, Бог с тои и се усмихва.
Заслушан в молбите ви.
Щуровини :: И някъде там.
Бе вярващ в нормалният смисъл на думата - вярваше точно от там, от където свършваха отговорите на науката и започваше Неизвестното.
Онова неизвестно, което за миг може да преобърне животът ти из основи и да те накара да се питаш объркано - Ама как така, точно на мен ли можа да ми се случи? И за това, чат-пат влизаше в една стара и сгушена църквичка, обикновено по тъмно, кога нямаше кой да го види и срамежливо запалваше свещ пред иконостаса.
Не правеше разлики между Тях, просто и тук бе малко като на тото, от де да знае човек на кое точно място ще му се усмихне щастието, та и за това си ги редуваше. Днес на тоя смръщен и брадат светия, утре на девата с младенеца, а понякога, кога си бе по на зор, даже палеше и по няколко свещички, за по-сигурна комбинация.
Молеше се, молеше се за много неща, но всичките му молитви започваха с думите - Моля ти се Боже, дай ми... - и следваше новото желание. Онова, за което не му стигаха нито силите, нито волята, а още по-малко въображението му как да го постигне.
А Бог мълчеше и мълчешком сбъдваше молбите долитащи до него
На излизане от църквичката, за малко да събори един старец петлеещ немощно крака пред него. Прегърбен, невзрачен, свит надве от студа под закърпеният си балтон. С неохота му направи път - Къде е тръгнал и тоя да се вре, за какво ли вече има да се моли на неговите си години?!- но една измачкана хартийка изпаднала от джоба на стареца му привлече вниманието.
Подритна я с крак, не, не бе банкнота. Но, аха и да я подмине, видя че това е сгънат фиш за лотарията. Взе го и се зачуди какво да прави с него. Да го върне на дядката? Огледа се, силуета му вече се бе стопил в зимният здрач. Повъртя я хартийката между пръстите си, изглади я с ръка, сгъна я на две и я прибра в джоба си.
И почти забрави за нея, когато по новините обявиха, че рекордният джакпот за годината вече е спечелен с един единствен фиш, само с една комбинация. Недоверчив към подобни чудеса - Хм, знаем ги ние как ги правят тези лотарии само за свои хора - той се пресети за хартийката в джоба си и я разгърна.
Те бяха там. Числата.
Започна бавно да ги сверява. Едно познато, две познати, три познати.На четвъртото започна да се успокоява, че късметът му е до тук и какво толкоз, някаква мижава сума, колкото да се почерпи, а ако има повечко късмет и някой друг с него. На петото число усети как нещо започна да го стяга под лъжичката, а на шестото дишането му стана на пресекулки. Студена пот изби по него, едно душащо го усещане за щастие бе стегнало гърдите му и мачкаше сърцето му в гръдният му кош. Бяха му нужни няколко часа, за да се освести от преживяното. Вика от щастие, плака от радост, подскочи даже и няколко пъти с викът - Да, да, да! - , но бързо се усети, че и някой друг може да го чуе. Един вече го бе чул и му бе дал това, за което се бе молил горещо.
Пари, приятели, известност.Не му трябваха други. Да искат и те от неговото. Да вземат протегнали просешки шепи от късметът му. Не, късметът му бе само негов и ничий друг.
Образът на старецът премина набърже като сянка през умът му, но той го прогони с думите - Да не си си губил късмета си дядка, явно не е бил за теб. За мен, за мен е бил!
Получи всичко.Та, нали с пари днес всичко се купува?Първи дойдоха приятелите. После жените. Гуляите, шумните купони, дори и круизът из Карибите, за който мечтаеше през скучните зимни вечери, заспивайки с любимият си брой на "Нешенъл Джиографик"
Получи всичко за което бе мечтал, всичко за което бе се молил някога.Една щедра и божествена награда за вярата му в Неизвестното. Но, нещо му липсваше, нещо.. едно такова.. неизразимо с думи. Нещо, за което той никога не бе се молил, не бе го и пожелал, но изгарящо го с всеки един ден, с все по-голяма болка от празнотата оставена от липсата му в него. Какво ли бе това, неизвестно и тайнствено нещо, след като вече имаше всичко.Всичко, което някога би могъл да пожелае?
Реши да се помоли. За последен път. Просто... нямаше и нужда да се моли някому, след като вече само нему се молеха. Разпъди охраната си с думите, че иска да е сам, намери в гардероба едни по-стари и невзрачни дрехи, ония късметлийските де ги пазеше за кадем и спомен от него ден и се запъти за последен път към малката черквица, де никой не го познаваше.
Запали последната свещ и се помоли.Помоли се с цялата болка, която бе горяла в него през годините на щастие и имане.- Господи, моля те, дай ми онова, което ми липсва, онова без което не мога, но не знам какво е!
И Бог чу молбата му. И му отговори.
На излизане от църквичката бързешком, за малко да събори един старец петлеещ немощно крака пред него. Прегърбен, невзрачен, свит надве от студа под закърпеният си балтон. С неохота му направи път - Къде е тръгнал и тоя да се вре, още ли е жив на тия си години?! И точно да се блъсне в него, дядото се обърна и го погледна усмихнат в очите. А от тях звънтеше тишина. Оная тишина, която цял живот бе търсил и никога не бе откривал изричайки думите с дай. Светът бе застинал около него, цялата вселена бе спряла за миг, затаила дъх пред едно ново рождение. Неговото.
И някъде там, нейде в неизвестното, Бог с тои и се усмихва.
Заслушан в молбите ви.
Онова неизвестно, което за миг може да преобърне животът ти из основи и да те накара да се питаш объркано - Ама как така, точно на мен ли можа да ми се случи? И за това, чат-пат влизаше в една стара и сгушена църквичка, обикновено по тъмно, кога нямаше кой да го види и срамежливо запалваше свещ пред иконостаса.
Не правеше разлики между Тях, просто и тук бе малко като на тото, от де да знае човек на кое точно място ще му се усмихне щастието, та и за това си ги редуваше. Днес на тоя смръщен и брадат светия, утре на девата с младенеца, а понякога, кога си бе по на зор, даже палеше и по няколко свещички, за по-сигурна комбинация.
Молеше се, молеше се за много неща, но всичките му молитви започваха с думите - Моля ти се Боже, дай ми... - и следваше новото желание. Онова, за което не му стигаха нито силите, нито волята, а още по-малко въображението му как да го постигне.
А Бог мълчеше и мълчешком сбъдваше молбите долитащи до него
На излизане от църквичката, за малко да събори един старец петлеещ немощно крака пред него. Прегърбен, невзрачен, свит надве от студа под закърпеният си балтон. С неохота му направи път - Къде е тръгнал и тоя да се вре, за какво ли вече има да се моли на неговите си години?!- но една измачкана хартийка изпаднала от джоба на стареца му привлече вниманието.
Подритна я с крак, не, не бе банкнота. Но, аха и да я подмине, видя че това е сгънат фиш за лотарията. Взе го и се зачуди какво да прави с него. Да го върне на дядката? Огледа се, силуета му вече се бе стопил в зимният здрач. Повъртя я хартийката между пръстите си, изглади я с ръка, сгъна я на две и я прибра в джоба си.
И почти забрави за нея, когато по новините обявиха, че рекордният джакпот за годината вече е спечелен с един единствен фиш, само с една комбинация. Недоверчив към подобни чудеса - Хм, знаем ги ние как ги правят тези лотарии само за свои хора - той се пресети за хартийката в джоба си и я разгърна.
Те бяха там. Числата.
Започна бавно да ги сверява. Едно познато, две познати, три познати.На четвъртото започна да се успокоява, че късметът му е до тук и какво толкоз, някаква мижава сума, колкото да се почерпи, а ако има повечко късмет и някой друг с него. На петото число усети как нещо започна да го стяга под лъжичката, а на шестото дишането му стана на пресекулки. Студена пот изби по него, едно душащо го усещане за щастие бе стегнало гърдите му и мачкаше сърцето му в гръдният му кош. Бяха му нужни няколко часа, за да се освести от преживяното. Вика от щастие, плака от радост, подскочи даже и няколко пъти с викът - Да, да, да! - , но бързо се усети, че и някой друг може да го чуе. Един вече го бе чул и му бе дал това, за което се бе молил горещо.
Пари, приятели, известност.Не му трябваха други. Да искат и те от неговото. Да вземат протегнали просешки шепи от късметът му. Не, късметът му бе само негов и ничий друг.
Образът на старецът премина набърже като сянка през умът му, но той го прогони с думите - Да не си си губил късмета си дядка, явно не е бил за теб. За мен, за мен е бил!
Получи всичко.Та, нали с пари днес всичко се купува?Първи дойдоха приятелите. После жените. Гуляите, шумните купони, дори и круизът из Карибите, за който мечтаеше през скучните зимни вечери, заспивайки с любимият си брой на "Нешенъл Джиографик"
Получи всичко за което бе мечтал, всичко за което бе се молил някога.Една щедра и божествена награда за вярата му в Неизвестното. Но, нещо му липсваше, нещо.. едно такова.. неизразимо с думи. Нещо, за което той никога не бе се молил, не бе го и пожелал, но изгарящо го с всеки един ден, с все по-голяма болка от празнотата оставена от липсата му в него. Какво ли бе това, неизвестно и тайнствено нещо, след като вече имаше всичко.Всичко, което някога би могъл да пожелае?
Реши да се помоли. За последен път. Просто... нямаше и нужда да се моли някому, след като вече само нему се молеха. Разпъди охраната си с думите, че иска да е сам, намери в гардероба едни по-стари и невзрачни дрехи, ония късметлийските де ги пазеше за кадем и спомен от него ден и се запъти за последен път към малката черквица, де никой не го познаваше.
Запали последната свещ и се помоли.Помоли се с цялата болка, която бе горяла в него през годините на щастие и имане.- Господи, моля те, дай ми онова, което ми липсва, онова без което не мога, но не знам какво е!
И Бог чу молбата му. И му отговори.
На излизане от църквичката бързешком, за малко да събори един старец петлеещ немощно крака пред него. Прегърбен, невзрачен, свит надве от студа под закърпеният си балтон. С неохота му направи път - Къде е тръгнал и тоя да се вре, още ли е жив на тия си години?! И точно да се блъсне в него, дядото се обърна и го погледна усмихнат в очите. А от тях звънтеше тишина. Оная тишина, която цял живот бе търсил и никога не бе откривал изричайки думите с дай. Светът бе застинал около него, цялата вселена бе спряла за миг, затаила дъх пред едно ново рождение. Неговото.
И някъде там, нейде в неизвестното, Бог с тои и се усмихва.
Заслушан в молбите ви.
сряда, 11 ноември 2009 г.
Щуровини :: В отговор на официално писмо от Blog. bg
Щуровини :: В отговор на официално писмо от Blog. bg
Екип на Blog.bg
Чест, достойство, добро име.
Да ги разгледаме едно по едно.
Чест
Има ли чест човек, който постъпва по безчестен начин?
Честно или нечестно е да прилагаш двоен стандарт в преценката си, кое подлежи на санкциониране и кое не?
Честно или нечестно е, към едни безчестни постъпки да се отнасяш все едно, че ги няма и да си затваряш целенасочено очите пред тях, само и само да провокираш напрежение между потребителите на сайта, почувствали се засегнати и ощетени от една подобна несправедливост?
Имат ли чест тези, които днес обещават едно, а утре се отмятат от думите си ни лук яли-ни лук мирисали?
Не мисля.
Достойнство. Достойно ли е, да сложиш в класацията за най-четени едни от най-бездарните и най-крадливите потребители на сайта?
Достойно ли е да манипулираш аудиторията на сайта, препоръчвайки произведения провокиращи най-пошлите и мерзки качества в човека?
Достойно ли е, по изкуствен път, на ръка да променяш брой прочити и гласове за даден блог, като по този начин го представяш в невярна светлина пред аудиторията му?
Достойно ли е, възползвайки се от позицията на по-силният да преследваш и цезурираш всяко едно мнение, което посочва грешките ти?
Не мисля.
Добро име.
Добро ли ще е името на този, който е назначил на работа хора без чест и достойнство, хора целенасочено подронващо авторитетът му с нечестните си и користни постъпки? Хора, доказани непрофесионалисти, изживяващи се като богове единствено поради мнимата власт, която им е поверена в ръцете.
Хора, които наместо да се стремят да подобрят средата на сайта и да привлекат добри автори в него, всячески стараещи се да ги прогонят, чрез съзнателно уронване на авторските им права и тролски атаки срещу тях?
Добро ли ще е името на фирма, чиито служители го петнят с действията си?
Не мисля.
Та, ето и моят отговор на писмото получено по-горе.
Не мисля, че с моите действия в блога уронвам нечии чест, достойнство и добро име, защото за да стане това от моя страна, то първо тях трябва да ги има.
Към настоящият момент, никой от модераторският екип не е показал частиза чест и достойнство за да излезе на светло и да застане отговорно като личност зад действията си - постъпка, единствено която би създала добро име на сайта, а от там и на неговият собственик.
Целенасочената липса на прозрачност в управлението на сайта говори много лоши неща за хората които седят зад него, а от там и за хората които са ги наели да вършат това.
С уважение към тези, които ще ме разберат и с неуважение към тези, които си мислят, че ще ме накарат да замълча и да преклоня глава пред неистините тук.
Здравейте, (ново)
Моля да преустановите с нарушаването на Условията за ползване на Blog.bg, а именно да публикувате материали, които са насочени срещу честта, достойнството и доброто име на друг потребител или собствениците на сайта.Екип на Blog.bg
Чест, достойство, добро име.
Да ги разгледаме едно по едно.
Чест
Има ли чест човек, който постъпва по безчестен начин?
Честно или нечестно е да прилагаш двоен стандарт в преценката си, кое подлежи на санкциониране и кое не?
Честно или нечестно е, към едни безчестни постъпки да се отнасяш все едно, че ги няма и да си затваряш целенасочено очите пред тях, само и само да провокираш напрежение между потребителите на сайта, почувствали се засегнати и ощетени от една подобна несправедливост?
Имат ли чест тези, които днес обещават едно, а утре се отмятат от думите си ни лук яли-ни лук мирисали?
Не мисля.
Достойнство. Достойно ли е, да сложиш в класацията за най-четени едни от най-бездарните и най-крадливите потребители на сайта?
Достойно ли е да манипулираш аудиторията на сайта, препоръчвайки произведения провокиращи най-пошлите и мерзки качества в човека?
Достойно ли е, по изкуствен път, на ръка да променяш брой прочити и гласове за даден блог, като по този начин го представяш в невярна светлина пред аудиторията му?
Достойно ли е, възползвайки се от позицията на по-силният да преследваш и цезурираш всяко едно мнение, което посочва грешките ти?
Не мисля.
Добро име.
Добро ли ще е името на този, който е назначил на работа хора без чест и достойнство, хора целенасочено подронващо авторитетът му с нечестните си и користни постъпки? Хора, доказани непрофесионалисти, изживяващи се като богове единствено поради мнимата власт, която им е поверена в ръцете.
Хора, които наместо да се стремят да подобрят средата на сайта и да привлекат добри автори в него, всячески стараещи се да ги прогонят, чрез съзнателно уронване на авторските им права и тролски атаки срещу тях?
Добро ли ще е името на фирма, чиито служители го петнят с действията си?
Не мисля.
Та, ето и моят отговор на писмото получено по-горе.
Не мисля, че с моите действия в блога уронвам нечии чест, достойнство и добро име, защото за да стане това от моя страна, то първо тях трябва да ги има.
Към настоящият момент, никой от модераторският екип не е показал частиза чест и достойнство за да излезе на светло и да застане отговорно като личност зад действията си - постъпка, единствено която би създала добро име на сайта, а от там и на неговият собственик.
Целенасочената липса на прозрачност в управлението на сайта говори много лоши неща за хората които седят зад него, а от там и за хората които са ги наели да вършат това.
С уважение към тези, които ще ме разберат и с неуважение към тези, които си мислят, че ще ме накарат да замълча и да преклоня глава пред неистините тук.
вторник, 10 ноември 2009 г.
25-годишна девойка, която твърди, че е интелигентна, изискана и изключително красива…
Онлайн списание за мъже:
25-годишна девойка, която твърди, че е интелигентна, изискана и изключително красивa пуска в елитен сайт за запознанства следния въпрос:
25-годишна девойка, която твърди, че е интелигентна, изискана и изключително красивa пуска в елитен сайт за запознанства следния въпрос:
Къде бъркам? Търся да се омъжа за човек, който печели най-малко половин милион на година. Знам как звучи това, но имайте предвид, че да печелиш милион на година означава да си средна класа в Ню Йорк. Така че изобщо не мисля, че се целя прекалено високо.
Познавам една жена от групата ми по йога, която е женена за банкер в инвестиционна банка и живее в Трибека /друг скъп квартал/, а тя дори не е толкова хубава, колкото мене, нито е особено умна. Какво прави тя и какво да направя аз, за да стигна нейното ниво? Ще ми дадете ли някакви съвети? Моля, задръжте си обидите – аз честно и почтено питам.
Повечето жени мислят по същия начин, но го крият, а аз поне си казвам кое как е. Нямаше да търся такъв тип мъже, ако не смятах, че съм повече от достойна за тях – като външен вид, култура, любов и умения в домакинството.
***************************************
Следва отговорът стил Freakonomics на брокер от Ню Йорк, който отговарял на условията й:
Прочетох поста ти с голям интерес и сериозно се замислих над твоята дилема. Не ти губя времето, защото се класирам според твоите критерии: печеля над 500 хиляди годишно. Но така, както ги виждам нещата, ти ми предлагаш, чисто и просто, една много скапана сделка.
Ето защо: ако махнем всичките глупости, дето си ги наговорила, това, което предлагаш, е проста размяна – ти предлагаш своите прелести срещу моите пари. Просто и ясно. Обаче има още едно съществено нещо – твоята красота ще намалява с времето, докато парите ми – не. Всъщност даже, много е вероятно аз да печеля все повече през следващите години, но е абсолютно сигурно, че ти по-хубава няма да станеш.
Така че, икономически погледнато, ти си амортизиращ се актив, докато аз съм актив с увеличаваща се стойност. И не само че ще се амортизираш, ами амортизацията ти ще се покачва всяка година. Ти си на 25 и вероятно ще останеш доста секси в следващите 5 години, но все по-малко секси всяка следваща година. После красотата ти ще започне да избледнява и на 35 вероятно няма да ставаш за нищо
Така че, ако си говорим по брокерски, не е изгодно да те купя за дълго /което ти всъщност предлагаш/, а по-скоро да те ползвам за кратко и да те продам бързо. Ако смяташ, че говоря грубо, ще ти кажа следното – ако моите пари изчезнат, същото ще направиш и ти, така че и аз трябва да имам някакъв вариант, когато красотата ти се изпари. Просто е: както ти поставяш условията – има смисъл да си ми само любовница, а не и жена.
Отделно от това, в началото на моята кариера научих много за ефективността на пазара. Затова се чудя защо момиче като теб – интелигентна, стилна и изключително красива – не е успяла да си намери-чичко паричко досега? Трудно ми е да повярвам, че, ако си толкова готина, колкото казваш, мъжът с 500-те хиляди на година все още не те е намерил, пък ако ще и само за да те пробва?! Надявам се, че съм ти помогнал. А, ако размислиш и започнеш да се даваш на лизинг – обади се.
четвъртък, 5 ноември 2009 г.
Некоректна Банка - Уникредит Булбанк, Не ползвайте дебитна карта - виза електрон /Visa Electron/
"Некоректна Банка - Уникредит Булбанк, Не ползвайте дебитна карта - виза електрон /Visa Electron/"
Жива да не бях!
Преглеждам си чат-пат обявите в сайтовете, проследявайки пукането на балона, но една от тях искрено ме изуми с наглоста си, а именно :
А бе, а нека някой да ми обясни, как се тества сграда на земетресение?
Почваш да я буташ, дорде се залюлее или залагаш в основите й взрив, след който ако не падне я обявяваш за най-сигурната??!
НАЙ - СИГУРНАТА СГРАДА!!! Апартамента се намира в експериментален блок строен от сеизмологичният институт и тестван за сеизмична устойчивост - това е най-сигурната сграда в България от сеизмологична гледна точка.
А бе, а нека някой да ми обясни, как се тества сграда на земетресение?
Почваш да я буташ, дорде се залюлее или залагаш в основите й взрив, след който ако не падне я обявяваш за най-сигурната??!
сряда, 4 ноември 2009 г.
Айде, сбогом!
И това ми било приятели?
Наместо да ме попитат добре ли съм, чай да ми донесат, да ми зададат по приятелски и въпросът - искам ли бисквитки към чая в леглото, - те.. на долна свиня ще ме обиждат!
И какво долно има в това да вдигнеш температура, да кихнеш два пъти и да се поглезиш малко?
Оквичал съм им бил на главите с непрекъснатите си оплаквания? Да им съм се махнел, че съм бил заразен?!! А кога дойде Коледа, всеки за мене пита, нали?
Ами вирус е това бре, как няма да се оплаквам - то глава те боли, гръб те боли, гъз те боли, всичко боли бре? Те като ми се оплакват, аз оплакал ли съм се от тях? Не, дори и напротив - винаги съм до тях, а сега квичал съм им?!
Ами квича, ей мъ на - квича си! Да ви..
Треснала ги е някаква фобия, всичките са почнали покрай нея да странят от мене.
Медиите са виновни да знаете. Свинете за това виновни , свинете за онова виновни, а че е свински станал животът на всички ни и цял живот сме натискани в калта без право да излезем от нея, за това що никой не ще да пише из медиите, а?
Дай им ти там, едната свинска истерия и вече кой е враг номер едно, а? Свинята, най-добрият приятел на човека!
Да не ти се случи да кихнеш и вече всички наоколо почват да те гледат накриво и да странят от тебе, сякаш не виждат в тебе най-добрият си довчерашен приятел, а самата смърт дошла с косата да ги вземе.
Писна ми от тия масови истерии!
Ще се махна, пък да видим сетне, на кой ще викат, че бил свиня и им е писнало от оплакванията му!
И ще видите после вие една ми ти Коледа, ще я видите, ама през крив макарон ще я видите!
Ще си седите тъжни около коледната трапеза и ще си мислите с мъка за мене.
А коремите ви ще къркорят на гладно. Коледа без мене? Как ли пък не?!
Ще страдате, ама мен ще ме няма, пък на!
Отивам си далеч от всички вас, неблагодарници такива!
Долна свиня съм бил - ха ма ха!
Айде, сбогом!
вторник, 3 ноември 2009 г.
Едно ми е свинско...
Blog.bg - Твоята гледна точка. Български безплатен блог хостинг и блог портал.: "Бре-е-е, че студ!
За сто метра ходене под бръснещият вятър с прехвърчащи скрежинки между клоните на дърветата и ми окапаха ушите!
А е само началото на Ноември.
Златна есен с морави носове, сега човек да си е нейде на топличко и в никакъв случай да не излиза навън - не е за хора.
Свинско време си е, свинско и винско!
Да наточиш от онуй червено винце, с индигов нюанс на червеното, гъсто като кръв, плътно на вкус и с богат послевкус сбрал в себе си целият аромат и зноен пек на лятото.
Да замезиш, да отпиеш бавна глътка, да я задържиш за кратко в устата си, за да се наслади небцето ти на богатият й вкус, да примижиш от удоволствие и все така премрежил очи, да отпиеш бавно следващата.
А пред теб да вдига пара капамата в глинено гърненце, гъделичкащо обонянието ти с парата, която се извива от него, караща те да примлясваш в нетърпение и да човъркнеш с виличка измежду изобилието от мръвки, избирайки си най-сочната, най-вкусната и най-апетитната.
Да олабиш колана, да се отпуснеш назад и да се не притесняваш от растежа на обиколката си в талията!
Иде зима, да я почетем достойно и подобаващо!"
За сто метра ходене под бръснещият вятър с прехвърчащи скрежинки между клоните на дърветата и ми окапаха ушите!
А е само началото на Ноември.
Златна есен с морави носове, сега човек да си е нейде на топличко и в никакъв случай да не излиза навън - не е за хора.
Свинско време си е, свинско и винско!
Да наточиш от онуй червено винце, с индигов нюанс на червеното, гъсто като кръв, плътно на вкус и с богат послевкус сбрал в себе си целият аромат и зноен пек на лятото.
Да замезиш, да отпиеш бавна глътка, да я задържиш за кратко в устата си, за да се наслади небцето ти на богатият й вкус, да примижиш от удоволствие и все така премрежил очи, да отпиеш бавно следващата.
А пред теб да вдига пара капамата в глинено гърненце, гъделичкащо обонянието ти с парата, която се извива от него, караща те да примлясваш в нетърпение и да човъркнеш с виличка измежду изобилието от мръвки, избирайки си най-сочната, най-вкусната и най-апетитната.
Да олабиш колана, да се отпуснеш назад и да се не притесняваш от растежа на обиколката си в талията!
Иде зима, да я почетем достойно и подобаващо!"
понеделник, 2 ноември 2009 г.
Щуровини :: Свят на смърта
Щуровини :: Свят на смърта: "Не го мисли, а просто пиши!
Черновата се пише със сърцето, а беловата с ума. Думички изречени от Шон Конъри, които ме накараха да се позамисля малко над казаното и да си река - Да, така си е!
Колкото повече се замисляш върху това, което има да кажеш, то толкова по-неестествено и лицемерно си звучи то.
Студено е.
Но не студът навън ме смразява, а студът вътре в нас, от ден на ден с все по-голяма лекота преживяваме трагичното около нас, претръпваме и закоравяваме вътрешно от пренасищането си с негативени новини от медиите.
Убити, пребити, ранени, премазани... това се случва някъде далеч от нас, с нечии виртуални съдби, нещастия които не ни засягат пряко, а ни карат дори и напротив да се чувстваме по-добре от факта, че не се е случило на нас, че тоя път съдбата ни е подминала и се е смилила над нас.
С усещането, че сме безсмъртни и ненараними преминаваме мимоходом през черната статистика, а насред нея се набива една наистина тревожна новина - 15 000 убийци излизат на пътя - това са онези с купените книжки за управление на МПС.
Тия същите, които кога трябва да сменят скоростите гледат към скоростният лост и навлизат слепешката в насрещното платно, джигитите на които мама и тати покрай новата мощна кола са им подарили и шофьорска книжка 'скрита' в жабката.
Защо да се мъчи детето да ходи по разни курсове и зли инструктори да го овикват там като пълен некадърник, когато всички може да се купи с пари?
И му купуват, фалшива доза увереност и прекомерна доза самочувствие.
Такова, що го прави в камикадзе на пътя за ужас и скръб на всички, които не подозират за това.
Колко пъти ми се е случвало да изтръпам на пътя от подобни 'шофьори' не е истина направо и все си викам, то за такива като тях КАТ няма да помогне, защото катаджиите са долни и подкупни, не - за такива като тях има мантинели и крайпътни дървета.
Лошото е само в това, че ... умират и невинни.
Невинни, които в наивността си до сега са си затваряли очите пред корумпираноста на КАТ, пред начините по които се взима свидетелство за правоуправление и всички ония неща, за които всички си знаем, но някак си ги приемаме в рамките на нормалното, за държавата в която си живеем.
Живеем до онзи трагичен момент, в който невинноста ни не се прекърши от злото, на което сме дали път с безхаберието и безразличието си.
Убиват нас, близките ни, приятелите ни.
Убиват ги тези, с които сме се примирили, че имат правото да играят по други правила, правилата на наглеците плащащи си за правото да ни избиват.
И няма да се оправят нещата.
Не може и да се оправят, докато ние не се променим вътрешно и не спрем да се самозалъгваме, че случващото се около нас, не зависи от нас самите.
А до тогава, до тогава не ни остава нищо друго освен да се молим, когато сме на пътя съдбата да ни пожали за пореден път.
От нас самите и от глупостта родила безхаберието ни към света, в който сме обречени да живеем - свят на смърта."
Черновата се пише със сърцето, а беловата с ума. Думички изречени от Шон Конъри, които ме накараха да се позамисля малко над казаното и да си река - Да, така си е!
Колкото повече се замисляш върху това, което има да кажеш, то толкова по-неестествено и лицемерно си звучи то.
Студено е.
Но не студът навън ме смразява, а студът вътре в нас, от ден на ден с все по-голяма лекота преживяваме трагичното около нас, претръпваме и закоравяваме вътрешно от пренасищането си с негативени новини от медиите.
Убити, пребити, ранени, премазани... това се случва някъде далеч от нас, с нечии виртуални съдби, нещастия които не ни засягат пряко, а ни карат дори и напротив да се чувстваме по-добре от факта, че не се е случило на нас, че тоя път съдбата ни е подминала и се е смилила над нас.
С усещането, че сме безсмъртни и ненараними преминаваме мимоходом през черната статистика, а насред нея се набива една наистина тревожна новина - 15 000 убийци излизат на пътя - това са онези с купените книжки за управление на МПС.
Тия същите, които кога трябва да сменят скоростите гледат към скоростният лост и навлизат слепешката в насрещното платно, джигитите на които мама и тати покрай новата мощна кола са им подарили и шофьорска книжка 'скрита' в жабката.
Защо да се мъчи детето да ходи по разни курсове и зли инструктори да го овикват там като пълен некадърник, когато всички може да се купи с пари?
И му купуват, фалшива доза увереност и прекомерна доза самочувствие.
Такова, що го прави в камикадзе на пътя за ужас и скръб на всички, които не подозират за това.
Колко пъти ми се е случвало да изтръпам на пътя от подобни 'шофьори' не е истина направо и все си викам, то за такива като тях КАТ няма да помогне, защото катаджиите са долни и подкупни, не - за такива като тях има мантинели и крайпътни дървета.
Лошото е само в това, че ... умират и невинни.
Невинни, които в наивността си до сега са си затваряли очите пред корумпираноста на КАТ, пред начините по които се взима свидетелство за правоуправление и всички ония неща, за които всички си знаем, но някак си ги приемаме в рамките на нормалното, за държавата в която си живеем.
Живеем до онзи трагичен момент, в който невинноста ни не се прекърши от злото, на което сме дали път с безхаберието и безразличието си.
Убиват нас, близките ни, приятелите ни.
Убиват ги тези, с които сме се примирили, че имат правото да играят по други правила, правилата на наглеците плащащи си за правото да ни избиват.
И няма да се оправят нещата.
Не може и да се оправят, докато ние не се променим вътрешно и не спрем да се самозалъгваме, че случващото се около нас, не зависи от нас самите.
А до тогава, до тогава не ни остава нищо друго освен да се молим, когато сме на пътя съдбата да ни пожали за пореден път.
От нас самите и от глупостта родила безхаберието ни към света, в който сме обречени да живеем - свят на смърта."
Абонамент за:
Публикации (Atom)