Каква е моята Молитва,
каква ще е към Тебе, моята молба?
Ти чакаш, чакаш вече доста дълго,
а тя си все остава,
така и неизречена в нощта.
Теб, другите в мъка все те молят
и все за помощ, нощем те зоват.
Но аз, така .. не знам защо не мога -
не е това присъщо и на моята душа.
Да, бих те молил, аз за много!
Не съм безгрешен и дано е все така!
И опрощение от тебе... аз не ще потърся,
че сам се съдя, тежко - с моята ръка.
И знам, ще страдам още дълго.
Това за себе си, аз Там си пожелах.
И помня, на сбогуване как дълго
говорихме със теб - за моята съдба.
Ще имам, аз от всичко и по много.
Ще знам, какво е Радост и .. какво Печал.
Ще си говорим нявга с теб тихо,
но ... често и с гняв ще спорим -
за туй, де аз съм Пожелал!
Но, да те намразя - аз не мога!
За туй, де още ти не си ми дал.
Обичам те мой Боже, чак до изнемога
обичам те в цялата си мъка,
радост и печал.
първа публикация: 2009-08-13
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Вашият коментар