петък, 5 юни 2009 г.

Воаяж

Тревожно е.
От долната палуба вече се чуват писъци.
Някой тихо каза, че вече е пълна с вода до половината.
Тихичко.
За да не го чуе Капитанът, който ни увещава ведро по интеркома, как кораба държи правилният курс, пробойни няма, а спасителният бряг е близо.
То, пробойни може и да няма, ама и спасителни лодки няма.
Боцманът ги продаде на предното пристанище.
За да заредял корабът с гориво.
За какво са ни били спасителни лодки, та корабът ни е непотопим!
Важното е сега, да не се всява смут, защото всеки един слух кара пасажерите да бягат от ляво на дясно на палубата и обратно, а това люлеело опасно кораба.
Пак се дочува тих гласец. Казващ, че сме заседнали в тинята.
Поглеждам през илюминатора - всичко надолу е мътно и непрогледно. И хоризонта е мътен.
Притулен зад черни буреносни облаци.
 От интеркома отново долита приповдигнатият глас на капитана, увещаващ ни да чакаме разхладителен дъждец. Щял да сбъдне още една наша мечта.
 Коя?,- не казва.
 Мирише на лошо. Предполагаме, че е от труповете на долната палуба, но никой не смее да се оплаче на глас. За да не се заклати кораба.
 Дочува се музика и стъпки на танцуващи крачета. От лукс класата. Непотопяемата.
 Чуват се вече и апели да сме сменяли Капитанът. И на негово място да сме изберяли Боцманът. Даже  и ни плашат, че ако не го изберем, корабът ни щял окончателно да потъне.
 Не че, нещо му имало сега, опазил ни Бог да разклатим палубата!
 Стоим тихичко и не смеем да гъкнем. Вонята е нетърпима, някои са се надвесили вече наполовина навънка за глътка въздух.
 Отгоре, някой им крещи да не дезертират, точно сега корабът се нуждаел от усилията на всички ни, за да продължи напред.
 Спрели ли сме? А тътена, който се чува постоянно, тогава от какво е?
 Под прага на каютата, започна да навлиза вода. Крещим и викаме за помощ, а от горната палуба ни укоряват, да не разпространяваме слухове и да не клатим кораба.
 При тях вода нямало.На кораба всичко е спокойно.
 Той продължава смело напред.

вторник, 2 юни 2009 г.

Още ли се чувствате оптимисти, относно бъдещето си?

Ако искаш да направиш една държава зависима, потопи я в неизплатими външни дългове.
Ако искаш да е предана на политиката на САЩ - вкарай я под робството на МВФ.

Два постулата, на които до скоро гледах със съмнение, така както и гледам на световните конспиративни теории, докато търсех за себе си отговор на въпроса - Кой и с каква цел създаде ипотечната криза у нас?

Българина от край време си е създание аполитично и не му дреме кой го управлява, стига да има какво да яде, какво да пие и покрив над главата си.

Световната икономическа криза ще намали ищаха му към първите две, но как да вземеш имота на българите, които на глава от населението са с най-голям дял жилищна собственост в света ( около 96% ) ?

И ето, как се роди един наистина хитроумен план за решаването и на този проблем..

Хитроумен, защото в рамките на изтеклите 3-4 години, когато бе в ход медийната истерия платена от банките, за ипотечно и кредитно заробване на населението, никой не си даваше сметка, за това че бъдещето ни няма да е постлано само с цветя и рози от нарастващият ни БВП с темпове изпреварващ този и на азиатските тигри.

Така, както и почти никой не си даде сметка , че нарастването на брутният ни продукт и чуждестранните инвестиции бяха рожба изцяло на "инвестиции" в сферата на имотната пирамида.
А всеки един балон, както се надува - така се и пука, и си иде времето за разплата и горчива равносметка.
Колцина от теглилите ипотечен кредит са чели абзаца с дребни букви на финала на договора си с банката, че банката има право да изисква допълнително обезпечение ( втори имот) , както и да превалутира кредита в друга валута.

В превод?
Какво имаме в момента?

Една тотална обезценка на недвижимите имоти на фона на цените им от лятото на 2008-а година, на места надхвърляща 50%.

Един български лев, които мнозина експери считата за многократно надценен, а родни износители приемат, като основната пречка пред износ ( отбелязъл спад с повече от 75% по техни данни, а по тези на статистиката с над 30% на фона на миналата година)
( По данни на Георги Чалъков - председател на новосформиралата се пред 10 дни Асоциация на пострадалите от кризата - наблюдава се спад на износа със 75 %, има увеличаване на безработицата до 20%, фалит на малки и средни предприятия с ръст 40%, спад на чуждите инвестиции също с 40 % )

Една икономика, която продава на чуждите пазари не заради високотехнологично или конкурентно производство, а най-вече поради мизерно ниското заплащане на труда у нас, в съчетание с все още евтини енергоносители.
Цената на енергоносителите си расте, на много места заплащането е намалено, но въпреки това, спада си е налице.

Другият интересен момент е масовата практика във всички банки да притискат кредитополучателите си в лева, да превалутират кредитите си в евро, примамвайки ги чрез по-ниските си лихви. ( И да ви питам вече превалутиралите - След като борда падне и едно евро придобие стойност между 3.50 и 5.00 лева, как ще го плащате кредита със заплата в лева ?)

Вие все още сте спокойни, имате депозит в банка?

Не се радвайте чак толкоз, ами вземете и прочетете чл.23 от Закона за гарантиране на влоговете в банките, където черно на бяло си е написано следното "при влог в чуждестранна валута на вложителя се изплаща левовата равностойност на гарантирания размер на влога по курса на БНБ в началния ден на изплащане на гаранцията по влоговете". Казано направо, всички валутни влогове ще бъдат изплащани в обезценени левове, ако междувременно бъде провален валутният борд.

Още ли се чувствате оптимисти относно бъдещето си?

Имаме валутни резерви?
Вижте колко са към момента, как всеки месец казваме сбогом на поредният милиард, а задлъжнялостта ни расте ли расте с всеки ден.
Имаме шанс за експерно правителство?
И какво ще управлява то , след като за 2010 май няма вече смисъл да се прави проекто-бюджет, защото държавата ни по него време ще е обявила банкрут.

За да дойдат акулите.
Тези, които поръчаха музиката, на която ние подскачахме и скачахме щракайски с пръсти - Са Са !

А сега?