сряда, 22 декември 2010 г.

Булевард "Брюксел" кошмарът ни към Европа!

 Ето, до какво доведе качествената зимна поддръжка на булевард "Брюксел" тази сутрин.
 Както всяка една сутрин, на път за моята работа си минавам по... Европейският ни булевард, чиято реконструкция създаде невиждани задръствания в посока Аерогара от Август до началото на Декември.
 Всички ние, толерантно ги изтърпяхме в името на един нов, съвременен и далеч по-безопасен от предишният път, който поне малко да ни отсрами пред идващите от белите страни. 
  Ремонта си свърши, лентата му бе зрелищно прерязана с дежурните фойерверки и пищно отразен в медиите.
 Ако случайно си дадете труда да пуснете в Гугъл за търсене фразата "Бойко откри" за по малко от 20 секунди ще видите над 200'000 резултата, което ще си рече, че именно българин е най-великият откривател на света.
 За мое голямо съжаление, този бележит откривател тази сутрин нямаше късмета да пътува по така зрелищно откритият от него булевард, чийто ремонт заемаше водещите новини няколко месеца подред.
 За разлика от това, на пътя бяха простосмъртните, повярвали на гръмките фрази, че този път ще е различен и разликата му със старият ще се усети най-вече през зимата, когато той ще е почти невъзможно да се обледи и катастрофите по него ще са далеч по-малко.
  Е, именно Невъзможното се оказа напълно възможно, типично за нашите условия.  Въпреки интервютата давани по радиото, как Столична Община се е погрижила тази сутрин за пътя и той е само... леко влажен, без никакъв лед по него.

 Явно, това върху което са се подхлъзвали шофьорите излизащи по чудо живи от колите си, не е било лед, а следизборната хлъзгавина на ГЕРБ?

 На кого да вярва човек, започваш да се питаш? На това, с което те лъжат от новините или на това, в което ти самият участваш и си свидетел?

 Днес сутринта,  на мястото на събитието аз само за 200 метра преброих над 50 ударени коли.
 За по-малко от половин час станаха повече катастрофи от колкото за 5 години назад!
 В същото това време по новините вървеше сводка за масовата катастрофа по булеварда, според която ударените коли са не повече от 20.
 Кому бе нужна тази лъжа? На тези, които по някакво чудо оцеляха или на тези, които скоро пак ще трябва да гласуват на идните избори?  Кому са нужни лъжите по медиите се питам?
 По някакво чудо, дали от голяма дистанция или от натрупаният от мен като шофьор зимен опит на пътя успях да спра, дори и с поднасяне, без да се ударя в тези пред мене. По още по-голямо чудо, никой не се вряза отзад в колата ми, късмет който нямаха повечето на пътя.
 И... отърсвайки се от високото ниво на адреналин, с което ме дариха некадърните ни управници, реших да заснема една малка част от видяното.
 Защото знам, че лъжите по медиите няма да закъснеят.
 И нека, поне тези които са били свидетели да не си мълчат.
 За да се знае, какво реално се случва.
 В противен случай ще продължаваме да живеем в един свят изтъкан от лъжи и несбъднати обещания!

събота, 18 декември 2010 г.

За писането, за четенето и за другите неща

  Един гнусен литературен "конкурс" провокира още в началото си доста размисли в мен, за които така и не намерих време и желание да ги изложа тук, но днес, прочитайки великолепният постинг на уважаван от мен автор, който мога да сравня само с Чудомир, си рекох  - А, защо пък не?
 Да, аз също пиша.
 Пиша най-вече за собствено удоволствие, воден от онази своя странна вътрешна потребност, която понякога не ми дава да заспя и ме  вдига уморен от леглото, за да изкарам на белият лист, картината пленила въображението ми с краските си. Имам някои свои разкази, които докато съм ги писал съм настръхвал съпреживявайки картините, на които съм ставал неволен свидетел във въображението си, имам и някои стихове тоже, след чието раждане съм чувствал невероятен покой и облекчение, че те най-сетне са слезли от техният си свят в моя и са го направили с една идея по-добър и умиротворен.
 И точно за това, аз не мога да разбера, как един човек, за който писането се явява вътрешна потребност, може да участва в една подобна пародия на литературен "конкурс"?
 Конкурс, който първо се организира и провежда от едни крайно нехигиенични в духовно отношение хора, каквито са организаторите му от сайта "Буквите".
 Та дори и грам интуиция да нямаш, само да  им зърнеш физиономиите и  разбираш, че тези хора на са в лоното на изкуството, а са просто търгаши и сметкаджии, възползващи се безскрупулно от илюзиите и надеждите на хората. Не знам как е при вас, но аз приемам или отхвърлям хората около себе си, още с първото си впечатление от тях. И в интерес на истината то никога не ме е лъгало до сега. Лъгал съм се в надеждите си и в очакванията си към тях, но в първото си впечатление - никога!
 По лицето на човек е изписан духът който го води по пътя му.
 Всичко и добро, и лошо, скрито или явно показано в него се изписва там. В очите му, на челото му дори!
 И няма как човек да сбърка, ако позволи на усета си да го води.
 Наистина няма как!
 Не спирам все още да се учудвам, как може да искаш да ти публикуват творбите на хартия, (20 години след раждането на интернет??) излагайки се с участие, в един подобен предварително нагласен "конкурс'? Сам себе си да правиш на маймуна, тормозейки всичките си познати и фейсбук "приятели", да гласуват за творбата ти, която нито са чели, нито имат намерение да прочетат някога? При това, да се видиш на корицата на някакво невзрачно книжле, което и двайсет човека я се намерят да го купят, я не?!
 За какво?
За да си изчеткаш тшестлавието само, раздавайки книжлето почти насила на познатите ти, с думите - Виж какво написах, виж колко съм велик?
 Велик в какво? В глупостта си, караща те да следваш сляпо суетата и тшестлавието си ли?
 Това означава само едно - малко си чел!
 Защото, ако се бе докоснал до творчеството на истинските Писатели, ти никога не би се бутал между тях, с  книга издадена по подобен начин.
 Погнусен съм от това, на което станах свидетел.
 Погнусен и безкрайно разочарован от безскрупулността на тези наричащи се писатели у нас. ( Така, както се разочаровах и от наричащите се поети, с участието им в един друг конкур, на друг сайт - blog.bg )
 Което за мен показва само едно - В наши дни, мнозина вече имат възможноста чрез Интернет да споделят мислите и чувствата си с другите. Но странно защо, тази възможност на новите ни времена, ги кара да се чувстват, че са можещи в писането и споделянето.
 За мен, това определено не е така.
 По една много проста причина.
 Аз обичам да пиша, защото това наистина ми доставя не само удоволствие, но ми и помага да се преборя със сивотата и глупоста на ежедневието около мен, които безкрайно ме уморяват и изтощават в борбата ми с тях.
Но много повече от това да пиша, ми доставя удоволствието да чета!
И именно засищането на глада ми от нови книги и автори, ми позволява да разбера колко струва това, което съм написал до момента аз самият. За да съм доволен, че просто мога да го споделям с читателите си, които са учудващо търпеливи към опитите ми да се науча да пиша.

четвъртък, 16 декември 2010 г.

Защо си тъжен Българино?

 България е най-тъжното място на света, ако вземем предвид връзката между доходите на глава от населението и задоволството от живота.
 Този извод прави сп. "Икономист" в статия, озаглавена "Богатите, бедните и България".


 Защо си тъжен Българино?
Та ти живееш в държавата, която я оправиха за 800 дни. Бог е българин и времето е наше!
Криза тук никога не е имало, а ако се е появявала някога, то тя си е заминавала обратно на всяко тримесичие, уплашена от данните на НСИ и прогнозите за ръст в икономиката ни от финансовият ни министър. 
 Тук бандитите ги ловят на килограм, всеки ден има поне по една полицейска акция , сравнима по мащаб единствено с залавянето на Ал Капоне и инфлацията е най-ниската в Европа.
 Цените са най-ниските, имотите най-евтини, стандарта на живот е най-добър, та нали именно страната ни бе сочена за икономическият тигър на Балканите!

 Защо тогава си толкова тъжен Българино?
Може би, защото най-сетне си разбрал, че Месиите които си избрал да те водят, винаги ще те лъжат? Че се отнасят с теб като с роб, като с боклук? Като с говедо, добитък безмозъчен и безволев, който става само да стрижат по девет кожи от него, защото със сигурност той ще изтърпи и ще мълчи.
 И нямаш вяра вече в бъдещето. Нито в твоето, нито в това на децата си.
Като тайно се надяваш, един ден те поне да имат късмета да се махнат от тази държава, в която всички са тъжни от рождение до гроба. Водещи тъжният живот, на обречените да се родят в България.
 

вторник, 14 декември 2010 г.

Феодална държава ли е България?

 На пръв поглед, този въпрос не би трябвало да се задава на фона на европейските ценности, към които ни убеждават как вече сме се приобщили с приемането ни в ЕС но... ако се замислим малко над въпроса то... излиза, че днес крепостничеството у нас е в пълна сила.
 Ако не ми вярвате то посетете тази страничка от НАП, чрез която ви уведомяват, че нямате право да напускате местното феодално владение ( в случая страната ни) докато не си платите данъка.
 Е, още ли не вярвате, че крепостничеството у нас е в сила?
 А не сте ли се замисляли каква всъщност е била основната цел, на така щедро отпусканите банкови кредити, чрез които реално бяха поробени получателите им, за да могат докато са живи те и наследниците им, да не напускат пределите на държавата ни?
 Изпълнението на тази цел пряко подпомага политиците ни, защото ще им гарантира с десетилетия напред един послушен, предвидим и уплашен електорат, който никога няма да се бунтува срешу предателствата спрямо народа ни извършени от тях.
 Предателства изразяваща се в пълният отказ от национален суверенитет, загърбване на националните ни интереси в името на чужди корпоратавни печалби, унищожаването на здравеопазването, образованието и пенсионната ни система - списъкът е дълъг.
 А така, само за няколко години умело дирижирано чрез медиите безумие, една голяма част от народа ни сам си надяна робският хомот на врата.
 Е, феодална държава ли е България?
 Все още се съмнявате?
 А братя Галеви?
 А факта, че почти навсякъде в тази държава властта реално не е в ръцете на Закона, а в тези на местният Барон било то отявлен престъпник и бандит или не толкова отявлено проявен политик?
 Феодална държава ли е България, след като ние нямаме национален интерес, национална кауза, а наместо тях имаме директиви на ЕС, чието изпълнение приемаме безпрекословно в ролята си на васал? Така, както приемаме и за изпълнение , решенията на руският енергиен капитал, позволявайки невиждани екокатастрофи в акваторията на Черно море, чрез подписването на проекта Бургас-Александропулис в този му вид?
 Все още се съмнявате?
 Аз мога да продължа, с доводите си, а вие със съмненията си - нека да видим в спора къде е истината реално!

четвъртък, 9 декември 2010 г.

Смъртта на свободния интернет - Автор: Стив Уотсън

Смъртта на свободния интернет

Проектозакони от Англия, Австралия и САЩ целят блокирането на „нежелани“ сайтове
Автор: Стив Уотсън
Великобритания, Австралия и САЩ разискват проектозакони, които дават право на държавните власти да забраняват и ограничават достъпа до всички сайтове, определени като нежелани за потребителите. Документът от Обединеното кралство, нарeчен Digital Economy Bill, по който се водят дебати в Камарата на лордовете, позволява на вътрешното министерство да налага „техническо задължение към доставчиците на интернет“ да блокират определени сайтове. В клауза 11 от предлагания проектозакон „техническо задължение“ е определено по следния начин: „Техническото задължение за доставчиците на интернет е задължението на доставчика да предприема технически мерки срещу определени абонати към услугата. Техническите мерки включват: (а) ограничаване на скоростта или друг капацитет на услугата от страна на доставчика към абоната; (b) лишаване на абоната от достъп до определени материали или ограничаване на достъпа; (c) спиране на услугата, осигурявана на абонат; или (d) ограничаване на услугата за абоната по друг начин.“
Забранен сайт
С други думи, правителството, стига да пожелае, ще има право да задължава доставчиците на интернет да понижават качеството на интернет и дори да забраняват достъп до определени сайтове или други източници. Проектозаконът идва точно в разгара на напъните от страна на британското правителство да получи повече власт над интернет и тези, които го ползват. Месеци наред нелегитимно избраният „вътрешен министър“ – лорд Менделсон, ръководеше държавните планове за борба с независимата интернетна инфраструктура в Обединеното кралство. Чрез Digital Economy Bill (Проектозакон за дигиталната икономика) Менделсон иска да натрапи и груби мерки, включващи безсрочно лишаване на потребители от достъп до световната мрежа, както и глоби в размер на до 50 хиляди брит. паунда, без да са нужни доказателства или съдебни дела, че обвинените са сваляли музика и филми, защитени от авторското право.
Този план е определян от експерти като “потенциално незаконен”. Приемането му ще задължи доставчиците непрекъснато да следят клиентите си, като пазят списък на сайтовете, които са посещавали, и материалите, които са сваляли. Интернет доставчиците, които откажат да съдействат, ще бъдат глобявани £250 хиляди. Журналистът и експерт по авторското право Кори Доктроу отбелязва, че проектозаконът също така дава власт на вътрешния министър да измисля допълнителни наказания и репресивни системи – когато си поиска, без контрол и без дебати в парламента. Властта му включва създаването на частни организации, които ще могат да ви изритват от интернет, да следят какво правите в световната мрежа, да настояват за премахване на файлове и за блокиране на сайтове. Менделсон и съмишлениците му ще имат право да съчиняват всевъзможни наказания – даже лишаване от свобода за всяко дигитално нарушение, в което британците ще бъдат нарочени за виновни.
Макар да е наречен “Проектозакон за дигиталната икономика”, документът не съдържа нищо, което в действителност ще стимулира икономиката. В по-голямата част от текстовете контролът над интернет се прехвърля в ръцете на държавата, което позволява на бюрократи, от които не може да се търси отговорност, да решават деспотично коя информация трябва да бъде скривана от публиката. Менделсон започна атаката срещу свободния британски интернет, след като прекара луксозна двуседмична ваканция на о. Корфу, отсядайки в имението на Нат Ротшилд, и в компанията на мултимилионера от музикалния бизнес Дейвид Гефен.
Проектозаконът за дигиталната икономика е тясно свързнан с дългосрочните планове на британското правителство за безпрецедентно разширяване на правомощията, при което ще може да контролира електронните писма, телефонните разговори и действията в интернет на цялото население. Миналата година правителството обяви намеренията си да създаде огромна централизирана база данни, в която ще се архивира информация за всеки изпратен текст, имейл, за всеки проведен разговор и за всяка уебстраница, посетена от някого в Великобритания. Този план е известен като “Interception Modernisation Programme” и ще позволи на топ-шпионите от GCHQ, тайните държавни разузнавателни агенции и SIGINT да поставят своеобразни подслушвателни устройства на всяко средство за електронна комуникация в Англия – в името на “борбата с тероризма”. След острите реакции правителството през миналия април заяви, че ограничава плановете си, като тогавашният министър Джаки Смит беше категорична, че “няма абсолютно никакви планове за централизирана база данни” за комуникационна информация.
Привидното отдръпване беше отпразнувано от защитниците на гражданските права, но планът беше “заменен” от нови закони, според които доставчиците на интернет трябва да съхраняват данни за имейлите и интернет телефонията за само 12 месеца. Междувременно се появиха и сведения, че правителството се готви да въведе биг-брадърска система за шпиониране, която е много по-всеобхватна дори от първоначално обявената.
Изданието London Times публикува първите детайли за таен и мащабен проект за наблюдение на интернет, известен като “Mastering the Internet” (MTI). Проектът струва стотици милиони, като системата вече се въвежда от GCHQ със съдействието на американския гигант в областта на отбраната Lockheed Martin и британската компютърна компания Detica, която е тясно свързана с разузнавателните агенции. Организация, представляваща над 300 интернет доставчика и телекомуникационни фирми, опитва да се противопостави на радикалните планове, тъй като разглежда новата система като средство за неоправдано нахлуване в личното пространство на хората.
Към днешна дата всяко прихващане на комуникация в Англия трябва да бъде оторизирано чрез разрешително от вътрешния министър или от друг политик със същия ранг. Само гражданите, които са обект на полицейско разследване или такова от службите по сигурността, могат да бъдат поставяни под наблюдение. Ако проектът MTI на GCHQ бъде завършен, ще бъдат поставени своеобразни черни кутии на ключовите връзки в мрежата, а доставчиците и телефонните компании ще позволяват на подслушвачите безпрепятствено, мигновено и без съдебно разрешително да следят комуникациите на всеки човек.
Дори да вярвате в увещанията на GCHQ, че не планират създаването на огромна система за наблюдение, един от вече влезлите в сила закони на RIPA (Regulation of Investigatory Powers Act) позволява достъпа на стотици държавни агенции до архивите на всеки интернет доставчик в страната. В открити дискусии се правят предложения за увеличаване на тези правомощия – фирмите да събират и съхраняват огромни количества данни, включително от социалните мрежи като Facebook. Ако тези придложения се приемат, всеки интернет потребител ще има уникален ID код и цялата му информация ще се събира на едно място. Държавните органи като полицията и националните служби ще имат достъп до тази информация, ако я изискат за разследване на криминални или терористични случаи.
Забранен интернет
Проектозаконът Digital Economy Bill е следващата стъпка към изграждането на все по-мащабна диктаторска система за наблюдение, създадена за пълното заличаване на личното пространство – фундаментално право за всеки човек според Article 8 от Европейската конвенция за човешките права (European Convention on Human Rights).
Подобни действия за налагането на ограничения за интернет се разгръщат и в Австралия, където правителството въвежда “задължителен и широкообхватен интернетен филтър”, вдъхновен от този на китайската комунистическа държава. Стивън Конрой – австралийският министър на комуникациите, казва, че държавата ще е последната инстанция, която ще определя кои сайтове да попадат в черния списък, наречен “отказано класифициране”. Официалното оправдание за филтрирането е за блокиране на детската порнография, но, както отбелязва правозащитната организация Electronic Frontiers Australia, законът ще позволява на държавата да блокира всеки неудобен сайт, докато порнографите относително лесно могат да заобикалят филтрите.
Наскоро сайтът Wikileads публикува, позовавайки се на анонимен високопоставен източник , поверителен списък на сайтовете, нарочени за блокиране от държавния филтър. Списъкът разкрива, че някои от сайтовете включват: такива за онлайн покер, връзки в YouTube, обичайни гей и хетеросексуални сайтове, страници от Wikipedia, сайтове в подкрепа на евтаназията, религиозни сайтове – както сатанински, така и християнски – един сайт на туристически оператор и дори блог на зъболекар от Куинсленд. Филтърът ще засегне и онлайн базираните игри, които според австралийското правителство не са подходящи за лица под 15 години.
Атаките срещу свободния интернет не са ограничени само във Великобритания и Австралия. Европейският съюз, Финландия, Дания, Германия и други европейски страни предлагат блокиране или ограничаване на достъпа до световната мрежа чрез филтри като тези, ползвани в Иран, Сирия, Китай и други страни с репресивни режими.
През 2008-ма Американската асоциация по филмово изкуство (Motion Picture Association of America) поиска от президента Обама да въведе закони, които ще позволят на федералното правителство да шпионира активно целия интернет, като бъде създадена и правна система за лишаване от достъп до мрежата на всеки, обвинен в нарушаване на авторското право. През 2009-та беше въведен т.нар. Cybersecurity Act, в който се предлага пълното право на федералното правителство да следи без разрешително всеки аспект от дигиталния живот на гражданите. Банковите, фирмените и здравните архиви ще бъдат изцяло достъпни за изследване, като не са подминати личните бележки (от ICQ, Skype) между отделните потребители и общуването им чрез електронни писма.
Проектозакон, предложен през април от сенаторите Джон Рокфелер и Олимпия Сноу, позволява на президента “да обявява тревога за киберсигурността” и да преустановява или ограничава връзката с интернет на всяка “критична” информационна мрежа – това е предложено “в интерес на националната сигурност”. В текста не е пояснено какво се разбира под “критична информационна мрежа” или под “тревога за киберсигурността”. Тези определения ще бъдат по лична преценка на президента – се казва в доклада Mother Jones Report.
При едно от разглежданията на проектозакона сенатор Джон Рокфелер се изпусна за истинските намерения да го предложи – докато сееше страхове за въображаеми кибертерористични атаки срещу щатското правителство, заради които държавата щяла да се срине, той попита: “Нямаше ли да е по-добре, ако изобщо не бяхме изобретили интернет?”
Вижте клипа:
(клипът вече е цензуриран в ютуб)
Също така администрацията на Обама търси частен предприемач, който да „издирва и архивира“данни като потребителски коментари, конкретни ключови думи, имейли, аудио и видео файлове от всички места, в които „се споменават“ Белият дом и неговите обитатели. Предприемачът трябва да съхранява архивите за срок до осем години. Обама също предложи да се премахнат ограниченията, които възпираха правителствените организации да следят чрез „бисквитки“ (“cookies”) действията на потребителите по техните сайтове.
Благодарение на Freedom Of Information Act, бяха разсекретени няколко документа на федералното правителство, които представляват договори на държавата с медийни сайтове като YouTube (Google), Facebook, Myspace и Flickr (Yahoo) – там са описани правилата как да бъдат следени потребителите и се разрешава на компаниите да пренасочват потребителите към правителствени страници за рекламни цели. Американската армия също е инвестирала поне $30 милиарда за нейни си проекти за контрол над интернет.
И преди обширно сме следили темата как се правят усилия за унищожаването на интернет – такъв, какъвто го знаем – и преминаването към цензурирана система “Интернет 2”. Всичко, описано дотук, са малки стъпки към осъществяването на този план. Свободният интернет е атакуван по целия свят и само като изобличаваме истинските намерения на нашите правителства да ограничат информационния поток, можем да разгромим техните опити и да опазим единственото останало място за независими новини.
Източник: InfoWars

Моята Молитва

Каква е моята Молитва,
каква ще е към Тебе, моята молба?
Ти чакаш, чакаш вече доста дълго,
а тя си все остава,
така и неизречена в нощта.

Теб, другите в мъка все те молят
и все за помощ, нощем те зоват.
Но аз, така .. не знам защо не мога -
не е това присъщо и на моята душа.

Да, бих те молил, аз за много!
Не съм безгрешен и дано е все така!
И опрощение от тебе... аз не ще потърся,
че сам се съдя, тежко - с моята ръка.

И знам, ще страдам още дълго.
Това за себе си, аз Там си пожелах.
И помня, на сбогуване как дълго
говорихме със теб - за моята съдба.

Ще имам, аз от всичко и по много.
Ще знам, какво е Радост и .. какво Печал.
Ще си говорим нявга с теб тихо,
но ... често и с гняв ще спорим -
за туй, де аз съм Пожелал!

Но, да те намразя - аз не мога!
За туй, де още ти не си ми дал.
Обичам те мой Боже, чак до изнемога
обичам те в цялата си мъка,
радост и печал.
 
 
 
 
първа публикация: 2009-08-13

сряда, 8 декември 2010 г.

Коледа иде, бре хора!



-Ехе-е, Коледа иде! Коледа иде бре хора, Коледа! - тихичко си говореше на ум Спиридон, а му се искаше да го изкрещи, такава радост го бе обзела.
-Че това, хора... че това, това е най-големият празник в годината бре хора! - продължаваше да си мълви радостно Спиридон, а погледът му обхождаше омърлушените изкривени борчета, гротескно полегнали на едната си страна, набучени насила в кръстатите си стойки насред градинката пред хипермаркета. От пресечените им стебла още се стичаше смола, като кръв из рана, а из въздухът се носеше опияняващият им боров аромат, примесен с бензиновите изпарения на тръгващите си коли.
- Коледа, Коледа иде и елха си трябва да се сложи в ъгъла на стаята, ама то... това елхи ли са бре джанъм, та това са недорасляци някакви борови !- гледаше със съжаление Спиридон изпонадяланите борчета, нахвърляни едно през друго.
Погледа ги, поцъка с език в яда си на тоз де ги бе сякъл за лудо, махна му една с ръка и тръгна да се прибира у дома си. Без коледна елха.
 А без коледна елха, коледата Коледа ли е?
 Да, пак щяха да се сберат всички у дома край масата, но все някой щеше да подхвърли поглед към празното й място и после щеше да се подсмихне тъничко. Със съжаление към домакина, който се бе явно изцънцарил и не бе отделил за нея и лев от скромният си бюджет.
 А на Коледа и най-големият сиромах охлабваше малко колана, все от тук - от там ще се завърти, ще донесе туй, ще измоли за онуй , от приятел пари на заем даже ще вземе, но къщата ще е пълна, че бива ли на празна къща Коледата да се посреща?  Не е на добро това, не е!
 Една след друга картините се редяха в ума му и с всяка следваща лицето на Спиридон помръкваше все повече и повече.
- Ама една да е, една да е, ама да е Елхица - Царица! - зарече се Спиридон и как бе поел за дома, така и на първото кръстовище направи обратен завой и пое към Балкана.
 А той, Балканът не бе много далеч. Всяка сутрин и вечер го зърваше за малко в процепа, оставен му между скупчените блокове. Величествен и недостижим. А уж, ей го на - на една ръка разстояние, но колчем се заречеше да иде до него все нещо по-важно се случваше и само сетне, с болка и малка нотка на разкаяние в душата го гледаше от далеч през балкона.
 Е, тази вечер щеше да иде при него. По тъмно, като крадец, но.. - Коледа е бре хора, а кой ти посреща Коледа без Елхица - Царица до него?
 Не кара много дълго, за няма и час, час и нещо се изниза от града, остави първо шума, сетне дима, а накрая и светлините му зад себе си. Нейде долу в ниското, като разбунен кошер да се вълнува, кога пчелар го опуши, за да бръкне дълбоко в него.
 Нямаше вече накъде по-нагоре. Дори и черният път се бе уплашил да влезе толкоз навътре в лоното му нощно, та само една крива пътека бягаше под нозете му към върха.
 Върхът, който само той бе запазил част от гората окичвала нявга Балканът от единият до другият му край. Опитваха се шипковите храсти да го закачат за ръкава сякаш казващи - Спри човече градско, тук не е място за тебе! - но уплашени от огънят трескав в очите му, го пускаха и тихо се отдръпваха от него. Самата гора път неволно му правеше, стъписана от устремът и пламът, с който Спиридон бе навлязъл в нея. А там, точно в центърът на самотна малка поляна бе... тя.
 Царица-Елхица.  Извисила стройна снага към Луната, разперила клони над Земята, аха да я прегърне и тихо люлееща снага, хвърляща нежни сенки по нападалият сняг.
- Красавица - успя само да изхрипти той и усети как сърцето му спира. За кратък миг, миг в който да съхрани хармонията неземна стелеща се около него, без да я нарушава с ударите си.
 Сенки разлюлени от зимният вятър. Лунна светлина огряла в магия клоните сипещи като из дланите си сняг.  Снегът проскърца под него и го извади внезапно от унесът му. Присегна се да извади топорчето, което бе приготвил за да отсече елхата, но... усети как му се присвива в болка сърцето. Неговото сърце, забравеното, което сякаш в този кратък миг се бе събудило отново за живот, разчупило оковите, в които го е стягал задушаващо Градът, плачещо за това, което той се канеше да свърши. Погледна ръката си с недоумение, а пръстите му сякаш сами се разтвориха изгубили силата си. Брадвичката падна с глух звук на земята и се изгуби в наветият сняг.  А пред него, пред него Елхатата сякаш в този миг се събуди за живот и посегна с клоните си да го прегърне.
-Бодеш ми - закачливо й рече той и се пресети, как така му говореха смеейки се децата, когато ги прегръщаше в скута си и отъркваше наболата си брада неволно в тях.
-Бодеш ми, но нека! - рече той и нежно на свой ред я прегърна.
 Стояха така, прегърнати двама. Мълчейки, дишащи заедно. Той с ударите на сърцето си, а тя с повеите на вятъра. Час, два или нощ - никой не разбра.
 На раздяла я погали нежно с длан по стъблото, прокара пръсти през игличките на клоните и, даже и я разроши закачливо.
-Е, аз да тръгвам мила моя Царице-Елхице! - прошепна и той, пое дълбоко дъх, помилва я за последно и пое надолу. Обратно към града. Към светлините, дима и шума стелещи се в ниското.  С блеснали от лунната светлина очи и една странна усмивка на уста, която караше хората около него да се обръщат и да си казват - Коледа, Коледа иде!

  Коледа иде, бре хора!




първа публикация на: 2009-12-22










вторник, 7 декември 2010 г.

Ало - Ало !

            Ало , ало… Ало !


- Да, чуваме ви добре – говорете!
- Кой ме чува? Лельо, ти ли си?
- Не, не е вашата леля, тук е подслушвателната служба на МВР.
- Ама,.. аз... искам да говоря с леля.
- Гражданино Телефонист, вие може да си искате да говорите с кой ли не, но от днес ние сме длъжни да ви подслушваме!
- Ми-и-и, добре. А може ли да ми наберете леля , че имам да й казвам нещо?
- Кажете номера й, ние ще я наберем вместо вас!
- Ама, как така вместо мен? От къде ще знаете какво имам да й кажа?
- Спокойно, вие сега ще ни го кажете на нас, ние ще си го запишем, после ще й се обадим и ще и го предадем дословно.
- Ами-и-и, ако тя има да ми каже нещо в отговор?
- Гражданино, спрете с тия глупави въпроси, ами – ами! Естествено, че това което има да ви каже леля ви, ще бъде също надлежно записано, прегледано и прошнуровано, след което и ще ви бъде препредадено. Така че, диктувайте бавно, техниката ни вече загря и се претовари от такива като вас!
Та сега, вече цяла седмица, леля ми диктува една готварска рецепта за боб по хайдушки, а аз все забравям какво съм сложил и какво не... та се налага да я питам от време на време . Манджата се вкисна, върви си към пълно мумифициране, покрита е с един пръст плътна зелена плесен, а от МВР вече неистово си ме мразят .


ПП Една година след написването му нещата са още по-зле. Закриваме своята Академия на Науките, унищожаваме всичко което може да ни крепи като нация, за да възтържествува полицейският произвол у нас, а чрез него и тиранията на лумпените.

петък, 3 декември 2010 г.

Нашето време - столетие на необратими промени

 Какво ще се случи до краят на това столетие - въпрос, на който отчасти може да се даде отговор и сега, въз основа на наблюдения на случващите се около нас събития.

 Какво ще се случи?

 ДОБРО

 Кръстоносният поход на Западната цивилизация над останалата част от света ще приключи и ще остане завинаги в историята. Ще се научим да живеем приемайки правото на избор на тези народи с култури и мироглед различен от нашият. Постепенно, с напредъка на социалните мрежи и технологиите базирани на интернет обмена на знания и идеи ще открием с изненада, че нещата по които си приличаме са неизброимо в повече, от нещата които са ни разделяли досега.

 Разпад на държавите като социална структура - постепенно границите между държавите ще изчезнат, под напора на хората желаещи да са свободни в изборът си. Правото на по-добър живот редом с правото на свободен информиран избор ще са сред водещите човешки права в световен мащаб.

 Промяна в ценностната система от консуматорско към отговорно общество. С намаляване и изчерпване на световните енергийни и природни ресурси, човечеството ще се изправи пред избора оцеляване или изчезване. Няма как да оцелеем като разумен вид, ако не позволим на разума да вземе превес над пороците ни.

 Появата на Хомо-Гещалт - колективният разум на човечеството. Чрез него, за изключително кратко време ще се откриват отговори на изключително сложни въпроси, неразрешими до сега пред нас. Мигновенният обмен на идеи, мисли, чувства и опит ще бъде достижим за всички на тази планета, а чрез силата на споделеният опит ще се мине на едно коренно различно ниво на разсъждение и мисъл.

 Изчезване на капитализма, като доказала се неефективна система за разпределяне на блага, редом с тази на социализма, не по-малко неефективна в същността си. Какво точно ще дойде на техен ред прочетете в блога на Славунчо или просто вижте филмите на Майкъл Мур. Редом с това ще сме свидетели в близко бъдеще и на разпада на САЩ като държава на 3 отделни и независими държави, както и на налагането на мандарин ( кит.официален език) като световен бизнес език.
 Промяна в етническият облик на човечеството, все по-малко чисти раси ще има за сметка на смесването им. Изчезване на около 90% от досегашните езици и замяната им с нови, възможна появна на чанглиш - кръстоска м/у английски и китайски език.

 Пробив на медицината като области - борба с рака и регенеративност на човешкият организъм. Окончателно разкодиране на човешкият геном и прекратяване на наследствените болести, сред които инкфат, инсулт и диабет.



 ЛОШО

 Войни
 Постепенно войните ще загубят вида в който са ни познати до сега. Ще има сблъсъсци между държавите, но те няма да са на идейно или политическо ниво, а на индустриално - за контрол над енергийни източници и стратегически суровини. Войни за достъп до питейна вода, за достъп до незамърсени необратимо територии годни за селскостопански цели.
 Но, най-големите и най-безпощадни войни ще са войните за контрол над масовото съзнание, войни имащи за основна цел приспиване и неутрализиране  на Духът човешки и съвестта, чрез подмяна на истинските ценностни системи с фалшиви. Основна роля за това ще имат  Медиите.
 В първата половина на този век ще се направи опит за пълен всеобщ контрол над медиите в глобален план. В момента се сондира почвата за ограничаване на достъпът до интернет, като форма на независима информираност, като той ще се предоставя  единствено на благонадежни лица ( за справка законопроекти в САЩ ). Чрез разпространителите на Интернет ще се наложи пълна форма на цензура над независимите все още медии, като ще се осъществяват и репресивни мерки срещу тези позволили си да изнесат изобличаващи в престъпления срещу човечеството материали. ( Уикилийкс, преследването на блогъри в Иран, цензурата над Гугъл в Китай - това са малка част от тенденциите ).

 Медицина
Ще продължат опитите за удължаване на човешкият живот, като всяка една допълнителна година ще се заплаща. Търговията с човешки органи и гени ще измести по печалба тази с наркотици и оръжие. Ще се създадат нови изкуствени форми на човешки същества, позволяващи им да живеят и най-вече да работят в условия считани досега за смъртоносни за нас. Нови болести създавани в лабораториите на фармацевтичните компании ще продължават да им гарантират големите им печалби, защото пред желанието за свръхпечалба бариери няма все още открити.

 Емиграционни потоци и войни - движението ще е в посока от Африка към Европа, от Централна Америка към Северна, от Азия към Австралия и САЩ. Ще се появят държави гета, чиято основна роля ще е да спират на своя територия емигрантските потоци - Мексико, България, Филипини и Индонезия. С две думи посоката винаги ще е от крайно бедни държави в посока към страни от Г-7, Г-12 или там колкото Г станат.  Естествено, те от своя страна всячески ще се опитат да си опазят награбеното до момента и ще са готови да си платят на по-бедни страни като нас, да задържат този човешки поток на своя територия ( за пример преговорите с първанов в Малта )

 ПП По-нататъка с останалото. Не са пророчества, просто са тенденции :)

Закриха Wikileaks

 Сайтът променил света, вече не съществува.
Закрит е от тези, които ни учат на демокрация, от най-тоталитарният режим света, в една изцяло полицейска държава, където отдавна няма свобода на словото, конституцията вдъхновила света е суспендирана под натиска на банковото и оръжейното лоби.
 Страна с десетилетия изнасяла тероризъм зад границите си, сменяла насилствено демократично избрани правителства, водила войни за чужди енергийни ресурси, налагала нагло своята култура на бездуховност и нехуманност над останалата част от света.
 Точно това, бе изобличено чрез документите публикувани в сайта на Wikileaks, показващи нагледно, че в САЩ демокрация отдавна няма ( може би от времето на Рузвелт ) , а наместо нея властват банките, едрите индустриалци и международни корпорации избиращи си президент по вкуса им.
 Много може да се каже в тая посока...
 Но, важното, това което ще остане в умовете на хиляди е идеята.
 Идеята, че истината не трябва да е скрита!
 Че трябва да знаем, какво се случва след като дадем на избори гласът си и делегираме другиму правото си на власт, както правим на избори. Че имаме правото да искаме отчет за свършеното, за стореното, за действията и бездействията на тези, които сме избрали да управляват държавите ни.
 Защото, както можем да ги качим на власт, така можем и да ги свалим - историята помни немалко случаи, в които това се е случвало.
 Ще се случи и сега.
 Защото може да спреш един сайт, чрез натиск над доставчика му.
 Може да скалъпиш обвинения и да проведеш показен процес срещу създателят му.
 Може да го убиеш дори.
 Но не можеш да убиеш идеята за свобода над информацията за това, какво се случва зад кулисите, която се разпространява като всеобщ пожар чрез силата на Интернет.

 Докато ние сме будни.
 Докато са будни тези след нас.


четвъртък, 2 декември 2010 г.

Апокалипто

В страшни времена, живеем ние всички вече -
човека за човек по-страшен да е той от звяр.
Обезверени, с гняв да носим свойто бреме -
това, съдбата ни поднесе като неочакван "дар".

Едни ще паднат в погрешна саможертва,
друг користта си ще пожертва, за да намери цяр.
А трети, цял живот ще си е той на две наведен -
в име и изгода на зеленият му господар.

С око всевиждащо от пуста пирамида,
скрижали скверни стиснал в костеливата ръка -
по пътя ни, към бездната си страшна води,
за да се опие той отново, с хорската печал.

И този път, е път задънен и без изход.
В омагьосаният кръг, с поколения ний вече си вървим.
Месията, дори и той от назе вече се отрече -
отвърнал дух и взор от Идеалът ни го осквернил.

Едни, тук кости си, навеки ще оставят...
Ще дойдат други, водени отново с лъжовен плам.
В пустинята, сиротно вечно клети да се бродим
това ще е - за личен и всеобщ ни тежък срам.

Така и отредено ни е "най-от горе",
та няма как и чрез кого, с участта си да гневим.
Щом жертвахме за мимолетната изгода -
гласът на Съвестта, що би ни днес спасил.



сряда, 1 декември 2010 г.

Има ли по-тъпа Офца?



Само едно ми е чудно, как HR-ките ми още не са я открили,
 за да я поканят да работи при мен като шеф на отдел?

До тук биха вече всички рекорди по набиране на неграмотен и неспособен мат'риал,
направо не ми се вярва тая тъпа овца как са я пропуснали?
Две подобни на нея вече има, таман ще се заформи светата овча троица.

Да взема да я издиря, че да подобрим рекордите на Гинес ли?

А ние къде бяхме през това време?

 Tова ще е въпросът, който неизменно ще си зададем след години обръщайки взор назад към смутните и бурни времена, на които сега сме съвременници.
 И ще трябва да дадем верният му отговор, независимо от това, дали ще ни заболи от него, дали ще го кажем с половин уста или само ще си го изричаме наум, когато ни буди нощем съвеста.

 Къде бяхме всички ние? Как така позволихме държавата ни да се управлява от престъпници и бандити, разграбващи безнаказано националният й капитал, трупан с труда на няколко поколения подред? Защо мълчахме, защо не протестирахме, защо не се вдигнахме на бунт дори, виждайки как ограбват нашето бъдеще и бъдещето на тези след нас?



 Няма да ви е лесно да отговорите, нали?
 Няма да ви е лесно, ако искате да дадете честен отговор, наместо да се оправдавате с фразата - Нищо не зависеше от нас.
 Напротив, всичко зависи от нас!
 Всичко, което се случва около нас е плод на нашите действия и най-вече бездействия. Защото, ако бяхме будни, когато светът се променяше в началото на 90-те, ако имахме своята пражка пролет през 60-те, нямаше да сме свидетели на един деспотичен дворцов преврат, а щяхме наистина да живеем в една демократична държава.
 Да, ние бяхме излъгани! Лъгани нееднократно, за да стигнем до там, да не вярваме на никой за нищо. Да посрещаме с "Осанна" и изпращаме с "Маскари".
 Надеждата ни за промяна бе попарвана с всяка една подмяна на нашият глас, с всяко едно предателство от страна на тези, които овластявахме на изборите, с правото си на глас. Но... тези попарени надежди могат ли да извинят нашето безразличие към случващото се, нашата овча пасивност прикрита под маската на търпението и толерантостта?
 Тъсихме надежда за промяна, а намерихме лъжи.
Може би, защото ние самите не искахме да се променим, а чакахме някой отгоре да ни спусне промяната наготово - било за осемстотин дни или за един мандат дори. Без труд, без мисъл, без усилия от наша страна. И все дочаквахме, наместо промяна към по-добро, все по-голямо огорчение и разочарование от случващото се.
 Да, живеем в черни времена. Но нима те биха били толкова мрачни, ако всеки един от нас не се бе затворил дълбоко в себе си, в страхът си да не забележат неговата истинска вътрешна светлина.
 Мечтите, идеите, надеждите ни, които ни карат да искаме да живеем в един по-добър и справедлив свят. Затворили се в своите лични клетки наречени блог, кукайки самотно с надеждата някой да ни чуе и подкрепи.
 За да стигнем един ден до въпроса - А къде беше ти, докато всичко това се случваше около теб?

ПП Размисъл провокиран от slavuncho в Що така бе, Миме?