сряда, 30 ноември 2011 г.

Профсъюзно

     Профсъюзи в България дефакто няма.
 Това се знае от всички, но никой не иска да го коментира. Защо ли?
 Защото, професионален съюз се прави между работещи в дадена фирма, бранш, сектор най-вече за да защитава техните интереси за по-добри условия на труд, по-добро заплащане и допълнителни социални придобивки, които на първо място са по възможностите на техният работодател, а когато той се явява самата държава и те са държавни служители - на държавата като такъв.
 За да могат работещите, да имат възможността да отстояват своите искания чрез натиска на стачката ( временно прекратяване на работа за определен период от време ) те трябва да имат вече набрани средства в техният профсъюзен стачен фонд, който да ги компенсира финансово за пропуснатите ползи от нея!
 Такива се набират, чрез членският внос, който всеки един член на профсъюз внася и по-голямата част от него отива в стачният им фонд, съгласно чийто текущ размер се определя разумната продължителност на стачните действия, както и изборът на нейният вид - ефективна или симулативна стачка.
 Стачката е крайното решение, решение до което се прибягва единствено когато всички възможности за диалог с работодателят са вече изчерпани, като той е воден с вещина и познания за неговите възможности от профсъюзните лидери.
   

  За всичко по-горе може да се досети всеки един, без да е бил профсъюзен лидер - просто той трябва да измине пътя на логиката, за да си отговори на въпроса - С каква цел се създават профсъюзите по света и какво е тяхното основно предназначение, за което те се създават!
 Започнем ли да виждаме профсъюзните си лидери по-често на екрана, отколкото на срещи с работодателите си, то това означава само едно, а именно че те са едни подставени личности, от които нищо добро не може да се очаква.
 Точно по тази причина завърши и с пълно фиаско стачката на учителите, която не само че с нищо не задоволи отправените от тях искания, но и много сериозно влоши материалното им положение с необмислената й продължителност, принуждавайки мнозина от тях да теглят кредити, за да оцеляят.
 По същият начин и сега е напълно безсмислена стачката на железничарите - един умен професионалист наместо да иска от един умрял кон да възкръсне ( както в случаят с агонизиращата финансово БДЖ ) би се борил за това, оставащите след реформите в нея да имат наистина по-добри условия за труд , по-добра възможност за постигане на висока професионална квалификация ( която ще ги направи още по-конкурентни ) и най-вече - едно много по-добро заплащане съответстващо на постигнатите от тях резултати.
 Отново се вижда, че целта на профсъюзните "лидери" у нас не е благото на членуващите във водените от тях профсъюзи ( изгубили отдавна целите си в името на масовостта), а най-вече лично облагодетелстване чрез позициите които заемат и възможностите за политически шантаж, който добре се отплаща!
 В крайна сметка, стачкуващите за пореден път ще бъдат излъгани от своите "профсъюзни" лидери. Ще бъдат излъгани не заради друго, а заради това, че исканията поставени от тях пред държавата са основно политически и необосновани икономически ( неизпълними! ) на фона на настоящето положение на БДЖ.
 Ако стачниците имаха наистина своят професионален съюз, то той решително би се намесил още преди много години, когато започна разграбването на материалната база на българските държавни железници - явление наблюдавано безучастно от работещите в тях!
 Защо тогава гледаха безучастно, а днес реват че остават без работа?
 Нима, ако всеки един ден крадеш по една тухла от сградата в която работиш един ден покривът й няма да се срути на главата ти, независимо от твоето справедливо възмущение, че другите са крали в повече? Самите работещи в БДЖ имат немалка вина за случилото се с БДЖ, но далеч по-голяма имат техните профсъюзни лидери, позволили сериозно накърняване на интересите на своите членове.
 За да има смисъл от който и да е профсъюз, то той трябва да обединява по воля и интререс членуващите в него и те да се пълно мнозинство в средата, в която работят.
 За да има успех от една стачка на първо място тя трябва да се провежда навреме ( преди, а не след събитията ), както и да поставя искания, които са най-вече изпълними! Поставянето на неизпълними искания, както е в този момент, означава само едно - реално профсъюзи в България дефакто няма.
 Ако искаме тях да ги има, то трябва да си ги създадем самите ние!
 Започвайки със своите колеги, обединявайки се в името на нашите общи интереси.
 За да се сбогуваме с наследените си от тоталитаризма профсъюзни мастодонти и да преминем към реално действащи професионални съюзи, които наистина могат да ни защитят.
 
 Нека да приключим веднъж завинаги с епохата на дивият ориенталски капитализъм в който сме и да преминем към откриването на топлата вода, която останалият свят ползва успешно повече от сто години!

четвъртък, 24 ноември 2011 г.

Панелките - Саниране или смърт!

 Бях преди месеци на една среща организиране между Слатинската община, министерски чиновници отговорни по проекта за санирането на сградите и домоуправителите на сградите в района - честно казано мина далеч под очакванията на тези, които се бяха събрали да получат повече яснота .
 Целият проект, е всъщност една хранилка за бюрокрацията и строителната мафия.
 Защо мисля така ли? Ето защо:

1. За финансиране може да участва единствено сдружение на всички собственици в цялата сграда, а не само такова за един отделен вход. Знаете, колко е трудно всички живущи в един вход да се обединят около една обща идея, а сега си представете цял един блок с 5-6 входа накуп как го прави. Естествено е тези, които са си дали парите за външна изолация и подмяна на дограмата, да не искат да дават отново. Както и да не искат, тези които нямат доходи за това.

2. Задължителна вноска от около 500-600 лв на апартамент, само за да кандидатстваш по проекта, без гаранция, че ще го одобрят. Така наречената вноска - ангажимент за сериозни намерения.
В смисъл че, ако ти пратят екип за обследване и той ти препоръча мерки, които не искаш да изпълниш, автоматично отпадаш като кандидат и второ, ако има нанесени конструктивни изменения по сградата, застрашаващи сигурността й ( съборени носещи стени и колони, усвоени тераси ) - пак отпадаш.
Да, ама тия пари си ги вече дал и ти ги взима държавата, нали? Нищо, че после финансиране за саниране ще видиш през крив макарон! При това, все ощя няма никаква яснота за това дали банките въпросното финансиране ще го правят под формата на ипотека и какво се случва с тези, които няма да могат да върнат парите на банките?!!

3. Оказа се, че тия които сами са си санирали фасадата с топлоизолация ще санират отново, защото масово се е санирало с термоизолационни панели с дебелина 6см, а стандарта бил с по-дебелите от 10см. Така че и те ще плащат отново, за още един ред изолация.

4. Никой не пое отговорност, за това, как ще се укрепят самите сгради на местата за свръзка между панелите! Което вълнува най-много живущите в тях, гадаещи дали те са корозирали и ако са, как ще се подменят. Единственото, което казаха е, че ще се обследват със специална апаратура, с която няма да се налага къртене на местата на сглобките.

5. Минава си обследващата комисия ( за София екипите се броят на пръсти, т.е. за обследването на всички сгради ще са нужни поне 10 години ), след което те ще ти класифицират сградата като ниво на енергийна ефективност и ти дават предписания да я повишиш, без да ги интересува искаш или не да сменяш дограмата на целият вход, щранговете за водата или котелното в мазето. По какъв ред ще се изършва ремонта на сглобките между панелите и заменянето им с нови, отказаха да уточнят. Практиката в Източна Германия е била, целите блокове да се изнасят на квартира, докато тече пълното саниране, но за това не стана изобщо реч, т.е. цели се само фасадна козметика, без укрепване на сградите.

6. Държавата ти избира Фирмата, която ще проведе санирането, т.е. дори и ти да си намериш такава работеща на половин цена, ще си плащаш като поп, на тази която са ти избрали честните и некорумпирани държавни чиновници. Да, ЕС те финансира на 50% безвъзмездно, но ако цената на труда и материалите спекулативно е качена двойно и тройно от фирмите участващи в проекта, какво излиза в крайна сметка? Че ще платиш много повече, отколкото ако минеш без държавната помощ и намеса.

7. Цялото финансиране по проекта е напълно недостатъчно, за да се финансират едновременно всички кандидатстващи и нуждаещи се от обновяване сгради. Конкретно за София парите от проекта ще стигнат за около десетина блока, а нуждаещите от такова са стотици.
Как те ще се избират и дали няма да иде реч за нови корупционни схеми, никой не иска да каже! Засега върви партенката, че първият кандидатствал ще е първият одобрен, но... някой ще се върже ли на нея?

8. Държавата открива нов щат в бюрократичният си апарат - финансов консултант. който ще трябва да "помага" на кандидатствалите по проекта - нова хранилка за роднини.

Всичко по-горе на мен си ми говори основно едно и то е, че държавата не иска да спаси панелните сгради и да удължи животът им, редом с повишаване на комфорта в тях, а просто да вземе едни пари от европейските фондове ( 50%) и други от живущите в тях (50%), които да раздаде на правилните хора, които са си платили вече за това ( строителни фирми приближени на власта ).


сряда, 9 ноември 2011 г.

Панбългаризмът, Пантракизмът и Панглупоста

 Не знам дали със сигурност сме народът с най-древна История, но със сигурност сме сред народите с най-силни комплекси на тема национално самочувствие, които се опитваме да избием с история, а при липсата на такава - с псевдоистория.
 Чудя се, за какво ли ще ни е нужна тя, при положение че самите ние не познаваме добре историята си. Реалната, а не измислената с цел да ни манипулира чрез мания за величие.
  От псевдоистория са се нуждаели и се нуждаят основно хора, които са искали да оправдаят претенциите си към съседни народи, с цел да получат придобивки и да оправдаят исканията си за тях.
 Добре, чисто исторически погледнато ( да оставим настрана митовете и легендите ) ние като народ си имаме над две хилядолетна история. История подкрепена с исторически източници, история за която можем по научному да претендираме, че е вярна и правдива,
 Тръгвайки от древна Булхара, преминавайки през  пътят си на запад, оставяйки следите си в северна Индия, Кавказ, Поволжието, Бесарабия, унгарските степи, албанските гори, та дори и чак в Алпите на северна Италия.
 За какво ни е тогава, след като сме оставили такава широка диря след себе си, да ламтим за нечия чужда история?
 За тази на древен Китай, която според някои "историци" е положена от българин, явяващ се митничният Жълт император, дал основите на астрономията, математиката, мелиорацията и металургията на своят народ или пък за тази на Японската империя, чиито аристократични родове ( поставили основата на Шогуната ) произлизата от български боляри, мигрирали там през Корейският полуостров?
 За какво ни е цялата тази псевдоистория, която иска да отрече съществуването на други древни цивилизации по света, намесвайки във всяка една пръста божий с неоновата татуировка на него "Аз съм българин"?
 Та ние като нация в по-голямата си част не познаваме собствената си история, защо тогава ламтим за чуждата? За Елинската, за Китайската и за тази на останалите народи, с които сме влизали в контакт през времето?
 А историята ни е преди всичко сбор от уроците, които са ни завещали предците ни през времето.
 Знания за победи и поражения, за върхове и разгроми, през които сме минали като племе през вековете от време.
 Знания, които биха били напълно безполезни, ако никой не пожелае да извлече поука от тях, безпредметни, ако няма кой да ги помни и безцелни, ако ги имаме единствено за да оправдаем настоящата си слабост като народ и държава.
 Ако човек познава историята ни, би трябвало да изпитва не гордост, а срам.
 Срам от това, че е наследник на тези оставили такъв голям отпечатък, върху картата на света и съдбините на немалко народи, наследник, който се е провалил в очакванията им да продължи достойно делото им.
 Защото, за да знаеш какво се иска от теб като дълг, то на първо време ти трябва да знаеш какво са ти завещали като наследство всички тези живяли преди теб.
 А наследството ни, не се измерва с останки от крепости и сгради, не се крие  сред чирепите на начупените грънци и потъмнелите от времето монети.
 Наследството ни е в Духът, който дреме дълбоко приспан в нас, под собственото ни невежество и нежелание, да прогледем истината за себе си.

 Всеки един народ е точно толкова велик, колкото са велики и мечтите на тези, които го съставляват.

 А за какво мечтаем ние?

 За Оцеляване.
 Това ли е мечтата, която може да има един свободен и велик народ?
 Оправдаващ жалкото си съществувание с това, че е богоизбран.,
 Ако Бог е садист, то ние със сигурност сме неговите избранници - по-голямо раболепие, овчедушие и търпимост към несгоди, едва ли би срещнал в други народи по света. - 

петък, 4 ноември 2011 г.

Кауза

Неведнъж съм се питал,  а заедно с мен и читателите на блогът ми - Каква може да е каузата, която да ни сплоти като нация?
 До този момент, аз нямах отговор на въпроса, може би поради причината, че не можех точно да посоча най-страшният проблем пред който сме изправени като нация и покрай чието решаване ние трябва да се сплотим.
 А най-страшният проблем не е безработицата, не е демагогията в политиката ни, не е дори и пародията на демокрация, в която живеем, а чистото ни физическо изчезване като народ или казано по друг начин демографският Проблем.
 За по-малко от 20 години нацията ни загуби повече от населението си, отколкото за всичките войни водени от 600 години насам - близо 1/3. Българите, които са коренното население на тази изстрадала държава изчезват с такива темпове, каквито не е имало нито по време на война, нито по време на страшни бедствия и епидемии.
 Но, някак си всичко това остава встрани от нас - незабелязано.
 Неотразявано в медиите, изкуствено държано встрани от полезрението, следващо може би някакъв пъклен план имащ за основна цел заличаването ни като нация с история сред най-древните в целият свят.
 Защо изчезваме, защо се топим?
 Причините са няколко, на пръв поглед лесни за посочване.
 Унищожена здравна и социална система, чиято липса спомага за по-бързото измиране на тези зависещи от тях.
 Унищожена и неконкурентна образователна система, лишаваща от бъдеще възпитаниците на училища и университети. Изостанала безвъзвратно от времето си, с демотивирани от ниското заплащане преподаватели, останали в сферата на занаятчиите опитващи се да оцелеят физически, наместо да са в редиците на будителите на обществото.
 Съсипана пенсионно-осигурителна система, гарантираща единствено това, че ще ти вземе от малкото което получаваш, но не и че ще ти се отблагодари за труда, който си полагал цял живот, обричайки те на пълна мизерия в последните години от живота ти.
 Политически поддържани расизъм и дискриминация срещу българите, за сметка на облагодетелстваните от държавни и социални помощи малцинства.
 Пълна несигурност в утрешният ден, непоследователна и хаотична държавна политика, неработещи закони, полиция, правосъдие - още колко да изброявам, за да се види защо всички са обезверени и отчаяни в тази държава?
 А човек без вяра в бъдещето си, няма и желание за живот.
 Още по-малко пък да създава на свой ред следващите клетници, които да изпитат на свой ред страданията от това да живееш в държава, в която нямаш бъдеще.
 Измираме, топим се с всеки един ден като народ, като нация.
 След по-малко от век ще сме малцинство в собствената си държава, чиито корени са хилядолетия назад във времето. Държава мерила достойно снага с най-големите империи - Византийската и Франкската, племе имало 4 държави за над двехилядолетна история. Просто ще останем в историята, ако тя счете достойно да запомни народ, умрял поради овчето си раболепие и безхаберие към съдбините си.
 Страшно е, дори и да си помисли човек, че по тези земи, които с кръв са взети и с кръв са отстоявани няма да остани дори и един потомък, на тези които са давали живота си за тях. Страшна е истината, когато я погледнем в очите, но тя е точно такава - ние сме най-бързо измиращата нация в Европа и на едно от първите места в света.

 Можем да го спрем.
 Можем, ако отворим очите си навреме за случващото се и поискаме да премахнем причните за него.
 Можем!