петък, 12 ноември 2010 г.

Животът е просто един безкраен път ... ( притча за белият кон )

В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде...Веднъж, старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали : - Ти си един нещастен глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал, сега щеше да имаш купища пари. - Не отивайте толкова далеч - отговорил старецът - просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва ? Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем с ума си. Но след 15 дни, конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня. - Старецът беше прав - започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия. - Не отивайте толкова далеч - пак отговорил старецът - фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга?! Този път, хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав- 11 прекрасни коня, нима това не е благодат! След една седмица, синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака. Хората отново започнали да говорят : - Прав беше старецът. Това не е благословия, а нещастие. - Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете, това благословия ли е или нещастие? Кажете просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае, дали това е благословия или нещастие? Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем. След няколко седмици, страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях никога няма да се върнат. Синът на стареца, обаче , останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали: - Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите - не знаем. Твоето е благословия. Старецът отвърнал : - Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моя син си е останал в къщи. Само абсолютът знае, дали това е благословия или нещастие... Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност, пътешествието никога не свършва; завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път ... 


ПП Не знам от къде тази притча е стигнала до нас, но знам, че истината казана в нея е вярна.

7 коментара:

  1. :) Тази е на Ошо. Аз вече по изказа ги познавам.

    ОтговорИзтриване
  2. Вярна е, но за да разберем, че е така трябва да сме оставили малко годинки зад гърба си... и не само. На един 20-30 годишен юнак, изпълнен с тестостерон и планове за „оправяне“ на света няма да му повлияе. За съжаление и на един по-възрастен юнак влязъл в коловозите на живота също няма да му е интересно. Обикновено тогава мъжете започват да се мислят за мъдри и... няма оправия :))) Тези, които ще разберат притчата (и не само тази) са толкова малко, че често си задавам въпроса: „А има ли смисъл да се разказват притчи?!“...

    ОтговорИзтриване
  3. По-лесно се живее, когато животът ти е изцяло предвидим, дори и да е скучен. Уви, за това мечтаят повечето, защото бъдещето както и привлича с това, което може да ни даде, така и плаши с изборите, които ще трябва да направим.
    Докато в един момент не разберем, че цял живот сме се борили със самите себе си, а не с живота, който винаги е течал около нас.

    ОтговорИзтриване
  4. белият кон е надеждата и страха.
    ние всъщност мразим това от което се страхуваме.
    а се страхуваме от ниезвестното, защото то може да е черно или да е белият кон. кой знае...
    хубава притча, но в живота белите коне са на изчезване.

    ОтговорИзтриване
  5. slavuncho, не са само годинките. Трябва да имаш и душа, и чувствителност. И те да не са тотално вкаменени от "гнястъ" наоколо. А "оправянето" на света е едно всеобщо дело и продължителен процес, надхвърлящ човешкия живот като времетраене. Що се отнася до мисленето за мъдър, за такъв се мислих и на 16, и на 20, и на 24, и т.н., и в крайна сметка за всеки един предишен период си казвах колко глупав съм бил всъщност. Т.е. клишето, че човек се учи докато е жив е напълно вярно. И да, има смисъл от притчите. Те предават ценности през поколенията, които са много по-важни от всичко останало. Всъщност като се замисля са малка част от процеса по "оправяне"на света. Бъди жив и здрав.

    valsodar, по-лесно се живее по описания от теб начин, защото това е детското възприемана на света. Като деца не сме мислили за нищо, освен на какво и с кого да играем. И изведнъж се оказваме хвърлени във въртопа на живота. Силно несигурни и объркани. Започваме да търсим спокойствието, но най-близката представа за спокойствие, коята имаме е детската.
    От друга страна винаги сме били сигурни, че нещата ще станат както ги искаме ние. Ще станем космонавти, пожарникари и т.н. Нереализирането на тези неща е шок, който води до силен сблъсък с реалността и произтичащата от това несигурност, което води до повече съмнения и нежелание да се действа, за да постигнеш мечта, цел или нещо друго.
    Един вид - ние всички оставаме деца по някакъв начин. Но с времето все по-силно наранени и обезверени.
    Ето защо всички мечтаят за сигурност и спокойствие. В това няма лошо. И, да, борбата е със самите себе си. Точно заради тази детска нотка във всеки от нас. И най-вече за запазванато й, за живеенето с нея в себе си, за показванто й пред света.
    Именно тази детинска вяра е движещата сила на човешката раса. Ако хората не вярваха в собствените си мечти, така по детински - наивно, нито компютърът, нито идеята, че земята е кълбо, нито космическите полети, нито още много неща щяха да бъдат реалност.
    И ти да си жив и здрав.

    Анонимен, страхът е много силна движеща сила, караща те да оцелееш и да намереш решение във всяка ситуация. Неизвестното... то просто зависи от теб самия, от погледа ти над нещата, от емоциите, които даряваш, от енергията, която изпращаш извън себе си. А що се отнася до белите коне - има ги. Просто не губи вяра. Който търси намира. А давал ли си сметка, че и ти си един такъв кон? И ти избираш дали да си "надеждата" или "страха"?
    Жив и здрав. :) (потретям се вече)

    П.П.: Докато пишех и ръзсъждавах върху коментара си музиката на блога ти, valsodar, првключи на Let It Be. Много подходящо, затова поздрав за всички. :)

    ОтговорИзтриване
  6. "Само абсолютът знае, дали това е благословия или нещастие... Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност, пътешествието никога не свършва; завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път ..."

    ОтговорИзтриване
  7. "Животът е просто един безкраен път ..."
    Много скоро всички ще го рзберете!
    2012

    ОтговорИзтриване

Вашият коментар