сряда, 3 ноември 2010 г.

Днес купувам малко надежда


 Когато светът около мен притъмнее в сивотата на безумието, когато се почувствам безкрайно уморен от живота и започват да ми преминават разни мисли как е крайно време да го зарежа, си купувам Надежда.
 Да, надеждата може да се купи. При това на една доста ниска цена, на много места около нас.
 Цената и е около левче, а срокът й на годност е в рамките на три-четири дена според момента на закупуването й. Не се препоръчва честото й приемане, поради опасност от пристрастяване към нея и произлизаща от него загуба на всякакви бивши и бъдещи надежди.
- Тоя съвсем е полудял, за какви глупости ми говори?! - казва Читателят в мен и за това, за да успокоя праведният му гняв отговарям - билетът за тая надежда, незнайно защо е наречен фиш за спортен тотализатор.
 Само за цената на няколко стотинки дневно, без да тровиш тялото и ума си с химия от неясен произход и да наливаш пари в бездънните каси на фармацевтичните компании, ти получаваш най-ценното в тоя живот, възможността да помечтаеш и да видиш някаква надежда в този странен живот, в който почти всяка улица е без изход и всяко усърдие без полза.
 А аз обичам да мечтая. При това се научих да мечтая така, както малко хора умеят. В переспектива и в дълбочина. Пренасяйки се напълно, телом и духом в една реалност, в която съм спокоен, щастлив и доволен не само от себе си, но и от света около мене.
 Мечтая за много неща.
Едно от тях е... поне две години да съм без работа. Без Работа в смисълът, в който е наситено това износено понятие във времето на дивият Дикенсов капитализъм, с мутренски оттенък и шуро-баджанашки ориенталски привкус на ежедневието ни тук.
 Да, точно така - да не работя! 
 Въпреки, че за тези две години смятам да свърша доста неща, които ще искат немалко усилия от моя страна. Едно от нещата за които винаги съм си мечтал е да науча английски език до ниво на което ще мога да пиша и да се изразявам поне така добре, както и на родният си език. Незнанието му вече много ми пречи.  А поне за мен, показателят за добро владеене на език е да можеш да твориш поезия на него и съответно да превеждаш такава. Абсурдна задача, нали? И точно този абсурд я прави мечта, на фона на свободното ми време сега.
 Другото за което си мечтая е да чета. Да имам възможността да прочета всички книги, от всички добри автори които познавам и с които се надявам живота някога да ме срещне. Само човек, който никога не е чел книга, която да го промени, само той не знае, какво невероятно удоволствие може да ти достави четенето на добра книга. Как тя ти дава крилете на фантазията, чрез  които да полетиш в един друг, нов и странен свят. Как ти дава и очите, с които да го съзреш, сетивата с които да го усетиш, да вдъхнеш ароматите които той носи със себе си, да го докосваш, да чувстваш с кожата си полъха на пролетните ветрове и топлещите лъчи на други слънца над тебе. Не знам, не съм сигурен дали и на други им се е случвало така напълно да се потопят в тези странни светове така, както съм ги прекосявал и аз, за да загубят напълно в един по-късен момент усещането за себе си, кое е спомен преживян и кое сън несънуван.
 Мечти, нали?
 Да, мечти са.
 Но именно тези мечти ме крепят жив и ми дават силата, когато светът около мен притъмнее в сенките на безумието си, да запаля една малка светлинка в себе си, която да ме води напред.
Дори и тя да е на някаква смешна цена, на цената на една илюзия, която се моля никога да не стане реалност. Уплашен нейде в себе си, да не би тогава да спра да мечтая и да се изгубя завинаги в сивотата на безумието си.

19 коментара:

  1. Само да си ми пред очите.За какви илюзии говориш?Разбирам те.И аз пропадам така, отчайвам се като видя пред каква грамада от време сме изправени и трябва да го прекосим, за да стигнем един до друг.Не ми е леко и на мен.Но зная че това време с всяка изминала минута става по-малко и аз се приближавам до теб.Толкова много искам и така желая веднага да стане.Искам още сега да няма прегради между нас и да ти се обадя и да излезем и да прекараме прекрасно малко време и да се усмихнем един на друг.Поне малко да ни олекне.Само зная че няма да се откажа да се боря и ще стигна до този момент.Моля те не се отчайвай.Трябва да издържим .Не се поддавай на отчаяние.И на мен се случва понякога и страдам но пак се събирам и успявам.Толкова те обичам.Как искам с един замах да успея да премахна и съмнение и всичко което ти тегне в душата.Искам да ти е леко.Хайде, ела да те гушна и целуна.Успокой душичката и усмихни.Хайде.Не бъди тъжно.Милото ми то.Голямо мачкало е тоя живот.Моля те.Хайде.Искаш ли да взема такси и да си поговорим, да се успокоиш.Не си сам.Непрекъснато мисля за теб!Колкото часа има в денонощието , толкова съм с мислите си при теб.Искаш ли да направя нещо , с което ще се почувстваш по-добре.Кажи какво- веднага ще го направя.Само кажи какво искаш и веднага.

    ОтговорИзтриване
  2. Думите ти ме стоплиха отвътре. Няма да благодаря за тях, защото думите са бледи и непълни за да кажат това, което искам.

    Сглобих се отново от парчетата на които ме разпиля днешният ми досег с Глупостта човешка и... да, писането е може би най-добрата форма на психотерапия, поне за мен.
    За ужас на постоянните ми читатели, над чието мазохистично увлечение по драсканиците ми понякога се удивлявам :)

    ОтговорИзтриване
  3. Изключително правилно и вярно. Вече рядко се среща такава искреност в сивото ни ежедневие. Но дали не го наричаме "сиво" от това, че сме отправили поглед в асфалта, в блоковете, в тротоарите, а не в очите на другия, в короните на дърветата, в малките моменти красота, в заобикалящото ни блато - водните лилии? А те са само едно движение нагоре на очните мускули. :)

    ОтговорИзтриване
  4. Внимавай какво си пожелаваш :)

    ОтговорИзтриване
  5. Тук съм! Здравей! Защо се молиш илюзията ти да не стане реалност? Реалността е много по-хубава от която и да е илюзия... Илюзията е невъзможна без реалността на една любов, мечта, надежда. Няма разлика, всъщност. Не разплаквай Надеждата, просто я хвани за ръка и никога не я пускай:) Тя така обича - никакви колебания и съмнения. И мнооого цветни сергийки с балони, човечета, ветрилца, захарен памук - за предпочитане, розов... Да продължавам ли? До скоро! Прегръщам те, Котаранче! Пак ще дойда за приказка и... надежда:)

    ОтговорИзтриване
  6. White Fang, да наричаш нещата с истинските им имена, винаги е било по-лесно за мен, от колкото да се чудя как да ги фризира, че да се харесат на някой. :)
    А инак за сивотата, не е случайна.
    Сивотата се появява винаги по здрач, когато няма светлина която да ни води. Когато безизходицата е начин на живот, а безпътицата бъдеще.
    И ако ние не се опитаме да запазим светлината мъждукаща в нас, а чакаме някой друг да я разпали... ще дочакаме и времена на пълен мрак.
    Красотата е навсякъде - вярно е, навсякъде където не е стъпкана от глупостта човешка. За щастие, има места на които тя не може да вирее.

    ОтговорИзтриване
  7. Slavuncho , внимавам, много внимавам.
    Не знам дали знаеш, но случката с джакпота съм я преживял вече веднъж преди... около 15 години.
    Рекорден джакпот, числа явили се насън, записани на лист и забравени до появата им на екрана. За малко да умрем от инкфарт в младежка възраст. И това, дето го говорят за студената вода - не помага! Ама хич. Пробвано е :)))

    А за двете години без работа, поне толкова ще ми трябват за да се отърся напълно от простотията налепила се по мен.
    Такива диви селски изпълнения каквито ги има в нашенските разбирания за бизнес, едва ли има на друго място по света?

    ОтговорИзтриване
  8. Привет Наде.
    Ще чакам, да знаеш!

    ОтговорИзтриване
  9. :(, каква студена вода! Това си повод за тежко напиване всяка година на тази дата :) Случва се...
    Аз това имах пред вид - двете години без работа. Напълно съм съгласен и за простотията, и за селските изпълнения. Все пак, когато си без работа има не малка вероятност да ги усетиш още по-силно.

    ОтговорИзтриване
  10. И аз си мечтая за време да прочета всички ценни книги на света. Мечтая си и за настроението, което прочетеното ще ми донесе. Мечтая си и за онзи полет на въображението, който загубих някъде по пътя на годините, на счупените илюзии и разпилените чувства. Ти не сънуваш ли понякога, че си далеч от битовизма, че си нещо друго - нечовек, цвете, бисерна мида, картина на Ботичели? Аз сънувам такива неща и съм щастлива...понякога.

    Минувачката

    ОтговорИзтриване
  11. Me4ti,me4ti...Ponqkoga samo za tqh jiveem,ponqkoga samo za tqh mislim,ponqkoga samo te ni krepqt.Ponqkoga mnogo iskame me4tite da se prevyrna v realnost.Vsi4ki trqbva da mojem da me4taem,za da ne potynem v "sivotata".4ovek vinagi e bil tolkova golqm kolkoto sa golemi me4tite mu.

    ОтговорИзтриване
  12. Мечти,мечти...Понякога само за тях мислим,понякога само те ни крепят,понякога много искаме,а понякога не, да се превърнат в реалност.Често трябва да мечтаем.Всички трябва да можем да мечтаем,защото човек винаги е бил толкова голям колкото са големи мечтите му.

    ОтговорИзтриване
  13. защо не приемате коментари?

    ОтговорИзтриване
  14. Филтърът за коментари е настроен само за публикации по-стари от седмица. Идеята е да ги виждам, защото се убедих от старият си блог, че коментари за стари постинги остават извън полезрението ми.
    А не е никак приятно, човек да коментира и да няма никой насреща, нали? :)

    ОтговорИзтриване
  15. "Мечти,мечти..." - да, съгласен съм.
    Мечтите понякога са точно това, което ни кара да продължим напред, въпреки аргументите на логиката, че всичко е вече безсмислено и напразно.
    :)))

    ОтговорИзтриване
  16. Минувачка(та), привет от мен.
    Не съм ти отговарял, защото просто ми липсваше нужната настройка за да съм в синхрон с теб :)
    За сънищата... - невероятни са като усещане, като преживявания и като знания, които натрупвам с тях. За мен сънищата означават много, защото те ми дават възможност да преживея неща, невъзможни в тази ни реалност. И нерядко, ми дават повод да се замисля над въпроси, над които не бих го направил по друг повод :)

    Кое е сън и кое реалност?
    Къде сме ние?
    Там, където си мислим, че сънуваме или там, където считаме, че сме будни?
    Какво е сънят, ако не начин, чрез който можем да видим невидимото?

    ОтговорИзтриване
  17. Ето, вече си ми отговорил! :)

    Минувачка

    ОтговорИзтриване
  18. Внимавай какво си пожелаваш, че може и да се сбъдне. Всъщност, нещата които наистина искаме винаги се случват. А ако не се случат, значи има причина, която все някога ще разбереш. Като бях млада мечтаех да имам фотолаборатория и всички възможни енциклопедии и справочници на света. Нямах пари и за двете. Сега имам цифров фотоапарат и Гугъл :)))

    ОтговорИзтриване

Вашият коментар