вторник, 30 ноември 2010 г.

Мьобиусов синдром














Да бяхме в друго време се родили,
по времето на Йовков и Пелин -
По този начин бихме ли творили
или друго бихме ний, възпели в химн?

Опитвам се, аз някак си да се представя
в шаяк сив, с износено, закърпено сетре.
Край масата олющена, в кръчмата събрани -
наливащи подред, от мътно стъклено шише.

Отпиващи от люта гюлова ракия -
опиянени в тежък розов аромат.
Дали за чувствата си бихме ний спорили
или всичко, щеше да е с друг обрат?

Приглаждам аз замислено брадата,
не познала с дни и седмици бръснач.
И в него време, неусетно се пренасям
потъвам в тих, вечерен селски здрач.

Долита лай далечен, измучи телна крава -
поляга бавно, с дъх на издоено мляко вечерта.
Полето опустява - стадата връщат се от паша,
на чановете медно-гласни, носят песента.

Отвън на двора, под асмата съм приседнал
и взирам се с надежда в старата луна.
И питам се, дали така и след години
животът ще да е загадка и за нашите чеда?


1 коментар:

  1. Не споря, само хубаво е
    когато кажеш че си влюбен
    отсреща да отвърне някой.
    Тогаз разбирате се двама
    че любовта не е измама.
    Напълва се душа със сила
    преди във пъпка де се свила.

    ОтговорИзтриване

Вашият коментар