петък, 28 октомври 2011 г.

Дийна Страйкър - Защо Исландия трябва да е в новините, но не е?


  Италианска радиопрограма относно течащата в момента революция в Исландия е шокиращ пример за това колко малко нашите медии ни казват за останалия свят. Може би американците помнят, че в началото на финансовата криза от 2008 Исландия банкрутира. Причините бяха споменати бегло, но след това този малко познат член на ЕС остана на заден план.
 Докато една след друга европейските страни се провалят или рискуват провал, заплашвайки еврото, с въздействие върху целия свят, последното нещо, което биха искали властите, е Исландия да стане пример за това. Ето няколко причини:
 Пет години неолиберален режим направи Исландия (320 хиляди души население, без армия) една от най-богатите страни в света. През 2003 всички банки в страната бяха приватизирани, и в усилията си да привлекат чуждестранни инвеститори предложиха онлайн банкиране, чиято минимална цена им позволи да предложат относително висока възвръщаемост. Сметките, наречени АйсСейв, привлякоха много английски и холандски малки инвеститори. Но с увеличаването на инвестициите се увеличи и външният дълг на банките.
 През 2003 дългът на Исландия беше равен на 200 пъти стойността на техния БВП, но през 2007 беше 900%. Световната финансова криза от 2008 нанесе финалния удар. Трите главни исландски банки – Ландбанки, Кауптинг и Глитнир, се срутиха и бяха национализирани, докато кроната изгуби 85% от стойността си спрямо еврото. В края на годината Исландия обяви банкрут.
 Обратно на очакваното, кризата доведе до това исландците да възстановят суверенните си права чрез директна демокрация на участието, която в последствие доведе до нова конституция. Но това се случи след много усилия.
 Геир Хаарде, министър-председателя на коалиционното правителство на социалдемократите, издейства заем от 2,1 милиона долара, към който скандинавските страни прибавиха още 2,5 милиона. Но Исландия беше принудена да приеме драстични мерки. МВФ и ЕС искаха да поемат дълга и, твърдейки, че това е единствения начин страната да се разплати с Холандия и Великобритания, които бяха обещали да обезщетят гражданите си.
Протестите и демонстрациите продължиха докато правителството не подаде оставка. Изборите се проведоха през април 2009, довеждайки до лява коалиция, която отрече неолибералната икономическа система, но веднага се съгласи с изискванията и Исландия да изплати 3,5 милиона евро. Това изисква всеки Исландски гражданин да плаща 100 евро на месец (или около 130 долара) за 15 години, с лихви 5,5%, за да изплати дълг на частни компании, причинен от други частни компании. Това беше камъчето, което преобърна колата.
  Случилото се след това беше необикновено. Идеята гражданите да плащат за грешките на финансовите монополисти, цяла нация да бъде обременена да плаща частни дългове, беше разбита, променяйки връзката между гражданите и техните политически водачи и в последствие обръщайки водачите на Исландия на страната на избирателите им. Държавният глава Олафур Рагнар Гримсон отказа да ратифицира закона, който би направил гражданите на Исландия отговорни за дълговете на банкерите си, и прие призивите за референдум.
 Разбира се, международното общество увеличи натиска върху Исландия. Великобритания и Холандия заплашиха с ужасни репресии, които биха изолирали страната. Когато исландците отидоха да гласуват, чуждестранните банки заплашиха да спрат всяка помощ от МВФ. Британското правителство заплаши да замрази исландските спестявания и банкови сметки. По думите на Гримсон „Казаха ни, че ако откажем условията на международното общество, ще се превърнем в Куба на Севера. Но ако бяхме приели, щяхме да се превърнем в Хаити на Севера.” (Писала съм много пъти, че когато кубинците виждат ужасното състояние на съседите си от Хаити, считат себе си за късметлии.)
 На референдума от март 2010, 93% гласуваха срещу изплащане на дълга. МВФ веднага замрази заема си. Но революцията (макар и да не беше излъчена в Щатите) продължи своя ход. С подкрепата на едно гневно гражданско общество, правителството разследва отговорните за финансовата криза. Интерпол издаде интернационална заповед за арестуването на бившия президент на Кауптинг, Сигурдур Еинарсон, докато останалите виновни банкери избягаха от страната.
 Но исландците не спряха там: те решиха да издадат нова конституция, която да освободи страната от пресилената власт на интернационалните финанси и виртуалните пари. (Тогавашната конституция е била написана през 1918, когато Исландия извоюва независимост от Дания, като единствената разлика с датската конституция бе в думата „президент” вместо „крал”.)
За да напишат новата конституция, исландците избраха 25 от 522 партийно независими, но препоръчани от поне 30 души граждани. Този документ не беше дело на шепа политици, а беше написан в интернет. Срещите на авторите бяха излъчени онлайн и гражданите можеха да изпращат предложения и коментари, ставайки свидетели на раждането на документа. Въпросната конституция ще бъде предложена за одобрение на следващите избори.
Някои читатели може би помнят, че земеделският колапс на Исландия от 9 век е описан в едноименната книга на Джаред Даймънд. Днес тази страна се възстановява от финансовата си криза по начин, точно обратен на смятаните за неизбежни мерки, както вчера новия глава на МВФ, Кристине Лагарде подвърди. На гръцкия народ беше казано, че приватизацията на обществения им сектор е единственото решение. Тези на Италия, Испания и Португалия са заплашени от същото нещо.
Те трябва да забележат Исландия. Отказвайки да се подчинява на чужди интерези, тази малка страна заяви силно и ясно, че хората са независими.
Затова Исландия вече не е в новините.


 
Автор: Дийна Страйкър
Превод: Мая Лилова

Източник: 
Окупираме България Occupy Bulgaria

петък, 14 октомври 2011 г.

Подгряване на вчерашният обяд

  Не гледам телевизия, не слушам новини, не следя политическите дебати. С две думи - далеч съм от всякаква медийна помия обливаща ни щедро от екрана за последните десетилетия.
  Не ме интересува кой ще спечели "изборите", защото отдавна съм проумял пълната липса на избор, пред тези които трябва да се строят пред урните в "изборният" ден.
  Не ме интересува, не защото не искам нещо да се промени, а защото знам, че по този начин То няма да се промени. В крайна сметка това е и основната цел на фарсът с име Демокрация, чиито свидетели сме в последните 20 години.
 Престъпниците, които ни управляваха преди 10-ти Ноември запазиха изцяло властта си в управлението, чрез придобиването на целият национален капитал.
 За какъв избор тогава можем да говорим изобщо, щом няма нито едни чисти ръце сред тези, които претендират да ни управляват? Един да е забогатял по честен път?
 Един да е показал, че това което е постигнал не е вследствие на подкуп, нечия заплатена протекция и пълно слагачество, а вследствие на неговите лични качества, трудолюбие, ум и воля?
 Къде изобщо е образът на предприемачът у нас, след като за да просперираш първо трябва да се научиш на кой и по колко да плащаш под масата?
 Няма средна класа, няма го двигателят който е задвижвал всяка една промяна към по-добро естество. Няма ги образованите, няма ги предприемчивите, няма ги нито умните, нито волевите. Отдавна ги няма, може би от... 70 години у нас. Тяхното място е заето от Покорните и от Наглите.
 Покорните ходят да гласуват, а Наглите използват покорството им, за да продължават да крадат. Крадат от всеки един. Крадат от вярата ни, караща ни да вярваме, че нещо може да се промени към по-добро. Крадат от бъдещето ни, към което вече не смеем да погледнем. Крадат от настоящето ни, поддържайки ни в мизерия, на границата на оцеляването, защото гладните не правят революция, правят я отчаяните, които няма вече какво да губят. Крадат и от миналото ни, обяснявайки ни, как за всичко са виновни Покорните, а те - Наглите - са техните спасители.
   Прекалено патетично?
 Да, така е, но не мога без емоции да гледам на това, което се случва около мен. Още повече, че то отново и отново се повтаря, каращо ме да се питам - А защо ли изобщо все още имаме държава, след като почти ищо не ни е останало от нея?
 Населението ни бавно и сигурно си измира благодарение на здравната реформа лишила го от здравеопазване, на образователната реформа лишила го от пригодност към живота, и на социалната реформа взела от всички, за да не върне нищо.
 Геноцид - така е прието да се казва в случаи на масово изтребление.
 А нима не е масово изтребление намаляването на населението ни с близо 20% за 20 години. По време на Втората Световна Война броят на жертвите на Източният фронт е бил далеч по-нисък като % отколкото у нас, за времето на Прехода. Преход към обезлюдяването на една страна, чрез системно упражняван геноцид над населението й.
 Геноцид, прикрит зад така красиво звучащата дума Реформа.
 Да, ние се реформираме. От Покорни просто се превърнахме в Измиращи. За да осовободим място на някой друг, по-пригоден за живот народ, който е оставил покорството си в миналото и заслужава да живее там, където сме живели ние. А ние, ние нека си измрем, щом цели 20 години си притопляме вчерашният обяд. Приготвен от медийната помия изливаща се от екрана, подправен с популизъм и щедри обещания за светло бъдеще.
  То скоро ще дойде, наистина, не ни лъжат.
 Казват, че всеки умиращ, в момента на своята смърт виждал светлина която да го води през прагът на смъртта. Така, както и нас ни води очакването за светлото ни бъдеще, докато в бавна агония умираме като нация.

сряда, 5 октомври 2011 г.

Контакт

  Всяка една по-слабо развита цивилизация при контакт с по-високоразвита от нея се разпада и загива. Това е известен факт от историята на човечеството, като най-фрапиращите примери за това са в следколумбова Америка.
  Но, нека да не гледаме назад, а да погледнем напред във времето!
 Какво би се случило с човешката цивилизация, ако тя влезе в контакт с по-високоразвита от нея от друга част на Вселената?

 Вариантите са общо взето два, в зависимост от това Тя как ще погледне на нас?

 Първият вариант, е да гледа на нас, както ние гледаме на хлебарките - като на паразити, замърсяващи определена територия, която искаме да населяваме.
 Какво правим Ние в тоя случай? Просто изтребваме хлебарките без никакви угризения на съвеста, несчитайки ги за разумен вид достоен за съжителство с нас.
 Ако се опитаме безпристрастно да погледнем на случващото се на планетата ни отстрани, бихме намерили твърде малко доводи за включване на Човечеството към разумните видове, съдейки по ирационалността му, с която то се самоизтребва, както и в разрушаването на заобикалящата го среда. Съвсем спокойно бихме могли да го класифицираме към паразитите унищожаващи приемникът си.
 В тоя случай, следва ли да очакваме накакво по-особенно хуманно отношение към нас като вид при досег с една по-развита в технологично и етично отношение цивилизация?
 Изключвам варианта към планетата ни да се погледне с интерес от към гледна точка на суровини и ресурси, защото същите могат да се добиват по-много по-лесен начин на много други места във Вселената. По-скоро, гледам на едни бъдещи контакти не от гледна точка на инвазия с цел завладяване на суровинна база, а като на контакт, в който нас не ни отчитат като разумен вид. В този случай, ние просто сме обречени.

 Вторият вариант е контакт с цивилизация преминала през нашият път на развитие, която решава да ни изправи грешките и по тоя начин да ни съкрати пътят за развитие. Дори и в този случай, познатата ни цивилизация отново ще се разпадне поради възприемане на чуждият модел на развитие, не познавам вариант, в който бедният да не е завидял на богатият и да не е пожелал благата притежавани от него.  А Благата им със сигурност ще ги пожелаем, защото едва ли цивилизация по чиито сили е прекосяването на необятните космически пространства би имала проблеми на тема здраве, дълголетие и комфортен начин на живот. А какво най-често си пожелаваме по повод на личните си празници? Здраве и пари, нали? Е, ако някой е готов да ни ги поднесе на тепсия, дали не бихме зарязали много други наши привички, приети за неотменна морална даденост, в името на това, за което сме мечтали?

 И в двата случая, в първата част на контакта на Земята би настъпил период на всеобщ хаос и анархия с разпадане на съществуеащият ред, породен от страховете и очакванията на хората. ( Не слагам засега в сметката и разпадът на една огромна част от религиите по света и възникването на нови ).
Единственото, което възпира тълпите, за да не се случи това е страхът от предвидимото бъдеще. Изчезне ли той, стане ли в един момент абсолютно всичко непредвидимо, изгуби ли се усещането за това, какво можем да очакваме от бъдещето си, страховете ще изместят разума, а точно липсата на разум обединява всички съставляващи тълпата.

Може би, именно поради страховете свързани с периода на хаос и разпад при контакт с чужда напреднала цивилизация, който неиминуемо ще предшества този на разцвет или унищожение ( според погледа на Другите към нас), пораждат необходимостта от това, твърде малко хора на тая планета да са в течение на това, доколко са възможни контакти с чужда разум и дали са осъществени вече те.

За да се промени масовата нагласа е необходим един известен адаптационен период, в който да се премине от демонизирането на всичко различно от нас към приемането му като нещо не само възможно, но и напълно очаквано и нормално.
Голяма роля за това изиграха медиите, успяващи да променят мисленето и нагласите на човечеството в планетарен мащаб. За да се илюстрира добре това, човек може да сравни филми за извънземни от 50-те години на миналият век с тези от по-ново време.
От едни напълно апокалиптични картини ( в които Земята е завладявана от всевъзможни чудовища ) постепенно се премина към такива, в които човечеството е част от космическа конфедерация на разумни и благоразположено настроени към него чужди раси. На извънземният разум, вече не се гледа толкова като на заплаха, колкото като на шанс да излезем от тъмните векове в които се намираме и да направим една голяма крачка в еволюцията си напред.
 Доколко ще я направим и доколко ще оцелеем като вид претендиращ да е разумен сред останалите във Вселената единствено времето ще си покаже.
 А на нас ни остава да се надяваме, че няма да гледат на нас като на паразити подлежащи на изтребление, а като на проходили деца, неосъзнаващи все още грешките които правят.
 И да се надяваме да е така, защото... нищо не ни оправдава, за всички глупости които сме сторили досега в развитието си.