Дийна Страйкър - Защо Исландия трябва да е в новините, но не е?

  Италианска радиопрограма относно течащата в момента революция в Исландия е шокиращ пример за това колко малко нашите медии ни казват за останалия свят. Може би американците помнят, че в началото на финансовата криза от 2008 Исландия банкрутира. Причините бяха споменати бегло, но след това този малко познат член на ЕС остана на заден план.
 Докато една след друга европейските страни се провалят или рискуват провал, заплашвайки еврото, с въздействие върху целия свят, последното нещо, което биха искали властите, е Исландия да стане пример за това. Ето няколко причини:

 Пет години неолиберален режим направи Исландия (320 хиляди души население, без армия) една от най-богатите страни в света. През 2003 всички банки в страната бяха приватизирани, и в усилията си да привлекат чуждестранни инвеститори предложиха онлайн банкиране, чиято минимална цена им позволи да предложат относително висока възвръщаемост. Сметките, наречени АйсСейв, привлякоха много английски и холандски малки инвеститори. Но с увеличаването на инвестициите се увеличи и външният дълг на банките.
 През 2003 дългът на Исландия беше равен на 200 пъти стойността на техния БВП, но през 2007 беше 900%. Световната финансова криза от 2008 нанесе финалния удар. Трите главни исландски банки – Ландбанки, Кауптинг и Глитнир, се срутиха и бяха национализирани, докато кроната изгуби 85% от стойността си спрямо еврото. В края на годината Исландия обяви банкрут.

 Обратно на очакваното, кризата доведе до това исландците да възстановят суверенните си права чрез директна демокрация на участието, която в последствие доведе до нова конституция. Но това се случи след много усилия.

 Геир Хаарде, министър-председателя на коалиционното правителство на социалдемократите, издейства заем от 2,1 милиона долара, към който скандинавските страни прибавиха още 2,5 милиона. Но Исландия беше принудена да приеме драстични мерки. МВФ и ЕС искаха да поемат дълга и, твърдейки, че това е единствения начин страната да се разплати с Холандия и Великобритания, които бяха обещали да обезщетят гражданите си.

Протестите и демонстрациите продължиха докато правителството не подаде оставка. Изборите се проведоха през април 2009, довеждайки до лява коалиция, която отрече неолибералната икономическа система, но веднага се съгласи с изискванията и Исландия да изплати 3,5 милиона евро. Това изисква всеки Исландски гражданин да плаща 100 евро на месец (или около 130 долара) за 15 години, с лихви 5,5%, за да изплати дълг на частни компании, причинен от други частни компании. Това беше камъчето, което преобърна колата.

  Случилото се след това беше необикновено. Идеята гражданите да плащат за грешките на финансовите монополисти, цяла нация да бъде обременена да плаща частни дългове, беше разбита, променяйки връзката между гражданите и техните политически водачи и в последствие обръщайки водачите на Исландия на страната на избирателите им. Държавният глава Олафур Рагнар Гримсон отказа да ратифицира закона, който би направил гражданите на Исландия отговорни за дълговете на банкерите си, и прие призивите за референдум.

 Разбира се, международното общество увеличи натиска върху Исландия. Великобритания и Холандия заплашиха с ужасни репресии, които биха изолирали страната. Когато исландците отидоха да гласуват, чуждестранните банки заплашиха да спрат всяка помощ от МВФ. Британското правителство заплаши да замрази исландските спестявания и банкови сметки. По думите на Гримсон „Казаха ни, че ако откажем условията на международното общество, ще се превърнем в Куба на Севера. Но ако бяхме приели, щяхме да се превърнем в Хаити на Севера.” (Писала съм много пъти, че когато кубинците виждат ужасното състояние на съседите си от Хаити, считат себе си за късметлии.)

 На референдума от март 2010, 93% гласуваха срещу изплащане на дълга. МВФ веднага замрази заема си. Но революцията (макар и да не беше излъчена в Щатите) продължи своя ход. С подкрепата на едно гневно гражданско общество, правителството разследва отговорните за финансовата криза. Интерпол издаде интернационална заповед за арестуването на бившия президент на Кауптинг, Сигурдур Еинарсон, докато останалите виновни банкери избягаха от страната.

 Но исландците не спряха там: те решиха да издадат нова конституция, която да освободи страната от пресилената власт на интернационалните финанси и виртуалните пари. (Тогавашната конституция е била написана през 1918, когато Исландия извоюва независимост от Дания, като единствената разлика с датската конституция бе в думата „президент” вместо „крал”.)

За да напишат новата конституция, исландците избраха 25 от 522 партийно независими, но препоръчани от поне 30 души граждани. Този документ не беше дело на шепа политици, а беше написан в интернет. Срещите на авторите бяха излъчени онлайн и гражданите можеха да изпращат предложения и коментари, ставайки свидетели на раждането на документа. Въпросната конституция ще бъде предложена за одобрение на следващите избори.

Някои читатели може би помнят, че земеделският колапс на Исландия от 9 век е описан в едноименната книга на Джаред Даймънд. Днес тази страна се възстановява от финансовата си криза по начин, точно обратен на смятаните за неизбежни мерки, както вчера новия глава на МВФ, Кристине Лагарде подвърди. На гръцкия народ беше казано, че приватизацията на обществения им сектор е единственото решение. Тези на Италия, Испания и Португалия са заплашени от същото нещо.

Те трябва да забележат Исландия. Отказвайки да се подчинява на чужди интерези, тази малка страна заяви силно и ясно, че хората са независими.

Затова Исландия вече не е в новините.

 

Автор: Дийна Страйкър

Превод: Мая Лилова

Източник: 

Окупираме България Occupy Bulgaria