Контакт

  Всяка една по-слабо развита цивилизация при контакт с по-високоразвита от нея се разпада и загива. Това е известен факт от историята на човечеството, като най-фрапиращите примери за това са в следколумбова Америка.
  Но, нека да не гледаме назад, а да погледнем напред във времето!
 Какво би се случило с човешката цивилизация, ако тя влезе в контакт с по-високоразвита от нея от друга част на Вселената?

 Вариантите са общо взето два, в зависимост от това Тя как ще погледне на нас?

 Първият вариант, е да гледа на нас, както ние гледаме на хлебарките - като на паразити, замърсяващи определена територия, която искаме да населяваме.
 Какво правим Ние в тоя случай? Просто изтребваме хлебарките без никакви угризения на съвеста, несчитайки ги за разумен вид достоен за съжителство с нас.
 Ако се опитаме безпристрастно да погледнем на случващото се на планетата ни отстрани, бихме намерили твърде малко доводи за включване на Човечеството към разумните видове, съдейки по ирационалността му, с която то се самоизтребва, както и в разрушаването на заобикалящата го среда. Съвсем спокойно бихме могли да го класифицираме към паразитите унищожаващи приемникът си.

 В тоя случай, следва ли да очакваме накакво по-особенно хуманно отношение към нас като вид при досег с една по-развита в технологично и етично отношение цивилизация?
 Изключвам варианта към планетата ни да се погледне с интерес от към гледна точка на суровини и ресурси, защото същите могат да се добиват по-много по-лесен начин на много други места във Вселената. По-скоро, гледам на едни бъдещи контакти не от гледна точка на инвазия с цел завладяване на суровинна база, а като на контакт, в който нас не ни отчитат като разумен вид. В този случай, ние просто сме обречени.

 Вторият вариант е контакт с цивилизация преминала през нашият път на развитие, която решава да ни изправи грешките и по тоя начин да ни съкрати пътят за развитие. Дори и в този случай, познатата ни цивилизация отново ще се разпадне поради възприемане на чуждият модел на развитие, не познавам вариант, в който бедният да не е завидял на богатият и да не е пожелал благата притежавани от него.  А Благата им със сигурност ще ги пожелаем, защото едва ли цивилизация по чиито сили е прекосяването на необятните космически пространства би имала проблеми на тема здраве, дълголетие и комфортен начин на живот. А какво най-често си пожелаваме по повод на личните си празници? Здраве и пари, нали? Е, ако някой е готов да ни ги поднесе на тепсия, дали не бихме зарязали много други наши привички, приети за неотменна морална даденост, в името на това, за което сме мечтали?

 И в двата случая, в първата част на контакта на Земята би настъпил период на всеобщ хаос и анархия с разпадане на съществуеащият ред, породен от страховете и очакванията на хората. ( Не слагам засега в сметката и разпадът на една огромна част от религиите по света и възникването на нови ).
Единственото, което възпира тълпите, за да не се случи това е страхът от предвидимото бъдеще. Изчезне ли той, стане ли в един момент абсолютно всичко непредвидимо, изгуби ли се усещането за това, какво можем да очакваме от бъдещето си, страховете ще изместят разума, а точно липсата на разум обединява всички съставляващи тълпата.

Може би, именно поради страховете свързани с периода на хаос и разпад при контакт с чужда напреднала цивилизация, който неиминуемо ще предшества този на разцвет или унищожение ( според погледа на Другите към нас), пораждат необходимостта от това, твърде малко хора на тая планета да са в течение на това, доколко са възможни контакти с чужда разум и дали са осъществени вече те.

За да се промени масовата нагласа е необходим един известен адаптационен период, в който да се премине от демонизирането на всичко различно от нас към приемането му като нещо не само възможно, но и напълно очаквано и нормално.
Голяма роля за това изиграха медиите, успяващи да променят мисленето и нагласите на човечеството в планетарен мащаб. За да се илюстрира добре това, човек може да сравни филми за извънземни от 50-те години на миналият век с тези от по-ново време.

От едни напълно апокалиптични картини ( в които Земята е завладявана от всевъзможни чудовища ) постепенно се премина към такива, в които човечеството е част от космическа конфедерация на разумни и благоразположено настроени към него чужди раси. На извънземният разум, вече не се гледа толкова като на заплаха, колкото като на шанс да излезем от тъмните векове в които се намираме и да направим една голяма крачка в еволюцията си напред.
 Доколко ще я направим и доколко ще оцелеем като вид претендиращ да е разумен сред останалите във Вселената единствено времето ще си покаже.
 А на нас ни остава да се надяваме, че няма да гледат на нас като на паразити подлежащи на изтребление, а като на проходили деца, неосъзнаващи все още грешките които правят.
 И да се надяваме да е така, защото... нищо не ни оправдава, за всички глупости които сме сторили досега в развитието си.