сряда, 1 октомври 2008 г.

Наистина ли няма начин ?

Почти няма българин , който към момента да не осъзнава , че нещата у нас трябва да се променят, че повече не може и не трябва да се продължава по наложеният начин.
Искаме да променим статуквото, да направим държавата ни работеща, но как ?!
Това според мен е по-важния въпрос.
Знаем какво искаме да стане.
Едно кадърно правителство базирано на експертен опит и преценка във взимането на решения, с ясна визия за краткосрочните и дългосрочни цели, които си е набелязало, с достижима програма за постигането им и с ясни и публично достъпни измерители за осъществяването им.
Една прозрачност във всички действия на управляващите и ощя по ясна гаранция , че действията им се опират на прилагането на закона, в полза на обществото, а не в преследване на лични интересни с цел облагодетелстване.
Дали тогава не трябва да се приложи някакъв имотен праг, който да гарантира , че управника не е от гладните, които ще използват властта единствено да позахлебят.
И дали с този праг, няма да дадем властта на олигарсите - окончателно и безпрекословно ?
Не че сега не е в техните ръце, но поне са скрити зад кадър.

Очакванията към така нареченото гражданско общество са огромни, като към един коректив на властимащите.
Да добре, то може в действителност да е коректив, но едва тогава когато го имаме налице.
Имаме ли в момента активно гражданско общество, което да е сила способна да окаже натиск върху начина на вземане на решения и осветяването им пред обществото ?
Съмнявам се.
По-скоро има нещо в ембрионална фаза, някакъв зачатък на всеобщо масово недоволство , но я няма визията , какво точно искаме да се промени и в каква посока точно.
На повечето ни е ясно, какво точно не ни харесва, какво ни дразни и кое ни пречи в личния ни живот от досега ни с решенията на тежката държавна бюрократична машина, но никой не знае, кой чарк точно й е счупен и с какъв да го замени, за да заработи тя изправно.

Закони ?!
Имаме ли закони.
Де факто имаме, защото това бе едно от условията ни за приемането в ЕС - законодателство съответстващо и непротиворечащо на това в ЕС.
Тоест, основната законова рамка я имаме.
И ?
И май сме дотук.
Защото , с каквито и закони да разполагаме, колкото и да са добри, съвременни , модерни и т.н. , ако няма институция , която да следи за спазването й, всичките писани и неписани правила за поведения , си остават само в ролята на пожелателни коледни картички - искаш си нещо, ама я стане , я не - Божа работа.

Информираност ?!
Да, във времето на интернет, човек може да се информира за почти всичко, стига да не забравя, че освен информация по мрежата си върви и умишлената дезинформация, целяща да манипулира избора ни, предпочитанията ни и нагласите ни при вземане на решения .
Не може да се иска от всеки един от нас да е юрист в знанията си, но трябва да знаем поне основните си права.
А такива определено имаме по конституция.

Тогава, защо не си ги изискваме ?
Какво ни пречи, само страха от репресивния апарат на държавата или просто прекалено дълго сме чакали все някой друг да ни спасява и сме забравили, че нашето индивидуално спасение е изцяло в нашите ръце ?!

До тук добре, да речем че народа лека - полека започне да се осъзнава, но колко ще са тези с ясна визия и позиция ?!
10 % ?
Абсурд !
И 1 % е напълно достатъчен, за да тръгне страната ни в нова посока.
Дори и да погледнем на нещата в исторически план, пак ще се окаже, че всички промени в световната история са предизвикани от по малко от 1% от населението - останалите просто са ги последвали, завладяни от идеите им, доволни, че има кой да мисли наместо тях.

Тогава, какъв е избора ?
Гражданско общество, което предполага един по-голям % на народните маси, които взимат участие във властта, като нейн коректив или управление на технократите, които знаят какво и как , но премълчават една голяма част от истината - С цената на какво ?

Спирам засега до тук, защото темата няма да се приключи само с това , а тепърва ще се развива, допълва и корегира.

четвъртък, 21 август 2008 г.

Техническо прекъсване

ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ:
От утре АДА прекъсва дейността си по технически причини !
Грешници, задръжте за малко положението !
Не умирайте !
Приема временно е спрян !

Така-а-а, заковахме табелката. Цъ, малко е накриво ! А сега ?
Да, така е по - добре.
Прочетохте ли я !
А така, да знаете, от утре прекъсваме по техническа причина !
Не, че не ни се работи или сме уморили да ръгаме грешниците с вилите. Не, няма такова нещо, ние в Ада по принцип сме си работливи и изпълнителни и до вчера си изпълнявахме нормата, че даже я и преизпълнявахме, та се налагаше Мефистофел да събира нови кандидати с всевъзможни изкушения, за да се запълни свободната бройка.
До вчера.
Докараха ни нова група грешници, от някаква си там страна на Балканите, България й викаха. Никакви проблеми не ни създадоха, даже с възторг приеха новината, че са в Ада.
- Ха, че вий на това Ад ли му викате ?
- Че, какво му има ? - леко се притесни шефа .
- Ами елате в България да видите какво е Ад ! - нагло ни отговориха те и взеха да се побутват с лакти и да си намигат един другиму.
Сати ( така му викаме галено на шефа, когато не е до нас ) взе да се замисля и се начумери - Ами сега ако се окаже, че тука я караме по остарели технологии, а при тях наистина е по-зле... ще ни се срине репутацията, губим си пазара и чакай за в бъдеще грешници в Ада, след като имало и по-страшно от него ?!
А на тия тарикати , хич и не им дреме. Някои даже, без да ги подканяме взеха да влизат по казаните, своеволно да се самонастаняват и да подвикват радостно - Ох, баня , ох кеф ! Започнаха да се плацикат из лавата, даже се скараха , че нямало за всички място и някои трябвало да стоят на студа.
Какъв ти студ бре ? Ние тук си работим по стандарт ! Открай време си поддържаме най-качествените и жежки температури, те от студ ми се оплаквали ?
Гледаме, по едно време мощността на първи казан спада.
Отиваме с приятелчето да проверим каква е работата, а то каква била, - от него медни тръбички стърчат някакви, по серпентини извити, а в единия край нещо капе и на спирт мирише ?!
- Какво направихте с казана бре маскари ! - развикваме се ние, а там един мустакат чичко си пее "Градил Илия килия " и притуря ли , притуря дърва в огъня.
- Ти казана го остави на нас, а пък...(многозначително намигване) после ще си делнем ракийката !
Отидохме да се оплачем на шефа, а той дойде, поогледа отстрани, поцъка с език и отпи от подадената му бутилка , след което премлясна доволно с уста !- А-а, ракията е арна сватанак ! Вий тия тука, няма да ги закачате, от днес са под моя закрила , че за къде сме в Ада без качествено пиене ! Че и без бандеролно отгоре на това, не като онова скъпо виски дет свети Петър ми го пробутва на оперативките пред ... - тук се изкашля многозначително и ни погледна изпод вежди.
Е, разбрахме го от половин дума, шеф ни е, а думата му е закон.
Прежалихме първи казан, все ще се оправим някак си я, че то ей на , още осем казана си има, в пълна изправност. Работят си , та пушек се вдига.
Тръгваме към втори казан, а там толкоз народ се наврял , че с телата си отнемат цялата му топлина.
А по пътя ни спира някаква понакъдрена лелка и ни вика :- А-а, тука не може - този казан е за социално слабите !
- Ама, какви социално слаби бре госпожа, вие тука толкоз много сте ги наблъскали накуп, че то ни енергия , ни мощност му е останало на казанчето ?
- Как какви, при нас социално слабите са мнозинство и са ни твърд Електорат ! Трябва да се уважават !
Може да е по малко, ама има за всички - те са свикнали и на малко да се радват. Ех, че било хубаво при вас, топличко, уютничко - не е както в панелката през зимата на спрени радиатори на парното. Така че, да ви няма - оставете ме да си върша работата и проявете разбиране !
А бе, възпитани сме си ний, а и госпожата ни се видя много бойна, та решихме да не влизаме в конфликти.
Ей, на - седем казана си работят, в пълна изправност - ще се справим някак си !
С някакво тежко предчувствие се запътихме към трети казан, а него никакъв го няма. Целия пребоядисан в жълто, а около него някакви кьосави младоци събрани и спорят, дали да преобразуват дървата в мазут или да ги изтъргуват срещу външния им дълг.
А над тях , на набърже скован от липсващите дървета пиедестал, се възвисява една леко прегърбена фигура на доста по-възрастен господин и ги успокоява - Спокойно братя Българи не се карайте, нека по един ку-ултурен и европейски начин да решим въпроса, с единомислие !
Попитахме го, кога смятат да подкарат пак казана в действие, а той се почеса по брадичката, намести си очилата и отсече леко провлачено- Когато му дойде времето, рано е още да се каже !
Отказахме се да го разпитваме повече, след като прочетохме и опънатия над него своевременно транспарант " Пусков срок след 800 дни "
До четвърти казан не можахме да стигнем, бе обграден с обръч, с обръч от фирми и от него даже пара не излизаше. Малцинство били, и движение даже някакво . А движението даже го и видяхме - от време на време обръча се разтваряше, за да пропусне поредния автобус и отново към небето се разнасяше протяжния звук на зурли и маанета.
Пети и шести казан ни ги спряха предсрочно - не отговаряли на европейските директиви за сигурност.
На седми му обложиха мазута с акциз и сега му отваряме кранчето, колкото за малко пара да вдигне и пак го затваряме , че на тия цени на мазута не смееш вече нищо да запалиш. Лилит, със сълзи на очи отиде на някакво "Околовръстно" за да набави твърда валута, че скоро като си платим акциза, няма да има средства да доставим нов.
Осми ни го свиха някакви мургави създания , за скрап го били отнесли. Ей, ама как ни го свиха - направо в движение, както си работеше. Мигнеш, губиш - така ни обясни Пожарникаря и обеща , че когато го изберем за шеф на Ада такива неща повече нямало да се случват. Той имал опит в тия работи, даже и с Интерпол си сътрудничел навремето- много добре ги знаел кои са . Да не сме берели грижа, само да изчакаме малко до избори, а пък после здрава ръка щяло да има в Ада. Не като Сати, алкохолика му неден, дето от първи казан насам само спи, хърка и се оригва насън.
Че така, сега си я караме само на девети, Последен казан, колкото за пред гости и височайши делегации да покажем, че работа се върши.
Събрали сме се всичките дяволи в кръгова отбрана и никой не смее да притвори очи за миг, да не би някой българин да се домъкне, че и него да ни спрат !
Топлим се едни други, че бая хлад настана в ада, държим вилите насочени напред и чакаме някой да ни спаси от тях !
Ама гледам, нещо пак на тумба се събират, някакъв белокос сочи с вдигната длан небето и скандират - Атака, Атака...

сряда, 20 август 2008 г.

По-умният от двама ни.




Когато сутрин ставам за работа, той ме изглежда сънливо и се обръща на другата страна да си доспи.


Единствено , когато иска да се убеди, че няма да смущавам сутрешната му дрямка идва да ме изпрати дo вратата, за да е сигурен в заминаването ми.


Не се безпокои за бъдещето си, не го вълнува глобалното затопляне, инфлацията и възможните санкции на ЕС.


Не следи криминалните хроники и не го е страх да излиза вечер.


Отминава с безразличие сутрешните политически блокове по телевизията, подсмихвайки се под мустак на коментарите на водещите.


Той не иска да бъде информиран, защото той вече знае.


Понякога тихичко му завиждам.


Той няма моите терзания , грижи и неволи.


Защото той е по-умния от двама ни.


И когато се прибирам след тежък ден, той винаги идва да ме успокои и да ми вдъхне малко надежда.


Поглежда ме в очите и в погледа му се чете - За какво се безпокоиш, всичко е преходно ?!Успокоява ме , защото знам че винаги познава бъдещето ми. Безпогрешно.




По-умният от двама ни.




Защо не искам да съм европеец ?!

Не искам да съм европеец ! Европеец звучи размито, без образ и без живец. Искам да си остана българин, защото единствено като такъв се чувствам . Защо ли? Кой е тоя луд , който отрича въжделенията на тройната коалиция, еврокомисаря Кунева и се кани да урочаса лелеяните фондове. Ами този същия който се прекланя пред1. Българския език - красив, богат и уникален. Език с древна история, с двоичен код където всички основни глаголи са дублирани на славянски и български, езика на който се пее " Хубава си моя горо", език на герои, поети и прости хорица, изразяващи се по един пленяващ архаичен начин, който те грабва и навлиза в речника ти. Език тръгнал от Памир, носещ спомена за забравените атланти. 2. Българската история - история далеч по древна от тази на Европа. Народ обогатил по пътя си всички цивилизации и народи с които е влизал в досег. Народ защитил достойно правото си на съществувание, език, писменост и вяра, съхранил се във времена, когато други народи са били претопявани и асимилирани,3. Природата и красотата на България - просто единствено тук, си в хармония със вселената. Да може да посетиш също толкова вълнуващи кътчета и из други точки на планетата, но го няма това нашепване на вятъра в листата, този уют и спокойствие, което може да ти даде родното място.4. Искренното гостоприемство - къде другаде по света домакина е готов да легне на пода заради госта си, вади най-добрата храна и пиене на масата и дори да го чака тежък ден е готов да пирува до зори, щастлив че има драг гост ?/ Ох, много са, много са нещата - и няма как да се изброят всичките .../ Пристрастен съм и съм неизличимо болен. Да, гледам на себе си като гражданин на света (май селянин съм си, ма нали така се казва), като на някакво странно същество, прашинка от вселената, но не мога да подтисна пламъка , който припламва тук.. единствено в България.И се дразня, дразня се когато някой пиратствал в северно море и кланял се на Один в землянката си, започне да ни поучава на християнски ценности, когато по неговото време ние сме спорили с папата и сме имали белокаменни палати .Отблъсква ме снобското пренебрежение на същите тези "Европейци", считащи ни за смешна и незначима държавица на Балканите, забравяйки че същата тази дребна държавица е спирала арабите и е разбивала империите на франките и на ромеите в страшни сражения, изправяйки достойно снага до тях като равноправна и силна Държава.Не искам да съм европеец, не им ламтя нито за парите, нито за комисарите, а още по-малко за тромавия им бюрократизъм който ни превзема.България ще е такава, каквато всички ние си я направим. А не те !С достойнството, с труда си , с гордоста да се считаме за българи.Защото докато го има тоя трепет в сърцето изричайки, аз съм българин - тая държава ще има бъдеще, ще има и творци на история.

Шопска салата с веро

Има си някои неща, било комични или трагични за които спомена странно защо не избледнява.Независимо от това, че ги считаме за маловажни и бихме искали да помним също така ясни, други, далеч по-значими моменти от живота си. Случката се разви в лятото на далечната ... (звучи имперския марш) 1986 година .Не знам защо, но за тези отричани и поругани времена имам далеч повече приятни, отколкото неприятни спомени. Не се чувствам репресиран, депресиран или ощетен от развития социализъм, може би защото го преживях в една възраст, в която човек е склонен да гледа оптимистично на живота и да не се замисля философски над битието.
Както и да е, да се върнем на темата.
По линия на дружбата между народите и подобряване на генофонда на бившия СИВ се оказа , че съм избран за обмяна на опит в братската германска „демократична” република.
Няма да се отплесвам как гледахме жадно от прозорците на влака преминаващите гледки и пейзажи от Унгария, замъците на брега на Дунава и ширналата се пуста до ръба на хоризонта – гледка силно впечатляваща един юноша възпитан в духа на комунистическите панелки и винаги намиращ духовна опора в балкана край града си. До този момент Унгария я познавах единствено от епизодите на семейство Мейзга и единственото ми познато име бе Пища Хуфнагел.
Онемяхме от красотите на Прага, изпитвах странното желание да се докосвам до старините сгради покрай които минавам, попивайки духа на Швейк и чешката безметежност.
Пак се отплеснах, пиша и всичко пак си минава пред очите ми в някакъв странен и хаотичен калейдоскоп от звуци, цветове и странно познато звучащ език.
Все пак стигнахме града в който бяхме разпределени на стаж – Гера, разтоварихме багажа състоящ се основно от консерви русенско варено, сирене , домати , краставици и прословутата сливенска перлова ракия.
Групата ни не бе голяма 2-3 ма даскали , сред които един огромен мъж балканджия с ръст близо 190 см и подобаващо тегло за него, 7 дами и моя милост за аромат.
Няма да разказвам как първите дни попивахме всичко около нас, като гладни сомалийчета отзовали се в хипермаркет – разбираемо е, дори и сега разликите в стандарта продължават да ни впечатляват.
Това събитие, което най-ярко съм запомнил от целия ми престой там бе момента в който партгеносето на немската група изрази страстното желание, ако може да опита от нашата прословута „ шопен салат” .
Естествено е, че на такава интимна молба не може да се откаже, а и в интерес на истината ни бяха повтръснали малко наличните провизии през тридневния преход.
Събрахме бързичко една солидна купчина родни вкусни домати и краставици, намери се и леко вмирисано сиренце ( все пак си бе жега, а в ония времена никой не подозираше за неща като климатик и хладилни чанти ).
Набърже, за да не губим време започнахме една сеч на доматите, подредба, декорация с магданозче и прочие глезотийки . Дойде момента и да се овкусят.
Добре де, ама пустото му ЩАЗИ за заблуда на врага и диверсантите империалистически, да вземе да сложи в две еднакви пластмасови бутилки и верото и олиото. Единственото, по което невежия може да ги различи бе по непонятния нам надпис по тях.
За беда и двете бутилки по едно и също време да вземат да се озоват на мивката.
Посягам да си измия ръцете и странно… това веро хич се не пени, а някак си гадно ми се стича и хлъзга по ръцете.
В тоя момент с тих ужас забелязвам как съдържанието на липсващата бутилка щедро се налива в почти готовите салати. И някакви странни мехурчета се образуват по ръбчетата на доматите и гланц странен взеха да получават...
Най-невинно върнах обратно олиото на мивката и запитах дамите, суетящи се около масата – -- А някой да е виждал верото ?
- Е как, ти с какво се ми досега ?
- Ами съдейки по мазните ми ръце, май съм се мил с... олиото ??!?
И точно в този момент на операция „Шок и ужас” , влиза Петра и пита докъде сме стигнали със салатата, защото има опасност да се започне пиене на гладно, а това е нещо крайно нежелателно за имиджа на групата ни.
Почти насила я избутах навън, увещавайки я, че до минутка – две всичко ще е готово и сервирано.
Всички чинии се обират, съдържанието им се изсипва в една огоромна тенджера от алпака ( те имали и такива бре ??! ) и се пуска силно крана на студената вода.
Вдига се една пяна поне педя широка и близо минута нивото и не спада, пени се ли пени салатата, доматите и краставиците се въртят в някакъв лудешки танц, а пяната не свършва да излиза от тенджерата.
Гледам , то така цял час има да се пени – колко си се пенила стига ти салато немска, изцежда се ( то най-вкусното замина там ) и съдържанието се реди обратно по чиниите.
Този път до правилната бутилка си бе назначена охрана и не я сбъркахме – сложихме щедро от олиото, ръчнахме нов магданоз и понастъргахме сиренце да скрием издайническия блясък и гланц.
Влизаме с леко танцова стъпка при партгеносетата и редим щедро салтката, на 4 чинии за тях максимум по една за нас, щото само ние си знаем що за „шопен сапунисен салатен” сме направили.
С последните си лъчи слънцето озари салатката пред мен и.. о Чудо ! - домати металик с цвят и нюанс империалистически пред мене в чинийката светят и блещукат ! ( Ако някой не знае как да направи дифракция на светлината нека си приплакне салатката като нас и ще види цялата дъга в пълния и блясък сияеща над чинията си)
Дойчовците набиват, сумтят – о я, гут, гут , наздараве, чуз - ние си мълчим и не боцваме нищо.
- Що така бре дяца, пита балканджията ?
- Ми нещо не сме много гладни , а и три дена само на домати, ми отщя ни се !
- Я подайте и ваште салатки насам, че нещо се усладиха на немските другари и тия няма да стигнат.
- О да, с удоволствие – и разкарахме вкупом чинийките освен една, която ако бяхме разкрали и нея, щяхме да всеем подозрения за опит за отровителство.
- Скъпи дами, сега е момента да изкупите грешката си – утешавам си аз сътрапезниците увесили нос – Сега всяка от вас да си боцне по едно доматче и да се научи от утре да чете и разбира на немски поне това , което е изписано по пакети и бутилки в кухнята !
За пример си боцвам първи, а то някакво странно на вкус, скърца и потропва в устата – досущ като днешните турски домати през зимата.
Криво-ляво изядохме я с воля и отвращение, и се изнизахме тихомълком.
На другия ден даскала ме спира на стълбите.
- А бе, каква бе тая салата дето им я направихте бре ? Аз бях решил с една бутилка перлова да ги напия, те пущините ми изпиха всичката и за още питаха ??!
Че как няма да ти я изпият си викам наум, те с тая смазка по червата дето им я направихме и самолетно гориво да им бе налял и него щяха да изпият – О , я я .. гут, гут салатен !

Животът като начин на употреба ?

Дали, ако с момента на раждане всеки един от нас не получаваше по едно потребителско упътване животът му нямаше да е по-лесен ?

Да, с разчитането на генокода на човека донякъде може да се прогнозира кога и от какво ще заболее, но със същия успех се справят астролозите и данъчните.

Да речем, дава ти се едно простичко упътване със следните практически съвети :

1. Не прави планове за нищо - винаги ти се случва нещо различно от планираното.

2. Човек може да си избира приятелите, но не и роднините, така че приемай техните недостатъци със стоицизъм - може да се окаже, че така натрупваш добра карма за следващия живот и настоящата тъща да е предишен твой враг, с когото си изчиствате кармичните взаимоотношения .

3. От простотията човешка спасение няма, така че вместо да убеждаваш е по-добре да манипулираш тези, с които няма начин да намериш общ език.

4. Такова чудо като здравословно хранене и здравословен живот няма и няма да има в ерата на вкусовите подобрители, стабилизатори и оцветители.

5. Никога не вярвай на реклами и на политици - едните лъжат за да продадат, а другите за да ги купят.

6. Най-важните новини винаги се изписват с най-дребен шрифт, обикновенно тлъстите заглавия по вестниците водят единствено до излишен стрес и трайна депресия поради загуба на вяра в бъдещето.

7. Никой не те ограничава да вярваш в каквото и да било, до момента в който започнеш да го приобщаваш към вярата си.

8. Лудите на този свят са болшинство, така че или полудявай навреме, или не показвай, че не си такъв.

9. Колкото и да се стараеш да правиш добри дела, няма как да не минеш и през лошите - човек е несъвършен, а някои несъвършенства се изправят само с бой.

10. Не очаквай нещата да се развиват постоянно към по-добро, напротив събирай опит от неприятностите които преживяваш - така ще се научиш да цениш късите и кратки моменти на щастие в живота си.


И още много може да се напише - за всеки един в зависимост от потребностите му, но каквото и да се напише едно е сигурно, ръководствата се четат едва когато непоправимите щети са нанесени.

Което за пореден път потвърждава, че бедите в живота на човек се случват тогава когато собственото му дебелокорие му е попречило да чуе вътрешния си глас.

А нещата са простички, прави това което считаш за редно, така както искаш другите да го правят спрямо теб. Виновен за неправдите в живота ти , си единствено ти самия , защото просто не си бил в правилното време на правилното място, подготвен за това което се случва.Незнанието не е оправдание.

И се чудя само едно - дали когато спрем да грешим ще станем Богове ?

И дали боговете умирайки си от скука в безгрешието си, тайничко не ни завиждат за непредсказуемия живот който водим, чрез грешките които постоянно допускаме по пътя си ?