сряда, 1 октомври 2008 г.

Наистина ли няма начин ?

Почти няма българин , който към момента да не осъзнава , че нещата у нас трябва да се променят, че повече не може и не трябва да се продължава по наложеният начин.
Искаме да променим статуквото, да направим държавата ни работеща, но как ?!
Това според мен е по-важния въпрос.
Знаем какво искаме да стане.
Едно кадърно правителство базирано на експертен опит и преценка във взимането на решения, с ясна визия за краткосрочните и дългосрочни цели, които си е набелязало, с достижима програма за постигането им и с ясни и публично достъпни измерители за осъществяването им.
Една прозрачност във всички действия на управляващите и ощя по ясна гаранция , че действията им се опират на прилагането на закона, в полза на обществото, а не в преследване на лични интересни с цел облагодетелстване.
Дали тогава не трябва да се приложи някакъв имотен праг, който да гарантира , че управника не е от гладните, които ще използват властта единствено да позахлебят.
И дали с този праг, няма да дадем властта на олигарсите - окончателно и безпрекословно ?
Не че сега не е в техните ръце, но поне са скрити зад кадър.

Очакванията към така нареченото гражданско общество са огромни, като към един коректив на властимащите.
Да добре, то може в действителност да е коректив, но едва тогава когато го имаме налице.
Имаме ли в момента активно гражданско общество, което да е сила способна да окаже натиск върху начина на вземане на решения и осветяването им пред обществото ?
Съмнявам се.
По-скоро има нещо в ембрионална фаза, някакъв зачатък на всеобщо масово недоволство , но я няма визията , какво точно искаме да се промени и в каква посока точно.
На повечето ни е ясно, какво точно не ни харесва, какво ни дразни и кое ни пречи в личния ни живот от досега ни с решенията на тежката държавна бюрократична машина, но никой не знае, кой чарк точно й е счупен и с какъв да го замени, за да заработи тя изправно.

Закони ?!
Имаме ли закони.
Де факто имаме, защото това бе едно от условията ни за приемането в ЕС - законодателство съответстващо и непротиворечащо на това в ЕС.
Тоест, основната законова рамка я имаме.
И ?
И май сме дотук.
Защото , с каквито и закони да разполагаме, колкото и да са добри, съвременни , модерни и т.н. , ако няма институция , която да следи за спазването й, всичките писани и неписани правила за поведения , си остават само в ролята на пожелателни коледни картички - искаш си нещо, ама я стане , я не - Божа работа.

Информираност ?!
Да, във времето на интернет, човек може да се информира за почти всичко, стига да не забравя, че освен информация по мрежата си върви и умишлената дезинформация, целяща да манипулира избора ни, предпочитанията ни и нагласите ни при вземане на решения .
Не може да се иска от всеки един от нас да е юрист в знанията си, но трябва да знаем поне основните си права.
А такива определено имаме по конституция.

Тогава, защо не си ги изискваме ?
Какво ни пречи, само страха от репресивния апарат на държавата или просто прекалено дълго сме чакали все някой друг да ни спасява и сме забравили, че нашето индивидуално спасение е изцяло в нашите ръце ?!

До тук добре, да речем че народа лека - полека започне да се осъзнава, но колко ще са тези с ясна визия и позиция ?!
10 % ?
Абсурд !
И 1 % е напълно достатъчен, за да тръгне страната ни в нова посока.
Дори и да погледнем на нещата в исторически план, пак ще се окаже, че всички промени в световната история са предизвикани от по малко от 1% от населението - останалите просто са ги последвали, завладяни от идеите им, доволни, че има кой да мисли наместо тях.

Тогава, какъв е избора ?
Гражданско общество, което предполага един по-голям % на народните маси, които взимат участие във властта, като нейн коректив или управление на технократите, които знаят какво и как , но премълчават една голяма част от истината - С цената на какво ?

Спирам засега до тук, защото темата няма да се приключи само с това , а тепърва ще се развива, допълва и корегира.