понеделник, 11 юни 2012 г.

Преследвач на разпродажби

 Най-добре заплатените ми два работни часа бяха днес, средно около 220лв. на час.
Толкова ми излиза печалбата от разликата в цените на това което си взех от Икеа.

В какво се състои целият номер?

Една част от мострите подредени в отделните шоурум зали на Икеа се продават след време с около 35% намаление. Единственият им проблем е, че вече веднъж са сглобявани, което в един момент се превръща в плюс, ако си ги пренесеш сглобени - така няма да губиш време и нерви да си сглобяваш нещо по инструкции.
 Тези мостри, от днес ги пускат с 50% намаление, т.е. отстъпката в цената вече започва да варира в порядъка на 65-82%, че и нагоре в по-редки случаи

 От доста време умувах над въпроса, какви шкафове да си вкарам в дрешника и на каква цена ще ми седнат те в различните варианти - готови, по поръчка, от Икеа и т.н. в тоя ред на мисли. Реално погледнато, цената на която днес си ги взех е по-ниска от тази на материала вложен в тях, което прави сделката изключително печеливша. От близо 500лв ( за шкаф гардероб с чекмеджета 192/120/40 см)  да преминеш на цена от 170лв  -това вече е сделка, нали?

 Да, вярно - адреналинът е висок, по простата причина, че в Икеа по един много глупав начин са си решили обслужването в денят на разпродажбите, но ако човек е малко по-интелигентен от средното, дори и този проблем е лесно разрешим.

 В крайна сметка, отделеното време и енергия от моя  страна бяха възнаградени повече от подобаващо, което ме кара да се чувствам най-малкото удовлетворен.


четвъртък, 7 юни 2012 г.

Аз Пенсионерът

Никой не вярваше в това, но ето, доживях заветният миг да се видя и аз пенсионер. Събрал нужният стаж, години, точки, осигуровки, всичко как си му е реда точка по точка, ето ме и мен пред вратите на пенсионното.
 Открехвам вратата да вляза, а тя издава едно дълго протяжно скърцане, клеясали са й пантичките явно? Отвътре зад гишето ме поглежда изненадано една леко мургава служителка.
-Ай, ти за какво си тука бе батей!
-Ами аз... таковата, за изчисление на пенсията - смотолявам с половин уста, не вярвайки на очите си кой ще ме обслужва. Интеграция, интеграция, ама поне родният ми език да бяха понаучили малко, че с това ми ти баткосване неудобно взех да се чувствам някак си. По-млад, а в наши дни ако си млад - пенсия йок!
- Да видим, да видим какво ще покажат картите - взе да си бае под носа служителката вадейки тесте карти Таро.
-Ама моля ви се, какви са тия карти, вижте в компютъра пред вас, там всичко трябва да си е написано - подксачам нервно аз, подавайки през тесният процеп на гишето картончето с осигурителният си номер.
Видимо недоволна от прекъсването на сеанса й, служителката поема картончето, начуква ядосано номерът му на клавиатурата и почва да сумти пред монитора. Точно в този момент писна и някаква дивашка аларма, светнаха едни ми ти светлини, едни прожектори в лицето и дорде си успокоя нервите от шока, залата около мен изведнъж се изпълни с хора. Дори и телевизионен екип довтаса - а бе тия, от де пък се взеха.
- Ето, имаме спечелил в играта "Стани пенсионер" ! - с приповдигнат патос запристъпя една млада репортерка към мен, опитвайки се да ми натика микрофонът в лицето. - Кажете, как успяхте да надживеете трите пенсионни реформи и вдигането на възрастта за пенсиониране след тях? - продължи да ми го навира тя, карайки ме да отстъпвам с всяка една нейна крачка, дорде усетих, че вече няма място за отстъпление, от острият ръб впиващ се в гърба ми.
- Ами.. спрях цигарите, откак една кутия заради акциза стана по-скъпа от храната ми за една седмица - започнах аз.
- Браво, браво! Казах ли ви аз колеги, че това с акцизът бе правилна стъпка? - се провикна някой в тълпата отзад.
- И ходя много повече, откак поскъпна бензинът - нови възгласи "браво" подкрепиха репликата ми.
- А може би, освен здравословният начин на живот вие и спортувате на тази преклонна възраст? - с див ентусиазъм продължи да ме напада репертерката.
- Да, качвам редовно стълбите на входа, аз знаете ли... живея на десетият етаж, а откак вдигнаха цената на тока пари за асансьор няма, та се налага...
-Чудесно, чудесно! - се чу да изрича бравосващият глас.
-А на лекар, на лекар ходите ли редовно? - продължи да ме пита младото диваненце, подавайки ми въпрос след въпрос като картечен откос.
-То, джи-пито ми се спомина малко преди да се пенсионира, а ново не са намерили още, чакали да се завърне някой от емигриралите навън. Ама междувременно да ви кажа, то и зрението ми се подобри. Нали спряха тока заради неплатени сметки, та вече съм почнал да виждам не само на светло но и на тъмно, че то по тия стълби до десетият етаж...
-Ето, виждате ли колеги, как всички наши реформи са дали добър резултат? - се провикна възторженият шишко от задният ред, де ме бравосваше допреди малко.
-А вие кой сте господине? - на свой ред попитах и аз.
-Е, как да не знаете кой съм, аз съм новият ви финансов министър! - припряно ми отвърна той и продължи:
- Именно благодарение на строгата фискална дисциплина и структурни реформи провеждани от моето министерство редом с това на социалните грижи, днес пенсионерите са здрави и жизнени дори и на възраст като вашата. А вие, сигурен ли сте, че имате навършени 125 биологични години и 100 години осигурителен стаж? Да не сте измамник някакъв, решил да си прави шега с пенсионната ни реформа? Да знаете, че още на втората реформа това го инкриминизирахме и ако нещо... -
За миг изстинах, но после без да ми трепне ръката протегнах към него личните си документи, в които всичко потвърждаваше претенциите ми за пенсия.
- Странно, много странно - озадачено взе да си мърмори той, въртейки ги недоверчиво в ръцете си, докато ги оглеждаше от всички страни. - Май по-добре щеше да е, ако бяхме опитали и с цианкалий.

сряда, 6 юни 2012 г.

Патриций



    Едва ли знатните патриции в древния Рим са гледали с такова омерзение и презрение към плебса, както моят черен дзвер към мен от леглото сутрин.
 Ако можеше да говори, със сигурност погледът му щеше да е придружен от репликата - Какво си ме зяпнал, я марш на работа, че и аз трябва да яда!
 Той отдавна, за разлика от мен е намерил отговорите на основните житейски въпроси от рода на - Кой съм? От къде идвам? Накъде отивам?
 Той просто е царят, а на мен е отредена почетната роля на слугата.
 Идва самодоволен, за да си полегне.
 А ако му е тясно, просто ме изритва.

 За да се почувства Човек.
За разлика от тези, които могат само да му завиждат.

 Един над всички, всички за един!

Ако пушенето е престъпление

 В последните седмици тече масирана медийна кампания, поставяща си за цел да криминализира пушенето, като проява умишлено насочена срещу здравето на околните.
 Да оставим настрани рекламните послания в клиповете и доколко добре са направени те.
 Да оставим настрани и верността на "фактите" изнесени в тях.

Нека просто да се запитаме - Ако пушенето е престъпление, защо тогава не са инкриминирани и следните дейности застрашаващи пряко нашето здраве?

1. Замърсяването на въздуха, който дишаме.
2. Замърсяването на водата, която пием.
3. Замърсяването на храните, които приемаме.

Човешкото здраве не се крепи само на това, дали ще пушим или не, дали около нас ще пушат или не, а на средата в която живеем. На храната която приемаме, на въздухът който дишаме, на водата която пием и на живота който водим.

 Високото ниво на стрес, в което живеят повечето от нас за последните 20 години на "преход" също влияе негативно за здравето ни. За него, от кой точно ще се търси отговорността - от бездарните ни и продажни политици, от МВФ или от Световната Банка?

 Не мога да приема на сериозно една кампания срещу тютюнопушенето, като панацея в борбата за по-здравословен начин на живот, ако в същото това време медиите през които тя се води си затварят очите за всичко останало, което ни убива.
 Кое по-бавно, кое по-бързо.