неделя, 26 септември 2010 г.

Това е положението :)


La Mercè from Barcelona Cultura on Vimeo.


Е, това е причината да нямам време за този блог.
Като свърши фиестата, ще си посъбера малко мислите и чак тогава ще мога да напиша нещо за това, какво е да си в Барселона по време на такъв празник.










четвъртък, 23 септември 2010 г.

Барселона - първи впечатления

 Казват, че първото впечатление за даден град или... човек е най-важното.
Е, както се бях зарекъл, пристигнах в Барселона. Вярно е, че за един град е некоректно да се дава оценка на няколко часа впечатления от него, но аз не се славя с особена коректност в това отношение, та ето за това и моите впечатления
 Барселона е шумен град, бързащ, суетящ се, бърборещ. Особено женската част от него. Ако сте мислели, че жена ви говори много - елате в Барселона. Тук жените говорят повече, но с една приятна разлика в недостатъка - нищо не им се разбира. Бърборани. Съберат ли се две - седянка, съберат ли се три - манифестация.
 Дори и забързан, по улиците им се чувстваш спокоен, образцов ред на движение, през 50 метра фигура на градски полицай и навсякъде около тебе щъкат скутери и велосипедисти.
 Красива жена на колело, това бе гледка, която почти бях забравил!
 Не се отчайвайте, ако ви се види всичко прекалено европейски и това ви кара да се чувствате подтиснати - на главната им улица Ла Рамбла си има баш цигани, които досущ както на морските ни курорти ти предлагат всевъзможни измишльотини и джунджурийки на цената на совалката Атлантис.
 Аз лично нямах шанса да изпитам и грам носталгия по изстрадалата ми родина.
От всички улички на старият град уцелих единствената в ремонт, на която пневматичният чук те буди още в осем сутринта, а арабските и индийски магазинчета от долу не затварят преди един след полунощ.
 Та именно и тази присъща нам сутрешна врява ме накара да стана толкова рано и да ви опиша първите си свежи впечатления.
 Следващите няма да бъдат навярно толкова ясни, защото ще бъдат притъпени от красотата на града, който тепърва ще разглеждам.
 :)

вторник, 21 септември 2010 г.

Ако абонатът не отговаря

 Пръкнала се е една интересна мода - авторът на блога предварително да се извинява за отсъствието си, сякаш постингите му негови, са хлябът насъщен за случайно преминаващите от там.
Интересна мода, но няма да я разнищвам в дълбочина, за да не взимам хляба на психиатрите, а простичко ще си кажа - утре следобед заминавам за Барселона.
 Надявам се да има какво да ме изненада.
Барселона е красив град и се надявам, до колкото мога и е по силите ми, да ви покажа онази част от нея, която ще ме впечатли и заплени.
Намерихме апартамент, точно между Ла Рамбла и площад Каталуния, недалеч от рибният пазар и на половин час пеш от пристанището. Набелязал съм си още от сега няколко кръчмички, в които да проверя достойнствата на местната кухня и да си крадна някоя рецептичка за вкуснотийка.
 Почти седмица ще съм там, интернет ще има, така че... няма за какво да ви се извинявам, нали?

понеделник, 20 септември 2010 г.

За досадните неща

 Ако нещо ми се отдава с голяма лекота, то това е отлагането на решенията за разни проблеми за по-добри времена. В смисъл, за оня далечен ден в неизвестното бъдеще, когато вече няма накъде и проблемът следва да бъде решен.
 Аха, запитайте се, какво по-приятно от това, да знаеш, че досадното справяне с някоя належаща работа може да бъде отложено за някой друг, далечен и неизвестен ден!
 Може би и това е причината временните решения да са толкова дълготрайни - елиминираш част от проблема, а с останалата му свикваш да живееш някак си.
 Един кран си ми капеше в банята, като казвам капеше разбирай от две години насам.
 Да, в началото проявих доза ентусиазъм, изразяваща се в опит за сваляне на крана и заменянето му с нов, но уви - по закона на Мърфи се оказа, че най-простите неща изискват най-много усилия от наша страна. На кофти място, с още по-кофти монтаж, с клеясали сглобки - с две думи - предостатъчно причини, за да реша, че няма как да се смени и да намеря временното решение на проблема изразяващо се в подлагане на съд за капещата вода.
 И тия, временните решения с течение на времето превземат целият ти живот без да се усетиш.
 Във всичките му сфери.
От дребните житейски до глобалните.
От един пирон изкривен в ролята на райбер, да подпре провиснала врата, на която нямаш време и нерви да сменяш и настройваш пантите, до избора на поредният временен политик, който да намери навременното решение, за временно оправяне на страната ни.
 И всичко е временно.
До момента в който ти писне да виждаш един и същ нерешен проблем всеки един ден и не седнеш да си го решиш окончателно.
 Колкото досадно или трудно да ти се е струвало решението му преди време.

четвъртък, 16 септември 2010 г.

Събарянето на блок 20 в Ямбол - ясен знак или отстъпление?!

Започна извеждането на последните ромски семейства от печално известния блок 20 в Ямбол, В района има засилено полицейско присъствие и жандармерия. - с това започват в момента всички новини.
 Надали има незапознат със сагата на бл.20 в Ямбол (ако има - пуснете си само името му в търсачките! ), с така нареченият и провален от самите тях - опит за евроинтеграция на Циганите у нас, започнат още по бай Тошовото време, с абсурдният почин да се предоставят безплатно жилища на тези, които са във вреда на обществото, като по този начин се поощрява паразитирането им на наш гръб.

Интересно ми е, как ще реагира жандармерията днес? Дали,  безкомпромисно както френската жандармерия по време на размириците в арабските гета в Париж или като страхливи кокошкари, обслужващи политическите цели на управляващите за пореден път.
Не трябва, не е редно да има какъвто и да е било компромис в тази насока. Точно днес е момента по един знаков начин да се покаже на всички цигани у нас, че след като живеят в тази държава, те са Длъжни да спазват и законите й! Още повече, че те самите унищожиха напълно до основи, това за което мнозина български семейства са чакали с поколения наред - дом осигурен им от държавата, като на крайно нуждаещи се.
  Ще видите ли подобна гледка в блок населен от българи или от друга етническа общност у нас?
 Едва ли!?!!
  Това е възможно да се случи единствено при циганите, защото самият им манталитет на поведение изцяло копира този на паразитите унищожаващи приемника си.
 И сега е момента, към тези паразити да се приложат всички законово определени мерки, за да спрат да тровят всичко около себе си с присъствието си! Не може в една държава да има два закона - един за българите и един за циганите в нея!

Еквилибриум

 Как мислите, дали е възможно да съществува филм, който да съчетае в себе си най-доброто като идея от "451 градуса по Фаренхайт" и "Матрицата" ?
 Да, оказа се, че наистина има такъв и това определено е "Еквилибриум".
Представете си един свят, в който ако чувстваш си престъпник, ако покажеш емоция нарушаваш закона. Ако четеш книга, гледаш картина или просто се любуваш на изгрева, то подлежиш на незабавно унищожение от пазителите на мира. Мир, който го е нямало и в най-черните ни представи за бъдещето пред нас.
 До къде може да стигне едно общество, в жертвите които то си налага?
 Каква диктатура може да приеме то, за да се чувства защитено от мечтите си?
Може ли да се унищожи човешкото в нас, това което ни кара да се събуждаме за живот всеки един ден или то ще надделее над суровите ограничения на разума?!
Всичките тези отговори, може би ще откриете, ако гледате "Еквилибриум" - един невероятен филм, оставящ дълготраен спомен след себе си и най-важното, каращ ни да се замислим над себе си и над това, което ни кара да се чувстваме живи и истински!

сряда, 15 септември 2010 г.

Анкетьор


- А сега, да видим теб, какво ще те правим?! - бавно провлачи Свети Петър, наплюнчи си леко пръста и отгърна следващата страница в тефтера си. - Така-а-а... - набърчи вежди , изсумтявайки под нос - А бре, тия записки кой ги е водил бре, мастило разлято, почеркът нечетлив, не, не може така да се върши работата, ама-ха, пак на събеседване ще я караме явно.
-Събеседване? Чакай малко, никой не ми каза, че ще правим събеседване! Ангелът или онуй там... обвито в сияние, да му се не види и халюцигенната мъгла с мъгла в тунела, той нищо подобно не ми каза? Само ми рече - Ай, с'я мойто момче, иди се нареди там на опашката при ония брадатият чичко с тефтера, той ще те зачисли на щат, дет' ти се полага - започнах да си мърморя тихичко под нос.
- Събеседване я, - дъртофелника явно ме чу - какво си мърмориш там, чух те! Събеседване ще правим, че я виж тука, някой идиот пак е объркал колоните и иди и разбери сега, кое ти е грях и кое не!
- Ми-и-и щом казваш... - примирих се аз - да събеседваме тогава!
- Точка първа - започна Събеседващият - ти Вярващ ли си?
- А-а-а, вярващ съм свети Петре, вярващ съм, как да не съм вярващ? Първо вярвах в победата на комунизма. Сетне повярвах, че комунизмът си е отишъл, без да разбера победил ли е или не, щото никой не счете за уместно да ми каже. По-насетне почнах да вярвам, че ще дойде светлинка в тунела с демокрацията и ей така си и умрях с вяра в светлото ни бъдеще, де така и не го дочаках!
- А бе, каква вяра е тая твоята бре мушморок, твоето не е вяра, а ерес - разгневи се светията, та чак и брадата взе да му се тресе. - Твоето не е вяра светла и праведна, а вяра на ... на овца метилява заблудена.
- М'чи прав си свети Петре, като те слушам така, прав си! То, ако не бях овца метилява заблудена, щях ли и аз толкова време в такива ереси да вярвам, ама да те питам, без да се ядосваш, нали, тука при вас, как е с бъдещето? Светло ли е, как е, че то, цял живот все него си чакам, а то...все мъгла!
- Грях ти на езика човече така непочтително и неуважително да говориш! - ей, ама и как витиевато го каза, да да можех и аз така, напевно да се изразявам?! - Грях голям! Да се отбележи за протокола - Атеист!
- Да видим следващата точка... ти, молеше ли се!
- Кой, аз ли ? - възторжено попитах, усещайки, че навлизам в свои води - Че, как да не съм се молил бре свети Петре, та аз цял живот съм се молил! За повишение, за по-добра заплата, за по-малки данъци, да се прибера жив вечер в къщи, ехеее-е-е бедна ти е фантазията, за колко много неща се молихме там долу, ама, като няма кой да те чуе, то май се молиш само на себе си, да се отървеш от тоя пусти живот, де краят му се не види.
- Стига, достатъчно! - брадата пак се разтресе - Отбелязвам, не се е молил правилно!
- Ми, да бяхте дали някакви указания за правилната молитва бре... ( е, как да му викам вече, на Петре, на Пешо, на Пепи.. вече толкова време си говорим и можем да минем на "Ти", нали? )

- Правилни указания, ама друг път - отсече той и пак си вписа нещо в анкетният лист. Предполагам "неправилно молещ се", ама то, какво ли ми е правилното до тук, да се питам?
- Виж какво Петре, я го зарежи ти тоя анкетен лист, то е явно, че по всичките ти параграфи съм грешен, ами давай направо по същество, пращай ме в Пъклото и да си одим, по живо, по здраво! - не ми издържаха нервичките вече, а и предусещах, че на следващият му въпрос ще го докарам до апоплектичен удар с все погрешните си отговори към него.
- В Пъклото не може, щатът за тоя месец е запълнен! -ядно промърмори той. - Ама да знаеш, такива кат тебе, де все много знаят, са си точно за там - и започна да ми изрежда в кой кръг от Ада, какъв кеф неописуем ме чака, ако си бях с късмета роден да съм си мазохист по натура.
- И в Рая няма да те пусна, да знайш! Че после, всички ще ме емнат да ме питат, как такъв серсемин като тебе там съм пуснал - с почесване по плешивото теме, промърмори той.
- Ми-и-и... тогава? - не виждайки друга алтернатива запитах аз?
- Тогава, тогава... - една лукава искра проблясна в очите му - заставаш ей тука, хващаш тоя анкетен лист и започваш да анкетираш новодошлите, докато аз реша, какво да правя с тебе или го реши началството - отсече с нотка на облекчение в гласа той и се оттегли в сенките на Небитието.
Та сега, да знаете, не че се хваля де, ама въпросникът е вече в мене и ... да ви запитам - А вие, молите ли се? На кого, а? По колко пъти? Така-така, разказвайте...
И вярвате? Ах, колко интересно?  В кого?

Техническо прекъсване


ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ:
От утре АДА прекъсва дейността си по технически причини !
Грешници, задръжте за малко положението !
Не умирайте !
Приема временно е спрян !

  Така-а-а, заковахме табелката.
 Цъ, малко е накриво? Да, така е по-добре.
 Прочетохте ли я! А така, да знаете, от утре прекъсваме по техническа причина! Не, че не ни се работи или сме уморили да ръгаме грешниците с вилите. Не, няма такова нещо, ние в Ада по принцип сме си работливи и изпълнителни и до вчера си изпълнявахме нормата, че даже я и преизпълнявахме, та се налагаше Мефистофел да събира нови кандидати с всевъзможни изкушения, за да се запълни свободната бройка. До вчера. Докараха ни нова група грешници, от някаква си там страна на Балканите, България й викаха.Никакви проблеми не ни създадоха, даже с възторг приеха новината, че са в Ада.
- Ха, че вий на това Ад ли му викате?
- Че, какво му има? - леко се притесни шефа.
- Ами елате в България да видите какво е Ад! - нагло ни отговориха те и взеха да се посбутват с лакти, и да си намигат един другиму.
 Сати (така му викаме галено на шефа, когато не е до нас), взе да се замисля и се начумери - Ами сега, ако се окаже, че тука я караме по остарели технологии, а при тях наистина е по-зле... ще ни се срине репутацията, губим си пазара и чакай за в бъдеще грешници в Ада, след като имало и по-страшно от него?!
 А на тия тарикати, хич и не им дреме. Някои даже, без да ги подканяме взеха да влизат по казаните, своеволно да се самонастаняват и да подвикват радостно - Ох, баня, ох кеф! - Започнаха да се плацикат из лавата, даже се скараха, че нямало за всички място и някои трябвало да стоят на студа.  Какъв ти студ бре? Ние тук си работим по стандарт! Открай време си поддържаме най-качествените и жежки температури, те от студ ми се заоплаквали?
 Гледаме, по едно време мощността на първи казан започва да спада. Отиваме с приятелчето да проверим каква е работата, а то каква била?! - от него медни тръбички стърчат някакви, по серпентини извити, а в единия край нещо капе и на спирт мирише?!
- Какво направихте с казана бре, маскари! - развикахме се ние, а там един мустакат чичко си пее "Градил Илия килия" и притуря ли, притуря дърва в огъня.
-Ти казана го остави на нас, а пък...-многозначително намигване,- после ще си делнем ракийката !
 Отидохме да се оплачем на шефа, а той дойде, поогледа отстрани, поцъка с език и отпи от подадената му бутилка след което примлясна доволно с уста !
-А-а, ракията е арна сватанак! Вий, тия тука, няма да ги закачате, от днес са под моя закрила , че закъде сме в Ада без качествено пиене! Че и безбандеролно отгоре на това, не като онова скъпо уиски дет свети Петър ми го пробутва на оперативките пред... - тук той се изкашля многозначително и ни погледна изпод вежди.
 Е, разбрахме го от половин дума, шеф ни е все пак, а думата му е закон.
 Прежалихме първи казан, все ще се оправим някак си я, че то - ей на, още осем казана си имаме, в пълна изправност. Работят си, та пушек се вдига.
 Тръгваме към втори казан, а там толкоз народ се наврял, че с телата си отнемат цялата му топлина. А по пътя ни спира някаква понакъдрена лелка и ни вика :
- А-а, тука не може - този казан е за социално слабите!
-Ама, какви социално слаби бре госпожа, вие тука толкоз много сте ги наблъскали накуп, че то ни енергия, ни мощност му е останало на казанчето ?
-Как какви, при нас социално слабите са мнозинство и са ни твърд Електорат! Трябва да се уважават! Може да е по малко, ама има за всички - те са свикнали и на малко да се радват. Ех, че било хубаво при вас, топличко, уютничко - не е както в панелката през зимата на спрени радиатори на парното. Така че, да ви няма - оставете ме да си върша работата и проявете разбиране!
 А бе, възпитани сме си ний, а и госпожата ни се видя много бойна, та решихме да не влизаме в конфликти. Ей, на - седем казана все още си работят, в пълна изправност - ще се справим някак си!
 С някакво тежко предчувствие се запътихме към трети казан, а него никакъв го няма. Целия пребоядисан в жълто, а около него някакви кьосеви младоци събрани и спорят, дали да преобразуват дървата в мазут или да ги изтъргуват срещу външният им дълг.
 А над тях, на набърже скован от липсващите дървета пиедестал, се възвисява една леко прегърбена фигура на доста по-възрастен господин и ги успокоява - Спокойно братя Българи, не се карайте, нека по един ку-у-ултурен и европейски начин да решим въпроса, с единомислие !
 Попитахме го, кога смятат да подкарат пак казана в действие, а той се почеса по брадичката, намести си очилата и отсече леко провлачено - Когато му дойде времето, рано е още да се каже.
 Отказахме се да го разпитваме повече, след като прочетохме и опънатия над него транспарант "Пусков срок след 800 дни".
До четвърти казан не можахме да стигнем, бе обграден с обръч, с обръч от фирми и от него даже пара не излизаше. Малцинство били, и движение даже някакво .
 А движението даже го и видяхме - от време на време обръча се разтваряше, за да пропусне поредния автобус и отново към небето се разнасяше протяжния звук на зурли и маанета.
 Пети и шести казан ни ги спряха предсрочно - не отговяряли на европейските директиви за сигурност.
 На седми му обложиха мазута с акциз и сега му отваряме кранчето, колкото за малко пара да вдигне и пак го затваряме, че на тия цени на мазута не смееш вече нищо да запалиш.
 Лилит, със сълзи на очи отиде на някакво "Околовръстно" за да набави твърда валута, че скоро като си платим акциза, няма да има средства да доставим нов.
 Осми ни го свиха някакви мургави създания , за скрап го били отнесли.
Ей, ама как ни го свиха - направо в движение, както си работеше.
Мигнеш - губиш, така ни обясни Пожарникарят и обеща, че когато го изберем за шеф на Ада такива неща повече нямало да се случват. Той имал опит в тия работи, даже и с Интерпол си сътрудничел навремето- много добре ги знаел кои са. Да не сме берели грижа, само да изчакаме малко до избори, а пък после здрава ръка щяло да има в Ада. Не като при Сати, алкохоликът му неден, дето от първи казан насам само спи, хърка, пърди и се уригва насън.
 Че така, сега си я караме само на девети, Последен казан, колкото за пред гости и височайши делегации да покажем, че работа се върши.
 Събрали сме се всичките дяволи в кръгова отбрана и никой не смее да притвори очи за миг, да не би някой българин да се домъкне, че и него да ни спрат! Топлим се едни други, че бая хлад настана в ада, държим вилите насочени напред и чакаме някой да ни спаси от тях!
 Ама гледам, нещо пак на тумба се събират, някакъв белокос сочи с вдигната длан небето и скандират - Атака, Атака...


/дата на създаване 22.06.2008 /
Де факто, това е предисторията към Анкетьор /



Предизвестеният край на една умираща нация

 Вгледайте се внимателно в тази снимка!
Това, което виждате е бъдещето на България, една страна със застаряваща и изпростяваща нация в нея.
 Страна, от която будните и образованите все повече ще бягат, а в нея ще останат идиотите, патриотите и тези, които никой няма да иска да приеме по света - аутсайдерите на Европа.
 Неграмотни лумпени, това ще е състава на половината от работоспособното ни население, само след десет години според доклада на Световната банка. А, на този доклад може да му се вярва, защото именно Световната банка стои в основата на "реформите" у нас, протекли за изминалите двадесет години. Световната банка и наивното овчедушие на българите, чакащи вече две поредни поколения Месията, Водачът, Фюрерът, който да ги изведе до Обетованите земи на цивилизованият свят.
 Затъващи все повече в лоното на собствената си посредственост и тесногръдие, предпочели турски сериали, наместо образователни програми, дали на малцинствата твърдата уверенеост да се чувстват с повече права от мнозинството.
 Това е бъдещето на България!
 Вгледайте се внимателно в него, защото след не повече от едно поколение ще живеете с него!
Със стопяваща се популация, с деца избягали на хиляди километри от родните огнища, заобиколени от анклави на подивели и неграмотни "хора", за които цивилизованият свят няма да щади средства да си ги държим при нас! 
За което, само ние ще сме си виновни.

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви .
С книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!

Върви към мощната просвета,
в световните борби върви.
От длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред !Народността не пада там,
гдето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в историята веч,
едно със другите славяни
кръстосай дух със огнен меч!

вторник, 14 септември 2010 г.

"Неприкритата измама на Уолстрийт" от Мат Таиби

  На 11 март 2008 г. някой – един господ знае кой – прави най-налудничавия залог на Уолстрийт. Непознатият купува опции за 1,7 милиона долара като спекулирa, че достопочтената банка Беър Стърнс ще загуби повече от половината си пазарна стойност в следващите девет дни. Финансов анализатор сравнява тази безумна стъпка като “да купиш 1,7 милиона лотарийни билета.”
 Но най-шантавото е, че залогът се оказва печеливш.

В края на същия работен ден акциите на Беър Стърнс се продават за 62,97 долара. Тогава нашият спекулант е притежавал правото да продава огромно количество акции на Беър за 30 и за 25 долара на или преди 25 март. За да сработи схемата, банката е трябвало да се сгромоляса по-бързо и по-болезнено от всяка друга брокерска къща преди това.

На другия ден, 12 март, Беър се срива. В следващите няколко дни компанията губи почти всичките си кешови активи и се вкопчва в обещана от държавата помощ. В края на седмицата Беър Стърнс е поставена на колене от Федералния резерв и Държавната хазна на САЩ я принуждава да приеме изкупуване от Джей Пи Морган Чейс (на която са платени 29 милиарда долара от държавата като зестра) на унизителната цена от два долара за акция. Който и да е купил опциите на 11 март, се е събудил на 17-и с печалба 159 пъти по-голяма от първоначалната си инвестиция, или 270 милиона долара. Този брокер или е най-големият късметлия на света, или е най-умното копеле, или…

Или какво? Този нагъл случай на вътрешна манипулация е толкова очевиден, че дори сенатор Крис Дод, председател на беззъбата Сенатска комисия по банково дело, не може да се въздържи и го коментира няколко седмици по-късно, докато разпитва Кристофър Кокс, тогава шеф на Комисията по ценните книжа и борсите на САЩ (The Securities and Exchange Commission – SEC). Дод отбелязва: “Подобна печалба би трябвало да е събудила някакво подозрение в SEC. Това е повече от обикновен слух.”

Брент Бейкър, бивш старши съветник в комисията, разказва: “Виждал съм как агенти на SEC са изпращани в чужбина да разследват вътрешна манипулация на стойност 2000 долара. Но не направиха нищо, за да спрат този случай.” 
  Половинчатият надзор на SEC не остава незабелязан от пазарите. Шест месеца след като Беър Стърнс е разкъсана от хиените, почти същият сценарий се повтаря и с друга банка от Големите пет – Лемън Брадърс. През септември 2008 г. тя е направена на пух и прах в друг случай на явно манипулиране на пазара. От този миг нататък икономическата криза се разразява с пълна сила, а глобалната икономика започва свободното си падане.
 Както всички останали големи търговци в напомпания икономически балон Беър Стърнс и Лемън Брадърс са в кюпа и предразположени към срив. Повечето от използваните техники за разоряването им са законни: кредитните пазари са свити, разпространяват се слухове и напълно законните къси продажби натискат цените на акциите надолу. Скокът на Беър и Лемън в небитието със сигурност е бил подпомогнат, най-вече с очевидната схема на фалшифициране, известна като непокрити къси продажби.
 Изпълнен с ирония е фактът, че точно тази схема изиграва толкова важна роля в краха на тези две компании. В крайна сметка икономическият бум, който разду Беър и Лемън до фантастични пазарни стойности, бе част от фалшивата икономика. Същата тази, която самият Уолстрийт създава, за да замести изгубения си законен бизнес. Към средата на управлението на Буш повечето инвестиционни банки не разполагат с налични пари, с които да финансират създаването на реална икономика и работни места. Вместо това Уолстрийт постоянно изкушава тълпи от несъобразителни инвеститори с поредния балон. Единственото, което се променя, е името на детската игра – интернет, имоти или петролни фючърси. Уолстрийт превръща американската икономика в огромна машина за заграбване на активи, която изсмуква последните капки кръв от трупа на американската средна класа.
  Икономическият глад оставя хиените без плячката им от средната класа. Това ги кара да търсят нови жертви помежду си, като Беър и Лемън, и да използват същите схеми, с които допреди са грабели САЩ. Оставените следи могат да ни покажат как е сработила цялата схема и как дори държавните регулатори, които би трябвало да защитават обществения интерес, са абдикирали.
 Това е инвеститорско кръвопускане, което с помощта на държавата води до чудовищно съсредоточаване на икономическа и политическа власт. В началото на 2008 г. в САЩ съществуват пет големи инвестиционни банки – Беър Стърнс, Лемън Брадърс, Мерил Линч, Морган Стенли и Голдман Сакс. Сега само последните две все още съществуват като независими компании, разположени удобно на върха на преструктурирания Уолстрийт. Докато останалият цивилизован свят се бори с последиците от миналогодишната катастрофа, като обуздава корупцията във финансовия сектор, САЩ кани хиените в управлението. Новият президент Барак Обама, избран с обещания да се справи с хаоса, напълни администрацията си с победилите Лемън и Беър и така даде благословията си за новия етап на разбойничество.
 За останалия свят наглото заграбване, наред с подозрителната липса на реакция от държавата означава, че капиталовите пазари в САЩ очевидно са престъпни. За тези, които живеят в Страната на неограничените възможности, ситуацията е още по-зле – икономиката не е била толкова жестоко съсипвана от времето на Голямата депресия – богатите вече няма какво повече да крадат.
  Ако се вгледаме внимателно ще видим, че американската икономика от последните десетина години, водена от различните видове деривати, е всъщност една огромна машинация. В основата си всички нови финансови инструменти, които предизвикват световния срив – суаповете за защита от кредитен риск и структурираните облигационни емисии, са въведени, когато икономиката не може повече да помпа капитали, за да създава финансови потоци от нищото. Реалните печалби са заменени със сложни формули, които са подкрепени от обещания и дължимости, вместо от реални пари. Суаповете за защита от кредитен риск дават възможност на банките да раздават повече кредити, без да имат парите да покрият евентуални непогасявания. Друг вид структурирани облигационни емисии позволяват на Уолстрийт да издава облигации, обвързани не с реални месечни плащания по ипотеки, а само със смели обещания на недобросъвестни кредитори. Това чудо дори си има и име – синтетични структурирани облигационни емисии, което всъщност е дериват на деривата. Цялата икономика е измислица, но всички банкери си вярват до края.
 През последните десетина години никой няма по-голямо влияние върху тази измислена икономика – особено в пазара на недвижими имоти – от Беър Стърнс. През 2004 г. банката е една от петте инвестиционни институции, които настояват SEC да намали ограниченията за кредитиране, които повеляват, че за всеки 12 отпуснати долара банката трябва да притежава един. В резултат на либерализирането съотношението на дълговете спрямо капиталите на Беър хвръква до зашеметяващите 33 към 1. Тя използва тези дългове, за да издаде тонове ценни книжа, обвързани с процъфтяващия бизнес на ипотеките и довежда до безпрецедентния връх на нейните акции от 172 долара в началото на 2007 г.
 Но през лятото на същата година Беър започва да затъва. Два от хедж фондовете, силно обвързани с ипотечни сделки, се сриват, което предизвиква кредитната агенция Стандарт енд Пуърс да понижи рейтинга – от стабилен на негативен. Банката преживява зимата, като изритва главния си изпълнителен директор, колебливия Джими Кейн. Към март 2008 г. изцяло зависи от мрежа от кредитори, които наливат милиарди долари в заеми само и само компанията да не затвори врати. Така Беър се превръща в идеалната жертва за пазарните спекуланти.
 На 11 март, когато нашият Нострадамус залага 1,7 милиона, че Стърнс ще се обезцени, се провежда среща, която остава напълно незабелязана на Уолстрийт. В същия ден президентът на Федералния резерв Бен Бернанке и тогавашният президент на клона на Федералния резерв в Ню Йорк Тимоти Гайтнър събират всички важни клечки от Уолстрийт с изключение на Беър Стърнс. На срещата са представени Джейми Димън от Джей Пи Морган Чейс, Лойд Бланкфайн от Голдман Сакс, Джеймс Горман от Морган Стенли, Ричард Фулд от Лемън Брадърс и Джон Тайн, оглавяващ все още държащата се Мерил Линч, близкият до Клинтън Робърт Рубин, Стивън Шварцман от Блекстоун Груп, Кенет Грифин от Ситадел Инвестмънт Груп и още неколцина директори на хедж фондове.
 Събирането не е обявено публично. Информацията за него случайно е открита от репортер на Блумбърг, получил достъп до работния график на Бернанке. Rolling Stone направи опит да се свърже с някои от присъстващите, но всички отказаха да коментират дискутираните теми по време на срещата.

Но какво точно се е обсъждало? Няма преки доказателства, че Бернанке и Гайтнър са свикали тази среща, за да коментират проблемите на Беър, или как да я оглозгат до кокал. Възможно е някой от присъстващите да е направил неразумен коментар за банката по време на друга среща, като по този начин неумишлено е засилил натиска върху нея. Не може обаче да се вярва на думите на Бернанке и Гайтнър пред Конгреса на САЩ. Месец след пропадането на Беър двамата свидетелстват, че са разбрали за проблема с ликвидността на банката чак на 13 март, въпреки упоритите слухове, циркулиращи от понеделник, и срещата им с всички ключови играчи на Уолстрийт. Това е почти същото, като да кажеш, че си прекарал следобеда на 11 септември 2001 г. в Овалния кабинет, но си разбрал за падането на Кулите близнаци чак на 14-и.

Заради поверителността, която Федералният резерв изисква, няма как да се разбере какво точно се е случило на тази среща. Но е известно, че веднага след нея Беър става център на внимание и всеки голям играч на Уолстрийт започва да вади животоспасяващите системи от ръката на пациента. Банки, брокери и хедж фондове, които имат активи в Беър, масово започват да ги теглят (което затруднява банката да покрива текущите си плащания) и да купуват суаповете за защита от кредитен риск (като обявяват на всеослушание, че очакват да се сгромоляса). В същото време тя е залята от лавина от искания от разтревожени инвеститори. Те се опитват да продадат заемите, които Беър им дължи, на други финансови институции, които да поемат събираемостта на кредитите. До средата на 11 март двата големи конкурента на Беър, Креди Суис и Голдман Сакс, са затрупани от подобни искания. Стига се дотам, че те дори временно спират да ги приемат, което е ясен знак за пазарите, че двете банки сериозно се съмняват в стабилността на Беър Стърнс.

Подобни техники са добре познати и са използвани от години от малките спекулативни компании срещу по-малки фирми. Но най-изобличаващата прилика между предишни манипулации и кампанията срещу Беър е използването на измамна схема, наречена непокрити къси продажби. Веднага след края на събранието във Федералния резерв на 11 март Беър става мишена на тези незаконни машинации, а компаниите, стоящи зад тях, според слуховете, са били представени на срещата. След като SEC не успява да идентифицира кой стои зад кампанията, служителите на Уолстрийт се осланят само на слухове.



Историята на непокритите къси продажби води началото си от 1973 г., когато Уолстрийт преминава към напълно електронна система за търгуване на акции. Преди това ако човек реши да продаде акции от Суперяката Компания X, той и купувачът трябва устно да се споразумеят чрез брокер. Купувачът придобива официално акциите, но чак след това брокерът му предава реалните хартийки. За тази цел е използвана абсурдна система на куриери, кръстосващи града, която в крайна сметка е застрашавала нормалната работа на пазарите.

За да се справи с този проблем, Уолстрийт създава огромно финансово хранилище – Depository Trust Company (DTC). Този частен консорциум е притежаван от брокери и банки и основната му цел е да централизира и поддържа архива на пазарните транзакции. В случаите, когато даден брокер продава акции на друг, тръстът осъществява продажбата, като само вписва промяната.

Електронната система стимулира бурното развитие на нови финансови инструменти. Непокритите къси продажби, практика, която рядко е била използвана преди, стават много популярни. Този инструмент е напълно легална транзакция, която дава възможност на инвеститорите да залагат срещу акции. Да речем, че даден мениджър на хедж фонд иска да заложи срещу акциите на друга компания, например въображаемата Ранена Газела Интернешънъл. Тогава той отива на фондовата борса и търси брокерска къща като Голдман Сакс, която има тези акции и е готова да ги даде назаем. Така в една чудесна сутрин той взема назаем хиляда акции на Ранена Газела Интернешънъл от Голдман Сакс, които този ден се търгуват по 10 долара.

Съвсем спокойно мениджърът продава акциите на борсата, за което получава 10 000 долара, и единственото, което му остава, е да чака. Седмица по-късно охранителни камери хващат главния изпълнителен директор на Ранена Газела Интернешънъл да прави секс с проститутка в една от тоалетните на Бъргър Кинг. Заради скандала цената на акциите се срива до 3,50 долара. Нашият човек излиза на пазара и изкупува същите хиляда акции, но сега стойността им е само 3500 долара. След това ги връща на Голдман, с което работата му с Ранена Газела Интернешънъл приключва. Залагането “накъсо” срещу компанията генерира чиста печалба от 6500 долара.

Трябва да се подчертае, че непокритите къси продажби са не само напълно законни в САЩ, но дори имат положителен социален ефект. С помощта на тези опции брокерите имат стимул да се ровят в работите на неефективни или корумпирани компании и да залагат срещу тях. Непокритите къси продажби играят ролята на полицаи – с тяхна помощ са разкрити машинации от ранга на Енрон и Уърлдком. Новата електронна система, представена от DTC, обаче създава много изкушения за хората, които искат да изиграят пазара. При хартиения вариант късите продавачи е трябвало физически да притежават акциите, преди да могат да ги заложат накъсо. Но при новата система трябва само да направят усилието да “намерят” акциите, които искат да заемат, като обикновено се ограничават до един разговор с брокер.

Нищо не пречи на брокер, който например има един милион акции на IBM, да ги обещае на още пет различни хедж фондове. Системата е направена така, че хедж фондовете могат да продадат тези несъществуващи акции и да доставят на купувача свидетелство за дължимост вместо реални акции. Когато акцията е продадена, но не е доставена, тя става “неизпълнена”, но няма регулация, която може да предотврати подобна транзакция.

Схемата е толкова печеливша, че хедж фондове, банки и брокери са готови да изплащат дивиденти за акции, които са “неизпълнени”, т.е. не съществуват. “Те правят разплащанията, без да протестират, значи печелят от друго място” – твърди икономистът Сюзан Тримбат, която е работила за DTC.

Тримбат е една от първите, която открива грешката в системата. През 1993 г. с нея се свързват група трансферни агенти. Те са хората, които във връзка с избора на членове на бордове следят кой колко акции притежава в дадена корпорация. “Трансферните агенти са забелязали, че по време на избиране на нови членове всъщност има повече гласове, отколкото акции” – разказва Тримбат. С други думи, трансферните агенти, работещи за корпорация с примерно един милион акции, получават 1,3 милиона гласа – нещо, което би трябвало да е невъзможно.
През 2005 г. търговската група Секюритис трансфер груп изследва 341 проведени избора в различни компании и открива случаи на изборни машинации във всеки един. Икономисти от Уолстрийт коментират, че системата позволява прекалено лесното фалшифициране на корпоративни избори. Почти всеки може да използва така наречената “система на празното гласуване” със заети огромен брой акции преди предстоящо корпоративно сливане или избор на членове на борд и да ги върне след това.



Късите продажби работят по следния начин: представи си, че си на почивка на далечен остров. Вместо да обменяш парите си в островни рубли, държавата ти предоставя малка печатница и ти предлага сделка – печатай колко си искаш пари, а когато си тръгваш, ще си уредите сметките. Така започваш да печаташ огромни количества рубли и да купуваш всевъзможни стоки и услуги. Скоро парите, които си избълвал, наводняват пазара и сриват стойността на рублите. С течение на времето това печатане ще унищожи напълно местната валута – ако например хлябът е струвал един долар, когато си пристигнал, той сега ще е по-малко от цент. Докато цените са на дъното, ти продължаваш да печаташ пари и изкупуваш всичко, което може да се купи – недвижимо имущество, коли, картини, техника. Един ден натоварваш всичко на кораб и решаваш да си уредиш сметките с местната власт. Тогава обаче се оказва, че рублите, които са напечатани, сега са просто хартийки без никаква стойност, така че с няколкостотин долара си изплащаш дълга. Вкъщи разпродаваш натрупаното имущество и правиш удара на живота си.

Това е добър пример за начина, по който може да се придобият активите на която и да било публично търгувана фирма. С непокритите къси продажби продавачите заливат пазара, като продават акции, които всъщност не притежават и така драстично намаляват цената на компанията – колкото повече акции се предлагат, толкова по-малко търсене има, следователно по-ниска цена.

През 2005 г. оплакванията от непокрити къси продажби дотолкова се зачестяват, че SEC е принудена да обуздае далаверата. Приетото ново правило “Reg SHO” теоретично трябва да попречи на търговците да продават и да не доставят акции. Трейдърите са задължени да прекратят търговията с акции на дадена компания, ако продадените и недоставени акции са повече от 10 000 за 13 дни. С други думи, ако фалшификатор е спипан да продава недоставени акции от дадена фирма за две поредни седмици, на него му се забранява фалшифицирането.



Беър Стърнс не е типичната компания, която би имала проблеми с непокритите продажби. До 11 март 2008 г. не е имало период, в който сериозно количество нейни акции да са продадени и да не са доставени. След 12 март, денят на срещата във Федералния резерв и на мистериозната покупка на опции срещу банката, броят на недоставените акции стига до небето.

Цифрите говорят сами за себе си: на 11-и има 201 768 недоставени акции, на следващият ден те скачат до 1,2 милиона, на 14-и броят им надминава два милиона, а на следващия работен ден хвръкват до 13,7 милиона. За по-малко от седмица фалшивите акции на Беър скачат над седемдесет пъти. Невероятно високият брой на недоставените акции само за тази една седмица е най-крещящият случай на пазарна манипулация в цялата история на Уолстрийт.

“Не се съмнявам нито за миг, че непокритите къси продажби спомогнаха за унищожаването на Беър” – казва сенатор Тед Кауфман, демократ от Делауеър, който въвежда закон, за да обуздае подобни финансови измами. На въпроса доколко Беър е очевиден пример за къси продажби по скала от 1 до 10, бившият съветник в SEC Брент Бейкър не се колебае: “Това е чиста десетка.”

Докато трейдъри на къси продажби фалшифицират акциите ?, Беър получава и друг удар под кръста – зловредни слухове. Репортерът на CNBC Дейвид Фейбър се позовава на вътрешна информация и съобщава на 12 март, че Голдман Сакс се въздържа от търговия с Беър, защото се притеснява за ликвидността ?. Въпреки че журналистът отбелязва, че мярката е само временна, новината се разпространява и вредата е нанесена. От банката обвиняват репортажа за голяма част от последвалата паника.

 Висш служител на Беър споделя: “Харесвам Фейбър, свестен човек е. Но се чудя дали някога си е задавал въпроса: “Защо ми казват това?” Има ясна причина подобно нещо да изтече в медиите – някой е искал да се сринем, при това бързо.”

 В началото изглежда, че развихрилата се спекулативна атака работи. Цената на акциите на Беър пада със 7% до 57 долара на 13-и. В ранната сутрин на 14-и обаче главният изпълнителен директор на банката Алан Шварц стига до споразумение с Федералния резерв и Джей Пи Морган Чейс за отпускане на спешен заем, с който да се гарантира, че банката няма да затвори. След като новината е отразена от медиите, акциите на Беър се покачват с девет процента и стигат 62 долара.

 Неочакваното развитие дава повод за възгласи “Оцеляхме!” в сградата на Беър. Много хора вярват, че цената ще продължи да се качва, като притиска късите спекуланти, защото залозите срещу банката няма да се осъществят. С други думи, ако цената на акциите продължаваше да се качва, залозите срещу Беър щяха да пръснат главите на нападателите.Радостта трае кратко – акциите ? завършват деня на цена от 30 долара, но не всичко изглежда е загубено. Тогава се случва нещо много странно. Извънредната кредитна линия, уговорена от Беър, е трябвало да продължи 28 дни. Същия петък, въпреки радостта, Гайтнър и тогавашният секретар на Държавната хазна Ханк Полсън, бивш директор на Голдман Сакс (една от фирмите, за които се подозира, че е замесена в измамата) изведнъж променят решението си. След като фондовата борса затваря в петък, Полсън съобщава на Шварц, че кредитната линия трябва да се ускори, защото не може да будува още една вечер в тревоги по Беър. Шварц трябва да намери купувач за банката си или може да си го начука.

 Беър няма друг избор и отваря счетоводните си книги за Джей Пи Морган, единственият потенциален купувач. След като вижда всичките лайна, включително огромен брой токсични инвестиции на вторичния ипотечен пазар, Джей Пи започва да шикалкави. Няма да купят Беър, ако цената не падне и не получат чували държавни пари, за да могат да се справят с по-миризливите части на банката.

 И така Федералният резерв, в чийто борд на директорите е и шефът на Джей Пи Морган Джейми Даймън, моментално се съгласява да удовлетвори купувачите и хвърля 29 милиарда долара държавни средства, за да изкупи гадните парчета от Беър Стърнс. Междувременно Полсън се справя с пазарлъка, като опира правителствения пистолет в главата на Шварц, за да продаде на по-ниска цена. Много по-ниска цена.

 В събота вечерта, 15 март, Шварц и Даймън дискутират евентуалното изкупуване на цени между 8 и 12 долара за акция. В неделя следобед Гайтнър обявява, че цената всъщност е паднала още – “акционерите ще получат между 3 и 5 долара на акция”. Същия ден Полсън, бесен дори и на тази “висока” цена, казва на Даймън в телефонен разговор: “Не виждам защо акционерите трябва да получат нещо въобще. По-скоро виждам нещо символично като долар или два за акция.”

  Така, само с едно кимване на голямата лъщяща глава на Полсън, Беър Стърнс се изпарява. Не трябва да се забравя, че по това време акциите ? все още се котират на ниво от 30 долара. Като сваля цената с 28 долара, Полсън обезпечава грандиозната печалба на манипулаторите, които незаконно са фалшифицирали акциите на банката.
 Въпреки че не е ясно кой точно стои зад атаката, тъй като късите продавачи не са длъжни да го оповестяват, кампанията със сигурност не е дело на група дребни кокошкари. Напротив, масовата продажба на акции и тяхното последващо недоставяне се превръща в ужасно печеливш сектор за най-големите играчи на Уолстрийт, по-добре познат като първичен брокераж.

 Да вземем за пример Беър Стърнс. На 11-и март акциите се продават на 62 долара и някой купува пут опции [даващи право, но не и задължение, на притежателя си да продаде актив на предварително фиксирана цена и дата] от маркет мейкър да продаде 1,7 милиона долара в акции на същата банка след девет дни за 30 долара на акция. За да балансират своето портфолио след подобна масирана търговия, маркет мейкърите могат и да разпродадат акции, които не винаги могат да намерят.

 Ето я и уловката: маркет мейкърите често продават тези фантомни акции на същия човек, който е купил пут опциите. В крайна сметка този, който купува, с радост би грабнал фалшиви акции, защото впоследствие може да ги продаде и така да свали цената на компанията. Понякога акции, закупени от маркет мейкъри, използващи тази вратичка, се наричат “куршуми”, защото колкото повече подобни дължимости има, толкова по-ниско пада цената на компанията – все едно разстрелваш фирмата от упор – точно както печатането на още и още банкноти обезценява валутата на далечния остров.
 Изглежда, че точно това се е случило и с Беър Стърнс. Някой е купил невъобразимо количество пут опции на банката, а след това някой е продал също толкова много акции, без обаче да ги достави.
 Финансовите беди можеха да свършат тук, като оставят след себе си едно неразкрито убийство и по-богати заподозрени. След три месеца обаче убиецът напада отново. От 27 юни 2008 г. лавина от недоставени акции на Лемън Брадърс залива пазара – в началото са 705 103, след три дни достигат 814 870, а на 1 юли са вече 1 556 301.
 Тогава започват слуховете. На 30 юни излиза статия, че Барклис изкупуват Лемън на три четвърти от цената за акция. Лъжата бързо е разобличена, но атаката продължава със стотици хиляди недоставени акции, което сваля цената на Лемън с повече от 40%. Основните играчи на Уолстрийт, които години наред са прикривали тези практики, изведнъж се изправят един срещу друг.
 От капиталистическа гледна точка подобни атаки са напълно оправдани, защото тези пазарни мастодонти са лесна плячка – лошо управлявани и затънали в дългове. От друга страна обаче, пълномащабна война между играчи от този ранг представлява опасност за всички. И така, на 15 юли се обявява примирие – Кокс разпорежда: късите продавачи трябва да заемат акциите, преди да ги продадат. Но уловката е, че забраната обхваща търговията с акции на 19-те най-големи компании на Уолстрийт, включително Голдман Сакс и Морган Стенли, и трае само месец.

Това е едно от най-странните правила – то забранява на банките да фалшифицират акции, но само за определен период от време и за ограничена група фирми. Очаквано акциите на Лемън и други подобни мародери се вдигат.

Но щастието се оказва много кратко – на 12 август забраната изтича и броят недоставени акции на Лемън започва да се покачва. На 1 септември акциите хвръкват до един милион, на 10-и вече са 5 877 649, на следващия ден са невероятните 22 625 385, а на 12-и достигат умопомрачителните 32 877 794 недоставени акции. След три дни цената на Лемън пада до 21 цента за акция и компанията фалира.

Очевидно е, че непокритите къси продажби са използвани за съсипването на Лемън, която, както Беър Стърнс, е била фрашкана с токсични активи и се е нуждаела от леко побутване, за да потъне. Главният изпълнителен директор на Лемън, Ричард Фулд, който със сигурност е един от най-големите задници на XXI век, свидетелства пред Конгреса, че “непокритите къси продажби и слуховете успяха да унищожат Беър. Вярвам, че подобни безпочвени слухове навредиха сериозно на Лемън Брадърс.”

Начините, използвани за съсипването на тези две компании, говорят за мащабна пазарна манипулация, която би трябвало да предизвика сериозно разследване. “Не става дума за липса на доказателства – твърди бившият високопоставен директор Ъруин Полак. – Следите се виждат от самолет. Да се отворят имейлите, да се открие кой е разпространявал неверни слухове, да се проследи кой е продавал накъсо и така ще се разбере кой е манипулирал пазара.”

Въобще няма да е трудно SEC да разбере кой стои зад атаките на Беър Стърнс и Лемън – трябва само да прегледа статистиката за проведените транзакции, която се съхранява от борсите. Повече от 20 месеца след мащабната манипулация федералното правителство не си е мръднало пръста, за да разреши двете най-големи убийства в историята на Уолстрийт. SEC отказва да оповести дали въобще работи по този въпрос. Единственият коментар от тяхна страна е, че “разследвания, касаещи финансовата криза, са приоритет.”

На 18 септември 2008 г.

Комисията в крайна сметка затваря вратичката за маркет мейкърите, като им забранява да продават тези фалшиви акции. В същият ден обаче приема и друго правило, според което хедж фондовете не могат да лъжат първичните брокери за произхода на акциите, с които търгуват. На практика това правило прехвърля вината за продажба на непокрити къси акции от най-големите играчи на техните клиенти.

Тогава се случва нещо невероятно. Морган Стенли започва да лобира пред SEC за цялостна възбрана върху късите продажби. Подобна идея не е минавала през ума дори и на най-пламенните борци срещу непокритите продажби. Патрик Бърн от Овърсток разказва изумен: “Години убеждавах SEC да спрат неистовото фалшифициране на акции на моята компания. Но когато Морган Стенли поискат забрана на законните къси продажби, го получават на другия ден.”

И наистина, на 19 септември Кокс налага временна забрана на търговията със законни непокрити акции. Цената на книжата на Голдман и Стенли бързо наваксва изгубеното. Компаниите са подпомогнати допълнително, след като са трансформирани в банково-холдингови дружества, което им позволява да получат огромна финансова помощ от държавата. Според закона подобна промяна изисква поне пет дни, но Гайтнър и Федералният резерв го уреждат само за една вечер.

Всъщност кой уби Беър Стърнс и Лемън Брадърс? Без пълно разследване от SEC разполагаме само с мотивите и оръжието на престъплението. Всеки във Вашингтон и на Уолстрийт много добре разбира какво означава Лемън Брадърс, дългогодишният върл противник на Голдман Сакс, да не получи държавна помощ. В крайна сметка този избор е направен от Ханк Полсън, секретар на Държавната хазна на САЩ, бивш главен изпълнителен директор на Голдман. “Когато Полсън, бивш човек на Голдман, избра да жертва Лемън, тогава се разбра, че цялата тая шибана работа смърди” – заявява сътрудник на Демократическата партия.

В деня, когато Лемън се срина, Полсън е притиснал Банк ъф Америка да изкупи Мерил Линч, което оставя Голдман Сакс и Морган Стенли сами да си играят на детската площадка, наречена американска икономика. Преди да бъдат разкъсани на парчета, Мерил, Лемън и Беър са специално охранени за първичните брокери. Всички тези положени усилия няма как да отидат на вятъра. Познай кои фирми отчетоха най-големи печалби тази година – според водещ финансов източник това са Голдман, Джей Пи Морган и Морган Стенли.

Може никога да не разберем кой е убил Беър Стърнс и Лемън Брадърс, но не е много трудно да видим кой е оцелял.



Непокритите къси продажби наистина са причината за падението на Беър и Лемън, но е нелепо да се смята, че те са предизвикали финансовата криза. Най-сериозните проблеми на американската икономика са резултат от много по-голямо финансово беззаконие – корумпирани рейтингови агенции, подвеждащи финансови деривати, поголовната имотна мания и общия спад на индустрията. Всичко това кара Уолстрийт да си помпа изкуствен растеж.

Фантомните акции, резултат от непокритите къси продажби, са симптом на проблем, който се разпростира отвъд фондовите пазари. “Причината за манията около акциите е, че те са много секси. Това всъщност се случва и на всички останали пазари” – споделя бивш инвеститор.

Например на суровинните пазари зад повечето от предлаганите стоки – петрол, зърно и соя – няма реален продукт, който може да се достави. Адам Уайт, директор в изследователски център, описва ситуацията: “Всички суровинни фючърси са всъщност непокрити къси продажби. Самото закупуване на стоки, които не съществуват, не винаги е вредно, но то може да насърчи спекулативни балони като петролния от лятото на миналата година. “Светът консумира 85 млн. барела нефт дневно, но е нормално да се продават по 1 млрд. на световните пазари на ден. За всеки реално съществуващ барел нефт се търгуват 12” – допълва Уайт.

Същото се отнася и за ипотеките. Когато кредиторите не успеят да намерят достатъчно будали, на които да отпуснат кредите, те препродават същата тази ипотека на няколко различни купувачи. Все повече и повече подобни случаи излизат наяве и както адвокатът Ейприл Чарни описва ситуацията, “в сравнение с тази схема Бърни Мадоф е дребен джебчия”. Схемата е много подобна на фондовите пазари, където късите продавачи доставят кредит вместо реални акции. Трейдъри на книжа, обвързани с ипотеки, понякога приключват доставката с декларация за изгубена ипотека, вместо с реалната ипотека. Доклад, представен от Американския институт по фалитите тази година, сочи, че близо една трета от всички книжа, обвързани с ипотеки, може би са изгубени или просто не са доставени.
 А какво се случва с облигациите? “Непокритите къси продажби са нищо в сравнение с пазара на облигациите” – разказва бившата служителка в DTC Тромбат. Машинациите с продажби на облигации без тяхната реална доставка са толкова разпространени, че са засегнали облигациите, издавани от Държавната хазна на САЩ. Точно така, Уолстрийт е достатъчно нагъл, за да фалшифицира държавния дълг на САЩ под носа на институциите по време на една от най-големите икономически кризи в историята. Обемът на недоставените облигации се е удвоил в сравнение с 2007 г. Само за една седмица през юли миналата година над 250 милиарда долара американски облигации са продадени, но не и доставени.

Обезпокоително е, че същността на американската икономика е фалшива, като имаме предвид, че икономическата власт е съсредоточена в ръцете на 300 бели мъже на Уолстрийт. Още по-тревожно е, че тази малка група съумява през последните години да докаже, че успешно може да контролира и държавата, за да продължи да придобива властови ресурс. Все по-малко вероятно е пазарите да бъдат обект на сериозен контрол, защото самата държава е контролирана от бизнеса.

 Дори Барак Обама, който бе избран с безпрецедентното очакване, че ще промени системата, нае Майкъл Фроман, бивш директор в Сити Груп, който взе бонус от 2,2 млн. долара, след като напусна компанията. Същата, която малко по-късно получава солидна държавна подкрепа. Новият президент на САЩ щедро обещаваше да ограничи ролята на лобистите. Но все пак назначи Марк Питърсън, бивш лобист за Голдман Сакс, като шеф на политическия кабинет в Държавната хазна. Той нае и друг кадър на Голдман – Гари Генслър, който ще контролира фондовите борси. Белият дом предаде контрола над Държавната хазна и Федералния резерв на Гайтнър и Бернанке, хора, които цял живот са носили куфарите на банкерите от Уолстрийт. Навръх годишнината от фалита на Лемън Барак Обама представи “сериозната финансова реформа”, но се оказа, че планът му е напълно беззъб, което веднага вдигна акциите на големите банки.

Най-големите играчи на Уолстрийт не само пишат сами правилата на играта и безочливо крадат милиарди под носа на държавата, но никой не прави нищо по въпроса. Основополагащи понятия като целостта на една акция, ипотечна полица или дори държавни ценни книжа не са защитени от държавата. Тези толкова нагли и очебийни престъпления, които от години са се превърнали в част от системата, не могат да бъдат спрени, въпреки че се извършват от днешните Рокфелер и Карнеги. Това, което преди 10 години бе второкласна шашма, днес се е превърнало в основния метод за печалбана Уолстрийт. Обирджиите поеха икономиката на САЩ и никой не се опитва да ги спре.










четвъртък, 9 септември 2010 г.

На тебе говоря, ей!

 Ей, не ме гледай умно, а пипни тука, тука пипни! 
 Бицепси, трицепси, форцепси, всичкото е желязо по мене Баце, желязо, направо чугун!
 К’во било онуй, долу ли? А бре-е-е, как да не знаеш бе, т’ва ми е еърбъга бе, за внезапни срещи с гравитацията, така да се каже. 
  И на подвижна масичка става, изпуснеш въздуха, сгънеш малко гърба и ей ти на - масичка бирата да си подложиш. Че те, за масата и пари ще ти вземат, а тъй – носиш си я, и кога ти притрябва, разпъваш!  Те тоя еърбег, ако знаеш, докато се позаформи да си го мяза как си требе, колко бира съм му налял, един язовир ще напълниш! И кюфтета, и кебапчета, ехе-е-е-е! 
 Ние тука сме знатна фамилия – Пънови! Иде от дядо ми, кога се е запънал като пън на една сватба и три дена не могли да го вдигнат от масата. Сам си станал, кога почнал чак с кочана от дамаджаната да си замезва, ама до тогава на никой не се е дал! 
 Ей го там на портрета с мустаците. Не оня бре, това е бабата! 
 А тя, да знаеш каква здрава баба беше, колците за домати, като шурикени ги бучеше. С едно хвърляне по пет на педя в земята забиваше! Леко, ей тъй, с врътка в китката. Юначен род сме ние, юначен. К’во се смееш бре, гледай ме в очите, на тебе говоря!
  Ей видиш ли го тоя сайт?! Кой сайт? Е, чакай да отворя лапи-топито де! 
Е, те за тоя ти говоря, Юнак точка Цом. Ком ли било? Да мълчиш, като ти говоря бре! Е, на виж, тука всеки юнак, като мене си търси. Гледай го бе, гледай го тоя к’ъв смешник се е извъдил – половин царство давал за… А бе, кой ти днес за половин царство на работа се хваща? 
 Ще му свършиш ти работата, а сетне едни делби, едни идеални части – ще те изработят да знайш! Или ще ти дадат нещо у драките де слънце не огрява, или за основен ремонт ще си плаче. Айде, без мене! Мене ме нема у тая система.
 Ламята да съм им трепел? А бе, абдали са тия, не знаят ли, че ламите днес са сред защитените видове. И що да я трепя? Много ядяла? М’чи, колко много? По два вола и едно теле? М’чи т’ва много ли е бре Баце? Я ни покани ти у вас, мене, браточката и сватанака, да видиш ти, какво е ядене, а? 
 Абдали с абдали! Наместо бизнес да позавъртят, те ша ми я трепят! Горкото животинче, тихо, кротко, виж само, как благо те гледа от снимката. Направо ще ти проговори, ей!  Не е кат’ мойта фурия! Да им я пратя, че да видят те, к’во значи Ламя! 
 Ей, виж бре, виж к’ва кикимора е тая! „Чувствителна, нежна принцеса, търси мъжът, Принцът на своя живот. Деликатна по натура, усеща всякакви неравности във взаимоотношенията, дори и да са с размер на грахово зърно.”  
 Ама, а де иди бегай ма, анорексичка недохранена! Чувствителна била? Всичките сте ми едни чувствителни и нежни, дорде човек ви се върже да ви вземе, а сетне на истински лами ми се превръщате. Барабар с коня и седлото цял го изяждате. 
 Я виж, тука има и рубрика „Изгубени”, като оня, сериала бe!  
„Спящата принцеса очаква своят принц, който да я събуди за нов живот с нежна и страстна целувка”. Дата на публикуване…, я, това е от преди двеста години бре?! Аз, да не съм ви некрофил бе, извратеняци такива?! Тая вече се е вмирисала, аз да ходя, да съм я целувам? Айде, бегай! 
 И тука половин царство? Скръндзи! Ей, тия не се научиха, как да пишат обява?  
 Локация, Локация, Локация! 
 Де са ви царствата бе, все у пущиняка! 
 През девет земи в десета, брез девет баира, планини, морета… ей, вие тези разходи за транспорт за нищо ги нямате? И мол сигурно няма на близо, а? Няма! И после ревете що юнаци не идвали към вас? Ми ще ревете, я! Да бяхте в Ница, Монте Карло, Монако, че да ви дойдем на гости, а то… пущиняк! 
 Гле’й с’я и форум си имаме! 
 Ей, тукинка на, цъкваш на „Форум”. Има един, де все на отворен се прави и много ми се хвали, че бил по-голям юнак от мене, видя ли го - „Храбрият Шивач”- седем с един удар убивал? Какви седем бре, какви седем бре, смешник! Я ела, да видиш у градския транспорт, малко преди да се окъпем за Коледа, как си пътувам сам отпреде, а всичко отзаде се е сгъчкало! Я минат малко по-напреде към мене и удар направо в носа са получили. Аз не ги бия де, те сами си падат. Ей, кекав народ се извъди, не кат’ едно време.  Дядо, само на високосна и кога дъжд го завари в полето се къпеше и пак, голям, здрав мъж си беше, а те?!
  Мъже, мъже като мене вече няма, ехе-е-е!
 Всичките, все гейчета разни ми се навъдили, като голи бройлери ми тръгнали и се фръцкат? Веднъж се опита, там една да ми маха вътъка с лепка някаква и такъв шамар си отнесе от мене, два дена не можаха да я свалят от стената!
 К’во се смееш бре, к'во се смееш, на тебе говоря!
 В очите, в очите ме гледай!
 На тебе говоря, ей!

сряда, 8 септември 2010 г.

Да подарим ли котарака?

 А сега, ако някой може, нека да ми обясни, как се стига до този блог  с отговора на въпроса "Да подарим ли котарака?" 

 Не се смейте, вярно е!

Нали си има опция към блогспота "Източник на трафика"?!
Е, разбираемо е да те нацелят по картинка, по име на блога, по нещо което си писал нявга в блога, ама кога съм искал да си подарявам котарака бре? Ей това нещо, направо си ме хвърли в размисъл? Блогът ли има вече наченки на изкуствен интелект, котарака ми ли влиза тайно да пише в него, че да си търси нов стопанин?

Странни неща се случват в тоя блог?

Полтергайст ще е!

Ако Google знае всичко?!

 Чичко Гугъл знае всичко - ключова фраза, дори култова, когато ти се наложи да се ровичкаш из нета, за да търсиш ключова за теб информация, касаеща работата ти.
 А работата ми определено изисква да съм в крак с всички нови технологии по света, като започнем от бравите с биометричен достъп и стигнем до сложните аминокиселини в хранителните добавки.
 Надали, когато съм я започвал преди години съм подозирал, как покрай нея ще ми се наложи много сериозно да разширя общата си култура, до ниво достатъчно за да объркам всеки един в разговор, с какво точно се занимавам. И аз не се опитвам и да обясня, от къде вече знам какво е LКарнитин, как се ектрахира кръвната плазма и дали може да се пренася електричество по безжичен път. Просто, с навлизането на интернет имам уникалната възможност всеки един ден да научавам нови неща, в различни сфери на познанието, които на моменти ме карат да се чувствам като кръгъл идиот, непроумяващ сложната терминология, а в други, ме карат да се чувствам горд, че съм част от същото това човечество, което не спира да се пита - А това, защо е така, а не иначе?
 До там съм свикнал да намирам в интернет нужната ми информация, че понякога се питам - А какво би се случило с човечеството, когато то открие отговорите на всичките си въпроси? Ще ги има ли качени накуп в някой суперсървър наричан Бог, събрал в себе си цялото човешко познание за света? И ще има ли все още търсещи Познанието, неразколебани от постигнатото преди тях?

 Да наистина, можем само да се радваме от факта, колко малко знаем за света около нас. Може би именно това ни помага да опазим своята наивност и любознателност, подтикващи ни да гледаме на всичко ново като през очите на дете, открило един приказен и неразбираем свят?
 И може би, именно това ни кара да вървим напред - желанието ни да открием още един отговор, на още един въпрос възникнал в нас?

 Та, няма как след тия блуждаещи сутрешни размисли да не стигна сам до извода, че човекът е човек до момента, в който има какво да го изненада. След този момент, той просто се превръща в циник.

вторник, 7 септември 2010 г.

Да напишеш книга?!

 Не мога да разбера ентусиазма на тези, решили да напишат книга, ей така, само за да кажат, че са я написали? И за какво им е тая книга въобще, да се пита човек?
 Нерядко ми е идело аз да го направя, когато отворя нова книга от нов за мен автор, а още от първите й 10-15 страници да ми пределно  ясен целият й сюжет, завръзка и финал. Чета, чета и се ядосвам - как може така бездарно да се изхаби сюжета? И ми иде да я хвърля тази книга настрани и да седна, аз да си я напиша от самото й начало сам. Колко пъти вече съм си казвал - Ей богу, това мога и аз да го напиша по-добре! - вече и аз самият не знам.
 Ядосвам се, когато добри сюжети се опропастяват от лош стил.
 Добре, то се знае, че не е луд този, който пише лошо, а този, който го издава и най-вече този, който го чете, но...?!
 Надали скоро ще напиша книга, не заради друго, а просто поради факта, че... от липсата на свободно време съм свикнал да затварям цялото действие във формат А4. Разказчета, така да се каже. Петминутки, така си им викам на писаниците. Петминутки, защото обикновено това е времето с което разполагам, за да си събера мислите, да видя ясно сглобен сюжета и да го изтипосам на белият лист.
 Чудя се... ако събера няколко петминутки, дали от събирането им би се получило нещо малко по-голямо, но смислено? Чудя се, чудя се и същевременно се ядосвам на посредствени автори и все се заричам да напиша книга. От доста време насам.
 Но, само по себе си писането ще е безцелно, ако е единствено за себедоказването, че аз съм по-добрият автор. По-добър от кого? От некадърниците, които ме вбесяват ли?
 И какво ще докажа на себе си, че аз съм един малко по-кадърен некадърник ли?
 По тази и причина, скоро книга няма да напиша.
 По тази и по още една - все още, дори и много рядко, успявам да попадна на книги, които ме радват истински. За съжаление, от ден на ден те стават все по малко, сякаш съдбата си прави майтап с мен, питайки ме - А, какво стана с твоята книга? До кога ще се заричаш?!
 Но, аз съм си инат и не се давам лесно.
 Да пишат тези, които имат мерак да пишат.
 На мен, за сега ми стига да знам, че мога и по-добре, остава да се науча как.

понеделник, 6 септември 2010 г.

Има и такива дни

 Има си дни, на които им се вика куцузлийски, демек, всичко си върви, ама си върви със задника напред!
 Отивам си на работа (идиотите работят най-вече по време на официални празници) и какво да видя - дошъл клиент чак от Варна да си взима стоката. Колега мой ненагледен му казал преди празниците, че точно днес, по случай празника сабахлянка всичко ще му е Мара втасала, та да дойде още в 8.30 и да си я вземе. Да, да - ама не! Едно на ръка, че по празник няма кой да му я даде и второ по-важното е, че камионът със стоката му дойде от Будапеща по обяд.
 Седя си аз и се почесвам умно, а бе, как аджеба ще обещаваш нещо, което от самото начало си е ясно, че няма как да стане? Лъжат, лъжат и окото им не мигва бре?!! И хем лъжат, ама и хем са си обрали чукалата тия де са излъгали клиента с думите - Имаме дежурен колега, той ще ви оправи!
 И как да ги оправя, като ни ми е по работа, ни по задължение да издавам пратки на клиенти?
 Имах случай тая година, колега решил да влезе в положение на клиента, издал му пратката, а той с неплатени задължения към фирмата. На другият ден - Аста ла виста бейби, демек ти работеше за нас до вчера, а от днес си свободен! Уволниха го, та стой та гледай!
 И сега, същият номер си ми го прилагат на мене. Сърцераздирателни истории ми разказват, ръце ми кършат, ама и аз, като един кютюк съм се запънал - Кой си ви е пратил, който си ви е обещал, той лично да дойде и да си ви даде стоката! Не е моя работа, няма да я свърша!
 По една проста причина - така, както другите не са седнали да ми вършат моята работа във фирмата, така не е моя работа да върша и аз тяхната. Още повече, когато са я подкарали с двете си леви ръце, та им трябва някой, който да им обере пешкира за финала.
 Лош, много лош бях днес, но... има си дни в които ако не си лош към другите си много лош към себе си.
 Писнало ми е от мърлячи, не знам вече и аз колко.
 И чакам само да си дойде утрешният ден, че да си го насмета очи в очи, миличкият ми колега, де осра пейзажа и реши, че аз ще му замитам след него.

неделя, 5 септември 2010 г.

Любовен демон

Край, напускам!
Оправяйте се без мен от тук насетне!
Бог на любовта им трябвал, как ли пък не?!

Заради вашите криворазбрани очаквания, аз талия нормална не мога да видя, бре? Да съм бил с бузки, да са били розовки? Пухкави, сладки. Бррр-р-р-р, а задника, де си тежи отзаде зад бузките и вече товарен кран не може го повдигна, за него защо никой дума не ми каза по-рано, а? 
Забучили ми едни дребни крилца на гърба и викат - Пърхай, пърхай с крилца!
Аз да не съм колибри бре? С тия си килограми?
Вие имате ли си и на идея с тия малки мижави крилца, как във въздуха се вдигат шкембе, бузи и трътка отзад бре? После, що съм кацал в с гръм и трясък, дискретен трябвало да бъда?! Ай да ви... се изамурча аз на дискретността! А бе вие знаете ли, че след всяко кацане дишам като астматик след две кутии цигари бре? Поне едни нормални, ангелски крила да ми бяха дали, размер XXL някакъв по-нормален, а те - две захаросани пръчки с перушина невчесана ми забили. Ще им ги забия аз на тях, ама с две педи по -надолу ! Да ги видя как ще се носят като колегата Карлсон с гъза нагоре. Разбирали те? А бе, какво разбират бре? Аеродинамика за тях сигурно звучи като име на ордьовър в скъп ресторант. Разбирали.

К'во, оплаквам ли се?
Ще се оплаквам, я!
Мрънкало съм бил?
Ами, я ходи пърхай по цяла смяна напред-назад като муха без глава, пък ще те видя сетне, дали и ти няма да ми замрънкаш! Бог на любовта им се приискал? А бе, вие за магданоз, за виагра и афродизиаци не сте ли чували? Цялата парфюмерийна, пластична и козметична индустрия застанала зад гърба им, те стрелата ми любовна чакали?
Свършиха те стрелите вече.
Конфискуваха ми ги за употреба в нетрезво състояние.
Че как да съм трезвен бре, като гледам за какви крокодили трябва да ги хабя? А?
Ангел любовен им се приискал? Аз да не съм ви златната рибка бре? За един крокодил, колкото и стрели да изстреляш - не става, крокодил си е. Освен, ако не стрелям по очите, ама две очни клиники напълних вече и това ми забраниха. Претоварвал съм с работа колегите от отдел "Чудодейни изцеления".
Не можело така, аз трябвало да накарам две души да се слеят в една, две сърца в едно да забият... а бе, кой ги мисли тия да го побарам аз него бре?

Край, напускам!
Оправяйте се без мене от тук насетне!
А аз, отивам малко на фитнес, час при диетолог имам вече записан, психолога каза, че кат си го рекна ще си ми мине напрежението, да съм го споделял, а не кат морук да си мълча... пък да видим!





Имало кастинг някакъв, за роля си там някаква във... къв беше оня дребния грозник с пръстена бе?
Стрелец им трябвало, стрелец с опит и с лък. Те стрели имали.
Само да не са розови, само да не са розови..