четвъртък, 9 септември 2010 г.

На тебе говоря, ей!

 Ей, не ме гледай умно, а пипни тука, тука пипни! 
 Бицепси, трицепси, форцепси, всичкото е желязо по мене Баце, желязо, направо чугун!
 К’во било онуй, долу ли? А бре-е-е, как да не знаеш бе, т’ва ми е еърбъга бе, за внезапни срещи с гравитацията, така да се каже. 
  И на подвижна масичка става, изпуснеш въздуха, сгънеш малко гърба и ей ти на - масичка бирата да си подложиш. Че те, за масата и пари ще ти вземат, а тъй – носиш си я, и кога ти притрябва, разпъваш!  Те тоя еърбег, ако знаеш, докато се позаформи да си го мяза как си требе, колко бира съм му налял, един язовир ще напълниш! И кюфтета, и кебапчета, ехе-е-е-е! 
 Ние тука сме знатна фамилия – Пънови! Иде от дядо ми, кога се е запънал като пън на една сватба и три дена не могли да го вдигнат от масата. Сам си станал, кога почнал чак с кочана от дамаджаната да си замезва, ама до тогава на никой не се е дал! 
 Ей го там на портрета с мустаците. Не оня бре, това е бабата! 
 А тя, да знаеш каква здрава баба беше, колците за домати, като шурикени ги бучеше. С едно хвърляне по пет на педя в земята забиваше! Леко, ей тъй, с врътка в китката. Юначен род сме ние, юначен. К’во се смееш бре, гледай ме в очите, на тебе говоря!
  Ей видиш ли го тоя сайт?! Кой сайт? Е, чакай да отворя лапи-топито де! 
Е, те за тоя ти говоря, Юнак точка Цом. Ком ли било? Да мълчиш, като ти говоря бре! Е, на виж, тука всеки юнак, като мене си търси. Гледай го бе, гледай го тоя к’ъв смешник се е извъдил – половин царство давал за… А бе, кой ти днес за половин царство на работа се хваща? 
 Ще му свършиш ти работата, а сетне едни делби, едни идеални части – ще те изработят да знайш! Или ще ти дадат нещо у драките де слънце не огрява, или за основен ремонт ще си плаче. Айде, без мене! Мене ме нема у тая система.
 Ламята да съм им трепел? А бе, абдали са тия, не знаят ли, че ламите днес са сред защитените видове. И що да я трепя? Много ядяла? М’чи, колко много? По два вола и едно теле? М’чи т’ва много ли е бре Баце? Я ни покани ти у вас, мене, браточката и сватанака, да видиш ти, какво е ядене, а? 
 Абдали с абдали! Наместо бизнес да позавъртят, те ша ми я трепят! Горкото животинче, тихо, кротко, виж само, как благо те гледа от снимката. Направо ще ти проговори, ей!  Не е кат’ мойта фурия! Да им я пратя, че да видят те, к’во значи Ламя! 
 Ей, виж бре, виж к’ва кикимора е тая! „Чувствителна, нежна принцеса, търси мъжът, Принцът на своя живот. Деликатна по натура, усеща всякакви неравности във взаимоотношенията, дори и да са с размер на грахово зърно.”  
 Ама, а де иди бегай ма, анорексичка недохранена! Чувствителна била? Всичките сте ми едни чувствителни и нежни, дорде човек ви се върже да ви вземе, а сетне на истински лами ми се превръщате. Барабар с коня и седлото цял го изяждате. 
 Я виж, тука има и рубрика „Изгубени”, като оня, сериала бe!  
„Спящата принцеса очаква своят принц, който да я събуди за нов живот с нежна и страстна целувка”. Дата на публикуване…, я, това е от преди двеста години бре?! Аз, да не съм ви некрофил бе, извратеняци такива?! Тая вече се е вмирисала, аз да ходя, да съм я целувам? Айде, бегай! 
 И тука половин царство? Скръндзи! Ей, тия не се научиха, как да пишат обява?  
 Локация, Локация, Локация! 
 Де са ви царствата бе, все у пущиняка! 
 През девет земи в десета, брез девет баира, планини, морета… ей, вие тези разходи за транспорт за нищо ги нямате? И мол сигурно няма на близо, а? Няма! И после ревете що юнаци не идвали към вас? Ми ще ревете, я! Да бяхте в Ница, Монте Карло, Монако, че да ви дойдем на гости, а то… пущиняк! 
 Гле’й с’я и форум си имаме! 
 Ей, тукинка на, цъкваш на „Форум”. Има един, де все на отворен се прави и много ми се хвали, че бил по-голям юнак от мене, видя ли го - „Храбрият Шивач”- седем с един удар убивал? Какви седем бре, какви седем бре, смешник! Я ела, да видиш у градския транспорт, малко преди да се окъпем за Коледа, как си пътувам сам отпреде, а всичко отзаде се е сгъчкало! Я минат малко по-напреде към мене и удар направо в носа са получили. Аз не ги бия де, те сами си падат. Ей, кекав народ се извъди, не кат’ едно време.  Дядо, само на високосна и кога дъжд го завари в полето се къпеше и пак, голям, здрав мъж си беше, а те?!
  Мъже, мъже като мене вече няма, ехе-е-е!
 Всичките, все гейчета разни ми се навъдили, като голи бройлери ми тръгнали и се фръцкат? Веднъж се опита, там една да ми маха вътъка с лепка някаква и такъв шамар си отнесе от мене, два дена не можаха да я свалят от стената!
 К’во се смееш бре, к'во се смееш, на тебе говоря!
 В очите, в очите ме гледай!
 На тебе говоря, ей!

1 коментар:

Вашият коментар