вторник, 7 септември 2010 г.

Да напишеш книга?!

 Не мога да разбера ентусиазма на тези, решили да напишат книга, ей така, само за да кажат, че са я написали? И за какво им е тая книга въобще, да се пита човек?
 Нерядко ми е идело аз да го направя, когато отворя нова книга от нов за мен автор, а още от първите й 10-15 страници да ми пределно  ясен целият й сюжет, завръзка и финал. Чета, чета и се ядосвам - как може така бездарно да се изхаби сюжета? И ми иде да я хвърля тази книга настрани и да седна, аз да си я напиша от самото й начало сам. Колко пъти вече съм си казвал - Ей богу, това мога и аз да го напиша по-добре! - вече и аз самият не знам.
 Ядосвам се, когато добри сюжети се опропастяват от лош стил.
 Добре, то се знае, че не е луд този, който пише лошо, а този, който го издава и най-вече този, който го чете, но...?!
 Надали скоро ще напиша книга, не заради друго, а просто поради факта, че... от липсата на свободно време съм свикнал да затварям цялото действие във формат А4. Разказчета, така да се каже. Петминутки, така си им викам на писаниците. Петминутки, защото обикновено това е времето с което разполагам, за да си събера мислите, да видя ясно сглобен сюжета и да го изтипосам на белият лист.
 Чудя се... ако събера няколко петминутки, дали от събирането им би се получило нещо малко по-голямо, но смислено? Чудя се, чудя се и същевременно се ядосвам на посредствени автори и все се заричам да напиша книга. От доста време насам.
 Но, само по себе си писането ще е безцелно, ако е единствено за себедоказването, че аз съм по-добрият автор. По-добър от кого? От некадърниците, които ме вбесяват ли?
 И какво ще докажа на себе си, че аз съм един малко по-кадърен некадърник ли?
 По тази и причина, скоро книга няма да напиша.
 По тази и по още една - все още, дори и много рядко, успявам да попадна на книги, които ме радват истински. За съжаление, от ден на ден те стават все по малко, сякаш съдбата си прави майтап с мен, питайки ме - А, какво стана с твоята книга? До кога ще се заричаш?!
 Но, аз съм си инат и не се давам лесно.
 Да пишат тези, които имат мерак да пишат.
 На мен, за сега ми стига да знам, че мога и по-добре, остава да се науча как.

12 коментара:

  1. :-) усещам, че книгата е на път. доста си добър на спонтанното писане и може да се окаже добра идеята за нещо по-мащабно.

    откъдето и да го гледаме, всяка книга се състои от страници или иначе казано - от петминутки :-).

    ОтговорИзтриване
  2. Сам знаеш, че това с писането, не става „по поръчка“. Като му дойде времето, като те напъне, ще я напишеш.
    Къде ще ходиш :)))

    ОтговорИзтриване
  3. Ще ми е интересно, заради стила, но струва ли си? В "петминутките" можеш да вложиш много. Достатъчно за цяла книга.

    ОтговорИзтриване
  4. Много сюжети са ми минали през главата, може би защото, любим ми е въпросът - А, какво би било, ако...? - размисли свързани с това, как историята на човечеството би протекла по един коренно различен начин, ако не се бе случило това или онова събитие, което я е променило.

    Какво би се случило, ако в предколумбова Америка имаше коне?
    Дали Колумб би открил Америка, или американец щеше да открие Европа?
    А как би протекъл ренесанса, ако бе минал под знака на пернатата змия и.. тем подобни щури идеи. Много често се хващам как здраво съм се унесъл в едни подобни странни светове, където всичко е колкото познато, толкова и различно.

    Какво би било житието ни, ако магията бе част от чисто техническото ни ежедневие - квантовата физика наподобява магия в много от сферите си.
    И куп подобни :)))

    ОтговорИзтриване
  5. Пишеш си сега така, защото не те е нападнала някоя книга. Тогава просто няма да се замисляш... Но пък ако случайно вземеш да се инатиш и не се предаваш, то ще си е цяло престъпление! :))

    ОтговорИзтриване
  6. Ще видим, то всичко си идва с времето.
    Аз преди три години не вярвах, че блог ще си водя, какво да говорим пък за писане въобще??!
    Писането си увлича, но... има огромна разлика между писането на разказ и на книга - просто нервичките ми не издържат и ако героят живее повече от три страници, сериозно почва да си ме изнервя! :)))

    ОтговорИзтриване
  7. Писането за доказване е глупава работа. Не го ли прави човек с удоволствие, за собствен кеф, да се забавлява, значи няма смисъл. а останалото е просто следствие от забавлението. Ако се появи - още по-добре. Пиши някакъв военен роман - там героите ти няма да имат възможността да живеят дълго и да ти лазят по нервите ;)

    ОтговорИзтриване
  8. И аз имам едни подобни съмнения към някои от любимите ми автори - толкова им е писнало от добродетелността на героите им, че се чудят какъв номер да им погодят в следващата глава :)

    ОтговорИзтриване
  9. "Не бе, не я искам тази хубава сочна пържола " :)) - така ми звучиш, Валсо ;)
    Ама според мен просто си търсиш оправдания да отлагаш, защото знаеш, че почнеш ли, няма да можеш да спреш. ;)

    ОтговорИзтриване
  10. Ако ще сравняваме писането с готвенето... то в момента сюжета се маринова.

    Отлежава си нейде в главата ми и си чака момента, в който ще му река - Аха, това е! :)

    ОтговорИзтриване
  11. Анонимен30 март, 2011 17:44

    Заричеш се, ама си инат. Има толкоз много хубави книги по света, които могат да те вдъхновят. А тези ,,петминутки,, за, които разправяше можеш за използваш за да си написваш някакви записки и като се прибереш удома след тежкият работен ден, направи си всички и наистина дени да пишеш.
    Аз съм ся на 11 години и много харесвам жанрът Фентъзи, прочетох няколко от книгите на Толкин и седнах да пиша. Много се вдъхнових и се надявам някой ден да успея да издам книгата си. Ако се случи дано я харесаш.

    ОтговорИзтриване
  12. Толкин е доста висока летва, вярвай ми :)
    Въпреки, че доста съвременни автори го подценяват и си мислят, че ако вкарат в сюжета елфи, троли и джуджета са станали автори от висотата на Толкин.
    За мен, най-силната му книга е "Билбо Бегинс или Дотам и Обратно" - имам първото й издание, чел съм го над 30 пъти, почти се е разпаднала вече, но всеки един нов нейн прочит ми носи същото удоволствие както и първият път.
    Има няколко основни правила, които открих за себе си:
    - Бъди ясен
    - Бъди кратък
    - Дръж се естествено
    - Не пиши за неща които не познаваш или не можеш ясно и в детайли да си ги представиш
    - Каквото и да напишеш, го прави с увлечение и за удоволствие, започнеш ли да пишеш изцяло воден от въпроса " А това дали ще се хареса? " - бъди сигурен, че няма!

    :)))

    ОтговорИзтриване

Вашият коментар