четвъртък, 2 септември 2010 г.

Да хлопнеш кепенците с замах

Ей, ако знаех, че така ще ми олекне с изтриването ( или по-точно казано, деактивирането ) на първият ми блог, да съм го направил още преди година. То, както отказването на цигарите е - а днес, а утре, а всичко си върви по старому, едни и същи простотии безспирно.
Едно не мога да отрека, там се научих за това как може да се манипулира. И то, не заради това, че съм имал нявга мераци да манипулирам който и да е, а просто от наблюдения в сайта, по колко лесен начин се насочва стадото в една или в друга посока.
Не е трудно, никак не е трудно даже и точно това ме ужаси и ... натъжи.
Уж умни хора, уж.. елитът на нацията едва ли не е сбран там, а то... а то да се окаже просто едно стадо.
Влязох като оптимист, мислех си, че съм реалист, а излизам от там като завършен песимист.
Вече много добре започнах да разбирам защо Мойсей е разхождал 40 години евреите из синайската пустиня - не може с народ от роби да изградиш свободна и независима държава.
Същото си е и при нас - няма как да се получи другояче.
Просто, родените като роби ще трябва да умрат.
Тревожното е, че вече... свободни не се раждат.
Не и в тази ни демократична държава.

10 коментара:

  1. Аз го направих мноооого отдавна, по същите причини, проблема е обаче, че където и да си направиш блог не може да се избяга от 'робите', те са навсякъде...жалко, но факт. Единственото, което остава, е да бъдеш себе си и да се надяваш, че ще намериш съмишленици, макар и няколко, но си струва

    ОтговорИзтриване
  2. Така е, носим си светът заключен изцяло в начина му на възприемане от нас. И свободата никога няма да е в това, което другите ще ти дадат, а в това, което сам ще си предоставиш, съгласно възможностите си да го понесеш.
    По тази и причина робството е удобно - предлага сигурност, предвидимост и липса на всякакви промени.

    ОтговорИзтриване
  3. Ако си изтрил блога физически - не е трябвало, според мен има/ше доста неща, които са интересни за четене. Трябва/ше да им ги оставиш да се учат :)
    Аз се чувствам добре тук и вече дори не надничам в блог.бг, въпреки че там останаха двама-трима човека, за които и сега съжалявам...

    ОтговорИзтриване
  4. Донякъде си прав, но... докато има кой да дава на готово, няма да има кой да поиска да го направи сам. :))
    Хареса ми това (по-долу) и ... като помислих малко над него, реших, че така е по-добре

    Умирайки дзенският монах Бокудзю помолил учениците си да му донесат всички книги, които написал, и всичко, което бил казъл. Те донесли всичко, неразбиращи какво иска да прави той. А той започнал да прави огън от тях.
    Учениците започнали да крещят.
    Бокудзю, виждайки какво правят, казал:
    -Аз си отивам и не искам да оставям нищо след себе си. Аз не трябва да оставя дори отпечатък от крака си. Отсега този, който иска да ме следва, ще трябва да следва себе си. Този, който поиска да ме разбере, ще трябва да разбере себе си. Ето защо унищожавам всички тези книги.

    ОтговорИзтриване
  5. Така е постъпил и Нютон преди смъртта си.
    Странното е, че така постъпват умните хора.
    Повечето биха направили и невъзможното - примерно, 200 хотдога за 5 минути, само и само да останат в Историята..., а тя е толкова капризна :)

    ОтговорИзтриване
  6. Привет :)
    Ще трябва да минавам и от тук :)
    Минувачка

    ОтговорИзтриване
  7. Съжалявам, че ще те разкарвам чак до тук, но си мисля, че тук, без простотиите на модераторките (сайта тук не се модерира )моабета ще е далеч по-спокоен и ползотворен за всички участници в него. :)

    ОтговорИзтриване
  8. Ореваха ми, защо съм изтрил блога (не е трит) - върнах го, но... ще си стои като музеен експонат :))

    Не е важен блогът, важни са идеите на човека зад него :)))

    ОтговорИзтриване
  9. еее де, само не казвай, че няма да минаваш да се посмееш и там :)
    мен тука ми е таскова едно неясно ....
    не мога да се оправя още, малко ми е .... неестествено, добре , че е твоя блог, да иомам какво да чета . засега :)

    ОтговорИзтриване
  10. Не тая излишни надежди там нещата да се променят към по-добро, нагледах се на симулации в тази насока, така че... очертава се тук да са нещата, за които ще си пиша, а вече къде ще чета - ами, където има какво да се прочете.

    ОтговорИзтриване

Вашият коментар