Едно не мога да отрека, там се научих за това как може да се манипулира. И то, не заради това, че съм имал нявга мераци да манипулирам който и да е, а просто от наблюдения в сайта, по колко лесен начин се насочва стадото в една или в друга посока.
Не е трудно, никак не е трудно даже и точно това ме ужаси и ... натъжи.
Уж умни хора, уж.. елитът на нацията едва ли не е сбран там, а то... а то да се окаже просто едно стадо.
Влязох като оптимист, мислех си, че съм реалист, а излизам от там като завършен песимист.
Вече много добре започнах да разбирам защо Мойсей е разхождал 40 години евреите из синайската пустиня - не може с народ от роби да изградиш свободна и независима държава.
Същото си е и при нас - няма как да се получи другояче.
Просто, родените като роби ще трябва да умрат.
Тревожното е, че вече... свободни не се раждат.
Не и в тази ни демократична държава.
Аз го направих мноооого отдавна, по същите причини, проблема е обаче, че където и да си направиш блог не може да се избяга от 'робите', те са навсякъде...жалко, но факт. Единственото, което остава, е да бъдеш себе си и да се надяваш, че ще намериш съмишленици, макар и няколко, но си струва
ОтговорИзтриванеТака е, носим си светът заключен изцяло в начина му на възприемане от нас. И свободата никога няма да е в това, което другите ще ти дадат, а в това, което сам ще си предоставиш, съгласно възможностите си да го понесеш.
ОтговорИзтриванеПо тази и причина робството е удобно - предлага сигурност, предвидимост и липса на всякакви промени.
Ако си изтрил блога физически - не е трябвало, според мен има/ше доста неща, които са интересни за четене. Трябва/ше да им ги оставиш да се учат :)
ОтговорИзтриванеАз се чувствам добре тук и вече дори не надничам в блог.бг, въпреки че там останаха двама-трима човека, за които и сега съжалявам...
Донякъде си прав, но... докато има кой да дава на готово, няма да има кой да поиска да го направи сам. :))
ОтговорИзтриванеХареса ми това (по-долу) и ... като помислих малко над него, реших, че така е по-добре
Умирайки дзенският монах Бокудзю помолил учениците си да му донесат всички книги, които написал, и всичко, което бил казъл. Те донесли всичко, неразбиращи какво иска да прави той. А той започнал да прави огън от тях.
Учениците започнали да крещят.
Бокудзю, виждайки какво правят, казал:
-Аз си отивам и не искам да оставям нищо след себе си. Аз не трябва да оставя дори отпечатък от крака си. Отсега този, който иска да ме следва, ще трябва да следва себе си. Този, който поиска да ме разбере, ще трябва да разбере себе си. Ето защо унищожавам всички тези книги.
Така е постъпил и Нютон преди смъртта си.
ОтговорИзтриванеСтранното е, че така постъпват умните хора.
Повечето биха направили и невъзможното - примерно, 200 хотдога за 5 минути, само и само да останат в Историята..., а тя е толкова капризна :)
Привет :)
ОтговорИзтриванеЩе трябва да минавам и от тук :)
Минувачка
Съжалявам, че ще те разкарвам чак до тук, но си мисля, че тук, без простотиите на модераторките (сайта тук не се модерира )моабета ще е далеч по-спокоен и ползотворен за всички участници в него. :)
ОтговорИзтриванеОреваха ми, защо съм изтрил блога (не е трит) - върнах го, но... ще си стои като музеен експонат :))
ОтговорИзтриванеНе е важен блогът, важни са идеите на човека зад него :)))
еее де, само не казвай, че няма да минаваш да се посмееш и там :)
ОтговорИзтриванемен тука ми е таскова едно неясно ....
не мога да се оправя още, малко ми е .... неестествено, добре , че е твоя блог, да иомам какво да чета . засега :)
Не тая излишни надежди там нещата да се променят към по-добро, нагледах се на симулации в тази насока, така че... очертава се тук да са нещата, за които ще си пиша, а вече къде ще чета - ами, където има какво да се прочете.
ОтговорИзтриване