сряда, 15 септември 2010 г.

Анкетьор


- А сега, да видим теб, какво ще те правим?! - бавно провлачи Свети Петър, наплюнчи си леко пръста и отгърна следващата страница в тефтера си. - Така-а-а... - набърчи вежди , изсумтявайки под нос - А бре, тия записки кой ги е водил бре, мастило разлято, почеркът нечетлив, не, не може така да се върши работата, ама-ха, пак на събеседване ще я караме явно.
-Събеседване? Чакай малко, никой не ми каза, че ще правим събеседване! Ангелът или онуй там... обвито в сияние, да му се не види и халюцигенната мъгла с мъгла в тунела, той нищо подобно не ми каза? Само ми рече - Ай, с'я мойто момче, иди се нареди там на опашката при ония брадатият чичко с тефтера, той ще те зачисли на щат, дет' ти се полага - започнах да си мърморя тихичко под нос.
- Събеседване я, - дъртофелника явно ме чу - какво си мърмориш там, чух те! Събеседване ще правим, че я виж тука, някой идиот пак е объркал колоните и иди и разбери сега, кое ти е грях и кое не!
- Ми-и-и щом казваш... - примирих се аз - да събеседваме тогава!
- Точка първа - започна Събеседващият - ти Вярващ ли си?
- А-а-а, вярващ съм свети Петре, вярващ съм, как да не съм вярващ? Първо вярвах в победата на комунизма. Сетне повярвах, че комунизмът си е отишъл, без да разбера победил ли е или не, щото никой не счете за уместно да ми каже. По-насетне почнах да вярвам, че ще дойде светлинка в тунела с демокрацията и ей така си и умрях с вяра в светлото ни бъдеще, де така и не го дочаках!
- А бе, каква вяра е тая твоята бре мушморок, твоето не е вяра, а ерес - разгневи се светията, та чак и брадата взе да му се тресе. - Твоето не е вяра светла и праведна, а вяра на ... на овца метилява заблудена.
- М'чи прав си свети Петре, като те слушам така, прав си! То, ако не бях овца метилява заблудена, щях ли и аз толкова време в такива ереси да вярвам, ама да те питам, без да се ядосваш, нали, тука при вас, как е с бъдещето? Светло ли е, как е, че то, цял живот все него си чакам, а то...все мъгла!
- Грях ти на езика човече така непочтително и неуважително да говориш! - ей, ама и как витиевато го каза, да да можех и аз така, напевно да се изразявам?! - Грях голям! Да се отбележи за протокола - Атеист!
- Да видим следващата точка... ти, молеше ли се!
- Кой, аз ли ? - възторжено попитах, усещайки, че навлизам в свои води - Че, как да не съм се молил бре свети Петре, та аз цял живот съм се молил! За повишение, за по-добра заплата, за по-малки данъци, да се прибера жив вечер в къщи, ехеее-е-е бедна ти е фантазията, за колко много неща се молихме там долу, ама, като няма кой да те чуе, то май се молиш само на себе си, да се отървеш от тоя пусти живот, де краят му се не види.
- Стига, достатъчно! - брадата пак се разтресе - Отбелязвам, не се е молил правилно!
- Ми, да бяхте дали някакви указания за правилната молитва бре... ( е, как да му викам вече, на Петре, на Пешо, на Пепи.. вече толкова време си говорим и можем да минем на "Ти", нали? )

- Правилни указания, ама друг път - отсече той и пак си вписа нещо в анкетният лист. Предполагам "неправилно молещ се", ама то, какво ли ми е правилното до тук, да се питам?
- Виж какво Петре, я го зарежи ти тоя анкетен лист, то е явно, че по всичките ти параграфи съм грешен, ами давай направо по същество, пращай ме в Пъклото и да си одим, по живо, по здраво! - не ми издържаха нервичките вече, а и предусещах, че на следващият му въпрос ще го докарам до апоплектичен удар с все погрешните си отговори към него.
- В Пъклото не може, щатът за тоя месец е запълнен! -ядно промърмори той. - Ама да знаеш, такива кат тебе, де все много знаят, са си точно за там - и започна да ми изрежда в кой кръг от Ада, какъв кеф неописуем ме чака, ако си бях с късмета роден да съм си мазохист по натура.
- И в Рая няма да те пусна, да знайш! Че после, всички ще ме емнат да ме питат, как такъв серсемин като тебе там съм пуснал - с почесване по плешивото теме, промърмори той.
- Ми-и-и... тогава? - не виждайки друга алтернатива запитах аз?
- Тогава, тогава... - една лукава искра проблясна в очите му - заставаш ей тука, хващаш тоя анкетен лист и започваш да анкетираш новодошлите, докато аз реша, какво да правя с тебе или го реши началството - отсече с нотка на облекчение в гласа той и се оттегли в сенките на Небитието.
Та сега, да знаете, не че се хваля де, ама въпросникът е вече в мене и ... да ви запитам - А вие, молите ли се? На кого, а? По колко пъти? Така-така, разказвайте...
И вярвате? Ах, колко интересно?  В кого?

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Вашият коментар