четвъртък, 30 август 2012 г.

Цената на живота

В Неделя вечер Котьо направи криза. И то не каква да е, а такава която от всекидневието ни е позната като инфарктна. Парализа на крайник, затруднено дишане, учестен пулс - с две думи, за малко да умре.
 Нямаше какво много да се мисли. За около минута-две след като видяхме състоянието му единодушно се взе решението да се води спешно на ветеринарен лекар. 
 Една бърза справка за денонощен ветеринарен кабинет и бегом до този на "Анима" в "Младост-1" до "Билла". Уви, това което пише в Интернет не винаги е вярно и не винаги може да се разчита на него! Наместо лекар ни посрещна табелка, че... работното време е изтекло с препоръката да се обърнем към ветеринарната клиника до Зоопарка.
 Добре е, че поне бяха оставили спешните й телефони, че инак само по единият гол адрес на табелката, едва ли щях да я открия с тази скорост, от която бързо-влошаващото се състояние на котарака ми се нуждаеше.
 Просто го усещах как почва да бере душа и аха-аха... - не исках да мисля за това.
 Обадихме се, описахме моментното му състояния, а насреща в подтекст - Ами, като искате, доведете го!
 Един вид - Е, чак пък толкоз за една котка ли? Тя ще мре, но след като сте решили да я спасявате..
 Почти със скоростта на линейка прелетяхме до там.
 И наместо да започне спешно лечение, започнаха да ни четат ценоразписа, да не би по погрешка да сме попаднали там??!
 Добре де, а аз за какво съм отишъл тогава?
 Да, ценоразписът си е наистина солен, почти като тоя да вкараш сърдечно-болен в Чирковата болница, но ако не там, то къде другаде бих намерил толкова много специалисти и оборудване, които биха спасили живота на това същество, което с течение на годините ми е станало повече от другар и приятел?
 Може ли придобивката на един телевизор или нов айфон да се сравнява с цената на един живот? Дори  и той да е просто на една котка?  Какво значение има в случая за чий живот говорим, щом ще се измерва той в пари? Не е ли по-важното да направиш всичко което можеш и трябва, а оттам насетне да си става каквото си ще или както си е писано?
 Точно това ме изуми.
 Да, знам че в лекарската професия в един момент се получава така нареченото "професионално изгаряне" след което тя вече престава да бъде смисълът на живота ти, това което си искал да си, а се превръща в досадна рутина и всекидневие, но все пак... не мога, не мога да го разбера това разделение на живота от смърта според парите, които си готов да жертваш?
 Да, скоро няма да си купя голям и нов телевизор. Може и на колата да не й направя плануваният ремонт, дори и на почивка скоро да не отида.
 Но биха ли имали смисъл те за мен, ако цената им бе един живот?
 Живот на нещо повече от приятел.

Може да съм сантиментален, може дори и романтик, но не мога да спра да се питам - А, колко точно струва един живот?

 Не знам, котето има вече голям шанс да оцелее и почти напълно да се възстанови. Стискам му палци, ходя му на свиждане, говоря си с лекарите му... но колкото и да му остава да бъде заедно с мен на тоя свят, не искам да живея след време с мисълта, че съм го заменил за нещо, от което винаги мога да се лиша.

 Просто, някои неща нямат цена, дори и да има ценоразписи за тях.