сряда, 6 юни 2012 г.

Патриций



    Едва ли знатните патриции в древния Рим са гледали с такова омерзение и презрение към плебса, както моят черен дзвер към мен от леглото сутрин.
 Ако можеше да говори, със сигурност погледът му щеше да е придружен от репликата - Какво си ме зяпнал, я марш на работа, че и аз трябва да яда!
 Той отдавна, за разлика от мен е намерил отговорите на основните житейски въпроси от рода на - Кой съм? От къде идвам? Накъде отивам?
 Той просто е царят, а на мен е отредена почетната роля на слугата.
 Идва самодоволен, за да си полегне.
 А ако му е тясно, просто ме изритва.

 За да се почувства Човек.
За разлика от тези, които могат само да му завиждат.

 Един над всички, всички за един!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Вашият коментар