Едва ли знатните патриции в древния Рим са гледали с такова омерзение и презрение към плебса, както моят черен дзвер към мен от леглото сутрин.
Ако можеше да говори, със сигурност погледът му щеше да е придружен от репликата - Какво си ме зяпнал, я марш на работа, че и аз трябва да яда!
Той отдавна, за разлика от мен е намерил отговорите на основните житейски въпроси от рода на - Кой съм? От къде идвам? Накъде отивам?
Той просто е царят, а на мен е отредена почетната роля на слугата.
Идва самодоволен, за да си полегне.
А ако му е тясно, просто ме изритва.
За да се почувства Човек.
За разлика от тези, които могат само да му завиждат.
Един над всички, всички за един!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Вашият коментар