Има си някои неща, било комични или трагични за които спомена странно защо не избледнява.Независимо от това, че ги считаме за маловажни и бихме искали да помним също така ясни, други, далеч по-значими моменти от живота си. Случката се разви в лятото на далечната ... (звучи имперския марш) 1986 година .Не знам защо, но за тези отричани и поругани времена имам далеч повече приятни, отколкото неприятни спомени. Не се чувствам репресиран, депресиран или ощетен от развития социализъм, може би защото го преживях в една възраст, в която човек е склонен да гледа оптимистично на живота и да не се замисля философски над битието.
Както и да е, да се върнем на темата.
По линия на дружбата между народите и подобряване на генофонда на бившия СИВ се оказа , че съм избран за обмяна на опит в братската германска „демократична” република.
Няма да се отплесвам как гледахме жадно от прозорците на влака преминаващите гледки и пейзажи от Унгария, замъците на брега на Дунава и ширналата се пуста до ръба на хоризонта – гледка силно впечатляваща един юноша възпитан в духа на комунистическите панелки и винаги намиращ духовна опора в балкана край града си. До този момент Унгария я познавах единствено от епизодите на семейство Мейзга и единственото ми познато име бе Пища Хуфнагел.
Онемяхме от красотите на Прага, изпитвах странното желание да се докосвам до старините сгради покрай които минавам, попивайки духа на Швейк и чешката безметежност.
Пак се отплеснах, пиша и всичко пак си минава пред очите ми в някакъв странен и хаотичен калейдоскоп от звуци, цветове и странно познато звучащ език.
Все пак стигнахме града в който бяхме разпределени на стаж – Гера, разтоварихме багажа състоящ се основно от консерви русенско варено, сирене , домати , краставици и прословутата сливенска перлова ракия.
Групата ни не бе голяма 2-3 ма даскали , сред които един огромен мъж балканджия с ръст близо 190 см и подобаващо тегло за него, 7 дами и моя милост за аромат.
Няма да разказвам как първите дни попивахме всичко около нас, като гладни сомалийчета отзовали се в хипермаркет – разбираемо е, дори и сега разликите в стандарта продължават да ни впечатляват.
Това събитие, което най-ярко съм запомнил от целия ми престой там бе момента в който партгеносето на немската група изрази страстното желание, ако може да опита от нашата прословута „ шопен салат” .
Естествено е, че на такава интимна молба не може да се откаже, а и в интерес на истината ни бяха повтръснали малко наличните провизии през тридневния преход.
Събрахме бързичко една солидна купчина родни вкусни домати и краставици, намери се и леко вмирисано сиренце ( все пак си бе жега, а в ония времена никой не подозираше за неща като климатик и хладилни чанти ).
Набърже, за да не губим време започнахме една сеч на доматите, подредба, декорация с магданозче и прочие глезотийки . Дойде момента и да се овкусят.
Добре де, ама пустото му ЩАЗИ за заблуда на врага и диверсантите империалистически, да вземе да сложи в две еднакви пластмасови бутилки и верото и олиото. Единственото, по което невежия може да ги различи бе по непонятния нам надпис по тях.
За беда и двете бутилки по едно и също време да вземат да се озоват на мивката.
Посягам да си измия ръцете и странно… това веро хич се не пени, а някак си гадно ми се стича и хлъзга по ръцете.
В тоя момент с тих ужас забелязвам как съдържанието на липсващата бутилка щедро се налива в почти готовите салати. И някакви странни мехурчета се образуват по ръбчетата на доматите и гланц странен взеха да получават...
Най-невинно върнах обратно олиото на мивката и запитах дамите, суетящи се около масата – -- А някой да е виждал верото ?
- Е как, ти с какво се ми досега ?
- Ами съдейки по мазните ми ръце, май съм се мил с... олиото ??!?
И точно в този момент на операция „Шок и ужас” , влиза Петра и пита докъде сме стигнали със салатата, защото има опасност да се започне пиене на гладно, а това е нещо крайно нежелателно за имиджа на групата ни.
Почти насила я избутах навън, увещавайки я, че до минутка – две всичко ще е готово и сервирано.
Всички чинии се обират, съдържанието им се изсипва в една огоромна тенджера от алпака ( те имали и такива бре ??! ) и се пуска силно крана на студената вода.
Вдига се една пяна поне педя широка и близо минута нивото и не спада, пени се ли пени салатата, доматите и краставиците се въртят в някакъв лудешки танц, а пяната не свършва да излиза от тенджерата.
Гледам , то така цял час има да се пени – колко си се пенила стига ти салато немска, изцежда се ( то най-вкусното замина там ) и съдържанието се реди обратно по чиниите.
Този път до правилната бутилка си бе назначена охрана и не я сбъркахме – сложихме щедро от олиото, ръчнахме нов магданоз и понастъргахме сиренце да скрием издайническия блясък и гланц.
Влизаме с леко танцова стъпка при партгеносетата и редим щедро салтката, на 4 чинии за тях максимум по една за нас, щото само ние си знаем що за „шопен сапунисен салатен” сме направили.
С последните си лъчи слънцето озари салатката пред мен и.. о Чудо ! - домати металик с цвят и нюанс империалистически пред мене в чинийката светят и блещукат ! ( Ако някой не знае как да направи дифракция на светлината нека си приплакне салатката като нас и ще види цялата дъга в пълния и блясък сияеща над чинията си)
Дойчовците набиват, сумтят – о я, гут, гут , наздараве, чуз - ние си мълчим и не боцваме нищо.
- Що така бре дяца, пита балканджията ?
- Ми нещо не сме много гладни , а и три дена само на домати, ми отщя ни се !
- Я подайте и ваште салатки насам, че нещо се усладиха на немските другари и тия няма да стигнат.
- О да, с удоволствие – и разкарахме вкупом чинийките освен една, която ако бяхме разкрали и нея, щяхме да всеем подозрения за опит за отровителство.
- Скъпи дами, сега е момента да изкупите грешката си – утешавам си аз сътрапезниците увесили нос – Сега всяка от вас да си боцне по едно доматче и да се научи от утре да чете и разбира на немски поне това , което е изписано по пакети и бутилки в кухнята !
За пример си боцвам първи, а то някакво странно на вкус, скърца и потропва в устата – досущ като днешните турски домати през зимата.
Криво-ляво изядохме я с воля и отвращение, и се изнизахме тихомълком.
На другия ден даскала ме спира на стълбите.
- А бе, каква бе тая салата дето им я направихте бре ? Аз бях решил с една бутилка перлова да ги напия, те пущините ми изпиха всичката и за още питаха ??!
Че как няма да ти я изпият си викам наум, те с тая смазка по червата дето им я направихме и самолетно гориво да им бе налял и него щяха да изпият – О , я я .. гут, гут салатен !
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Вашият коментар