Животът като начин на употреба ?

Дали, ако с момента на раждане всеки един от нас не получаваше по едно потребителско упътване животът му нямаше да е по-лесен ?

Да, с разчитането на генокода на човека донякъде може да се прогнозира кога и от какво ще заболее, но със същия успех се справят астролозите и данъчните.

Да речем, дава ти се едно простичко упътване със следните практически съвети :

1. Не прави планове за нищо - винаги ти се случва нещо различно от планираното.

2. Човек може да си избира приятелите, но не и роднините, така че приемай техните недостатъци със стоицизъм - може да се окаже, че така натрупваш добра карма за следващия живот и настоящата тъща да е предишен твой враг, с когото си изчиствате кармичните взаимоотношения .

3. От простотията човешка спасение няма, така че вместо да убеждаваш е по-добре да манипулираш тези, с които няма начин да намериш общ език.

4. Такова чудо като здравословно хранене и здравословен живот няма и няма да има в ерата на вкусовите подобрители, стабилизатори и оцветители.

5. Никога не вярвай на реклами и на политици - едните лъжат за да продадат, а другите за да ги купят.

6. Най-важните новини винаги се изписват с най-дребен шрифт, обикновенно тлъстите заглавия по вестниците водят единствено до излишен стрес и трайна депресия поради загуба на вяра в бъдещето.

7. Никой не те ограничава да вярваш в каквото и да било, до момента в който започнеш да го приобщаваш към вярата си.

8. Лудите на този свят са болшинство, така че или полудявай навреме, или не показвай, че не си такъв.

9. Колкото и да се стараеш да правиш добри дела, няма как да не минеш и през лошите - човек е несъвършен, а някои несъвършенства се изправят само с бой.

10. Не очаквай нещата да се развиват постоянно към по-добро, напротив събирай опит от неприятностите които преживяваш - така ще се научиш да цениш късите и кратки моменти на щастие в живота си.

И още много може да се напише - за всеки един в зависимост от потребностите му, но каквото и да се напише едно е сигурно, ръководствата се четат едва когато непоправимите щети са нанесени.

Което за пореден път потвърждава, че бедите в живота на човек се случват тогава когато собственото му дебелокорие му е попречило да чуе вътрешния си глас.

А нещата са простички, прави това което считаш за редно, така както искаш другите да го правят спрямо теб. Виновен за неправдите в живота ти , си единствено ти самия , защото просто не си бил в правилното време на правилното място, подготвен за това което се случва.Незнанието не е оправдание.

И се чудя само едно - дали когато спрем да грешим ще станем Богове ?

И дали боговете умирайки си от скука в безгрешието си, тайничко не ни завиждат за непредсказуемия живот който водим, чрез грешките които постоянно допускаме по пътя си ?