Не гледам телевизия, не слушам новини, не следя политическите дебати. С две думи - далеч съм от всякаква медийна помия обливаща ни щедро от екрана за последните десетилетия.
Не ме интересува кой ще спечели "изборите", защото отдавна съм проумял пълната липса на избор, пред тези които трябва да се строят пред урните в "изборният" ден.
Не ме интересува, не защото не искам нещо да се промени, а защото знам, че по този начин То няма да се промени. В крайна сметка това е и основната цел на фарсът с име Демокрация, чиито свидетели сме в последните 20 години.
Престъпниците, които ни управляваха преди 10-ти Ноември запазиха изцяло властта си в управлението, чрез придобиването на целият национален капитал.
За какъв избор тогава можем да говорим изобщо, щом няма нито едни чисти ръце сред тези, които претендират да ни управляват? Един да е забогатял по честен път?
Един да е показал, че това което е постигнал не е вследствие на подкуп, нечия заплатена протекция и пълно слагачество, а вследствие на неговите лични качества, трудолюбие, ум и воля?
Къде изобщо е образът на предприемачът у нас, след като за да просперираш първо трябва да се научиш на кой и по колко да плащаш под масата?
Няма средна класа, няма го двигателят който е задвижвал всяка една промяна към по-добро естество. Няма ги образованите, няма ги предприемчивите, няма ги нито умните, нито волевите. Отдавна ги няма, може би от... 70 години у нас. Тяхното място е заето от Покорните и от Наглите.
Покорните ходят да гласуват, а Наглите използват покорството им, за да продължават да крадат. Крадат от всеки един. Крадат от вярата ни, караща ни да вярваме, че нещо може да се промени към по-добро. Крадат от бъдещето ни, към което вече не смеем да погледнем. Крадат от настоящето ни, поддържайки ни в мизерия, на границата на оцеляването, защото гладните не правят революция, правят я отчаяните, които няма вече какво да губят. Крадат и от миналото ни, обяснявайки ни, как за всичко са виновни Покорните, а те - Наглите - са техните спасители.
Прекалено патетично?
Да, така е, но не мога без емоции да гледам на това, което се случва около мен. Още повече, че то отново и отново се повтаря, каращо ме да се питам - А защо ли изобщо все още имаме държава, след като почти ищо не ни е останало от нея?
Населението ни бавно и сигурно си измира благодарение на здравната реформа лишила го от здравеопазване, на образователната реформа лишила го от пригодност към живота, и на социалната реформа взела от всички, за да не върне нищо.
Геноцид - така е прието да се казва в случаи на масово изтребление.
А нима не е масово изтребление намаляването на населението ни с близо 20% за 20 години. По време на Втората Световна Война броят на жертвите на Източният фронт е бил далеч по-нисък като % отколкото у нас, за времето на Прехода. Преход към обезлюдяването на една страна, чрез системно упражняван геноцид над населението й.
Геноцид, прикрит зад така красиво звучащата дума Реформа.
Да, ние се реформираме. От Покорни просто се превърнахме в Измиращи. За да осовободим място на някой друг, по-пригоден за живот народ, който е оставил покорството си в миналото и заслужава да живее там, където сме живели ние. А ние, ние нека си измрем, щом цели 20 години си притопляме вчерашният обяд. Приготвен от медийната помия изливаща се от екрана, подправен с популизъм и щедри обещания за светло бъдеще.
То скоро ще дойде, наистина, не ни лъжат.
Казват, че всеки умиращ, в момента на своята смърт виждал светлина която да го води през прагът на смъртта. Така, както и нас ни води очакването за светлото ни бъдеще, докато в бавна агония умираме като нация.
Поздравления!
ОтговорИзтриванеТака е.
ОтговорИзтриванеВсички споделяме този живот, остава да си зададем въпросът , който е и заглавие на една стара книга:"Какво да се прави?" Гърлото ми е стегнато и съм безпомощна,защото болката и безизходицата са двете мои сестри.
ОтговорИзтриванеБраво и от мен за поста жалко само ,че нищо не може да се промени ... просто тези с големите лъжици са прекалено много и освен ние другите да си направим по една баница с ракия и да гледаме мача друго май не остана в тая рекетьорска "ДЪРЖАВА" ...
ОтговорИзтриванеКакво да се направи? - това е въпросът, който постоянно стои пред нас, въпрос на който все още не можем да намерим точният отговор. Било от незнание, било от неопитност или просто от страх пред възможният му отговор.
ОтговорИзтриванеВсички с готови решения на него, изказващи се компетентно в ефира и медиите за мен дават само част от отговора. Защото проблемът не е в това дали ще се гласува на предстоящите избори и за кого, а с какво ще се промени статуквото след тях?
Изминалите години на "преход" доказват единствено, че независимо от това дали има избори или не, дали гласуваме за една партия или друга, статуквото неизменно се запазва, а в това вече е истинският проблем, чийто решение трябва да открием.
Далеч съм от мисълта, че единствено аз мога да стигна до него, но си мисля, че всеки един от нас - страдащите за бъдещето на България, носи част от него в себе си.
Виждаме в каква посока вървим и определено не искаме да е тя. Съпротивляваме й се, но... сами не можем да я променим. Можем да повлияем чрез себе си, на тези около нас, да подсилим редиците си, чрез общото ни недоволство, но докато не си изясним в каква посока искаме да се движи нашето бъдеще, ние с нищо няма да можем да променим настоящето си.
Просто се нуждаем от една обединяваща идея, от нещо в което всички ние вярваме, идея на която безкористно да можем да се отдадем и кауза, за която да си следва да живеем.
Знам, пак всичко звучи твърде отвлечено и хипотетично, но... Промяната първо започва вътре в нас и едва след това започва да се вижда и около нас.
Може би, не трябва да се питаме какво ни дава Родината, с какво ни пази Държавата, а какво ние можем да й дадем от себе си, с какво ние можем да я запазим за да има бъдеще? А единственото което можем да й дадем, това е обичта ни. Обич, която ни кара да милеем за нея, дори и когато тя се държи като зла мащеха с нас. Обич, която ни кара да се чувстваме горди с нея, дори и в голотата й, с която стои пред света. Обич, която ни кара да се тревожим за нея повече, отколкото за себе си, разбирайки, че нашите съдби винаги ще са свързани в една обща.
И да даваме най-доброто от себе си в това което сме, не защото някой би го оценил и възнаградил, а просто защото чрез делата на всеки един от нас се възражда от пепелта тялото на един изстрадал Народ, събужда се духът на една Нация и се изправя гордо на крака една Родина.
Колко вярно, макар и жалко за нас-българските граждани. Поздравления за искреността.
ОтговорИзтриване