Кауза

Неведнъж съм се питал,  а заедно с мен и читателите на блогът ми - Каква може да е каузата, която да ни сплоти като нация?
 До този момент, аз нямах отговор на въпроса, може би поради причината, че не можех точно да посоча най-страшният проблем пред който сме изправени като нация и покрай чието решаване ние трябва да се сплотим.
 А най-страшният проблем не е безработицата, не е демагогията в политиката ни, не е дори и пародията на демокрация, в която живеем, а чистото ни физическо изчезване като народ или казано по друг начин демографският Проблем.
 За по-малко от 20 години нацията ни загуби повече от населението си, отколкото за всичките войни водени от 600 години насам - близо 1/3. Българите, които са коренното население на тази изстрадала държава изчезват с такива темпове, каквито не е имало нито по време на война, нито по време на страшни бедствия и епидемии.
 Но, някак си всичко това остава встрани от нас - незабелязано.
 Неотразявано в медиите, изкуствено държано встрани от полезрението, следващо може би някакъв пъклен план имащ за основна цел заличаването ни като нация с история сред най-древните в целият свят.
 Защо изчезваме, защо се топим?
 Причините са няколко, на пръв поглед лесни за посочване.
 Унищожена здравна и социална система, чиято липса спомага за по-бързото измиране на тези зависещи от тях.
 Унищожена и неконкурентна образователна система, лишаваща от бъдеще възпитаниците на училища и университети. Изостанала безвъзвратно от времето си, с демотивирани от ниското заплащане преподаватели, останали в сферата на занаятчиите опитващи се да оцелеят физически, наместо да са в редиците на будителите на обществото.
 Съсипана пенсионно-осигурителна система, гарантираща единствено това, че ще ти вземе от малкото което получаваш, но не и че ще ти се отблагодари за труда, който си полагал цял живот, обричайки те на пълна мизерия в последните години от живота ти.
 Политически поддържани расизъм и дискриминация срещу българите, за сметка на облагодетелстваните от държавни и социални помощи малцинства.
 Пълна несигурност в утрешният ден, непоследователна и хаотична държавна политика, неработещи закони, полиция, правосъдие - още колко да изброявам, за да се види защо всички са обезверени и отчаяни в тази държава?
 А човек без вяра в бъдещето си, няма и желание за живот.
 Още по-малко пък да създава на свой ред следващите клетници, които да изпитат на свой ред страданията от това да живееш в държава, в която нямаш бъдеще.
 Измираме, топим се с всеки един ден като народ, като нация.
 След по-малко от век ще сме малцинство в собствената си държава, чиито корени са хилядолетия назад във времето. Държава мерила достойно снага с най-големите империи - Византийската и Франкската, племе имало 4 държави за над двехилядолетна история. Просто ще останем в историята, ако тя счете достойно да запомни народ, умрял поради овчето си раболепие и безхаберие към съдбините си.
 Страшно е, дори и да си помисли човек, че по тези земи, които с кръв са взети и с кръв са отстоявани няма да остани дори и един потомък, на тези които са давали живота си за тях. Страшна е истината, когато я погледнем в очите, но тя е точно такава - ние сме най-бързо измиращата нация в Европа и на едно от първите места в света.

 Можем да го спрем.
 Можем, ако отворим очите си навреме за случващото се и поискаме да премахнем причните за него.
 Можем!