Профсъюзно

     Профсъюзи в България дефакто няма.
 Това се знае от всички, но никой не иска да го коментира. Защо ли?
 Защото, професионален съюз се прави между работещи в дадена фирма, бранш, сектор най-вече за да защитава техните интереси за по-добри условия на труд, по-добро заплащане и допълнителни социални придобивки, които на първо място са по възможностите на техният работодател, а когато той се явява самата държава и те са държавни служители - на държавата като такъв.
 За да могат работещите, да имат възможността да отстояват своите искания чрез натиска на стачката ( временно прекратяване на работа за определен период от време ) те трябва да имат вече набрани средства в техният профсъюзен стачен фонд, който да ги компенсира финансово за пропуснатите ползи от нея!
 Такива се набират, чрез членският внос, който всеки един член на профсъюз внася и по-голямата част от него отива в стачният им фонд, съгласно чийто текущ размер се определя разумната продължителност на стачните действия, както и изборът на нейният вид - ефективна или симулативна стачка.
 Стачката е крайното решение, решение до което се прибягва единствено когато всички възможности за диалог с работодателят са вече изчерпани, като той е воден с вещина и познания за неговите възможности от профсъюзните лидери.
   

  За всичко по-горе може да се досети всеки един, без да е бил профсъюзен лидер - просто той трябва да измине пътя на логиката, за да си отговори на въпроса - С каква цел се създават профсъюзите по света и какво е тяхното основно предназначение, за което те се създават!
 Започнем ли да виждаме профсъюзните си лидери по-често на екрана, отколкото на срещи с работодателите си, то това означава само едно, а именно че те са едни подставени личности, от които нищо добро не може да се очаква.
 Точно по тази причина завърши и с пълно фиаско стачката на учителите, която не само че с нищо не задоволи отправените от тях искания, но и много сериозно влоши материалното им положение с необмислената й продължителност, принуждавайки мнозина от тях да теглят кредити, за да оцеляят.
 По същият начин и сега е напълно безсмислена стачката на железничарите - един умен професионалист наместо да иска от един умрял кон да възкръсне ( както в случаят с агонизиращата финансово БДЖ ) би се борил за това, оставащите след реформите в нея да имат наистина по-добри условия за труд , по-добра възможност за постигане на висока професионална квалификация ( която ще ги направи още по-конкурентни ) и най-вече - едно много по-добро заплащане съответстващо на постигнатите от тях резултати.
 Отново се вижда, че целта на профсъюзните "лидери" у нас не е благото на членуващите във водените от тях профсъюзи ( изгубили отдавна целите си в името на масовостта), а най-вече лично облагодетелстване чрез позициите които заемат и възможностите за политически шантаж, който добре се отплаща!
 В крайна сметка, стачкуващите за пореден път ще бъдат излъгани от своите "профсъюзни" лидери. Ще бъдат излъгани не заради друго, а заради това, че исканията поставени от тях пред държавата са основно политически и необосновани икономически ( неизпълними! ) на фона на настоящето положение на БДЖ.
 Ако стачниците имаха наистина своят професионален съюз, то той решително би се намесил още преди много години, когато започна разграбването на материалната база на българските държавни железници - явление наблюдавано безучастно от работещите в тях!
 Защо тогава гледаха безучастно, а днес реват че остават без работа?
 Нима, ако всеки един ден крадеш по една тухла от сградата в която работиш един ден покривът й няма да се срути на главата ти, независимо от твоето справедливо възмущение, че другите са крали в повече? Самите работещи в БДЖ имат немалка вина за случилото се с БДЖ, но далеч по-голяма имат техните профсъюзни лидери, позволили сериозно накърняване на интересите на своите членове.
 За да има смисъл от който и да е профсъюз, то той трябва да обединява по воля и интререс членуващите в него и те да се пълно мнозинство в средата, в която работят.
 За да има успех от една стачка на първо място тя трябва да се провежда навреме ( преди, а не след събитията ), както и да поставя искания, които са най-вече изпълними! Поставянето на неизпълними искания, както е в този момент, означава само едно - реално профсъюзи в България дефакто няма.
 Ако искаме тях да ги има, то трябва да си ги създадем самите ние!
 Започвайки със своите колеги, обединявайки се в името на нашите общи интереси.
 За да се сбогуваме с наследените си от тоталитаризма профсъюзни мастодонти и да преминем към реално действащи професионални съюзи, които наистина могат да ни защитят.
 

 Нека да приключим веднъж завинаги с епохата на дивият ориенталски капитализъм в който сме и да преминем към откриването на топлата вода, която останалият свят ползва успешно повече от сто години!