сряда, 9 ноември 2011 г.

Панбългаризмът, Пантракизмът и Панглупоста

 Не знам дали със сигурност сме народът с най-древна История, но със сигурност сме сред народите с най-силни комплекси на тема национално самочувствие, които се опитваме да избием с история, а при липсата на такава - с псевдоистория.
 Чудя се, за какво ли ще ни е нужна тя, при положение че самите ние не познаваме добре историята си. Реалната, а не измислената с цел да ни манипулира чрез мания за величие.
  От псевдоистория са се нуждаели и се нуждаят основно хора, които са искали да оправдаят претенциите си към съседни народи, с цел да получат придобивки и да оправдаят исканията си за тях.
 Добре, чисто исторически погледнато ( да оставим настрана митовете и легендите ) ние като народ си имаме над две хилядолетна история. История подкрепена с исторически източници, история за която можем по научному да претендираме, че е вярна и правдива,
 Тръгвайки от древна Булхара, преминавайки през  пътят си на запад, оставяйки следите си в северна Индия, Кавказ, Поволжието, Бесарабия, унгарските степи, албанските гори, та дори и чак в Алпите на северна Италия.
 За какво ни е тогава, след като сме оставили такава широка диря след себе си, да ламтим за нечия чужда история?
 За тази на древен Китай, която според някои "историци" е положена от българин, явяващ се митничният Жълт император, дал основите на астрономията, математиката, мелиорацията и металургията на своят народ или пък за тази на Японската империя, чиито аристократични родове ( поставили основата на Шогуната ) произлизата от български боляри, мигрирали там през Корейският полуостров?
 За какво ни е цялата тази псевдоистория, която иска да отрече съществуването на други древни цивилизации по света, намесвайки във всяка една пръста божий с неоновата татуировка на него "Аз съм българин"?
 Та ние като нация в по-голямата си част не познаваме собствената си история, защо тогава ламтим за чуждата? За Елинската, за Китайската и за тази на останалите народи, с които сме влизали в контакт през времето?
 А историята ни е преди всичко сбор от уроците, които са ни завещали предците ни през времето.
 Знания за победи и поражения, за върхове и разгроми, през които сме минали като племе през вековете от време.
 Знания, които биха били напълно безполезни, ако никой не пожелае да извлече поука от тях, безпредметни, ако няма кой да ги помни и безцелни, ако ги имаме единствено за да оправдаем настоящата си слабост като народ и държава.
 Ако човек познава историята ни, би трябвало да изпитва не гордост, а срам.
 Срам от това, че е наследник на тези оставили такъв голям отпечатък, върху картата на света и съдбините на немалко народи, наследник, който се е провалил в очакванията им да продължи достойно делото им.
 Защото, за да знаеш какво се иска от теб като дълг, то на първо време ти трябва да знаеш какво са ти завещали като наследство всички тези живяли преди теб.
 А наследството ни, не се измерва с останки от крепости и сгради, не се крие  сред чирепите на начупените грънци и потъмнелите от времето монети.
 Наследството ни е в Духът, който дреме дълбоко приспан в нас, под собственото ни невежество и нежелание, да прогледем истината за себе си.

 Всеки един народ е точно толкова велик, колкото са велики и мечтите на тези, които го съставляват.

 А за какво мечтаем ние?

 За Оцеляване.
 Това ли е мечтата, която може да има един свободен и велик народ?
 Оправдаващ жалкото си съществувание с това, че е богоизбран.,
 Ако Бог е садист, то ние със сигурност сме неговите избранници - по-голямо раболепие, овчедушие и търпимост към несгоди, едва ли би срещнал в други народи по света. - 

4 коментара:

  1. за какво е бравото? дали за овчедушието или за яловия напьн на "мьдростта" ? Дали го знаем или не, но сме от малкото носители на една от най-древните, изпреварващи времето цивилизации, запазили и името до днес.Да си овца не е обидно, та дори да блееш, но да се пьчиш като най-умен в стадото и за това да блееш, това е и срамно и обидно (за цялото стадо) Никой от стадото, каквото и да е то, дори да е упьлномощен, няма правото да го оценява, та даже и само заради субективността.

    ОтговорИзтриване
  2. Мисля, че авторът на текстчето ще е в свои води по темата за панглупостта, но да остави историята на древните траки/българи на по-запознатите, тези които са положили усилия да проучат документите и научните изследвания, като Димитър Съсълов, например. А, междувременно да си помисли, защо ни е необходимо изследването и уточняването на древната ни история. (подсказка: Българското Възраждане започна с „История (славяно)българска”). В древната ни (и не само) история е скрит и ключът, кои и защо са лукавите ни и безпощадни врагове, кои са съюзниците ни... изобщо начините да спечелим тази немислима за повечето от нас война, която се води срещу България, хилядолетия. Но България е оцелявала и не само, а е била и духовен кредитор, на народи и цивилизации, продължава да бъде и ще бъде, въпреки всичко и всеки, включително, въпреки голяма част от българския народ.

    ОтговорИзтриване

Вашият коментар