вторник, 23 ноември 2010 г.

Сомалиец

 От вчера радост е обзела офиса ми, а покрай него и мен.
Незнайно от къде, се появиха няколко кашона с помощи от "Lidl" . Една синя пластмасова кутийка, с плътно подредени в нея шоколaдче, бонбонче, вафличка, сусамки, носни кърпички и химикалка.
Рупам си вафличката и си мисля за данайците и техните дарове.
 Мисля си за това, на колко дребни нещица започнахме вече да се радваме и дали след като сме стигнали до там, може и по-лошо? Къде остана времето, в което ние пращахме помощи, за да получаваме сега подобни от развитите страни под формата на промоционални подаръци с рекламна цел?
 И какво ще се случи в крайна сметка?
 На пазара ни се появява поредната мощна търговска компания, която ще вземе безспорно дялът си от него. Ще вземе от малкото опитващи се да оцелеят на него, а печалбата си ще изнесе в друга държава, подпомагайки стандарта на живот на други народи.
 Неусетно, за двадесет години се превърнахме изцяло в нация от потребители.
 Почти нищо вече не се произвежда, около 60% от работоспособното население у нас работи в сферата на услугите, което поне за мен е един много тревожен факт.
 Не се ли произвежда в една държава, няма какво да поддържа положителният й търговски баланс. От там се обезценява валутата й, (при нас се изчерпва достъпа до нея, заради борда ) спада стандартът й на живот и съответно населението може да отделя все по-малко пари за потребление. За потребление, за знания, за здравеопазване ако щеш.
 По-малко образовани, все по-болни, мечтаещи за неща, за които други ги считат за неотменна даденост.
 С пропилени възможности от бездействие, завиждащи наместо опитващи се да надминат обекта си на завист.
 Не е въпросът дали ще е "Lidl" , "Карфур" или коя да е друга външна търговска верига. Въпросът е в очакванията на хората, че идването им и промоционалните войни между тях ще ни донесат някакъв просперитет, чрез по-ниските дъмпингови цени. Едва ли не, бушуващата за кратко война се приема като лъч надежда, като шанс да получиш нещо наготово, на промоция.
 Какво?
Кофичка пседомляко за 9 стотинки, или изгнили банани за десет?
А шансът ни за промяна? Той къде остана?
Някъде между рекламите, може би?

3 коментара:

  1. Нали знаеш старата вечна поговорка: „Каквото си направиш сам и най-злият враг не може да ти стори“...

    ОтговорИзтриване
  2. Отново (поредното) много дълбоко и смразяващо-вярно прозрение от твоя страна, valsodar. Аз съвсем наскоро срещнах още един смразяващ пример за тоталния упадък на цялото ни общество. Упадък от дъното-до върха! В най-сериозни медии ни се обяснява, че предупрежденията за заплахата от вече съвсем трайния отрицателен прираст на населението у нас, били пресилени, защото неблагоприятните ефекти, за които се говори, щели да настъпят по-късно от твърдяното!!! Внушението е, че сигурното настъпване на неблагоприятните ефекти не е някакъв особен проблем!!!!! Вече се чудя, дали държавата ни е само олигофренска, както смятах до сега или си е съвсем патологично-безумна!

    ОтговорИзтриване
  3. Не се сещам за подходящ пример в историята, в който някоя друга държава така да се е стремяла към пълното си самоунищожение?
    Сякаш някаква форма на рак е превзела страната ни и я яде отвътре, спирайки една след друга жизнените й функции. И тази форма на рак е самоунищожителният инстинкт, който успяха да заложат в нас като граждани на тази държава, привиквайки ни към това, че нищо не зависи от нас и че нищо не може да бъде променено.
    Не знам, може и да е за по-добро, да не се раждат повече българи на този свят, щом носим тази деструктивна за всяко едно общество черта в себе си - примиренчеството.
    Иска ми се, просто ако може на агонията да бъде сложен най-сетне край.

    ОтговорИзтриване

Вашият коментар