сряда, 24 ноември 2010 г.

Сутрин

Един след друг,
отлитат неусетно дните.
Откъснати,
повехнали са есенни листа.

Разсипани във времето,
са спомените стари и отмити.
За Щастието пътьом сбрано,
когато истински си ти Живял.

И бавно,
постепенно,
побеляват ти косите...
С гордост носиш,
всеки косъм побелял.

За мъките,
които до сега
си ти изпитал.
За битките,
в които с болка,
пак си надделял.

Тихо сутрин
в огледалото се взираш,
а в теб се взират,
уморени от тъга очите.

Без думи някак си,
те плахо пак те питат –
Какво от себе си пожертва,
какво от себе си запази,
за да си отново цял?



1 коментар:

Вашият коментар