Ало , ало… Ало !
- Да, чуваме ви добре – говорете !
- Кой ме чува ??! Лельо, ти ли си ?!
- Не, не е вашата леля, тук е подслушвателната служба на МВР.
- Ама аз... искам да говоря с леля.
- Гражданино Телефонист, вие може да си искате да говорите с кой ли не, но от днес ние сме длъжни да ви подслушваме !
- Ми-и-и, добре. А може ли да ми наберете леля , че имам да й казвам нещо ?
- Кажете номера й, ние ще я наберем вместо вас !
- Ама, как така вместо мен ? От къде ще знаете какво имам да й кажа ?
- Спокойно, вие сега ще ни го кажете на нас, ние ще си го запишем, после ще й се обадим и ще и го предадем дословно.
- Ами-и-и, ако тя има да ми каже нещо в отговор ?
- Гражданино, спрете с тия глупави въпроси, ами – ами ! Естествено, че това което има да ви каже леля ви, ще бъде също надлежно записано, прегледано и прошнуровано, след което и ще ви бъде препредадено.
Така че, диктувайте бавно, техниката ни вече се претовари от такива като вас !
Та сега, вече цяла седмица, леля ми диктува една готварска рецепта за боб по хайдушки, а аз все забравям какво съм сложил и какво не... та се налага да я питам от време на време .
Манджата се вкисна, върви си към мумифициране, покрита е с един пръст зелена плесен, а от МВР вече ме мразят .
Животът през очите на един котарак
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Вашият коментар