"Нещата" .
Това е най-голямата илюзия в живота - отъждествяваме себе си с нещата, които имаме, с нещата които искаме да имаме и с нещата, за които можем само да си мечтаем да ги притежаваме.
Нещата, с които се гордеем и нещата, за които завиждаме на тези, които ги имат.
Вещи, пари, дом, храна, дрехи - да това са неща, които са ни нужни, но доколко нуждата, която изпитваме към тях е обоснована и доколко продиктувана от начина на живот , който сме възприели за свой, под диктата на съвети, възпитание, реклами и лайфстайл на средата в която сме се позиционирали социално ?
Много интересно се получава, ако човек раздели живота си на три колони.
Нещата, които най-много му липсват от миналото, нещата без които не може в настоящето си и тези , които иска да има в бъдещето си. Списъкът е меко казано тревожен и се движи почти в геометрична прогресия отляво надясно.
Което ме подсеща на мисълта, че май самите ние много рядко знаем какво искаме от живота си и често си поставяме цели, чието изпълнение не винаги ни изпълва с радост или удовлетворение. Какъв е смисълът от живота тогава, ако човек не си угажда в него, би се запитал всеки ? Е и аз се питам, даже доста често, когато се колебая - заслужава ли си не, някоя нова придобивка и цената , която трябва да платя за нея ?
А цената не е в пари.
Защото зад парите, като измерител на нашето "полезно" участие в обществото ни, са отреденото ни време, което неусетно си изтича , срещите ни с приятелите ни, на които не сме отишли, компромисите, които сме направили със съвестта си, за да получим по-добра работа или да запазим настоящата си, всичко което сме премълчали, всичко което сме забравили от младостта си и всичко, за което не сме имали смелостта да направим в живота си.
Всичко на пръв поглед дребно и незабелижимо но неизменно в първата колона - нещата които най-много ни лиспват от миналото ни.
И в един момент, човек почва да се пита - А за какво ми бе нужно всичко това, щом ги няма нещата от които най-много се нуждая ?!
И си преоценя неусетно стойностната система, около която е построен живота му.
За да се научи отново как с цената на много по-малко, може да е много по-щастлив :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Вашият коментар