Без чувство за вина.

Не се чувствам виновен.
Не се чувствам виновен , за това че не съм споделил вашият избор, не се чувствам виновен за това, че не споделям и вашето чувство за вина.
Вина, която постоянно се опитват да ни вменят и да заиграят по тънката струна на гузната ни съвест, за да ни накарат да избереме тези решения, които ще са в чужда угода.
Не се считам виновен за глобалното затопляне.
По простата причина, че към момента няма 100%-тови научни доказателства за него.
Има работни хипотези, има предоположения , но никой не може в момента да ме убеди, че промяната в температурите в момента се дължи изцяло на човешка дейност.
А в предните геоложки периоди, когато Земята пак е преминала през подобни климатични цикли, а човешката раса я е нямало дори и на хоризонта като идея, тогава кой е бил виновен ?
Марсианците или динозаврите с отделяните от тях метанови изпарения след обилният им обяд ?!

Не се чувствам виновен и за световната финансова криза.
Нито за кризата на жилищният пазар.
Как може да изпитваш чувство за вина относно процеси, които проследяваш само от разстояние , без да си пряк участник в тях.

Не изпитвам вина и за политическата криза у нас.
Просто отдавна съм се убедил, че за да излезем от нея, просто трябва да се сменят поколенията с такива, които разбират личната си отговорност към живота си, а не да го поверяват в чужди ръце живейки от избори до избори на автопилот.
Осъзнах го в момента, в който наивно гласувах за Жельо Желев, а срамът ми от изявите му, ми остана за цял живот.
И от тогава насам , се усмихвам при всеки апел за гласуване за "по-малкото" Зло.
Моето малко зло си е в мене - да гласувам ли за него ?
А защо не за него , а за чуждото Зло, моето поне си го познавам и си го държа донейде под контрол, но бих ли удържал чуждото, което бих пуснал от кутията на Пандора, подркрепяйки го с гласа си.

И разберете ме правилно, не можете да ме накарате да се чувствам виновен, за нещата за които живеете с чувство на вина.

Ако искате ме пишете асоциален, ако иската си ме определете като егоист, но просто отдавна съм си дал свободата, да съм отговорен изцяло за моите грешки, без да се мъча да изкупувам на гърба си грешките на другите.
Дори и вашите.
Просто съм се убедил, че има две категории хора.
Първата, която е изключително малобройна, са хора на които може да им помагаш - хора които се нуждаят от помощта ти, биха я разбрали и приели безкористно.
Втората е тази група, която те призовава за помощ, само и само после да може да те обвини за неуспехите си, в следствие на твоята намеса в хода на нещата.

По тази и причина, приемам за вярно, че просто си има грешки и страдания, през които , както отделният индивид следва да премине, така и нацията като цяло.
За да придобие този опит и знание, които да ги направят по-мъдри, разбиращи и приемащи грешките на останалите.
Готови да се променят и оцелеят.

Без чувство за вина.
Без укори и угризения.
За да продължат напред.