вторник, 20 януари 2009 г.

Поетично - 1

Време е, да започна да си прехвърлям тук, това което би се изгубило от старият блог, вследствие на очаквана злоумишлена намеса. Така че, връзвам овреме попа, за да си ми е мирно селото. Тук ще прехвърля всичко в мерена реч и от двата ми блога там.

22.10.2008 00:29 -

Отражения


Често, понякога,
мене ме питат -
Луд ли си,
стига с тези мечти !
Виж се, къде си ?!!
Стига си, в облаци скитал !
Всичките хора станаха ,
стегни се и ти !

Често ме гледат ,
в мен те дълбоко се взират.
С явна насмешка,
в очите присвити и зли.
Гръб все обръщат ми,
шепнат припряно и тихо.
Сбъркал съм своето
време, дори !

Страх ви е.
Този ви страх,
аз и разбирам.
Вирус опасен
вилнее във мен.
Болест заразна е,
и дълбоко в мен, тя е прикрита.
С името Щастие, тя се зове.

Аз се самотен не скитам.
Бродя свободен, под чуждо небе.
Волен във него - високо политам
носен далече , на свойте криле.
Нейде, далече, в ниското долу
сянка самотна се рее, облечена в плът
Тази ли сянка, ти всеки път питаш?
Нея ли вкарваш във верния път ?!

21.10.2008 19:12 -

Спомен

Аз помня те !
Със спомена оранжев -
цветът на твойта топлина.
Изгаряща до болка и по детински млада -
жигосала ме с белега на любовта.

Така те помня аз.
Обвита в нежна аура,
иронизираща ме на моменти.
С поглед закачлив -
към рамо, наклонила своята глава.

Не искам,
и не мога с времето да те забравя.
Защото още чувам,
в мигове на самота и болка
прошепнатите в нощта слова.

И тъй ще те запомня !
Със спомена на наште срещи -
в очите свои, сбрала моята тъга.
Ти в мен остана , единствената
и безсмъртна, вечно млада -
завинаги, в моята душа.

22.10.2008 11:35 -

Чаша сутрешно кафе :)


Денят започва късно
с чаша сутрешно кафе.
А през прозорците,
се пак процежда
уморена светлина.
С надежда нова се събуждам.
с надежда, новичка една.
Дали отново ще те зърна,
дали ще влезеш в мойта сивота ?
Денят започва бавно
-аз взирам се в мен.
На дъното се аз откривам,
сред странни сенки обграден.
Със почерк странен , треперливо
изписана си ти до мен.
И чашата изпита е до дъно -
на дъното сме само двама с теб.
Един до друг, отново заедно -
докоснали се, в новият ни ден.


23.10.2008 10:55 -

Post Factum

Здравей !
Аз бях обещал да мина...
но знаеш, как животът е сега -
едно подкараш, сетне друго
и все не стигам аз,
до твоята врата.
Знам..
чакаше ме дълго,
очакваше звънът в нощта.
И в черните самотни нощи,
аз бях сред други,
в самота.
Виж...
аз пак пристъпвам плахо.
Сърцето свое притaявам,
стоя аз тих пред теб,
сега.
И да поседнем, а ?
Да помълчиме заедно
ний поглед сплели
отпиваме от нежна
тишина.
Налей !
За тез ,
които днес сред нас ги няма
за приятелите наши
да споменем с поглед сведен
паметта.
Така и както
днес те споменавам
поседнал сам,
а срещу мене -
Тишина.

28.10.2008 16:03 -

Есенно, почти златисто.

Част от мене, в миналото все живее -
част от мене, с тебе е сега.
И отново с теб сме двама,
и посипва ни със злато есента.

Времето, назад в годините е спряло
и седим си с теб, под старата асма.
Тихо в мен се връщат, миговете отшумяли
в дланите си аз усещам, твоята ръка.

И повеждаш ме със теб отново,
по пътека златна с есенни листа.
Слънце, вътре в мен изгрява
връщаш ми отново радостта.



28.10.2008 19:26 -

Моята политическа платформа

Не смятам аз отново да гласувам,
не искам за измамници, да дам си аз гласа.
И с риск, за аполитичен да ме мен тълкуват,
поемам по избраният си стръмен път.

Не ще да търся аз опора във Месии,
не искам пак да чакам 800 дни.
Туй що съдбата, като орис ми е отредила
до дъно ще изпия, та дори и да горчи !

Поемам сам, а редом с мен съзирам други.
Отрекли се от обещани земни благини.
Отхвърлили лъжите съблазними
поели като мен, към истина сами.

Вървиме редом, всеки е нарамил
торба с надежда, вяра и любов.
Къде ще стигнем никой се не пита,
вървим напред, в Движение Живот !


ПП Посвещава се на Чара и на Славунчо - фаровете в блогосферната мъгла :)
Чара, не се сърдиш нали ?


28.10.2008 17:40 -

Мьобиусов синдром

Да бяхме в друго време се родили,
по времето на Йовков и Пелин -
По този начин бихме ли творили
или друго бихме ний, възпели в химн ?

Опитвам се, аз някак си да се представя
в шаяк сив, с износено , закърпено сетре.
Край масата олющена, в кръчмата събрани -
наливащи подред , от мътно стъклено шише.

Отпиващи от люта гюлова ракия -
опиянени в тежък розов аромат.
Дали за чувствата си бихме ний спорили
или всичко, щеше да е с друг обрат ?

Приглаждам аз замислено брадата,
непознала с дни и седмици бръснач.
И в него време, неусетно се пренасям
потъвам в тих, вечерен селски здрач.

Долита лай далечен, измучи телна крава
поляга бавно, с дъх на издоено мляко вечерта.
Полето опустява - стадата връщат се от паша,
на чановете медногласни, носят песента.

Отвън на двора , под асмата съм приседнал
и взирам се с надежда в старата луна.
И питам се , дали така и след години
животът ще да е загадка и за нашите чеда ?


19.01 16:47 -

Славеева песен.

Тихо е, месечината бледа изгря
в този миг бисерна песен разцепи нощта.
Славей, самотен на клона запя
песен любовна , една в самота.
Трели се сипят, преливат във стих
в ритъма страстен и звучен, и тих.
Славеят пее , от страст се тресе
сякаш ще пръсне туй малко сърце.
Сбрало в едно и печал , и любов -
звънко раздрали те нощен покров.
Захласнат аз слушам го,
а вътре в мен ме боли.
Славею мой, аз моля те спри !
Нека остане в сърце ми тъма
нека не спомням си болката зла.
Нека отмине любовният блян,
нека забравим за първият свян.
Славею, моля те - имай ти жал
славею мой - сърце от печал.

idaaa - Тъжна е тази песен, разплака ме!
19.01 16:58 Тъжна е тази песен, разплака ме

evchet0 - Песента аз дочух и луната съзрях, ... 19.01 18:41

Песента аз дочух
и луната съзрях,
а тъгата се стеле
и аз онемях...
Днес е тихо
и в мойто сърце,
славею пей
за любов и копнеж...
Слушам в захлас,
а в мене боли,
как да забравя
очите добри,
как да не спомням
любовния блян,
има ли обич
остава си там...
Там във сърцето
додето кърви,
обич ще има
и все ще боли...

olele - :) 19.01 19:00
И тъй ще минат златните години
в песните преплетени един със друг.
И ще преживеем ние късна зима,
усмихнати на времето напук.

bizcocho - Покори ме този стих!:) А на един &... 19.01 19:15
Покори ме този стих!:)
А на един "славей", от Сливен,
преди много години сърцето си завинаги дарих!

19.01 19:27 Дори прикрита и под странен псевдоним
дори и никът да издава, човек така раним.
Дори тогава, тук ще си добре дошла,
и ще е отворена пред теб и моята врата


6. bizcocho - ...
Прикрила себе си зад псевдоним,
от мене си душата си да скрия...
и вълчият капан е тъй раним,
когато го подминем ние....


16.11.2008 23:55 -

Полунощно.

Жужи, забравена,
самотно, синята кутия.
Отмерва тихо и безцелно
миговете кратки до съня.
Чрез гласовете
нейни непонятни,
разделям се ,
с представата си,
грешна за света.

И само в този час
среднощен и последен -
към други светове
разтворям свои сетива.
Реалността позната
се разтапя бавно,
далечен свят, почти неясен
разстила се в нозете мои,
като през мъгла.

През сънища свои
и забравени аз виждам,
пред мен отворила се е ,
отново златната врата.
И чакат -
да ме преведат през прага -
мечти ,
отхвърлени във други времена.

Да бъда там,
де никой не пристъпва .
Да сторя туй,
от що мнозина се боят.
Да видя,
аз отново детството си непонятно .
Въздигнал се напълно сам,
със силата на своите крила.

Да бъда просто себе си -
а не тоз, който другите желаха.
Да изгоря отново,
в пламъка на любовта.
Да съгреша отново -
този път стократно !
Във свойте стъпки да вървя.


24.10.2008 11:34 -

Ти пак си тук.

В екрана се взирам,
отсреща си ти.
Усещам те тебе,
чрез твойте очи.
Студено е днес,
присвиваш се ти.
И тръпнеме двама
в студените дни.
Мълчим пак заедно,
екран ни дели.
Но някак си близко
сме двама, нали ?
Аз думи пак нямам,
нямаш и ти.
Но трябват ли думи
щом тишина ни теши ?
Самотен текста се ниже
стиха сам се реди.
Безмълвен оставам,
оставаш и ти.

2 коментара:

  1. :) Изпуснал съм тази част от твоята блогерска същност.
    По принцип, не коментирам мерена реч. Поетът винаги казва достатъчно, и когато някой започне да обяснява на другите какво е искал да каже, може да стане смешен.
    Поздрави за стиховете, харесват ми!

    ОтговорИзтриване
  2. Радвам се, че ти допадат.
    На мен си ми помагат малко да опущя напрежението и да си почина от ежедневието си :)

    ОтговорИзтриване

Вашият коментар