Омагьосан

Омагьосан съм.
Спокойно, над мене не тегне черна прокоба, черното е по-скоро за контраст и за контур, отколкото за фон.
Просто съм омагьосан от една магия, която е може би стара колкото и самото човечество - магията на словото.
А словото е нещо странно.
Съдено му е да предаде всичко онова, което долавят сетивата ни, придружено с коментарите на ума и поривите на чувствата ни, докато възприемаме и откриваме света около нас.
Света видян чрез нашите очи, но с помощта на словото и през очите на другите.
А той може да бъде красив или грозен, според наблюдателя му, според това кое от света около него е настроен да види - лошото или доброто, величественото или дребнавото, красивото или грозното в него.
Но, за да може човек да усети истинската сила на тази магия, в един момент той просто трябва да пропише.
Така, както трябва да проходи, за да посети местата, които виждат очите му, така и трябва да пропише за да може да вкуси от магията на словото.
Да види, как се ражда, да усети нейните пориви и склонноста и да търси всевъзможни начини за изява.
И честно казано, всичкото изписано от мене до сега, не се дължи на някакво желание за слава, лаврови клонки на творец или трънен венец на месия, а просто на пристрастеността ми към магията на словото и опитите ми да я видя във всичките й възможни проявления.
Не спирам да се удивлявам как нещо тривиално и скучно на вид, нещо което може да се каже с думи две-три, в един момент се променя из основи и придобива съвсем ново и непознато за мен, до този му момент звучене.
Забелязах и още една странна подробност - така , както ти променяш словото, така и то променя теб самият.
Ако си се настроил да виждаш лошите неща , то само тях ще виждаш , лишен от възможността да си щастлив, но ако искаш да виждаш само красивите неща, няма да можеш да се предпазиш от лошите, от изпитанията , които ти е подготвил живота.
Къде е баланса, всеки би се запитал ?
Не знам, но ... заслужава ли си да се търси ?
Онова златно сечение, предоставящо ни цялостният поглед върху нещата и позволяващо ни с малко, да покажем много.
И търсейки го, понякога го намирам, понякога го изтървам по простата причина, че ... за да усетиш кое е стойностно , трябва да преминеш през повърхностното.
Да продължиш, въпреки увереността че повече няма какво да се открие, че всичко вече е видяно и ти е време да се кротнеш на задника си, за да си най-сетне като всички останали.
А тук, явно не сме ?!
Защото нормалните хора не се поддават на магии.
Трябва нещо в тебе да ти липсва, да се стремиш към него , за да може през вратата която си отворил , да премине магията .
Магията на словото, Чудото на Живота, показващо ни във всеки един негов миг, че това което ни е дадено, е най-големият дар, към който можем да се стремим, и само пълноценното му изживяване би била достойна отплата към дарилият ни го.