Следящите новините около отвлеченият днес автобус, си отдъхнаха с облекчение - "Мирослав Блажев, на 33 г., от Севлиево, който отвлече автобус, пътуващ по линията София–Варна, се е предал току-що."
Една трагедия, разминала се почти по чудо, тепърва ще влиза в новините и в телевизионните дебати.
Ще се разисква върху теми обществена сигурност, контрол върху оръжието, ефективност на съдебната ни система и какво ли още не, но мен ме интересува друго, което ще остане в сянката на предстоящите дебати.
Каква е подготвеността ни за подобни инциденти и превенцията срещу тях би ли оправдала нарушаването на гражданските ни права за неприкосновенност над личността ?!
Все още сме една от малкото страни в Европа, където полицейските камери не са на всеки ъгъл и не следят всяка една наша стъпка.
Все още технологиите у нас, не са дотам навлезли, за да сме просто сбор от нули и единици в нечия информационна система и с чукването на два клавиша да може да се изтрие целият ни живот.
Все още сме далеч от тиранията на полицейщината на развитите страни, но дали не сме се запътили вече към нея в бягството си от беззаконието ?!
Защото, липсата на достатъчно ефективен контрол върху притежанието на огнестрелни оръжия у нас ме навява точно на тази мисъл, досущ както в теориите на конспирациите по Лъдлъм и Балдачи.
Ако аз исках тотален контрол върху населението в една държава, коя би била първата стъпка , която бих предприел, за да сломя съпротивата му срещу това ?!
Всяването на безпрецедентен страх, естествено.
Създаване постоянното усещане, че животът ти никога не е в безопасност - у вас, на улицата, прибирайки се вечер, на разходка с приятели, където и да си - Злото те дебне постоянно.
И на този обсебващ и докарващ до лудост страх бих противопоставил излъсканият до гланц имидж на Големият Брат.
Този, който винаги знае какво правиш и няма да допусне някой да ти навреди.
Стига единствено, ти да си му верен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Вашият коментар