Без думи.

Честно казано не ми се пише за това. Просто се надявам след като го напиша, да ми олекне малко, но... мислите ми все кръжат около това - Как е възможно приятел да ти набута по приятелски спринцовката с хероин в ръцете, при положение, че ... точно приятелите ти трябва да те опазят от теб самия ?
Може ли да се нарече такъв човек приятел ?!
А тя е свестно дете, лъчезарна, умна , човек с реално бъдеще пред себе си.
На път да се върне в Ада отново, с помощта на нeйна приятелка, вкарала я отново в мъртвешката спирала на дрогата.
Не знам с какви думи може да се нарече подобен човек, на думи зовящ се твой приятел, а връщащ те там, откъдето си излязал с неистови усилия на волята и неустоима болка на тялото, изкушаваща те да се завърнеш в Ада на наркотичните видения.
Просто не ми се събира някак си в главата всичко това...
Едни цигари, уж невинни в същността си водят до трайно пристрастяване и си е голям зор да ги откажеш, съдейки по досегашните ми опити и успехи в тая насока, а наркотиците в различните им форми , за тях какво да кажем ?!
И страшното е, че не знам как да й помогна.
Донякъде разбирам защо отново е посегнала към тях.
Донякъде от скука, донякъде от безделие, но много повече, за да си припомни старото време с приятелката си.
Заслужава ли си човек да си припомня по този начин миналото си , след като му е коствало години за да го остави зад гърба си.
Утре ще се видим и не знам какво да й кажа.
Ще ми се да знам, как мога с думи да й предам това, което усетих научавайки "новината", че с лека ръка е отхвърлила всичко добро от новият й живот , завръщайки се към стария.
Да бе проста, да бе някаква джофра, каква ще да беше, може би щеше да ми е и някак безразлична и щеше да ми е леко да отмина това събитие в живота й.
А тя е такъв прекрасен човек, че чак отвътре всичко си ме стяга и боли, усещайки това което се случва с нея .
Не знам.
Надявам се, утре да намеря точните думи, за да помогна на един приятел да се върне обратно на пътя.
Търся точните думи.
Не ги намирам.