събота, 18 декември 2010 г.

За писането, за четенето и за другите неща

  Един гнусен литературен "конкурс" провокира още в началото си доста размисли в мен, за които така и не намерих време и желание да ги изложа тук, но днес, прочитайки великолепният постинг на уважаван от мен автор, който мога да сравня само с Чудомир, си рекох  - А, защо пък не?
 Да, аз също пиша.
 Пиша най-вече за собствено удоволствие, воден от онази своя странна вътрешна потребност, която понякога не ми дава да заспя и ме  вдига уморен от леглото, за да изкарам на белият лист, картината пленила въображението ми с краските си. Имам някои свои разкази, които докато съм ги писал съм настръхвал съпреживявайки картините, на които съм ставал неволен свидетел във въображението си, имам и някои стихове тоже, след чието раждане съм чувствал невероятен покой и облекчение, че те най-сетне са слезли от техният си свят в моя и са го направили с една идея по-добър и умиротворен.
 И точно за това, аз не мога да разбера, как един човек, за който писането се явява вътрешна потребност, може да участва в една подобна пародия на литературен "конкурс"?
 Конкурс, който първо се организира и провежда от едни крайно нехигиенични в духовно отношение хора, каквито са организаторите му от сайта "Буквите".
 Та дори и грам интуиция да нямаш, само да  им зърнеш физиономиите и  разбираш, че тези хора на са в лоното на изкуството, а са просто търгаши и сметкаджии, възползващи се безскрупулно от илюзиите и надеждите на хората. Не знам как е при вас, но аз приемам или отхвърлям хората около себе си, още с първото си впечатление от тях. И в интерес на истината то никога не ме е лъгало до сега. Лъгал съм се в надеждите си и в очакванията си към тях, но в първото си впечатление - никога!
 По лицето на човек е изписан духът който го води по пътя му.
 Всичко и добро, и лошо, скрито или явно показано в него се изписва там. В очите му, на челото му дори!
 И няма как човек да сбърка, ако позволи на усета си да го води.
 Наистина няма как!
 Не спирам все още да се учудвам, как може да искаш да ти публикуват творбите на хартия, (20 години след раждането на интернет??) излагайки се с участие, в един подобен предварително нагласен "конкурс'? Сам себе си да правиш на маймуна, тормозейки всичките си познати и фейсбук "приятели", да гласуват за творбата ти, която нито са чели, нито имат намерение да прочетат някога? При това, да се видиш на корицата на някакво невзрачно книжле, което и двайсет човека я се намерят да го купят, я не?!
 За какво?
За да си изчеткаш тшестлавието само, раздавайки книжлето почти насила на познатите ти, с думите - Виж какво написах, виж колко съм велик?
 Велик в какво? В глупостта си, караща те да следваш сляпо суетата и тшестлавието си ли?
 Това означава само едно - малко си чел!
 Защото, ако се бе докоснал до творчеството на истинските Писатели, ти никога не би се бутал между тях, с  книга издадена по подобен начин.
 Погнусен съм от това, на което станах свидетел.
 Погнусен и безкрайно разочарован от безскрупулността на тези наричащи се писатели у нас. ( Така, както се разочаровах и от наричащите се поети, с участието им в един друг конкур, на друг сайт - blog.bg )
 Което за мен показва само едно - В наши дни, мнозина вече имат възможноста чрез Интернет да споделят мислите и чувствата си с другите. Но странно защо, тази възможност на новите ни времена, ги кара да се чувстват, че са можещи в писането и споделянето.
 За мен, това определено не е така.
 По една много проста причина.
 Аз обичам да пиша, защото това наистина ми доставя не само удоволствие, но ми и помага да се преборя със сивотата и глупоста на ежедневието около мен, които безкрайно ме уморяват и изтощават в борбата ми с тях.
Но много повече от това да пиша, ми доставя удоволствието да чета!
И именно засищането на глада ми от нови книги и автори, ми позволява да разбера колко струва това, което съм написал до момента аз самият. За да съм доволен, че просто мога да го споделям с читателите си, които са учудващо търпеливи към опитите ми да се науча да пиша.

8 коментара:

  1. хм... толкова много напразно унищожени гори - това си мисля, като чета повечето от издадените днес книги.

    но оставям на избора на пишещите да определят амбициите си.

    защото, ако нямаме право на избор - какво имаме? все пак това е шанс да се учим, било то от грешките или успехите си.

    ОтговорИзтриване
  2. Недоумявам, защо при положение, че имаш великолепната възможност да поддържаш реална връзка с читателите си публикувайки в интернет, ще искаш да те издават на хартия?
    За мен, на хартия си заслужава да се издаде единствено това, което би прочел повече от два път в живота си.
    Имам една книжка, която буквално е станала на парцал от четене, може би най-често препрочитаната от мен, около 30 пъти досега - "Билбо Бегинс или дотам и обратно". Не може да се сравнява с бозата на "Властелинът на пръстените", просто си личи, че именно в нея Толкин е вложил душата си. И колкото и пъти да я чета, всеки следващ път я препрочитам с все по-голямо удоволствие за мен. Само подобни книги на тая си заслужава човек да ги има на хартия в дома си, за всички останали е ...

    ОтговорИзтриване
  3. Текстове като Пирин и Весела се пишат веднъж годишно. Дали са на хартия или не, това не може да ги направи по-слаби.Наблюдавах гласуването и би беше не смешно, а тъжно за хората, които участваха в този цирк.Проблемът е друг според мен. Не можеш да накараш никого, с каквато и да е реклама, да посещава блога ти, а за книгите се грижат издатели и разпространители:).
    (Извън коментара- махни музиката, защото блога едва се зарежда. Поне на мен , музиката няма да ми липсва. Влизам тук да чета:). )

    ОтговорИзтриване
  4. За музиката... май ще я махна наистина, защото много ме дразни това, че не може да се регулира силата на плеъра, въпреки че си я пускам като фон.

    А инак по темата, да "Пирин" си бе истинско изживяване като писане, още помня как се чувствах и какво преживях, докато го пишех. Виж, при "Весела", на няколко пъти ми идеше да я погреба преждевременно, направо ми се отели вола, дорде си я изчакам да си умре по повествователен път! :)))
    И двата разказа си ги харесвам, "Весела" си бе нещо като реверанс към стила на писане на Ренката ( Рефина ), който много си ми допада. А и тя самата е много готин човек :)))

    ОтговорИзтриване
  5. Аз пък се отказах да пиша,имах доброто желание да списвам блог,ама много модератор,много нещо...а иначе харесваш Хобитът,защото от боя са ти се изгладили мозъчните гънки ;)...все пак това е приказка...в тоя ред на мисли пробвай Пушкин :)

    ОтговорИзтриване
  6. Харесвам Сюлицър,Стайнбек, Ремарк, Зелазни, Ханлайн, Фийст и поне още 20-30 автора, но никой от тях, не е успявал да ме накара да прочета някоя негова книга повече от 5 пъти до сега.
    Пушкин нещо не ми е в нагласата за четене, руските класици ги четох преди 15-та си година, защото просто нямаше нищо друго за четене. Е, Джек Лондон, Юго, Верн, но те са от друг етап от живота ми :)

    ОтговорИзтриване
  7. За съжаление и аз се хванах на уловката и се включих в конкурса. Малко е да се каже, че сега съжалявам. Защото победителите не се избират на база качествен текст, а на база брой подкрепили те. Което си е абсурд отвсякъде.

    ОтговорИзтриване
  8. Пълен абсурд е!
    Първо, в начина на определяне на това, кой ще бъде издаден - тук не се взима под никакво внимание качествата на това, което предлага за публикация, а основно това, колко идиота може да накара да гласуват за него през фейсбук. В този случай, издателските права над творбата трябва да са на Фейсбук, а не на "Буквите" след като с фалшиви и манипулирани гласове, ще се решава кое е стойностно и кое не.
    Дори и да се е промъкнала някоя стойностна творба в конкурса, на фона на това масово безумие, тя тотално се е девалвирала като стойност. Жалка картинка.
    Има хора които пишат много добре има и хора, които само много пишат - за съжаление, победителите са от тях.
    Може ли един ненормалник като Цефулен да се сравни с автор, даден от линка по-горе? Та този селски идиот няма и едно смислено, завършено изречение в драсканиците си, а благодарение на "издателство" Буквите има претенции едва ли не да е българският Буковски, заради това, че са му издали няколко книжлета на хартия.
    Жалка, много жалка история, която изцяло опорочава идеята на литературните конкурси.
    Няма подбор по тематика, няма оценка от хора вещи в областа, събрали са се 100-200 олигофрена във Фейсбук да определят какво ще е лицето на пошлостта!
    Нямам думи направо.
    Само ми е жал, за малкото пишещи, които наистина имат какво да кажат с творбите си, за участието им в този фарс.

    ОтговорИзтриване

Вашият коментар