понеделник, 21 февруари 2011 г.

Пътят към славата

 Хм, таман да взема да си помисля, че съм попаднал на интересен сюжет и в следващият момент виждам, как е реализиран далеч по-талантливо, от колкото аз бих съумял да го пресъздада.
 То, може би и точно по-тази причина четенето все още ми доставя по-голямо удоволствие от писането, но напоследъка се усещам, как сякаш несъзнателно съм започнал да се уча на писане от любимите си автори. Сякаш съм почнал да гледам малко с по-други очи на написаното от тях. От единият край в мен е застанал читателят, който с възхищение изчита ред след ред в наслада, а от другият е седна писателят, който си цъка с език и си говори сам - Гледай как се прави и се учи! Ако не толкова добре, поне малко по-добре от това, което правиш в момента.
 И аз се уча, уча се, но колкото повече време минава, толкова повече осъзнавам, че май... тоя живот и целият на учене да го посветя, пак няма да ми стигне.
 Добри са, наистина са много добри.
 Стил, подредба, сюжет, завръзка, неочакван развой, динамика - просто от сърце им се радвам на любимите си автори, а за тези, които вече не са сред живите си ми е някак си тъжно и празно - иска ми се ако мога да ги върна от отвъдното, за да продължат да ме радват чрез словото си, но и си викам - Не е редно така. Не е редно, защото... след като ти е малко даденото от тях, защо сам не поемеш щафетата и не продължиш сам?
 И в тоя момент замислено се спирам с въпроса - А дали ще е толкова добро като тяхното и няма ли да е обида да заставам редом с тях? - задавам си го и ... до там.
 Вчера съвсем случайно попадам на нещо непрочетено от Хайнлайн "Пътят към славата" - чета го и не вярвам на очите си, сякаш аз съм го казал. Или по-скоро, аз съм искал да го кажа, но той го е направил далеч по-добре. Майсторски. С такъв стил и лекота, че даже и мислите ти ти се струват тромави, докато го четеш.
 На един дъх, опияненен от видяното между редовете.
 Заведен неусетно там, където са те водили само сънищата.
 Каращи те да се питаш на събуждане, дали всъщност тепърва не заспиваш?

3 коментара:

  1. Да ме прощаваш, ама те ако бяха обзети от твоите терзания и ред нямаше да напишат. Ти седни и пишѝ, пък ние - читателите, ще се произнесем накрая :)

    ОтговорИзтриване
  2. Много са добри и летвата е много висока :)
    Добрата новина е, че започнах освен да чета и да се уча от прочетеното. Вадя си изводи, отбелязвам си отметки наум кое ми е харесало и кое ме е подразнило в стила, лека-полека стигам до идеята как точно искам да пиша и от какво да се пазя.
    Не знам, може би .. още не му е дошъл момента, а и все още удоволствието да чета е много по-силно от нуждата да пиша. Имам чувството, че това което искам да кажа е отдавна вече казано и моето повторение ще е само едно бледо ехо на фона на прозвучалото е мен, когато съм го прочел за първи път.

    Ще видим, някой ден... кой знае - може и да се получи?
    Забелязъл съм, че пиша основно когато не мога да намеря нещо подобно написано от друг или много съм бил подразнен от някой посредствен писател, един вид - А бе, така ли се пише бре?!

    Много се дразня, когато един добър сюжет се вкисне от лош стил на писане :)

    ОтговорИзтриване

Вашият коментар