понеделник, 4 март 2013 г.

Смисълът на безсмислицата

За мен протеста е безсмислен, няма просто мисъл в него.
Действие има, екшън има, гюрултия голяма си има, но мисъл зад всичкото това - няма.
И липсата на мисъл си личи най-вече, когато попиташ който и да е протестиращ - Как?
Да, недоволен си, да имаш правото да си такъв, но след като искаш да промениш статуквото, как точно ще да стане това?
И точно тук изплува безидейността на протеста, неговата разпиляна стихийност отразяваща основното качество в манталитета на българите - всички са големи разбирачи, но нито един... реален Оправяч!
Това се вижда в противоречащите едно на друго искания, които трябва да се приемат под диктата на протеста.
Да национализираме ЕРП-тата, да приватизираме Топлофикация!
Да се махнат депутатите, ама да работи парламента.
Да има ново правителство, но да няма временно до изборите.
И т.н. и т.н. все абсурдни неща, в страната Абсурдистан.
Моите очаквания не са свързани с реална промяна в политическият живот, защото в крайна сметка, тоя филм съм го гледал вече няколко пъти и финалът му е предизвестен.
Но, въпреки всички абсурди, въпреки това, че към момента нищо няма реално да се промени, все пак откривам и ползата от цялата безсмислица - хората ще започнат и да мислят.
Не само да гласуват, не само да викат "Разпни го" за този, който са приели с Осанна, но и да мислят. За личната си отговорност спрямо бъдещето, за това, че там където няма съпротива се ражда тиранията.
И в един момент, след поколение - две, може и да се гордеем със страната и достиженията си. Плод на нашите лични усилия и колективно развитие.
За да се премине от тълпа към народ.



ПП Апропо, в Реалността първо се ражда една идея.
С течение на времето, тя намира съмишленици.
В един момент, с тяхното натрупване, тя става реалност.
Урок от историята на човечеството.

Тук се опитваме по обратен начин да направим нещата - първо да изкараме хората на улицата, а после да мислим защо сме ги изкарали там. :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Вашият коментар