Малката Вещица - История първа за странната метла.

  Ако не знаете, то нека аз да ви кажа, че магьосниците не се раждат такива!
 Те започват своят път, като едни малки и много любопитни момиченца, на които винаги им е много, ама наистина много интересно, какво се крие в тъмната стая, доколко водата може да е мокра, ако влезем и с вторият крак в локвата на двора и още куп други привлекателни и загадъчни неща, на който кой знае защо възрастните изобщо не им обръщат внимание.
 Горките, те просто не знаят какво губят и цял живот страдат от това колко им е скучно, и в опитите си да направят живота си интересен, си правят сами такива проблеми, такива проблеми, че... Стоп! Това е за друга приказка, да продължим с нашата!


 Имало едно време, а може би я има и сега, някъде далеч от тук, а може би да е и в съседният ни двор, една малка, малка вещица. Не много висока, не страшно красива, но и съвсем не грозна, просто... едно малко момиченце, което много, ама наистина много искало да се научи да прави магии. Да, като онези в приказките за магьосници и вълшебници, като във филмите на Дисни или просто такива, каквито понякога всички сънуваме в сънищата си.

 И като всички начинаещи магьосници, тя си имала гърне в което да забърква магическите си отвари. Нищо, че приличало на стара пукната керамична саксия, която баба й от две седмици търси на терасата си. Гърне ли е? Гърне е! 

 Имала си и магическа пръчка, малко кривичка, но кой е казал, че всичките магически пръчки трябва да са прави? Това да не са ви онези измислените рекламирани по телевизията. Не-е истинската магическа пръчка е единствено онази, с която се чувстваш напълно уверен в магическите сили, когато я вземеш в ръка.

 И рокля магическа си имала малката вещица. От последният Хелуин, с етикетче "Made in China" което вероятно е тайна рецепта за иноземна магия, но не за това ще разказваме днес!

 Единственото което притеснявало малката вещица било това, че метлата й отказвала да лети! Както и да я поставя, не ще и не ще? Странна метла. Вещица има ли? Има! Гърне вещицата има ли? Има! И защо тогава метлата й не ще да лети?

Мда-а, това наистина е загадка от световна величина, отговор на която не могат да дадат дори и пъпешоглавите от центъра за изследване на магическите загадки в Церн, но малката вещица не знаела това и не се отказвала в опитите си да накара метлата й да полети.

 Първо се опитала да поговори с нея. Да й обясни, че като една истинска метла на вещица, тя трябва да слуша стопанката си. Метлата си мълчала.

 После малко й се е ядосала и даже тропнала ядосано с крак, но метлата продължавала да си мълчи и да се прави на лишена от магически сили. Хитра, хитра метла!

 Почти се отчаяла малката вещица, докато в един момент погледа й не се спрял върху една стара розова лентичка, останала от подаръка й за рожденият й ден. Да, от същите онези лентички, с които така красиво се правят розовите панделки върху кутиите, които нямаш търпение да развържеш и да видиш какво има под тях.

 Взела лентата, погладила я с ръка, а тя нежна и розова, копринена! Магическа? Няма начин да не магическа, замислила се малката вещица и направила първата си правилна магия! Плавно обвила лентата около дръжката на метлата, привързала краят й на панделка и изрекла - Мила ми метличке, виж каква красива магическа лента ти завързах! Ако сега полетиш, обещавам всеки ден да ти връзвам лента с различен цвят!

 Е тук вече, метлата наистина не издържала!

 Изправила се гордо с дръжката нагоре, огледала се доволно, казала - А защо пък не? - и понесла малката вещица в първият й полет.

 Този, който летиш насън с разперени ръце, а понякога даже и на метла.

 Особено, ако си една малка вещица, вярваща в собствената си сила, имаща смелостта да погледнеш сама какво има в тъмната стая и да разбереш защо водата е мокра.