сряда, 25 март 2009 г.

Пилотно - засега

Спиридон, с това странно име го записаха в дневника за ражданията, кога се пръкна на бял свят.

Не, че някой от родителите му бе набожен или вярващ.

Просто стария Ме'мед, така се бе отнесъл от радост във вечните алкохолни полета, че едвам извърна езика си настрани за да проговори и изфъфли име наподобяващо Спиридон, пред сестрата , чакаща да запише името на най-новото допълнение на катуна от рода на Кардашлиите, който се бе строил пред родилното за да го посрещне.

С врявата пронизваща небето от зурли и маанета, с пищни кючеци и подрусваща се в ритъма на танца поразголена женска плът, с нечия ръка хванала шарен петел над главите на всички, и медена пита, която малките циганета разграбваха тичешком в движение.

Денят , в който се роди не бе случаен, а знаменателен - Маето.

Ден свещен на месеца Май , в който старите циганки правеха предсказанията си, а денят бе наречен на Лъжата, която винаги ги пазеше по пътя им, водещ ги от миналото, виещ се между имането и нямането.

И отрасна Спиридон сред майсторите на късият разказ, сред врачки и баячки, сред изкусни крадци и измамници, сред калайджии и джамбази - свят шарен , като кърпеното одеяло с което се завиваше вечер, редом с братята и сестрите си.


От малък се научи да лъже изкусно, разбрал основната истина за живота - Хората се нуждаят повече от лъжи , от колкото от истини.


Кому ли бе нужно наистина, да му посочиш нищетата в която живее и тежкото бъдеще, което го очаква ? Но виж, кога заговореше за пари що само те чакаха да се наведеш и да ги вземеш, за охолни трапези претрупани с ракия, бира и печени кокошки, тогава как светваха очите на слушателите му и се отнасяха в оня свят, в който не бяха окаяниците на света, а господарите на живота си.


Веднъж намери една чанта с книги, изхвърлена след поредното пролетно чистене пред един блок от крайните квартали. Почти сам се научи да чете, с помощта на Бармале Усин ( водача на катуна ), който единствен бе начетен от всички и бе взел Спиридон под опеката си, като негов кръстник.


Какво си говореха вечер над книгите, само те двамата си знаеха, но всеки път кога се разделяха бармале гледаше тъжно след него, а сетне си запалваше от лютите цигари и не искаше с никой да говори, дорде се мръкне.


Спиридон не бе като останалите в рода си, той се бе родил за творец на мечти , сипещ ги щедро по пътя си, подаващ на всеки мечтата , от която се нуждае за да стане малко по-ведър животът му.


А кога се мръкнеше, сякаш магическа пръчка преобразяваше катуна - мъжете се връщаха, всеки нарамил по нещо си , с кое го бе благословил късмета за деня, а жените се засуетяваха около огнищата гълчащи щуращите се в краката им циганета, що с писъци и смях, отбягваха размахваните срещу тях черпаци. А Спири както галено го наричаха, тичаше като горски дух редом с тях, наметнал прокъсана черга за наметало и развяваш пръчка в ръка с бойният вик на Сандохан с двата ножа.


Не наш Спиридон, а същински разбойник от пампасите на Мексико, донесъл волният дух на Панчо Виля сред окъсаните палатки и разнебитени каруци, наредени в кръг около централното огнище.


Що всяка вечер вдигаше пламък по-висок от неговият бой и около което извиваха снага млади циганки с дайрета в ръце.


Дори и когато порасна достатъчно да изучи изкуството на кражбата, дори и тогава той продължи да бъде различен. Всички взимаха, но той единствен оставяше по нещо в замяна.


В джоба на лошите хора, които го прогонваха с ритници и шамари щом го достигнеха, оставяше по нещо остро. Я магарешки бодил, я трън някакъв, че да ги бодне и жегне малко в сърцето, където под пластове лой бе приспана съвестта им.


В къщата, от която взеха телевизора забравен на "Биг Брадър" остави на празното му място, едно томче от Вазов "Под Игото", за да се отърсят от измамният си син сън, похъркващите доволно селяни в съседната стая.


На мястото на взет от улична сергия раздрънкан касетофон остави протрито книжле на Ремарк, а кога го пратиха да се провре през едно забравено прозорче на банята в къщата на съдия-изпълнителя, в кутията на липсващите вече бижута постави "Малкият Принц"


Крадеше оковите на прикованите към Мая, а на тяхно място оставяше мечти.


Своите мечти, за света в който искаше да живее.


Почти същият, който го будеше сутрин и също толкова различен , колкото го приспиваше вечер.


И лекотата, с която гледаше на живота около себе си го пазеше, та нали бе роден в деня на Лъжата, всеки виждаше в него това , което искаше да види, а само Спиро виждаше децата в погледа на уморените очи взиращи се в него.

5 коментара:

  1. Анонимен25 март, 2009 14:24

    Радо, до тук е много добре!!!!
    Надявам се това да не е края?
    krotalka

    ОтговорИзтриване
  2. И аз си мисля, че това е само началото, но ... ще продължим по-нататъка с него.
    Има още много неща, които се мяркат само като неясни силуети засега, така че... чакам да им се поизбистри малко контура.

    ОтговорИзтриване
  3. С нетърпение ще чакам продължението и аз се надявам да го довършиш. Интересно ми е накъде ще продължи разказът.

    ОтговорИзтриване
  4. даже и така е цял разказ. мечтите винаги остават малко недовършени. станат ли цели - не са мечти.

    ОтговорИзтриване
  5. Ще го продължавам по-нататъка, че Сприри нещо взе да ми се цупи, ама се разбрахме засега, ако е добричък да не го трепя за финала, както обикновенно се случва с героите ми :)

    ОтговорИзтриване

Вашият коментар