събота, 7 март 2009 г.

Генетична грешка

Тези, с които животът ги сблъскваше за кратко го наричаха Бунтарят.
Някои, които го бяха опознали малко по-добре, го съжаляваха за идеализмът му.
А за семейството и роднините си , той бе просто черната овца - Неудобният роднина, на чието отсъствие, всички прикрито се радваха и чието присъствие, често ги караше да се изчервяват пред непознатите, видели го за кратко.
Днес, тази вечер, те се бяха събрали да го изпратят.
Не бе умрял, въпреки че може би така щеше да е по-добре за всички.
Чакаха.
Чакаха нервно в предверието, лекарят да излезе и да им съобщи скръбната новина, която щеше да успокои душите им.
Някои се опитваха да прикрият нетърпението си, зачитайки се в таблата на пропитият с мирис на дезинфекционен разтвор коридор, други бяха излезли за малко навън за поредната нервна цигара, изгаряща кожата на пръстите им, а трети си припомняха всички ония моменти, които ги бяха накарали да го намразят и да пожелаят той никога да не се бе родил.
Самото му раждане бе грешка.
В семейство на такива благовъзпитани и благо пристойни хора да се роди такъв човек, това навярно бе някаква грешка на природата, подигравка на съдбата с тях.
Е, време беше същата тази съдба, която ги бе наказала с него, сега да си го и прибере обратно при себе си.
Чакаха, а часовете се нижеха тягостно и мудно.
Най-сетне, от татък затворените врати на реанимацията се видя силует в бяло.
Лекарят се появи на вратата, отворена с жест на изморен до краен предел човек.
Облегна се на касата и с треперещи ръце се опита са си запали цигара.
- Почина ли ? - с надежда попита един от роднините.
– Ще живее - с отпаднал от умора глас съобщи лекарят. - Операцията бе изключително тежка - с неприкрита гордост и с леко процеждаща се усмивка съобщи той.
Роднините се размърдаха неспокойно - Искате да кажете, че вече нищо му няма и той пак ще е същият ? - с отчаяние се изви треперлив гласец.
- Не, за съжаление той няма да е същият ! - вече малко по-уверено и с повече твърдост в гласа си продължи лекарят. - Казах ви, изключително рядко заболяване, което успяваме да оперираме за първи път успешно. До сега, до този ден, всички случаи завършваха с летален изход. Той е първият спасен пациент с такова тежко заболяване и със сигурност ще влезе в историята на съвремената ни медицина.
На първо място отстранихме злокачествената невронна връзка между сърцето и очите му !
Така, той повече няма да пречупва всичко видяно през сърцето си и ще вижда същото, което виждат и нормалните здрави хора като вас.
Успяхме и да премахнем и болестотворното отражение на сърдечният му ритъм върху секторът отговарящ за здравата логика , както и неутрализирахме импулсивността му, чрез временен блокаж на говорният център, до момента в който не преценим, че се възстановява успешно в след оперативното лечение...
Лекарят продължи напевно и обстоятелствено да изрежда всичките оперативни намеси, а роднините с всяка една следваща реплика кимаха все по-доволно и все по-обнадеждено.
Усмивки се появиха и на техните измъчени лица, даже някои и в неприкрито задоволство започнаха да се потупват по раменете.

Да, сега той вече имаше своето право на живот, той бе достоен да заживее сред тях.

Той бе... невидимо мъртъв и видимо жив.
Така, както и бяха всичките те.
По рождение здрави.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Вашият коментар