сряда, 25 февруари 2009 г.

Монолог

Странни същества сте хората, странни и необясними.
Наблюдаваме ви от зората на създаването ви и въпреки това не можем да ви разберем.
Раждате се свободни за живота, а избирате робството на сигурността в ежедневието.
Дори и тя да ви носи беди и нещастия, вие пак ще я изберете пред страха да бъдете себе си.
Мечтаете за свободата, а нямате силата да я приемете.
Цял живот търсите себе си, а в редките мигове в които се откриете, бягате ужасени от видяното.
Искате истината, но не и когато истината се отнася за вас.
Обичате да говорите, но повече обичате да слушате собственият си глас, отколкото думите на другите до вас.
Покорявате и унищожавате, за да се почувствате творци на вашият свят, но може ли да е съзидателно разрушението, което носите със себе си.
Готови сте да промените всичко около вас, но нищо вътре във вас.
Не спирате да търсите, а когато откриете търсеното с лекота го захвърляте и забравяте.
Странни сте.
Самоопределяте се като социални същества, а животът ви преминава в самота.
Затворени в себе си, прогонващи всеки, който се допре до вашата истинска същност.
Страхувате се от всичко, но най-много се страхувате от самите себе си.
За да не откриете забравеният спомен, за това какво е било когато сте били свободни.
За времето в което е нямало въпроси, поради това, че сте носили отговорите им в себе си.
Преди да забравите какво е да си Човек и да се отречете от мирозданието.

Странни сте.
А ние ви наблюдаваме.
Отстрани, без да ви се натрапваме.
Така , както сме го правили винаги досега.

Опитваме се, да ви покажем безграничният простор на океана пред вас , а вие отсъпвате ужасени пред мощта му.
Желаем да ви дадем от нашата свобода, но вие се ужасявате от мисълта, че може да сте истински свободни и бягате обратно в клетката, която вие сте си сътворили.
Искаме да ви кажем, че ви обичаме , дори и такива каквито сте, а вие... вие все още не искате да ни чуете в глухотата си, приели себе си за венецът на природата.

Заради греха на първата маймуна взела пръчка в ръката си, за да удари другата маймуна.
С гордост нарекла я оръдие на труда и наченала словото, за да се похвали и пред другите маймуни.
Маймуни, заменили храната за да живеят, с живота за да се хранят.
Унищожителни в еволюцията си, но въпреки попитото зло не спиращи да се питат - Кой съм аз ?
Да търсят себе си и в самият си край, да се откриват.

"Аз" - отнел ви възможността да сте част от групата, от обществото , от мирозданието изпълнено с живот около вас.
Гледащи с надежда към звездите, неосъзнали че звездите светят истински единствено, когато са вътре във вас.
Опитващи се да докоснат бога, без да погледнат в себе си, където той винаги е бил.
Където и ще бъде.
Когато имате нуждата от него и го пробудите за живот в живота ви.

Странни сте.
Но тази странност не е подсъдна или укорителна.
Та вие сте деца.
Деца на мирозданието, които наблюдаваме от зората на раждането им.
И с които понякога говорим.
Когато могат да ни чуят.


1 коментар:

  1. Котките са умни същества и наблюденията са правилни. С едно изключение. Не сме деца. Децата са свободни и знаят какво искат.Не се страхуват. Могат да се променят. Сигурно могат и да говорят с котките. Докато не пораснат.

    ОтговорИзтриване

Вашият коментар